Най-добре са се представили най-масовите фондове, т. е. универсалните, в които се осигуряват задължително родените след 31.12.1959 г. и които след 2020-2023 г. ще дават втора пенсия. Тези фондове са постигнали средно 5.85% годишна лихва за 8-те години. Професионалните фондове, в които задължително се осигуряват хората с първа и втора категория труд, са реализирали 5.62% доходност. Най-слаб резултат - 4.91% средно, отчитат доброволните фондове, в които партиди по желание може да си разкрие всеки работещ. Обяснението за тази по-ниска доходност е, че доброволните фондове инвестираха средствата си по-рисково в сравнение с останалите и инкасираха по-големи загуби през кризисната 2008 г. Така от кризата пострадаха най-възрастните хора, които имаха доброволни спестявания за трета пенсия. Вложените средства на много от тях реално се стопиха.
В първите години от работата си - 2002 до 2004 г., пенсионните фондове отчитаха много добра доходност - 10-11% при средна инфлация около 4%. През 2005 и 2006 г. имаше известен спад докъм 7-8% при инфлация 6.5%. През 2007 г., когато в световен план се надуваха огромни финансови балони, доходността на родните фондове очаквано експлодира до 15-16%, но и инфлацията стигна рекордните 12.5%. През 2008 г. обаче на борсите настана тотален срив, който за пръв път доведе до отрицателна годишна доходност и в резултат спестяванията на хората се стопиха с 20-25% при инфлация 7.8%. Възстановяването на доходността започна още от 2009 г., когато се реализира средна лихва в размер на 8% при ценови индекс в размер на едва 0.6%. До края на ноември т. г. фондовете са на плюс 3.25%, отчете още Никола Абаджиев.
По принцип средна доходност в размер на 5-6% в средносрочен и дългосрочен план не е слаб резултат, но не е и голям успех на фона на инфлация в същия размер, смятат анализаторите. "Печалбата" за хората може да се увеличи например чрез намаляване на таксите, които фондовете събират по закон. Освен това секторът отдавна настоява за въвеждането на т. нар. мултифондове. Така парите ще се управляват с различен риск и ако например осигуреният е по-млад, средствата му ще се влагат по-рисково, което значи, че може да натрупа по-големи печалби или загуби. Парите на възрастните пък ще се влагат по-предпазливо и съответно печалбите и загубите за тях ще са по-ниски.
Българинът е натрупал средно по 889 лв. за втора и за трета пенсия и по 2116 лв. - за ранна пенсия на категорийните работници, сочат още данните на КФН. Сумите много варират според възрастта. Например работещите младежи между 20- и 24-годишна възраст имат по едва 290 лв., докато родителите им - по 1192 лв. Броят на българите, които се осигуряват в частни фондове, вече надхвърля 3.8 милиона души. Във фондовете за втора пенсия хората са 3 018 034 души, в професионалните - 233 174 души, а в доброволните фондове - 600 233 души, по данни на КФН към края на септември.
Частните пенсионни дружества оперират с 3.7 млрд. лв. към края на деветмесечието. "Очакваме до края на годината активите да надвишат 4 млрд. лв.", заяви още Никола Абаджиев.
ПРЕЦЕДЕНТ
За пръв път през пролетта на т. г. Комисията за финансов надзор обяви дългосрочната доходност на пенсионните фондове за пет години - от 2005 до 2009 г. Първоначалната идея беше да се покаже реалната доходност, т. нар. номиналната лихва минус инфлацията. В последния момент обаче ведомството се отказа от намерението си, защото по този метод за периода 2005-2009 г. доходността щеше да излезе отрицателна и да се отрази негативно върху имиджа на сектора. Затова бе решено за пръв път реална доходност да се публикува чак през 2015 г. Така през април т. г. КФН обяви, че номинално лихвата, реализирана от фондовете за последните 5 години, е между 1 и 4% при средна инфлация за периода според НСИ близо 7%. Отчетените от БАДДПО 5% обаче дават по-реална представа за доходността, защото по-дългият период, който се взема, по-равномерно разпределя ефекта от огромните загуби през 2008 г.
ТАБЛИЦА
Средна годишна доходност на универсалните фондове (за втора пенсия) за периода 2005 - 2009 г.
| Фонд | 2005 г. | 2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | 2009 г. | Средно за 2005-2009 г. |
| 1. "ЦКБ Сила" | 6.87% | 18.94% | 13.25% | -18.98% | 7.02% | 4.53% |
| 2. "ЛУКойл Гарант" | 10.34% | 4.42% | 24.91% | -22.18% | 6.65% | 3.62% |
| 3. ING | 8.20% | 7.20% | 16.02% | -17.96% | 7.49% | 3.48% |
| 4. "Съгласие" | 8.18% | 15.10% | 15.33% | -24.51% | 8.64% | 3.33% |
| 5. "ДСК - Родина" | 6.78% | 7.20% | 17.67% | -17.62% | 5.47% | 3.20% |
| 6. "Бъдеще" | 10.13% | 7.40% | 21.14% | -29.31% | 13.69% | 2.86% |
| 7. "Доверие" | 7.15% | 6.27% | 13.51% | -18.62% | 9.05% | 2.78% |
| 8. "Алианц" | 7.63% | 3.73% | 15.73% | -21.72% | 6.72% | 1.54% |
| 9. "Пенсионно-осигурителен институт" | --- | --- | --- | --- | 8.45% | --- |
| 10. "Топлина" | --- | --- | --- | -19.34% | 7.76% | --- |
*Данните за "Топлина" и "Пенсионно-осигурителен институт" са за годините, в които фондовете са имали дейност. "ЛУКойл гарант" вече е част от "ЦКБ Сила".
Източник: Комисия за финансов надзор
