:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,672
Активни 128
Страници 5,405
За един ден 1,302,066
Епистоларно творчество

Отхвърлен художник вини Виктор Пасков в страхливост

Димитър Войнов, чиято изложба президентът Първанов не откри в Берлин, написа отворено писмо до държавния глава
Президентът Първанов трябваше да открие преди 2 седмици (на 6 ноември) изложба на Димитър Войнов в Българския културен център в Берлин. Но няколко дни преди това шефът на културния център Виктор Пасков отказа да покаже творбите на Войнов заради една от тях. Става дума за мащабното платно "Париж бар" (8 х 1,50 м), в което е изобразен берлинският най-вече светски елит. Причината за отказа бе начинът на изобразяване на берлинския кмет Клаус Воверайт, който е известен с разкрепостеното си поведение.

Немските вестници доста се занимаваха с "Париж бар", "Билд" публикува картината заедно с легенда "Кой кой е" и изброи сред персонажите 69 известни германци - Клаудия Шифер, Щефан Ефенберг, Патрик Зюскинд, Гюнтер Грас, Руди Фьолер, Ники Лауда и т. н. Според Виктор Пасков, въпреки че на поканата за изложбата пише, че "Всяка прилика с действителни лица е случайна", Войнов отишъл в редакцията на "Тагесшпигел" да каже: ето, вижте, тук съм нарисувал кмета на Берлин Клаус Воверайт, седи чисто гол, пие от дамски ботуш, държи плюшено мече в ръце. За огромна изненада на всички, а най-вече на мен, "Тагесшпигел" излезе с един доста лют материал, в който се задаваше въпросът възможно ли е в културния институт да се открива такава изложба, още повече когато има височайше посещение от България. Реших, че да се покаже тази изложба точно в такъв момент не е в добрия тон". ("Труд")

Вчера "Сега" получи "Отворено писмо до президента на Република България" от Димитър Войнов. Художникът е на 56 години, живее във Франкфурт на Майн. Бил е доцент по живопис в софийската Художествена академия. Има немско гражданство.

На поканата за изложбата, която не се състоя, Войнов е написал: "Аз се отдадох на рисуването, както един монах на църквата си. Аз не се моля, аз се изповядвам. Аз не съм художник, аз съм един изповядващ се." В нея не се споменава, че адресът на вернисажа всъщност е адресът на Българския културен център.



Ето и текста на Отвореното писмо:



Многоуважаеми г-н президент,

Аз живея в Германия от 17 години като художник. Тук живея без страх, мисля без страх, говоря без страх, рисувам без страх, обичам без страх.

Както знаем, страхът е майка на посредствеността. Когато човек живее със страх, той е принуден да лъже.

Измисленият скандал със "забранената картина" е рожба на директора на България културен институт и на неговия страх.

Първото задължение на един директор на културен институт в чужбина е да познава кмета на града. Поне от снимки. Берлинският е всеки ден във вестниците. Но в Българския културен институт няма немски вестници, няма и български.

Две седмици преди изложбата излезе първата голяма статия за нея в немската преса със снимка на кмета и картината. Няколко дни преди изложбата бяха публикувани още две големи статии, също със снимки на берлинския кмет, и моята картина. Всичко бе отразено в извънредно положителна светлина с резултат, че се събуди интерес към изложбата и Вашето високо посещение. Шансът да създадем едно политическо и културно преживяване на европейско ниво беше програмиран, но впоследствие глупаво проигран.

Два дни преди изложбата директорът на Българския културен институт сметна, че се касае за политически скандал, и забрани изложбата. Именно той употреби за първи път от страх термина "политически скандал". И както споменах по-горе, със страха идва и лъжата.

1. За мен не беше необходимо да ходя до берлинските вестници, за да кажа: "Аз нарисувах вашия кмет гол", както е отразено в българската преса. За немците това беше ясно от две седмици.

2. Директорът не е имал възможността да си зададе Хамлетовия въпрос: "Да я сваля или да не я сваля?", както той сам заявява, тъй като картината никога не е минала през прага на културния институт, а и директорът никога не я е виждал.

В българската преса се пише: "Голият берлински кмет в разюздана компания". Само тази фраза е достатъчна, за да предизвика политически скандал, защото "голият кмет" не е гол, защото това е изкуство. А кметът на Берлин е един модерен политик и човек с високо самочувствие и гражданска смелост, а "разюзданата компания" е част от немската интелигенция и гордостта на германската нация. Всички изобразени персонажи без изключение са съвременни личности с високо достойнство - една интелигенция, за която България може само да мечтае. Българската преса пише: "...колегите му у нас не крият възмущението си от арогантната реклама". Това също не е изненада за мен, защото те винаги са били лесно манипулирани.

От немска страна няма никакъв скандал, а просто една "Джеймс Бонд-история" в български вариант, съчинена от пенсиониран писател.

Господин президент, когато чета немската преса, аз си затварям очите, за да прикрия малката гордост, която ме обзема като художник. Но когато чета българската, ги затварям два пъти от срам. Все пак съм роден в тази страна.



Vojnov,

свободен артист
2234
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД