:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,594
Активни 119
Страници 5,327
За един ден 1,302,066
Най

Първата сцена на Пламен Карталов била театралната

Като ученик бъдещият оперен режисьор играел малки роли в Народния театър и в "Сълза и смях"
Снимка: архив "Сега"
Надали има меломан, почитател на операта, който да не е чувал за Пламен Карталов. Прочутият режисьор е сред малцината българи, работещи в този жанр, за които категорично може да се каже, че остават в историята. Дори и онези, които не одобряват някои от неговите постановки, са принудени да признаят заслугата му като основоположник на оперните спектакли на открито у нас.

Пламен Карталов не е единственият в рода си, изкушен от изкуството. "Мои прародители са се занимавали с църковно пеене", признава той. А след кратък размисъл казва: "Това не може да не даде отражение."

Пламен Карталов



от малък искал да бъде режисьор



и да се занимава с опера. "Не зная защо. Може би е под влияние на моите родители. От съвсем ранна възраст те ме водеха редовно на опера и балет", обяснява той.

Като ученик пък играел в епизодични роли в Народния театър и в "Сълза и смях". "Веднъж беше дошла трупа на "Комеди франсез" и ме избраха за един от 4-та, които пазеха едни фенери в една френска пиеса на Молиер. Това беше през 60-те години. Аз тогава бях на 16 години", разказва Карталов.

После го избрали за един от петимата войници на Ричард III. "Имахме един бой с мечове. Бяхме две групи войници. Незабравимият Асен Миланов бе в ролята на Ричард III. Сава Хашъмов бе Ричмънд. Играеше и Андрей Чапразов. Режисьор бе полякът Яцек Войчерович", припомня си режисьорът.

Въпреки че от малък се качил на сцена, той така и не се поблазнил да стане актьор. "Това по-скоро ме напомпваше и ми даваше стимул.



Беше ми интересно зад кулисите,



да бъда в кухнята на този занаят. Трябва да призная, че почти не излизах от Народния театър като ученик. Но увлечението към музиката и към четенето на музика бе по-голямо. Тайнството на оперната партитура дава едни други крила. Драматичното изкуство е велико, но да откриеш драмата в музиката, характера на инструмента, на тембъра, е още по-велико", категоричен е той.

Така че завършил Държавната музикална академия в теоретичния факултет. Още като студент създал Младежката камерна опера. Спечелил и 2-годишна специализация за оперна режисура в Германия. "Но практиката е тази, която всъщност ме кали и роди в стотици постановки, които вече имам зад гърба си в продължение на 31 години", не крие той.

Първият спектакъл, който Пламен Карталов направил, бил "Любов и хитрост" от Хайдн. "Направен бе със студент диригент - Емил Табаков, студенти сценографи от Художествената академия - Възкресен Изворов и Венелин Върбанов, със студенти-артисти и студент-режисьор. Обикаляхме от най-малките градчета в Родопите до най-големите градове. Обходили сме целия Кърджалийски окръг, Смолянски, Видински, Ловешки, Благоевградски. Това са стотици спектакли "Опера на колела", разказва той.

Това продължило от 1972 до 1978 г. Освен "Любов и хитрост", пред публиката играели още "Аптекарят" от Хайдн и "Отвличане от сарая" от Моцарт. Представяли ги с пиано, а където имало оркестър, ги правели в кооперация с музикантите.



Най-голямото предизвикателство за Карталов



обаче били камерните постановки. "Посветих първите си години на този жанр. В България думата камерна опера не беше популярна. Затова и предизвикателството беше много голямо. Избрах жанр, който никой у нас не разработваше", казва той.

Така се родили "Дидона и Еней" от Пърсел, "Рита" от Доницети, "Мавра" и "Приказка за лисицата" от Стравински, "Медиумът" от Меноти и т.н. Тези заглавия са видели сцена именно заради Пламен Карталов. С тези камерни постановки България е гостувала на едни от най-престижните фестивали в света.

"Бяхме встрастени да покажем и докажем едно друго изкуство, което беше абсолютно противоположно и като естетика, и като смисъл на голямата оперна форма", казва режисьорът.

От малката форма Пламен Карталов решил да скочи директно в най-голямата възможна. Така създал "Сцена на вековете".



Пищните му спектакли с по 800 изпълнители



на хълма Царевец във Велико Търново и до днес никой не се е осмелил да повтори. "Първият бе през 1985 г. Тогава с Пловдивската опера поставихме "Ивайло". По-късно със сборен състав направих на същото място "Цар Калоян", обяснява той.

В интерес на истината Царевец не е първият му опит в този жанр. Първите си спектакли на открито - по площади и други подходящи места - той пробвал в бивша Югославия. И то още през 70-те години.

Голямата слава обаче донесли именно постановките на хълма Царевец. Няколко години, след като направил тези спектакли, Пламен Карталов случайно се запознал с египетския бизнесмен, по чиято идея и с чиито пари бе поставена "Аида" от "Арена ди Верона" в Луксор. Монументалната постановка тогава бе отразена от медиите в цял свят. Идеята на египетския милиардер била да финансира спектакли, които да бъдат поставяни на места, където се развива реално действието. И Пламен Карталов решил да използва случая, за



да опита да включи и България



в тази серия, разказвайки за Царевец. Египтянинът се заинтересувал, но после вежливо обяснил, че засега това е невъзможно, тъй като в България няма хотели и обслужване като за такава претенциозна публика, тръгнала от Париж или Ню Йорк само заради една постановка. И идеята се провалила.

Пламен Карталов обаче не се отказал и продължил да прави подобни постановки. "В България има толкова красиви места, такива таланти, а оперното изкуство е индустрия и трябва да се превърне в бизнес. Можем да привличаме хора и по този начин. Вече има интерес от "Балкантурист" за догодина. Но у нас как да гарантираш нещо, което ще се случи след една година?", тюхка се той.

След Царевец режисьорът създал няколко постановки по островите в Адриатика. През 1987 г. поставил "Княз Игор" в парка "Кайлъка" край Плевен. Там



използвал скалите като естествен декор



30 алпинисти атакували крепостта, преоблечени като войници. Шест години по-късно, през 1993 г., поставил "Цар и дърводелец" с артистите на Музикалния театър в пространството около НДК. "Искахме да бъде в Панчарево, но източиха водата. А щяхме да направим морска битка", припомня си той.

Следващите 3 години правил спектакли в Бразилия, после поставил в театъра под Акропола в Атина "Турандот", след което дошло време и на София.

Така през 1998 г. в столицата стартира фестивалът "Опера на площада". Първата постановка, която събра огромна публика, бе "Аида". Последваха "Цар Калоян" и "Княз Игор". След това Пламен Карталов направи "Атила" и "Кармен" на Античния форум в Стара Загора. Безспорно обаче



най-амбициозното издание на "Опера на площада"



бе тазгодишното. В рамките на месец през юни и юли на площад "Батенберг" се играха близо 20 спектакъла от най-различни жанрове.

Междувременно Пламен Карталов бе и директор на Софийска опера от 1994 до 2001 г. "Покани ме лично министър Ивайло Знеполски. Преди това обаче Елка Константинова ме бе поканила за директор на Музикалния театър. Две години по-късно дойде поканата от Знеполски. Никъде по света няма конкурси за директори - нито в Италия, нито в Германия. Обикновено се канят известни личности, на които държавата гласува доверие. И аз така бях поканен", обяснява той.

По времето, в което Пламен Карталов бе директор на Софийската опера, трупата пожъна едни



от най-големите си международни успехи



Националната ни опера тогава направи над 40 турнета в страни на три континента - от Япония през Италия, Испания и Германия, до Бразилия. "Бях подготвил турне и за САЩ, но не се осъществи, защото напуснах."

Карталов обаче не съжалява, че вече не заема този пост. "Има достатъчно други интересни неща", лаконично казва той. Едно от тях са книгите. Сега е посветил времето си на един труд за Любомир Пипков и иска да го издаде за неговата 100-годишнина, която е догодина. А най-новата страст на режисьора е киното. Но затова ще се говори тепърва.
 
Тазгодишното издание на фестивала на Пламен Карталов бе едно от най-амбициозните, макар и направено с малко средства.
2668
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД