:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,912,180
Активни 182
Страници 20,276
За един ден 1,302,066
Стара слава

Македонският войвода Пито Гули търсел геройската смърт

Днес името му се споменава в националния химн на страната, а Слави Трифонов включи песента за него "Море пиле" в последния си албум
"Кво й туй Пито Гули", се питаха доста хора, когато чуха песента "Море пиле" от последния албум на Слави Трифонов.

Казано най-общо - македонски войвода. Историята му е интересна и само потвърждава неписаното правило, че песни в родната ни история винаги се пеят за безразсъдно смелите, а не за най-достойните, умните и разсъдливите. Още повече когато става дума за Македония. Пито Гули е роден в македонския град Крушево през 1868 година. Оттам е и Менча Кърничева, съпруга на вожда и идеолога на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. Гули е син на майка влашка циганка и баща албанец. Още на 17 години става четник в четата на Калмиков и тръгва да се бие за свободата на Македония. През 1885 г. четата е разбита, Пито Гули е пленен и изпратен на заточение в Мала Азия. Връща се в родния си град през 1902 г. и взема активно участие в революционното движение за освобождението на страната си. Сформира своя чета, прави няколко атентата, избива турците из планинските проходи и мъсти за поругана чест. Координатор е из Крушевско за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.

---------------------------------

Звездният му хайдушки подвиг е отбраната на Крушево от настъпващата хилядна турска армия на 30 юли.

"Пиянството на един народ", ако трябва да се позовем на дядо Вазов, обаче започва 10 дни по-рано. На 20 юли 1903 година 750 въстаници от Крушево и селата наоколо се разполагат близо до града, разделени на 8 отряда. Само четата на Пито Гули е от 150 човека, които по време на въстанието нарастват на 370. Шест отряда обсаждат града, а други два се вмъкват незабелязано в него. Без да срещат съпротива от охраняващите турски заптиета, те подпалват кметството. В казармите обаче има около 60 турски и добре въоръжени войници. Обсадата се проточва докъм 4 часа следобед.

Тогава идва на белия си кон Пито Гули, напръсква сградите с газ и спирт (както свидетелстват историците от онова време, с "тулумба" - мях, който се хвърля надалеч) и под град от куршуми им драсва клечката. Казармата изгаря цялата, много войници са убити и само 17 заедно с офицера си, които се крили в конюшнята, успяват да се спасят в близкото турско село Алданци.

Идва обаче войска от 300 души по пътя от Прилеп. Пито Гули се хвърля с четата си и ги обръща в бягство. После начело на отряда си минава тържествено през града, шумно поздравяван от множеството, и се спира на площада, където оставя знамето. В продължение на два часа се извървява градът, за да се поклони пред него. От едната страна с наподобяващи злато конци е извезан кръст, а от другата с червени букви пишело "Свобода или смърт".



Във веселие Крушево прекарва първата си свободна нощ



И както отбелязват хроникьорите на това величаво време, "всички семейства се надваряха, кое с по-хубави гостби и баници, да нагости въстаниците".

За да се избягнат всякакви изненади, семействата на турските чиновници са настанени в една къща и пазени с охрана. През всичките десет дни на Крушевската република те са хранени, получават "всички потреби" и при отстъплението са оставени живи.

През 1903 г. Крушево е твърде интересен етнически град - сред неговите 12 500 жители има гърци, българи, албанци, турци, румънски власи и евреи, а тяхната отличителна черта била богатството. На 22 юли "горското началство", както наричали войводите, влязло тържествено в града и привикало около 60 първенци от всички народности, за да изберат временна управа. Решава се тя да се състои от по двама от най-големите етноси - български, гръцки и влашки.

"Временното правителство" е председателствано от Вангел Дину, поел съдебното ведомство. Георги Чаче - реквизицията и снабдяването, Теохар Недков - финансите, Христо Кюркчиев е полицейският шеф, Димитър Секулов - прехраната и производството, а Никола Балю е "министър на здравеопазването". Управниците заседават всеки ден в гръцкото училище. В българското пък влахът д-р Батал създава болница. Саракчиите и опинчарските работилници по заповед на "правителството" фабрикуват трескаво цървули, патронташи и ремъци. В леярната се претопяват калаени и оловни предмети, които гражданството "подарява". В една частна къща се изглаждат изливаните куршуми, ремонтират се пушки и револвери, правят се бомби. Двете парни мелници мелят денонощно донасяното по планинските пътища брашно, необходимо за въстаниците и населението, като на бедните хляб се раздава безплатно.

Съставя се и революционен съд, който



осъжда по бързата процедура



четирима гъркомани и един българин, известни на целия град като турски шпиони. Христо Силянов в книгата си "Освободителните борби на Македония" отбелязва, че в Крушево "под лъчите на мимолетната свобода се стопиха националните омрази и зацарува мир и братство".

Имайки предвид факта, че почти всички села около Крушево са турски, войводите изпращат писмени заповеди до кметовете да не придружават аскера при нападенията срещу християните, в противен случай ще бъдат строго наказани. Отговор получават единствено от с. Алданци: "От писмото ви разбираме, че не сте лоши хора, че сте напуснали домовете си не да нападате мирното население (като нас), а сте против лошите хора и укюмата (правителството), което ги защитава. Но ония, които вие търсите, не са между нас, а избягаха в градовете. Колкото се касае до нас, обещаваме, че ще мируваме. Ако искате да убивате невинни хора, елате. Бог да помогне на оная страна, която търси правдата. Другите писма изпратихме до съседните села, които също са съгласни с нас. Кмет Синан."

На 27 юли в трите крушевски черкви са отслужени тържествени панихиди за въстаниците. А оттам целият град се стича на гробищата, за да отдаде почит на загиналите около 20 въстаници, и отрупва пресните им гробове с цветя.

На 29 юли цялото прилепско поле е почерняло от войска. Стича се около 15-хилядна армия под предводителството на Бахтияр паша. Тя се разделя на 4 и обгражда града от всички страни.



Най-продължително и кърваво е сражението



при Биринския пункт "Мечкин камен", отбраняван от Пито Гули. Той загива заедно с 34 въстаници. В продължение на три часа градът е бомбардиран от артилерията. Когато спира бомбардировката, аскерът нахлува в града. Разрушени и изгорени са 159 къщи и 210 дюкяна, черквата "Свети Никола", гръцката митрополия, градският съвет, масивната къща на Ничотовия род, състояща се от 62 стаи. Доктор Батал е съсечен насред площада, Теохар Недков, министърът на финансите, е изгорен жив, Димитър Секулов, шеф на прехраната и производството, е убит. Обезчестени са 150 жени. Буйствата и грабежите продължават три дни. Загубите за Крушево се оценяват на около 2 милиона лева.



Пито Гули съвсем не е първият между войводите



- главната роля във въстанието играе Гюрчин войвода, който координира въстаническите сили. Той е с фес на главата, Гули обаче има разкошно знаме, калпак и сърмена униформа.

Последното и най-кърваво действие на крушевската драма се разиграва на "Мечкин камен" - позицията на Пито Гули. Сутринта той демонстративно напуска съвещанието на всички войводи, решен не да изпълнява заповеди за защита на града, а да се бие докрай и без оглед на жертвите и на опасностите. На белия си кон пристига на позицията, държи реч пред своите 370 бойци и ги разпределя на удобни позиции по платото, което отбранява. Турците обаче са привлечени от разкошното знаме, което е забито на средата на платото. Пито Гули ги оставя да се приближат. Три залпа ги обръщат в бягство. Така в продължение на часове се редуват няколко атаки.

Боят се ожесточава привечер. Пито се бие прав. Един куршум отнася магазина на манлихерата му и скоро след това друг го пронизва в гърдите. Той пада на земята и с последен дъх произнася: "Не бойте се, момчета." След това се разразява ръкопашен бой. Няколко отряда от въстаниците успяват да се промъкнат в гората. На бойното поле остават труповете на 40 от тях. Знамето на Пито Гули е пленено от турците и се съхранява дълго време във военния музей в Истанбул. Още на другия ден след героичната му смърт



тръгват легендите за Пито Гули



Ето една от тях: в издадения през 1940 година в Индианаполис, САЩ, албум "Македонски алманах" се споменава, че "срещу Крушевската република султанът изпрати 15 000 души аскер и силна артилерия. Когато въстаниците бяха заобиколени, Пито Гулев само с 18 души другари геройски защитаваше един от стратегическите проходи, водещи към града и застави хилядната войска да се отдръпне. Омер Ружди паша, когато е стигнал до труповете на Пито Гулев и неговите другари, е извикал: "Ето така умират истинските юнаци." Малко след трагичната му гибел е създадена и песента "Море пиле".

Мнозина историци решават, че в Илинденско-Преображенското въстание не може да участва човек с небългарска фамилия, пропускат факта, че е роден от циганка и албанец, и го кръщават Пито Гулев. Неоспорим факт е, че е поставен редом с Борис Сарафов, Васил Чакаларов и Пандо Кляшев в редиците на македонските национални герои. Посмъртната му слава обикаля от уста на уста цяла Македония. Днес името му се споменава в македонския национален химн.





Текстове под снимки:

1. Четата на Пито Гули.

2. В тази къща е бил щабът на въстаниците в Крушево.

3. Опожареният град след въстанието.

4. Пито Гули
4828
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД