:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,586
Активни 133
Страници 3,931
За един ден 1,302,066
НАЙ

Иван Гранитски - човек-оркестър за мажорни изпълнения

Той може да бъде в пет града, да ухажва шест девойки, да е при президента, да пише стихове и да защитава докторат по философия. Всичко едновременно
Енергетиката на Гранитски е феноменална. Десет секунди спокойствие вече го отегчават. Съвместява много титли и занимания - доктор е по философия, литературен критик, издател, писател, журналист, политик (член на Висшия съвет на БСП), а най-вече човек,



който обича всичко публично, масово и карнавално



Животът му е като влакче в панаир, на което са се развалили спирачките. Но това не значи, че няма система в движението - има. Системата е в условието, че Гранитски обича сам да си управлява влакчето и не мърда от локомотива. Личният му живот покрива онова, което наричаме обществен. Всъщност и с микроскоп не можеш да откриеш границата между двата при него.

Когато го поканихме за материал, му обяснихме, че ни интересуват животът му, семейството му - повече лични неща. Помолихме го за съответни архивни фотографии. Иван се съгласи и донесе цял куп снимки - със Стефан Продев, с Иван Славков, с Валери Петров, с Добри Жотев, с Любомир Левчев, с Генчо Стоев и т. н. "Ама нали за семейството, за живота ти казахме да донесеш" - намъмрихме го ние. "Ами на мене



това ми е животът и семейството",



отвърна той.

Гранитски се е женил веднъж, продължило е много кратко, може да се каже - дни. Оттогава не го прави. При все това той е изключително галантен и настойчив ухажор, а и не страда от липса на дамско внимание - девойките се впечатляват от неговия устрем и находчивост.

Метежната му страст на организатор е всеизвестна, не е ясно откъде я е наследил.

Иван Йорданов Димитров (Гранитски е псевдоним), е син на дългогодишен журналист от "Вечерни новини" - Йордан Димитров. Майка му, с която Гранитски живее днес, е скромна жена със съзерцателен дух и определено сериозни интереси към изкуството. Иван има двама братя - Юри и Димитър. Юри му е полубрат - син на баща му от втория му брак. Братът Димитър е пътешественик и космополит - занимава се с бизнес, има



цели седем деца, от които 6 дъщери!



Може би понеже братът добре се е отчел демографски, Иван не е голям ентусиаст на собственото потомство.

Самият той си избира отрано хуманитарно поприще - посвещава се на философията и литературата. Много бързо след завършване на висшето си образование в СУ влиза в Съюза на българските писатели. Във вестник "Литературен фронт" дори става зам. главен редактор. За разлика от други, идеологически абсолютно послушни тогава кадри, в писателския съюз Гранитски прави и резки движения. Още се помни как младият критик яростно се възпротиви на литературното въздигане на писателката Весела Малеева, снаха в родата на Тодор Живков. Между другото литературният критик Александър Йорданов, по-сетне СДС активист и председател на НС, а днес наш посланик в Македония, тогава също толкова яростно се бореше за литературната слава на високопоставената снаха.



Гранитски не е лесно управляема фигура,



склонен е да заема неконюнктурни и гръмоотводни пози. Малко след 10 ноември 1989 г., когато писатели, подали молби за членство в БКП, трескаво хукнаха да ги изтеглят, Гранитски се съгласи да стане секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БКП! "Гледай го тоя, корабът потъва, а той се уловил за флага!", цъкаше в кафенето писател, известен с предпазливите си пируети край кабинетите на властта.

По-късно, когато беше за кратко шеф на БНТ, Гранитски влезе в яростен конфликт с кабинета Виденов. "Попречих на орионците да крадат от рекламата в телевизията, затова ме подгониха - обяснява скромно той. - По едно време ме беше страх, че може и да ме убият - знаеш, че не си поплюват ония синковци." Тогава цял Висш съвет се занимаваше с "това калпаво момче" по думите на акад. Топенчаров и се чудеше как да му скрои кюляфа.

Директор на издателството "Христо Ботев", където беше развил трескава дейност, и бе организирал ефектен "Салон", той бе отстранен от кабинета Виденов и оттам.



Гранитски обаче не се спихна,



а направи ново издателство - "Захарий Стоянов", и издаде многотомни поредици българска класика. Често организира кампании за захранване на читалищата с книги, дарителски акции, непрекъснати литературни четения из страната. Поддържа тесни приятелски отношения с много кметове, при това не само червени. Още помни как един от създателите на СДС в Смолян - бизнесменът Г. Писков, закупил огромно количество българска класика от издателството му, за да попълни читалищата в региона. И двамата патили от партийните си среди след това.

- Ами как така ти си здраво с БСП, пък брат ти Юри отиде в "Демокрация", и се изяви като син боец? - питаме ние.

- Брат ми го използваха, аз му казах това навремето, но той не ме послуша - веднага намира отговор Гранитски.

И разказва как художникът Юри, роден през 1961 г., често си пател от това, че не слуша брат си.

- Между другото аз много мразя да ходатайствам, ама за брат си го направих - разказва Иван. - Беше го скъсал на изпит проф. Кръстьо Горанов, още преди 10 ноември, при това два пъти го скъса на един и същи изпит. Щяха да го изхвърлят вече момчето. И отидох да моля Кръстьо:



Брат ми е мързелив, но талантлив, изпитай го пак!



А вкъщи карам Юри да се подготви, все пак Кръстьо Горанов е това, срамота е да идеш при него невежа! Обаче Юри пак не чете. Отиде така на изпит, трети път, и Кръстьо по милост му писа тройката... Сега също не ме послуша, а те искаха мен да атакуват чрез него. И какво, използваха го, и го зарязаха.

Като понесе удари, Гранитски унива за съвсем кратко.

- Бая бой ядеш от свои и чужди и лесно се изправяш. Как го правиш?

Замисля се.

- Сигурно това, че се усещам служител на кауза извън мен. И винаги се намират хора, които помагат. Усещат и в мен нещо безкористно. Установих, че и парите, и властта не ме блазнят заради самите себе си. А заради възможността чрез тях да правиш Дело.

Гранитски говори добре, той е изключително вербален човек.



- А как така не се жениш -



надзъртаме неделикатно в интима ние. - При толкова дами наоколо, дето те гледат възторжено?

Иван Гранитски леко се натъжава, после отвръща напълно сериозно:

- Не съм срещнал подходящата жена. - Сетне добавя без капка неудобство - Понякога имам чувството, че съм женен за отечеството си.

Замисля се пак и продължава:

- Е, сигурно в мене е вината, аз съм си отговорен. С мен не се живее леко. Понеже сливам личния живот с професионалния, карам и хората около мен да го правят. А това не е никак лесно за тях, голяма жертва им е.

Гранитски много рядко е сам, покрай него е шумно и оживено. Винаги прави по няколко неща едновременно. Наскоро беше водещ на честването на Бузлуджа -



там предрече на Сергей Станишев министърпредседателски пост



Междувременно издава Йордан Йовков на английски, френски и немски; ще го продава на туристите по Черноморието, за да опознаят България не само откъм море, а и откъм дух. Сега организира артфестивал в Албена, Добрич, Варна, Балчик. За водещ там е поканил един човек, който на сцената е по-полифункционален от него.

- А, това е невъзможно - ще кажете вие, - не може да има такъв човек.

Има, има - Иван Балсамаджиев се казва.

Гранитски не почива. Когато е в нещо като почивка, пише стихове и слуша класика. Обича Бетовен, Хендел, Хайдн, Моцарт, Чайковски...

На друг всички тия неща биха дошли множко...

Ама той не е друг, такъв си е човекът.
5502
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД