:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,306,776
Активни 136
Страници 17,764
За един ден 1,302,066
СТАРА СЛАВА

Борис Ангелушев бил смятан за един от най-видните немски художници

Той е бил голям антифашист, когато му е било времето - преди 9. IX. 1944. След това, както може да се очаква от един свободен дух, му дошло времето и да бъде неугоден. Вчера щеше да навърши 100 г.
БОЙКО ПАНОВ

"Животът му не беше лек, защото той

смущаваше и червените идеолози."



Стефан Продев



Под псевдонима Бруно Фук той сътрудничил на прогресивния немски печат от 1928 до 1933 г. Смятали го за един от... най-големите немски художници. Завършил е приложна графика в Берлин, където е прекарал повече от десетилетие.

Борис Ангелушев е илюстрирал по конгениален начин Гео-Милевата поема "Септември"; в превод на немски тя излиза в списание "Нарстуд"...

В Германия изобщо Ангелушев не само е изучил занаята великолепно, но политически също е заел недвусмислена и крайна позиция. От самото зараждане на хитлеризма му е посветил не една и две дръзки и убийствени карикатури. През 1933 г. е принуден да напусне Германия, като продължава да работи за издания в Чехословакия и Швейцария. В България се връща през 1935 г., вече 33-годишен, и бързо завоюва популярност сред левичарските среди. Двете му монументални платна "Аспаруховата конница минава Дунава" и "Обесването на Васил Левски" принадлежат на живописната ни класика, макар специалистите да отреждат голяма роля на Ангелушев най-вече в областта на



карикатурата, рисунката и книгооформлението



В областта на книжния дизайн и илюстрацията той е ненадминат капацитет. След 1950 година илюстрира "Снаха" от Георги Караславов, "Приказки" от Андерсен, "Септември" от Гео Милев, "Домашно огнище" от Елин Пелин, "Чичо Томовата колиба" от Х. Б. Стоу, "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, "Немили-недраги" от Иван Вазов, "Съдбата на човека" от Михаил Шолохов...

Борис Ангелушев създава нови шрифтове, като умело работи за тяхното художествено вплитане в оформлението на книгата.

Умира на 24 август 1966 г.

Хората, които добре са го познавали и са му били близки, изтъкват на преден план



честия му жизнерадостен смях,



неговата непосредственост и толерантност. Разказват, че не му е било хич уютно по време на идеологическото ожесточаване през петдесетте години. Още повече, че приятелят му Александър Жендов става обект на груба цензорна и класова "проработка". Ангелушев се е държал достойно, ето какво пише Димитър Кандимиров: "За гражданското поведение на Борис Ангелушев най-силно впечатление е оставило у мен отношението му към Александър Жендов. Той не само не скъса приятелството си с него, но до последния ден на живота му (октомври 1953 г.) не го остави сам..."

Този едър, "с тромава елегантност човек", както го характеризира Валери Петров, ще да е бил производител не само на добри рисунки, но и на добри спомени, мисля си аз, докато гледам събралите се в петък да го почетат негови съратници и почитатели. Съвсем скромното тържество в книжарница "Нисим" точно в деня, когато Борис Ангелушев щеше да навърши сто години, вероятно по-подхожда на този художник, в чието творчество личи: той не е бил почтителен към лицемерието и помпозността.



---каре-----

За Борис Ангелушев:



Валери Петров:



...Но настъпиха времена, които не бяха много за смях. И които тежко се отразиха върху него. Трагичната съдба на приятеля му Жендов, линията на изкуството ни по това време го гнетяха тежко, пречеха на размаха му, обиждаха го във вярата и в убежденията му. Той не можеше да се съгласи с настъпилото замразяване на мислите и талантите, с гръмогласното невежество, с агресията на безвкусицата и академизма, с кухата монументалност....



Борис Ангелушев - един голям художник, един от няколкото върхове на нашата съвременна култура и един много мил, чудесен човек. Помня как веднъж се случих у дома му до телефона, когато отдалеч му се обади брат му Живко, който работеше като лекар в Щатите и с когото не се бяха виждали и чували от десетки години. Подадох му слушалката и чух неговото детско, разплакано "Батьо". Да можеше сега да се обади от оня свят, та да му кажа аз своето "Борьо!"...



Аксиния Джурова:



Аз бях комисар на голямата изложба на Борис Ангелушев, тя ми беше първата изложба, мисля през 1971 г. Ние - млади изкуствоведи, току-що бяхме завършили изкуствознание в чужбина и се върнахме в България. Познавахме добре историята, но нямахме опит в съвременното изкуство. Аз например бях се специализирала по средновековно изкуство, Иван Маразов - по тракийско изкуство. И първата ми изложба - възложи ми я Съюзът на художниците - беше на Ангелушев. Помня, събрахме 3200 рисунки - стана голяма изложба. После я показахме и в Германия. Благодарна съм на тази задача, защото това беше големият ми шанс. Ангелушев е голям творец. Той издигна нашата илюстрация и оформлението на книгата до едно европейско равнище.



Проф. Ернст Яджевски, Германия:



Под псевдонима Бруно Фук той следваше през 20-те години в Германската академия на изкуствата. Това бе периодът на изострената класова борба след Първата световна война, периодът на инфлацията и безработицата...

...Неговата рисунка действаше като магнит. Тя убеждаваше много повече от дългата пламенна статия...



Фриц Дуда, Германия:



Графикът и плакатистът Борис Ангелушев възпита не една генерация художници, между които и много немски...

-----
3696
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД