:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,387
Активни 189
Страници 36,355
За един ден 1,302,066
IN MEMORIAM

Иван Методиев превърна и смъртта в част от стихотворението на живота си

Големите поети се познават по един много сигурен белег - те не могат да се вградят в света
Снимка: Велислав Николов
Още един поет си отиде - и то голям поет. Когато се случи такова нещо, изведнъж всички зяпваме и казваме: какъв творец живееше сред нас! И тръгваме да леем бронзови венци. А когато приживе тези горди хора - като Христо Фотев, като Георги Рупчев, сега като Иван Методиев - се задъхваха от безпаричие и живееха на границата на чисто физическото оцеляване, за тях не се сещаше никой от овластените, от онези, които всяка вечер по коктейлите плюскат сьомга, хайвер и скариди колкото за триста пенсии.

Иван Методиев умря на 13 юли, в деня на Събора на св. архангел Гавриил, край язовир до Добринище, където бил на риболов. Точно 2 месеца - роден е на 13 септември 1946 г., не му достигнаха, за да навърши 57 г.

Големите поети се познават по един много сигурен белег - те не могат да се вградят в света. Иван настина беше "не от мира сего". До края той остана левент, само поотслабна и гъстата му кафява коса се попрошари. Високата му, леко прегърбена фигура имаше трайни опорни точки в географията на София - кафенето на Палми, ресторанта "При Мария". Пиеше водка, смесена с кола; но беше от малкото мъже, които умееха да не се напиват. Опита се да е галерист, създаде кръга "НАВА" и издаде няколко броя от едноименното списание; успя даже да си намери за кратко работа в частна фирма и по това време изглеждаше вдъхновен, изпълнен с планове.

Но скоро го уволниха с гръм и трясък от частната фирма заради интервю във всекидневник, в което клеймеше бомбардировките в Косово. По този повод Иван Методиев в интервю за "Сега" призна:



----

"Желанието ми е да напусна България. Тук за мен няма биологически живот. Най-силно впечатление ми направи, че уволнението ми не предизвика никакъв отзвук. Възприема се като нещо обикновено. Това е доказателство, че живеем в полицейска страна."

-----

На въпроса защо големите поети плащат такава висока цена за даденото им от Бога право да се разпореждат с истинската стойност на думите той отвърна:

-----

"Защото нищо не се е променило за последните сто години в България. Точно това е доказателство, че у нас не съществува свобода на словото. Старият механизъм беше механизъм на колячеството, а сега действат удушвачи. Оставят мизерията и криминалните престъпници да те довършат. А те са чисти. Ужасяващо чисти."

-----

Иван беше поет, който разбираше природата както никой друг, можеше да улови и най-тънките й вибрации и да ги пресъздаде поетично. Но мизерията го беше заточила в бетонната клетка на града. Въпреки това поетът се бореше. Ето така:

-----

"Аз живея на партера, работя в кухнята, има една джанка, която расте точно до прозореца. Няма нужда от завеси. По нея се катери една котка с котенцата си. Сега има три. В джанката живеят синигери и врабчета. Кухнята изглежда много голяма с това дръвче. Врабците и синигерите изведнъж се стрелкат да клъвнат някоя троха, когато котката е задрямала. Имам чувството, че обичат да си играят с тази котка. Всичкото това може да се нарече духовно убежище. Във всеки случай в него има и ритъм, и безкрайност - двата цвята на нищото, което наричаме душа. Зад дръвчето наблизо е детската площадка. Гласовете на децата не ми пречат, а ми помагат. Само ако някое се разплаче по-силно, скачам веднага на прозореца."

------

Затова във факта, че Иван Методиев намери смъртта си сред природата, край язовира, можем да открием един, макар и много тих, но достатъчно категоричен "римейк" на една ботевска смърт - с каквато са орисани явно да завършват житейския си път големите ни поети.

Последната му книга, която ще издадат Румен Леонидов и изд. "Факел", се нарича "Повече тишина".





-------------

Светлозар Игов: Поезията ти тепърва ще живее



Отиде си преждевременно - като повечето от големите творци на националната литература - един от най-значимите съвременни поети. Иван Методиев бе творец на метафизически пейзажи и трагично усещане за живота. С оголените си до болка сетива като чувствителен сеизмограф той изразяваше историческата нищета и мизерния бит на българския живот от позициите на високи естетически идеали. Беше истински поет, озарен от красота и страдание. Сбогом, приятелю, поезията ти тепърва ще живее! Ти не бе от онези, които изяждат безсмъртието си приживе.

-------------



------------

Екатерина Йосифова: Стиховете му са заклинания за добро



Потресена съм от тази безвременна загуба - страшна като загубата на всеки човек, още по-страшна за онези, които Иван радваше с големия си талант. От години той живееше почти отшелнически, отричащ се от всичко грозно и нечисто. Новите му стихове са заклинания за добро, за човечност. За милост. Дано тя стигне душата му, стиховете му и бъдещата им съдба.

------------



-------------

Бойко Ламбовски: Вярваше, че поезията е по-важна от всичко



Иван Методиев беше по-значимо явление в поезията ни, отколкото се струва на хора, имащи повърхностен поглед върху нея. Той вярваше, че тя притежава собствена градивна сила, че действително е по-важна от науките, политиката, религията. Тези му убеждения звучаха наивно за повечето хора, но намираха добри адепти сред автори, прохождащи в своето призвание, зареждаха ги с вяра. Иван Методиев беше, макар че не ми се обръща езикът за това "беше", отговорен пред словото и един от последните ни истински добри редактори. Животът му често беше живот на анахорет, с което самият той отстояваше правото на поета за паралелно и неподвластно на догматичните норми битие. Смъртта му е внезапна и тъжна, но вярвам - не случайно между простите неща, които обичаше - води, камъни, треви и насекоми. По този начин и тя стана част от стихотворението на живота му, едновременно трагично и пълно с несекващо изумление пред света.

----------------



---------

Румен Леонидов: Пишеше с чуствителността на Вутимски и яростта на Фурнаджиев



Последната му книга му се казва "Повече тишина" - потресаващи стихове за буквалната мизерия на хората. Той ми казваше: "Не бързай, запази я тази книга, има по-важни неща." Това са стихове с чувствителността на Вутимски и с яростта на Фурнаджиев. Такова смесване на физическата майка и родината в днешната поезия няма. Изключително чувствителен. Всички губим от смъртта му. Независимо от залитанията му, човешки и приятелски, нашата поезия губи един изключителен талант. Но в България е така - кой оцени Георги Рупчев, кой оцени Добромир Тонев, Николай Искъров, Веселин Сариев?...

-------------



------------

Георги Господинов: С книгите си разшири литературния канон



Иван според мен беше българският поет, който в най-голяма степен изпълваше мита за поет тук, у нас - като поведение, като позиция, като неприспособимост. Това, което ще остане и тепърва ще бъде прочетено истински, е, че с книгите, които написа Иван Методиев, той успя да разшири полето на поезията до пространства, които тогава не влизаха в литературния канон у нас. Той вкара много силно Изтока и източното в писането си, вкара физиката, науката и знанието изобщо и всичко това, без да накърнява ни най-малко поетическото.





---------------каре----------



Мигли



Щом животът е Защо, ти бъди Защото.

Щом е всичко зло и зло, в чаши да е злото.



С миглите ми прошепни - вой отпий от воя.

С всичките мъже бъди - тъй ще бъдеш моя.



Кучка, уличница, смрад! Птица нажалена...

Нечовешка самота с поглед на вселена.



Пий сега и забрави. Пий от мен, любима.

Няма изход, няма път. Нека вино има.



Пий и разпусни коси - прелестно нехайна.

Тъй ми прошепни смъртта, сякаш че е тайна.



Иван Методиев
9
2983
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
15 Юли 2003 21:46
Лека ти пръст Иване, голям поет беше и ще останеш като такъв...
15 Юли 2003 21:52
БЕЗМЪЛВНИ ДА СМЕ НАЙ-ДОБРЕ................... ПРЕД ТЕЗИ ТАЛАНТИ КОИТО ИЗМИРАТ В ТАКАВА ДЪЛБОКА И ДРАЗНЕЩА МИЗЕРИЯ ЗАРАДИ РАЗНИ КРЕТЕНИ , МОЖЕМЕ САМО БЕЗМЪЛВНИ И С НАВЕДЕНИ ГЛАВИ ДА СТОИМ!!


БОГ ДА ГО ПРОСТИ!
16 Юли 2003 00:01
*
16 Юли 2003 01:20
Вечна му памет на таланта! Докато ражда такива чеда, все пак Майка България е жива!

cerovski
16 Юли 2003 01:41
Ars longa, vita brevis!

Patilanec
16 Юли 2003 07:33
Чувсвам се глупав, като не мога да променя това
16 Юли 2003 08:33
Един от най-великите поети на България! Вечна му памет!

"О ти, безкрайна самота,
наречена от някого Вселена..."
Ив.Методиев
16 Юли 2003 08:58
Прости ни за всичко недобро и нечисто, поете!
Почивай в мир!
16 Юли 2003 16:58
Лека ти пръст.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД