:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,340
Активни 124
Страници 5,073
За един ден 1,302,066
НАЙ

И на Южния полюс има творба на иконописеца Георги Димов

За свой девиз зографът, който нарисува иконата, подарък за папата, е избрал думите на един от великите си предшественици - Дичо Зограф: "Работи тихо, смирено и в страх от Господ!"
Снимки: Велислав Николов
На широката публика Георги Димов стана известен с това, че именно той нарисува иконата "Христос - истинската лоза", която бе избрана от монсеньор Христо Пройков за подарък на папа Йоан-Павел Втори от името на Апостолическата католическа екзархия по време на посещението му в България през май миналата година.

Иконата представлява допоясния образ на Христос, израстващ от лоза. На разтвореното пред него Евангелие са написани първите два стиха на Глава 15 от Йоан: "Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва, и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод." Симетрично от двете страни на Христос в медальони, израстващи от младите ластари на лозата, са образите на 12-те апостоли.

Икони на Георги Димов красят църквата "Санта Мария ди Арачели" срещу кметството в Рим, храма "Свети Андре" в Барлета, църкви в Бразилия и САЩ, Руската църква "Св. Николай Чудотворец" в София, както и много частни колекции по цял свят; негова икона с образа на Иисус Христос Нимфиос (Жених) замина преди година с доц. Христо Пимпирев за българската база на о. Ливингстън в Антарктида. Тя е предназначена за българския православен параклис "Св. Иван Рилски" на Южния полюс.

Житейският път на дипломирания зооинженер Георги Димов, който наближава 50-те, е ярко доказателство за силата на призванието, заложено във всеки човек, което обаче някои откриват, а някои цял живот - не.



На Христова възраст зооинженерът скъсва с професията си



и се отдава изцяло на иконописта. Първите му учители са художниците Цветан Груев и Ставри Калинов. Той си набавя цялата възможна тогавашна литература по иконопис, включително и "Ерминиите", и започва ограмотяването си по метода на пробата и грешката. С жена му Мая са заедно от 28 години. Връзката им започва от първи курс на Института по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Още тогава той смайва колежката си с разностранните си интереси, с енциклопедичните си познания по история и география, с това, че рисува твърде добре, а на всичкото отгоре разбира и от музика. По това време, в студентския период, е барабанист на група "Апексбенд", просъществувала цели 4 години. Басист на групата между другото е сегашният главен лекар на Софийската зоологическа градина д-р Росен Кръстев, а пианист и лидер - сегашният ректор на Старозагорския Тракийски университет проф. д-р Светлин Танков.

Георги и Мая сключват брак почти 10 години след началото на връзката си - през 1985 г. Годините обаче минават, а рожба не се появява. През 1990 г. Мая заболява от тежък бронхит и двамата заминават за десетина дена в Сандански. По време на престоя си там те се качват до Роженския манастир. В църквата



Мая тайно отправя гореща молба за рожба



пред иконата "Св. Богородица Троеручица". На другия ден кашлицата й изчезва като прерязана с нож. Престоят им в Сандански (бивш Св. Врач) приключва и те се прибират в София. На 15 август, навръх Голяма Богородица, Мая отива на изследвания. Лекарите й съобщават, че е заченала. А тъкмо тогава, в същия ден, Георги Димов рисува Благовещение - как Архангел Гавраил връчва цвете крин на Св. Богородица в знак, че е избрана сред всички жени да роди Спасителя.

През 1991 г. се ражда синът им Аспарух, сега в 5-и клас.

Професионално Георги Димов започва да се занимава с иконопис от септември 1985 г. През 1989 г. полага изпит и става член на Творческия фонд към СБХ. Не води статистика колко икони е нарисувал досега, но със сигурност са между 500 и 1000.

Друг интерес епизод в живота му е през 1991 г. Георги Димов рисува икона с образа на Иисус Христос. Проф. Костадинка Паскалева, шеф на криптата при храм-паметник "Св. Александър Невски", вижда иконата още в началния етап на изработка и отсича: "Този цвят на лицето (сарката) не е верен."

Същата нощ Георги Димов сънува сън: как гледа автентична икона на Иисус Христос Пантократор (от любимата му епоха на Палеолозите - XII-XIV в.); как взема от различни бои - охра, сиена, умбра, сепия, бяло, слага по малко и ги бърка в строга последователност, за да постигне цвета на лицето от автентичната икона - и всичко това насън! Накрая се получава цвят, който би могъл да се определи като "зеленикава земна охра". Когато се събужда, веднага хваща боите и повтаря стъпка по стъпка това, което е сънувал. И разбира, че това е цветът на лицето на иконата, който му трябва. Оттогава досега за цветовете на лицата на иконите си използва именно тези бои, именно в тази последователност.

Класическата иконописна технология е плод на опита и труда на поколения знайни и незнайни иконописци - монаси и светски люде, които в продължение на близо двайсет века са търсели най-удачния способ за създаване на трайност и красота на багрите върху дървения панел. Георги Димов използва тъкмо такава синтезирана класическа технология, заключена в "Ерминиите", която третира вида на дървения панел, качествата на грунда и заешкия туткал, както и начина на полагането им, начина на полагане на златото върху полимент от гипс и цинквайс, вида на боите; а така също малко талант и много усърдие, добавя с усмивка иконописецът.



Създаването на големите икони отнема около месец



За дървен панел се използва иглолистна и широколистна дървесина - бял бор, мура, липа, явор, кестен, орех, някои видове дъб и бук. Иглолистната дървесина трябва да е съхнала поне 25 г., а годишните кръгове да са перпендикулярно на разбичването.

При по-голям размер на дървения панел на гърба му се слагат кушаци, които са обикновено от по-твърда дървесина - дъб или бук.

Дъската се маже с 10% разтвор на заешки туткал и отгоре се опъва платното - памук или лен. Върху платното се нанасят 12-20 ръце грунд, съставен от 2 части гипс от Болоня и 1 част цинквайс. Грундът може да достигне дебелина до 2 мм.

След това грундът се шлайфа.

Върху така получената супергладка повърхност се копира образът. Там, където ще се позлатява, се полага полимент - специална смес от охри, восък и свързватели. За позлатяването Георги Димов използва листово злато - 23,75 карата. Полага го със специален разтвор. За техниката на позлата използва възглавничка от еленова кожа, четка от катеричи косми и полировъчни ахати.

Канонът изисква иконата като част от религиозното изкуство да бъде максимално близо до духа на традицията.

Едно време например иконописците, предимно монаси, преди да започнат рисуването на дадена икона, се подлагали на пост и молитва; покайвали се, изповядвали се пред духовните си наставници, причестявали се. Игуменът е благославял тях, дъската, килията. И едва тогава започвали да рисуват.

Георги и Мая живеят в едноетажна къща в кв. "Бъкстон". "Ателието" на маестрото се помещава в малка барачка, залепена до къщата. Гостували са им много духовници - и православни, и католически - например Падре Паоло, архимандрит в "Санта Мария ди Рачели", монсеньор Салваторе Ферара - владиката на Сицилия, монсеньор Пройков, отец Стефан.

Един от гостите, възрастен италиански свещеник, на раздяла му целунал ръка с думите:



"Маестро, целувам ви ръка за таланта"



Това обаче не е накарало иконописеца ни най-малко да се главозамае. Всяка сутрин, докато се бръсне пред огледалото, Георги си вика: "Кой си ти? Пепел и прах. Прашинка дребна, прах нищожна."

Може да звучи странно, но всеки, който се запознае с Георги Димов, ще види, че това не е поза, а изстрадана житейска философия на човек, който се опитва да живее и да твори като истински християнин.

Когато строял бараката, обиколил квартала да търси дърводелец, на когото да поръча вратата, и попаднал най-сетне на един - Вальо Русанов, между другото дипломиран инженер. Майсторът направил вратата за два дена. Дошло време за плащането. Вальо казал: "Веднъж в годината нашата фирма прави подарък - безплатна врата. Тази година късмет извади ти."

След месец Георги и Мая отишли при дърводелеца. "Веднъж в годината - казали те - нашата фирма подарява икона. Тази година късмет извади ти." И подали на инженер Русанов покрита с бяла кърпа икона.

"Аз лекета не познавам", казва в заключение Георги Димов. И не би могло да бъде иначе при човек, който, приведен с четката над гладката дъска, пръв вижда светите образи, които чак след време благодарение на дарбата му ще добият образ и за другите.
 
Една от стотиците икони на самоукия майстор.
 
Бившият зооинженер и жена му Мая в двора на къщата им в кв. "Бъкстон".
6404
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД