:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 405,654,427
Активни 95
Страници 16,551
За един ден 1,302,066
НАЙ

Една американка с болка за България

Кристен Годзее-Филипов безпогрешно разпознава шоп от родопчанин и обича Южното Черноморие. Но не иска то да се урбанизира
Снимка: Велислав Николов
Тя е на 32 години и е от Калифорния. Връзката й с България е отколешна. От четири години обаче е съвсем лична. Кристен Годзее-Филипов е женена за българин и има двумесечна дъщеря от него.

Когато й зададете въпрос за семейството й, пита: "Кое - българското или американското?", но разказва с охота най-вече за българското. Например за брата на мъжа си, който заминал преди 5 години зад океана, но се върнал в България, защото иска да живее и работи в родината си. Днес има успешен бизнес въпреки нелеките условия за развитие тук. Кристен с болка отбелязва, че родителите на съпруга й вечно се оплакват от ниските си пенсии. И ги разбира. Както разбира приятелите си, професори в Софийския университет, които живеят с по 200-250 лв. на месец. Но се чуди как оцеляват.

Тя споделя, че познава много българи в САЩ, които искрено желаят да се върнат. Само че не виждат перспектива. Съпругът й Кристиян Филипов също искал много да се върне. Той е завършил право в Германия и има магистърска степен по право в САЩ. Работил е в офиса на Световната банка в София, сега работи като добре платен адвокат в Калифорния. "Само че той има жена американка и бебе. Как ще се справяме, ако дойдем тук?", недоумява Кристен.

Тя е преподавател в Калифорнийския университет по социални и културни науки.



Докторската й дисертация е посветена на България,



предстои да издаде книга за страната ни и за възможностите за развитие на туризма тук. Кристен беше един от най-активните участници в проведената неотдавна международна туристическа конференция на тема "България - страна на мечтите". Тъмнокосата американка с небесносини очи направи впечатление на всички присъстващи с личната ангажираност, с която обсъждаше проблемите на родния бизнес, с пламенната си убеденост, че страната ни е райско кътче, неизвестно на света, с болката си за трудностите, които преживяват българите днес.

За първи път попаднала в България през лятото на 1990 г. на път от Истанбул за Белград. Спряла в Пловдив. Отказали да й издадат туристическа виза и тъй като имала само транзитна, успяла само да се разходи из Пловдив. Интересът й към далечната балканска страна обаче бил събуден. След време се сдобила и с български приятел. Именно при него дошла през февруари 1998. Днес същият този Кристиян Филипов, който омаял американката, е неин съпруг и баща на малката Кристияна.

Когато дошла през зимата на 1998 г., не знаела почти нищо за страната ни. Дори не била чувала, че това е туристическа страна. Когато видяла огромните златисти пясъчни плажове и прекрасните планински курорти, била силно изненадана и страшно впечатлена. "Но това е разбираемо. Колко американци идват да прекарат ваканциите си в България", обяснява Кристен.

Амбицирала се да опознае България. Пътувала много и днес твърди, че



познава почти всяко кътче от страната ни



Изумена е, че държава с невероятна природа, история и култура е като черна дупка в туристическите справочници. "Няма информация. Просто България я няма за голяма част от света", недоумява калифорнийката.

Като я попиташ какво мисли за българите, Кристен се замисля сериозно. След това отривисто отмята коса и казва: "Трудно е да се отговори генерално." И започва с дълбок анализ на различията между българите, живеещи из различните части на страната. Според нея има огромни разлики между шопите и родопчаните. Познанията й върху шопите се базират на наблюденията върху съпруга й и семейството му. А любимото й място са Родопите. Според нея там живеят най-сърдечните българи. Дори мъжът й се чудел, че всички хора в Момчиловци например винаги се усмихват и поздравяват. Няма значение дали срещат приятел или непознат.

Според Кристен Боровец и Пампорово са като различни държави. Заради хората, които живеят и работят там. Повече й допадат хората от Пампорово. Американката е влюбена в Банско, обича и Черноморието. Като се сеща за морето, се размечтава. Но анализаторът у нея бързо взема връх над романтика и тя започва да разсъждава за разликите в атмосферата на север и на юг. И си признава, че



обича повече Южното Черноморие



"Вярно е, че има много хубави комплекси на север, но на юг има невероятни диви плажове", връща летните си спомени калифорнийката. И се диви защо всички говорят за инвестиции в туризма и искат да урбанизират всяко кътче от уникалната българска природа. Според нея е логично и перспективно да се рекламират недокоснатите и неразвити места по Черноморието, великолепните и уникални български планински села. Защото са чисти и истински, а не са свръхексплоатирани и свръхнаселени.

Кристен е много добре ориентирана и в политическата обстановка. Твърди, че държавата у нас е твърде слаба. И си го обяснява с прекалено силната тоталитарна власт преди 1989 г. Според нея хората сега се страхуват да не върнат онези времена. Кристен обаче дава за пример редица западноевропейски страни - като скандинавските, които имат много силни правителства, социалистически по своята същност, за които никой не твърди, че са тоталитарни. "Във Франция Жоспен е социалист. А никой не пише, че Франция е комунистическа, нали?", обяснява американката.

Тя е убедена, че има социални придобивки, които не бива да се премахват. "Безработицата тук е огромна.



Пенсиите са драматично ниски



Бедността се увеличава. Здравеопазването и образованието са много скъпи вече. Това е трагедия! Защото България не заслужава да бъде бедна", заявява Кристен Годзее-Филипов. Според нея едно от големите достижения в последно време е връщането на млади хора с голям опит в международния бизнес, които поеха управлението на ключови сектори от държавата. "Те нямат политически опит, но им бяха дадени възможности. И това е изключително. Предишните управляващи също имаха добри идеи - "Рожен", "Българският Великден", но не бе направена следващата крачка", коментира Кристен.

Като социолог тя се заинтригувала от развитието на посткомунистическата икономика на България. Интересите й са насочени към заетостта и към начините за увеличаването й.

В търсенето на стратегически отрасъл, който би могъл да реши проблема с високата безработица, стигнала до туризма. "Туризмът е индустрия, в която са заети много хора, тук винаги има потенциал за наемане на нови и нови хора", обяснява г-жа Годзее-Филипов. Тя е обезпокоена, че младите, добре образовани българи, напускат страната.

Според нея, ако се даде тласък на индустрията, ако държавата й помогне мъничко, ще има огромен ефект. Младите българи биха имали мотив да останат в родината си.

Другото, което силно впечатлило анализаторката, е, че



62% от работещите в туризма в България са жени



И те не са само на ниското равнище - администраторки и камериерки. Американката е удивена, че високото управленско ниво също е в ръцете на жени - мениджъри на хотели, ресторанти, на курорти. "На Запад жените изпълняват предимно обслужващи функции, докато управленските постове са заети предимно от мъже", обяснява Кристен.

Този феномен тя обяснява най-вече идеологически. Според нея при предишния режим мъжете в България са били заети предимно в тежкото производство. "Защото е било гордост да кажеш, че си работник, член на работническата класа", обяснява американката. И мисли, че по тази причина мъжете по времето на Тодор Живков са следвали предимно инженерни науки, а жените са ходели в университет и са придобивали по-общо образование. "Мъжете са строили комунизма, те не са искали да работят в обслужващата сфера. Жените са учели повече чужди езици, защото мъжете не е трябвало да знаят английски, за да карат трактор или да работят на машини", убедена е Кристен Годзее-Филипов.

Тя има рецепта за разширяване на туристическия бизнес в България. Препоръчва хотелите, в които са се превърнали бившите почивни станции, да се използват за младежки туризъм. "Тийнейджърите нямат особени изисквания към мястото, където са настанени, те искат да е евтино, да има плаж и легло. И много алкохол. Приморско е отлично място за такъв туризъм", обяснява социоложката. И се ядосва, че никой в България сериозно не мисли по този въпрос. Веригата за младежки туризъм "Орбита" още е държавна и нищо не прави.

Кристен твърди, че това е огромна, незаета ниша. Според нея



България може да стане магнит за младежи от цял свят



- американци, западноевропейци, източноевропейци. Тя изтъква и сериозен икономически аргумент. "Американските ученици в колежите са от заможни семейства. Който може да плаща 35 000 долара за обучение на година, може да ходи за ваканцията си в чужбина. И те ходят. Но не знаят нищо за България", обяснява г-жа Годзее-Филипов. В Интернет-страниците за младежки пътувания, за евтини самолетни билети според нея няма оферти за България. "Затова младежите ходят в Гърция и в Турция. Много от тях ходят дори в Румъния, за да видят Замъка на Дракула", твърди Кристен.

Американката страда, че България не е достатъчно известна и че държавата не осъзнава значението на задграничната реклама. Според нея правителството трябва да направи всичко възможно да подкрепи този отрасъл, който може да изтегли икономиката от продължаващата 12 години криза.
1724
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД