:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,089,073
Активни 93
Страници 24,372
За един ден 1,302,066
Интервю

Живков предложи България да стане съюзник на САЩ

Прецених, че това е особен хумор, каза бившият посланик Робърт Бари
Снимка: Борислав Николов
--------

Робърт Бари е роден през 1934 г. Дипломат от кариерата, работил в посолствата на САЩ в Югославия и СССР. В Държавния департамент е заемал постове, на които е отговарял за източноевропейските страни и за ООН.

През 1981 г. е назначен за посланик в София от президента Роналд Рейгън. След приключване на мандата си в София през 1984 г. оглави американската делегацията на Конференцията за мерките за укрепване на доверието и сигурността и разоръжаването в Стокхолм. След това става зам. главен редактор на "Гласът на Америка". В периода 1990-1992 г. той е координатор на помощта на САЩ за Източна Европа. От 1992 до 1995 г. е посланик в Индонезия.

След пенсионирането си работи като наблюдател в различни мисии на ОССЕ. Женен, с две деца.

----------



- Г-н посланик, една от задачите ви като посланик е била да съобщавате във Вашингтон що за човек е Тодор Живков. Разкажете какво пишехте във вашите доклади.

- Живков вече беше известна фигура, когато аз дойдох в София, така че тази моя задача не беше толкова трудна. Живков беше човек, който с много силна ръка държеше цялата държава и беше известен като лоялен към Съветския съюз. Въпреки че, когато аз бях посланик, отношенията на България със Светския съюз бяха станали по-малко ползотворни за вас, отколкото в миналото. Това беше преходът след Брежнев, когато се смениха няколко съветски лидери, и тогава икономическата помощ на СССР към България значително намаля. Имаше такава интересна случка по мое време - Арманд Хамър, който беше известен и се гордееше с това, че се беше срещал с всички съветски лидери след Ленин освен Андропов, си беше поставил за цел да се срещне с него. И така Арманд Хамър дойде в София и се срещна с Живков, за да му уреди той среща с Андропов. Това не беше много добра идея, защото по онова време много голяма тема беше ролята на България в опита за убийство на папата. По тази причина Андропов никак не си падаше по България. Като бивш шеф на КГБ той се чувстваше отговорен за това, в което обвиняваха България тогава.

- Това петно беше ли изчистено според вас?

- Никога не съм смятал, че обвиненията срещу България са основателни. Никога не сме имали доказателства за вина на България, а освен това Агджа беше личност, на която не можеше да се има доверие, така че не мисля, че е било вярно, но това бяха обвинения, които бяха неудобни за Андропов.

- Живков успя ли да уреди среща?

- Не.

- Споменахте Арманд Хамър. Друга личност, обвита в тайнственост също като него, е загадъчно загиналият Робърт Максуел. Знаете ли тайни за него?

- Не, нямам никаква информация.

- В българския преход има много бели петна. Твърди се например, че Андрей Луканов е бил американски агент. Колко години трябва да минат, за да разберем дали е било така?

- (Смее се.) Едва ли е така. Не, не зная каква е историята около убийството на Луканов, но той беше много интелигентен мъж и едни от най-интересните разговори, които съм имал тук, бяха с Луканов. Той беше адвокат на реформата, но не намирам, че имаше особен афинитет към САЩ.

- Той ли беше българският Горбачов?

- Той можеше да бъде такъв, но Живков нямаше намерение да допусне такова нещо.

- А Петър Младенов?

- Нашите отношения бяха хладни. Виждахме се от време на време, когато имах инструкции да му представя позиции на Вашингтон, но това не са отношения, които бих характеризирал като особено топли.

- Ваш постоянен партньор във Външно беше Любен Гоцев, който след това стана зам.-шеф на разузнаването. Какви са впечатленията ви от него?

- Имах много работа с него. Той беше моят основен събеседник и разбира се, той представяше акуратно гледната точка на българската страна. Имахме много дискусии, не бих ги нарекъл спорове, но мога да кажа, че той много успешно представяше българската гледна точка, много прецизно. Не съм имал лоши изненади с г-н Гоцев.



--------------------

Въпреки че основната ми дейност в България беше да напускам залата по време на речи на Живков... Живков канеше дипломатическия корпус, произнасяше реч, нападаше президента Рейгън и американската външна политика и аз трябваше да изляза. С г-н Гоцев съм се шегувал - не може ли да ме предупреди, че в речта на Живков ще има нещо, заради което да трябва да си изляза, така че изобщо да не идвам...

-------------------



- Вярно ли е, че Живков е искал да имаме колкото се може по-добри икономически отношения със САЩ, както разказа за нашия вестник бившият ни посланик във Вашингтон г-н Любомир Попов...

- Мисля, че Живков се интересуваше от изгодата от тези отношения, особено когато ползите от икономическите отношения с Русия започнаха да намаляват. Но за да получи тези изгоди, той трябваше да промени своята политика, което без съмнение щеше да затрудни отношенията му със СССР... Веднъж Живков ме придърпа и ми каза - ако вие осигурите същата помощ, която ни осигурява Съветският съюз, ние сме готови да станем също толкова лоялни съюзници на САЩ, колкото сме на СССР. Но аз не приех това като сериозна декларация. Той каза също - трябва да спрете американските вестници да пишат за българската следа за опита за убийство на папата.

- Което вие не можехте да направите.

- Аз не се отнесох сериозно. Мисля, че той имаше особено чувство за хумор.

- Не мислите ли, че обвиненията, които тежаха върху България за папата, наказаха страната?

- Да, без съмнение, обществеността в света и в САЩ беше силно повлияна от тях. Ние имахме политика на диференциране спрямо източноевропейските страни по време на Студената война. Топлината на отношенията се колебаеше между Полша и Румъния в положителния край на стълбицата и Чехословакия и България на нейното дъно. Мястото в стълбицата се определяше от развитието на вътрешната и външната политика на съответната страна.



-----------------------

Някои страни като Румъния се опитаха да се откроят с външната си политика, като предприемаха независими крачки от Съветския съюз и от Варшавския договор. Други като Полша имаха по-либерална вътрешна политика. В България нито външната, нито вътрешната политика предлагаше основа за позитивна диференциация.

-----------------------



- Да, обаче подкрепяхте Румъния, която имаше чудовищен режим...

- Вярно е.

- Помня как Никсън посети Румъния и бе посрещнат като цар.

- Вярно е. Ние оценявахме това, което правеше Чаушеску във външната политика, че се опитваше да се държи приятелски към нас по време на войната във Виетнам, за отношенията му с Китай. Това са неща, които ни караха да вярваме, че заслужават подкрепа и могат да поощрят други да следват по-независима външна политика.

- Твърди се, че Живков е искал да превърне България в съветска република. Вие знаете ли подобно нещо?

- Не. Не мисля, че когато и да било е имало подобно нещо. Живков много се гордееше с ранга си на най-старши, най-дълго задържал се на власт лидер във Варшавския договор. Никога не е имало сериозни намерения за превръщането на България в съветска република.

- Казахте, че Живков на шега предложил да станем съюзник на САЩ срещу същата помощ, която сме получавали от СССР. Сега сме съюзници, но не мислите ли, че икономическите отношения са твърде слабо развити?

- Ами, казват ми, че има доста американски фирми, които проявяват интерес към България. Посланик Пардю ми каза, че през последните месеци е имало много запитвания от американски фирми, които са проявили интерес да дойдат тук. Мисля, че българската позиция около Афганистан, Ирак, НАТО и т.н. дава тласък, но тези неща не стават толкова бързо.

- Познавахте ли Бриго Аспарухов?

- Не. Сигурен съм, че каквато и длъжност да е имал там, където е работил, когато съм бил тук, тя е била много ниско в йерархията.

- Но от времето си като посланик си спомняте за сегашния посланик във Вашингтон г-жа Елена Поптодорова...

- Да, тя беше моят преводач, когато се срещах с президента Живков. Тя върши, трябва да кажа, чудесна работа във Вашингтон. Мисля, че тя е много динамична личност.

- Вие говорехте добре български по времето, когато бяхте посланик у нас. Как ви се струва българската преса?

- О, аз съм тук едва от два дни. Прегледах вестник "Сега" и виждам, че е сериозен вестник. Но в Албания, където съм бил наблюдател на ОССЕ за изборите, пресата е абсолютно безотговорна и е известна със своята неточност във всички отношения.

- Един от българските вестници писа, че посланик Пери е казал, че СССР е зад убийството на Людмила Живкова...

- Всъщност мен цитират, но аз не казах такова нещо.



-------------------

В отговор на въпрос от залата във връзка с 1300-годишнината на българската държава казах, че Съветският съюз се отнасяше хладно към това честване. Аз се познавах със съветския посланик в София по онова време и от него знам, че руснаците се дразнеха, че българите ги били научили да четат и пишат и други такива работи, и че в Москва не харесваха Людмила Живкова. Казах, че по онова време имаше слухове за съветска връзка около смъртта й, в които аз не вярвам.

---------------------



- И какво? Оказва се, че най-информираните дипломати не знаят повече за големите световни събития, отколкото широката публика?

- (Смее се.) Ами не знаят. Ако става дума как да бъдат намерени Осама бен Ладен, молла Омар или Саддам Хюсеин, даже държава с голямо разузнаване не може да научи къде са.

- Вие бяхте в Швеция, когато бе убит премиерът Улоф Палме. Сега дойде големият шок от убийството на Анна Линд при сходни обстоятелства. По-голям може би е шокът, че не научаваме кой го е направил и защо.

- И може никога да не научим. Както каза шведската полиция за Улоф Палме, никога не е имало ясна следа кой е извършил убийството. Може би на света има някои събития, които са до такава степен чувствителни, че за тях не трябва да има обяснение.
9
2197
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
22 Септември 2003 21:48
проба!

Рот Фронт!
ЗКПЧ-др.Радул
22 Септември 2003 22:31
*
22 Септември 2003 22:49
Ама и Тато си го е бивало - замалко да ни шитне на янките!
23 Септември 2003 00:15
Tato e kato gigant na misylta pred Bush-mena s neandertalskija "intelekt"...
23 Септември 2003 06:46
"...Аз се познавах със съветския посланик в София по онова време и от него знам, че руснаците се дразнеха, че българите ги били научили да четат и пишат и други такива работи..."
Dobre e, 4e pone nqkoi rusnatsi si go "priznavat", 4e nie sme im dali pismenosta.
Makar, 4e ot tiq rusnatsi deto poznavam, ne iskat i da 4uqt, 4e u Kiril i Metodii ima neshto bylgarsko-milsqt gi 4e sa 4isti gyrtsi- a nqkoi i 4e 4i4ko Lenin im e dal azbukata))... Da im imam samo4uvstvieto i skromnostta na blqdite. Ne zna4i, 4e kato sa voenna sila #1 v sveta, edna malka Bulgaria nqma na kvo da gi nau4i...Neise...
23 Септември 2003 09:22
За съжаление много са малко умните и подготвени журналисти. И Готев е един от малкото.
23 Септември 2003 11:57
Ау, колко е мъдър. Сигурно е предложил и преференциален износ на компоти и квота за амерканци в стаи(бунгала)-четворки във Вършец и Камчия...
23 Септември 2003 12:30
Много смислено интервю!
Все пак, признанието за Чаушеску като първа дружка на USA ще се запомни!
23 Септември 2003 13:19
Интересно за Чаушеску, кучи син, казва, ама наш кучи син.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД