:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 417,103,021
Активни 105
Страници 1,529
За един ден 1,302,066
Диалози

Димитри Иванов: Когато бях агент

И после, и преди това, и игрите, на които играехме - откровенията на колумниста пред Интернет-форума на "Сега"
Снимки: Архив "Сега"
Уважаеми форумки и форумци, за мен е чест да седна с вас на една маса, както толкова пъти сме го правили. Уверявам ви, не сядам при вас без да си сваля шапката. Старата си репортерска шапка. И преводаческата шапка си свалям; тя е още по-вехта.

Чест ми прави редакцията на "Сега", като ме покани за втори път да се изправя пред вашите въпроси; първият път беше в броя на "Сега" от 1 май 2002.

Хваля се аз колко са ми стари шапките, но тогава не смогнах да отговоря на всички въпроси и сега, със закъснение поднасям извинения. Ако 50 души ти пишат, а ти отговориш на 10, обиждаш 40 души, нали така. Този път искам да отговоря на повече хора, затова групирам въпросите; няма да споменавам вашите имена и никове.





И други сте подлагали на кръстосан разпит, но аз имам предимство, понеже редовно чета постингите ви под моите Писма от "Баучер" 23. И ви познавам. Хайде, да не споменавам имена и никове, нали се зарекох. Но никой от нас не е анонимен. Всеки ред, който пишем във форума, ни издава какви сме и говори за нас повече, отколкото една визитка. На нашите визитки не пише "Пенчо Пенчев, умен и интересен човек". Или "Пенчо Пенчев, дребна, озлобена душичка". Както и на моята визитка не пише: Джимо, който не е бил комунист, щото не го поканили да влезе в партията. Нито бил комсомолец, нито, септемврийче, нито чавдарче, понеже в колежа, където учил нямало такива работи.

Някои от въпросите не са за това, което съм писал, а за моята личност. Каква е личността се разбира не от това, което тя твърди за себе си, а от това как тя се е държала в някои житейски ситуации. Затова ще ви разкажа някои случки, включително такива, в които съм се проявявал като хитрец, сребролюбец, подлец, глупак, простак, страхливец и т.н.

Нямам право да се огорчавам, когато някой форумец ме окичи с един, два или повече от тези епитети. Както го е казал народът ни, която мома не иска да бъде щипана, да се не хваща на хорото, пък аз съм се хванал. Огорчавам се, когато форумците се обиждат един-друг. Боже мой, казвам си, аз ли откъртих тази лавина?

На хорото на тези, които пишат книги, не се хващам. Не че не са ми предлагали да преподавам журналистика, да пиша учебник по европейска история, да издам писанията си в "Сега". Те, макар да съдържат далечни спомени, са отклик на момента; в тях има факти, които се повтарят. А и не съм Толстой, когото един форумец спомена. Всяка жаба да си знае гьола.

Казвам си така: Джимо, вместо да даряваш народа със сборник от ценните прозрения и писания, я по-добре направи анонимно дарение на някой, който се нуждае.



Само в такива случаи анонимността е достойна.



Помни, че и към теб са проявявали щедрост. И то хора, от които нищичко не си поискал. Не се изкушавай за някой друг лев. Оправяш се с парите. Vivere parvo! И с малко се живее. Разбира се, под един разумен минимум не трябва да се слиза, понеже то води до оскотяване.

Я да видя аз какво написах досега. Хм, вече съм отговорил на петима форумци. Не е лошо като за начало. Така казвах, когато бях агент - не е лошо като начало.

21 години бях в Българската телеграфна агенция и казвах, че който е в агенция, е агент. На вас едва сега го казвам, понеже тогава не се познавахме. Ако щете вярвайте, в БТА имаше длъжност информатор; и такъв съм бил.

Срещах хора от службите. И наши, и чужди. От американските, та до японските. Кръстосваха ни се пътищата. Предполагам, имал съм вземане-даване с тайните служби повече, отколкото повечето хора. Много от срещите бяха без човекът да ти каже: "Аз съм еди какъв си и искам от теб еди какво си".

Понякога не беше така. Един японец много държеше да ми покаже значката си. На нея имаше слънце и луна. "Защото ние следим денем и нощем", обясни ми с гордост. Той много ми помагаше да се оправям в Япония и, когато поисках да видя рибната борса, се залови да ми търси гумени ботуши, пък нямаше 43 номер и много се постара човекът. Рибната им борса е по-оживена от някои други борси. От журналистическата ни борса например.

Днешната ни журналистическа борса никак не е като онази, която сме имали преди 1944. Тогава репортерите от различни вестници - и официози, и опозиционни, се отбивали привечер в една кръчма, пиели по едно и, ако някой бил научил нещо, казвал го на другите, че утре и на него да кажат. Хората от гилдията си помагали. За разлика от нас, те умеели да стенографират. Върхът на стено е американската система на Грег. Не успях да я овладея. Дори машинопис не научих като хората. От което следва, че съм човек от ХIХ век, когато агентите...



Агентът има антените и усета на изоставена любовница.



Той разбира, че цената му е паднала, ако получи унизително поръчение. Изпаднах в такова положение, когато от БТА ме уволниха. Хем агент, хем ме уволняват. Излиза, че не съм бил агент. Вие как мислите; бях ли агент? Един от вас поиска да отговоря с "да", или "не". Отговорете му "да", ако ви попита колко е часът,.

Та, като ме уволниха от БТА и след като бях "свободен артист", както се изразявах, или безработен, както повечето хора казват, отидох във "Всяка неделя". Службите поискаха чрез мен да узнаят карат ли се Янчо и Кеворк. Аз пък мълчах като пукал. Това не е доказателство за морален интегритет. Не е мъжество; не е да имаш болс, както каза един форумец, нито кохонес, както преди него каза друг форумец. Не. Аз просто си направих сметката. Казах си така: Тия, двамата имат връзки във висшия ешелон. Ако нещо изпея по техен адрес, има вероятност да узнаят. Ще срежа клона, на който седя.

Та за седенето: Една вечер влизам аз в морското казино и Янчо вика: "Джимо, ела да седнеш при мен"; Кеворк от противиположния край на масата, на максимална дистанция от Янчо: "Джимо, ела при мен, пазя ти стола". Поумувах секунда-две, пък казах: "Отивам в тоалетната."

И стоях навън в тъмното, и пушех цигари, и гледах морето и луната, а вътре на масата трийсет души пиеха младо памидово вино, по-пивко от всякакви розета и божолета и ядяха калкан, дето много го обичам.

При друг случай Кеворк каза на Янчо: "Ей, да знаеш, че Джимо е двоен агент". Янчо ме защити: "Няма да обиждаш Джимо! Не е двоен, а на четири разузнавания!"

В някаква сводка на службите излезе съобщение, че съм "избягал". Не зная и не искам да зная дали е било отмъщение за това, че не се бях съгласил да се разприказвам какво става във "Всяка неделя". Тогава "да избягаш" беше много "вражеска проява", имаше дума "невъзвращенец". Петър Кожухаров се загрижи: "Намери начин да се покажеш на екран, поне веднъж, в кое да е предаване, че да спрат да говорят, че си избягал." Пък аз не се показвах. Четях.



Няма професия читател, но аз си я измислих,



когато ме изхвърлиха от БТА и доста врати ми се затвориха. Бях превеждал романи и в издателствата ме познаваха. Те получаваха новоиздадени книги от други издателства по света. Този световен безплатен книгообмен е утвърдена практика. Литературните агенти на писателите са заинтересовани - ако някъде по света прочетат и преведат новоизлязлата книга, ще платят авторско право - royalty. Но редакторите в издателствата не можеха да изчитат всичко, което получаваха по книгообмена, даваха на мен да преценя става ли книгата или не. Така станах професионален читател. Много приятен занаят си измислих, само дето съсипва очите. Всеки понеделник с една торбичка книги отивах в "Народна култура" на уличката на гърба на журналистическия клуб - връщах 5-10 книги и вземах други. По 25 стотинки на прочетена страница плащаха, печелех повече, отколкото от преводите.



"Агент" бях 21 години, "читател" съм все още.



Помагаха ми. Сестри Ганчеви (Вера ми даваше книги от "Народна култура" да ги чета и рецензирам, Васа ми монтираше филмите от Монголия и другаде, където Томски успя да ме командирова, преди и него да порежат, Иво Гарвалов щеше да ме назначи в радиото, но Мирчо Спасов го спря.

Бях директор на втора програма на телевизията, когато си връчих оставката на Асен Агов. Фреди Криспин, моят най-добър приятел ми намери работа във вестник "1000 дни", където бяхме с Любен Дилов, Красен Станчев... Що се съгласих да стана директор? Хем бях чел за министерството на истината на Оруел, за д-р Гьобелс. Той поне имал 7 факултета, а ти само 3, предупреди ме Иво, но не го послушах. Детинщини. Кой ли не ги върши.

И сега детинщините ни са много, но децата ни - малко. На форумеца, дето все пита защо българите имат малко деца, а царят и циганите имат много, отговарям: Не е заради буквата "ц". Заради пясъчния часовник е. Той много работи обяснява. "Защо Фау-ве и "Опел" са в криза"? Защото са среден клас, затова. Част от средната класа е забогатяла, вече не купува автомобили от среден клас, а по-скъпи. Друга част от средната класа е деградирала и не може да си позволи кола от среден клас.

Разрезът на обществото заприличва на силуета на пясъчен часовник. Разширява се горе, разширява се долу, изтънява по средата. Най-богатите имат много деца, понеже за тях наследниците са висша ценност. На дъното на часовника децата също са много, понеже не са никаква ценност. По средата децата са малко, понеже хем са ценност, хем, щом са ценност, искат грижа и пари.

И в глобален мащаб е така. Най-много деца правят най-богатите (САЩ) и най-бедните (в третия свят). На пясъчния часовник шийката му изтънява, изтънява. Като се скъса, какво ще стане? Две различни човешки породи, както в антиутопиите?

Чувам как целият форум се смее на домораслите ми теории. К'во се смеете, бе! Не съм учен социолог, може и глупости да говоря.



Правото да говориш глупости е едно от човешките права.



Единственото, което ни дадоха. На маса сме, всичко можем да си кажем. Ще видите вие като се промени климатът, и Гълф стриймът спре, и нивото на световния океан се повиши. Обезлюдена България ще е раят на пренаселената планета. Не ви лъжа.

И онова, което в сряда ви разказах, също не беше лъжа. През 1963, както четях в БТА съобщенията на AP и UPI, че Кенеди е убит, телефонира ми човек, който каза:

"Аз съм Гълъбов от телевизията. Една джипка... не - една газка ще дойде и ще ви откара до телевизионната кула в парка. За коментар на живо в ефир. Вярно, че досега не сме правили, но все някой трябва да е първият."

Написах си аз един текст, после в кулата с асансьор до горния етаж, но после има още стълби към студиото, а една много хубава жена се качва по стъпалата пред мен и аз така се заплеснах по два стройни женски крака, че се препънах по глупавите стъпала, правени сигурно по някакъв особен английски стандарт. Не паднах, направих лицева опора, но очилата ми паднаха и се счупиха. И когато Анахид обяви: "А сега коментар за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди", аз, като не мога без очила да си чета текста, започнах да говоря. Никой не съобрази да ме спре и аз цели 19 минути дъра-дъра, понеже нямах усет за телевизионно време.

На другия ден един от висшия ешелон строил горкия Гълъбов:

- Тоя да не съм го видял повече на екран. Половин час разправя врели-некипели. Трябва кратко и ясно: Дотам стигнаха в загниването си, че си убиват президентите!

Това за "краткото и ясното" го споменавам заради форумеца, който..., а бе ти си знаеш. Като искаш кратко и ясно, чети БУП. О, не се прави, че не знаеш какво е БУП. Бойният устав на пехотата, естествено.

Шест години по-късно, през 1969 г., Леда Милева ми телефонира:

- Готово! Убедих ги, че прилуняването трябва да го излъчим. Ще правиш превод зад кадър на живо в ефир. Вярно, че досега не сме правили, но все някой трябва да е първият. Ти поне ще казваш апОло, а не Аполо. Какво? Моля? Бил ти забранил. Ами като ти е забранил, да дойде той да превежда в ефир! Засега аз съм директор на телевизията.

И така... One small step for a man, a giant step for Mankind. Roger!

Получих незаслужени овации. Дори от онзи, който ме беше свалил от екран. Браво, Димитри! Как само го каза: "Побиват американското знаме, едно знаме, което никога няма да се вее, понеже на Луната няма атмосфера, следователно няма и вятър. Направо ги уби. Страхотна метафора!"

Никаква метафора не беше, просто превеждах. Но на онзи, който искаше да е "просто и ясно", му се присънваха несъществуващи метафори. Неслучайно имаше гатанка "Чисто и просто - що е то?" Къпан милиционер.

После дойде Чернобил. Чух за радиационния облак от шведска радиостанция на къси вълни.



Занаятът "радиослушалка" го бях научил в БТА,



но го практикувах в "Работническо дело". Те искаха да са преди всички и да имат новини от последния час - къде какво станало по света през изтеклата нощ. И аз, като си изкарвах смяната в БТА, след 24.00 ч. право при Владо Костов или който е дежурен по брой (БТА е само на 50 крачки от Полиграфическия комбинат). И така, като "радиослушалка" в "дело" си изкарвах още една заплата.

При такъв режим човек се успива, пък аз и без това съм си сънливец. Закъснявах за бетеанската "летучка" в 10.00 ч, от прозореца на кабинета си директорът ме виждаше как тичам към пропуска, след като те вече са започнали, вместо да дойда поне два часа по-рано, да поседя на тръбата, че тогава да докладвам световните новини. Добре, ама аз си ги знаех от радиото, той не можеше да ме хване на тясно и това май го дразнеше. Иначе беше добронамерен към мен, не мога да го отрека. "Стига анонимно, напиши нещо, че да излезеш с името си бе, Джимо. Каквото искаш напиши, за която редакция кажеш. Дигам телефона и нямаш проблеми. Все преводач ли искаш да бъдеш? Седни сега, пий едно и да си поговорим!".

От занаята "читател" никой не можа да ме уволни. Но от агенцията Лозан ме уволни и не се водех никъде на работа, което беше обществено неприемливо в ония години, докато една вечер на светофара на "Орлов мост"...

Светна червено и аз спрях "тойотата", цвят "сахара". Този цвят е кафявожълт, сиреч лайнян, и аз все обяснявах, че съм избрал него, за да ми отива. Връщахме се от кръчмата на журналистите на "Граф Игнатиев" с жена ми Милка и сина ми Асен; в клуба, като отидеш рано, можеше да изпиеш каничка лопушанско с агнешки флейки на скара с дървени въглища и да си тръгнеш преди да са дошли навлеците и големците. Както изчаквах на светофара на "Орлов мост", някой ми почука на стъклото и кого да видя - Кеворк. Редовно бях участвал в неговия "Информационен дневник", едно много хубаво едночасово предаване в неделя по обед.

- Джимо, още ли си без работа?

- Да.

- Много хубаво.

- К'во му е хубавото бе, да... - и трябваше да потегля, щото светофарът светна зелено.

- Ще правим...

Не разбрах какво ще правим, но после той се обади и



започнахме да правим "Всяка неделя" - Янчо, той и аз.



После, като му кипваше на Кеворк, той казваше:

- Аз те взех от улицата!

- Така е. Аз също мисля, че утре ще вали.

Във "Всяка неделя" издателствата ни пращаха книгите си, с надежда да ги представим. Кево избираше хубавите за себе си, после:

- Джимо, всички са твои.

- Не ги искам.

- Вземи ги, давам ти ги.

С него не можеше да се спори, накрая ги вземах. Докато се сетих за "отмъщението на борджиите" (не отмъщавай веднага, а като мине време, понеже отмъщението е като рибата, най-вкусно е студено и когато този, на когото отмъщаваш, се гневи не на теб, а на себе си).

Вече бяхме правили "Всяка неделя" от СССР (Кеворк в Москва, аз от Сталинград, т.е. Волгоград), Талин, Буда Пеща и другаде. Отидохме да правим предаване от Париж. И Павел Писарев беше с нас. Изведнъж - криза! Няма "събеседник". Намерих Морис Дрюон във Френската академия и кризата отмина, а Морис ми подари албум с портрети на умовете на столетието; на гърба им - персонален бележник (AGENDA). След време Кеворк видя албума в ръцете ми.

- Я да видя! Ей че хубаво. От къде го имаш?

- Ти ми го даде.

- Аз?

- Не го исках, ама ти настояваше...

- Аз? Да се... в глупака! Ама как... и сега не мога да си го взема, щото ти целия си го изписал.

Накрая пак аз загубих. Намерих си "Видрица" и Кево, като я видя:

- Конфискувам ти я. Длъжник си ми заради онзи албум.

(Продължава в броя в понеделник)
 
***
 
Когато се наливаха основите на "Всяка неделя".
 
***
576
24442
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
576
 Видими 
06 Ноември 2004 00:42
Баси кефа!!!
06 Ноември 2004 00:52


Изключително неприятен човек.
Янчо Таков и Кеворкян - два пъти.
06 Ноември 2004 01:04
Браво Джимбо! Тъжничко, все пак...
06 Ноември 2004 01:29
ЗА НАЧАЛО ДОБРЕ .
06 Ноември 2004 01:38
Изключително приятен човек. Спря пропагандистките мурафети, показа уважение към събеседниците, като подготви предварително огромен матерял, написан забавно, интересно и човешки, надживял е разочарованията от себе си и се самоиронизира без грам суета. Е, не харесва простотата и яснотата, не харесва много и Америка, но всеки си има недостатъци, както каза оня в “Някои го предпочитат горещо”. На такива хора често им се оставям на табла (това е единственият начин да загубя).
06 Ноември 2004 01:44
Първата снимка е монтаж, понеже Джимо не е ходил в Ню Йорк (или поне не духовно). Ако има път, мейла ми работи, ще ми е приятно да го поразведа (не с ферибота за Стейтън айлънд, разбира се).
06 Ноември 2004 01:46
За мен беше истинско удоволствие да прочета отново размислите на Джимо...Невероятен човек и неподправен талант наистина... Крепко здраве и още повече творчески успехи му желая от цялото си сърце!!!
Бъди благословен, Човеко!!
06 Ноември 2004 01:47
Благодаря за диалога. Формата ми хареса и всеки може да намери отговор на въпроса си.
06 Ноември 2004 01:47
Ребята, не напускайте скъпоструващата си шагренева кожа, когато противникът ви превъзхожда морално и интелектуално.
06 Ноември 2004 01:49
Чичо, а ще можеш ли да уредиш отзад да се виждат и двете кули на СТЦ?
06 Ноември 2004 01:52
Какво ще се вижда оттам - има го на стр. 21 на темата ми с картинките в старата Политика. Но няма да скитаме по моретата. В града по-има какво да се види.
06 Ноември 2004 02:00
GanTree-edno izkljuchitelno neprijatno govedo!
Dimitri-edin izkljuchitelno prijaten chovek!

-------------------------
Препоръчвам Ви да използвате бутона "Kirilica -> Кирилица", ако желаете Вашето мнение да бъде прочетено от повечето участници във форума на вестник "Сега"..

С уважение: bot

Редактирано от - bot на 06/11/2004 г/ 11:24:47

06 Ноември 2004 02:40
Снимката е правена от брега на Н.Джерси или от статуята на Свободата така 4е не е фал6ива.Хареса ми вица за милиционера.
06 Ноември 2004 02:47
Sakan be Star Hush, Ficho vinagi znae vsichko...

-------------------------
Препоръчвам Ви да използвате бутона "Kirilica -> Кирилица", ако желаете Вашето мнение да бъде прочетено от повечето участници във форума на вестник "Сега"..

С уважение: bot

Редактирано от - bot на 06/11/2004 г/ 11:25:09

06 Ноември 2004 03:00
знае той всичко даже кат се раждал се обърнал да види откъде излиза
06 Ноември 2004 03:26
Привет г-н Д.Иванов.Сърде4но ви стискам ръката и от все сърце ви желая най-ве4е здраве, стастие и късмет, а пък другото сте си го купите.Отново под васата статия има най-много посинги, коментари от разли4но естество което според мен би трябвало да Ви радва.Ли4но аз бих искал васите статий да бъдат малко по-весели и жизнерадостни, и с доброто си 4увтво за хумор да ни развеселявате.Бъдете здрав.
06 Ноември 2004 03:26
Благодаря ти, Джимо!Нищо не съм те питал, но е страшно приятно да те послуша човек!!!
06 Ноември 2004 03:27
Едно двоумение ме е налегнало. Баба ми, Бог да я прости, казваше, че в такива случаи човек мисли на хилядата – половината. Жена ми казва, че неволно съм пунтирал модел на Роден – или поне само духовно, но нейното си е професионална деформация
Двоумя се, пичове, не заради Димитри, разбира се, а заради неприятната дихотомия, която трябва да реша в тоз късен час – кой, аджеба, е пил по-голямата гъба с оцета? Дали дръвцето, гастролиращо епизодично тук, или Фичо, чийто гастрол продължи тъй досадно дълго?
Но не схващам що за глист ги мори и двамата, та не могат да спрат това скърцане със зъби. А бе, мизерабли, животът не е толкова дълъг, че да си позволиш да го изживееш в омраза и злъч. Разпуснете душата и ще усетите как древни богове я докосват с нежни пръсти и я повеждат в тайнствено магическо пътешествие. Те са избрали Димитри да ни бъде гид – не завиждайте, не всякому дано.
А ако не ви се ще да посетите градината на слънчевия му следобед, бъдете добри, не пречете. Не подвиквайте отстрани, кални, одърпани, сополиви. Толкова ли ви харесва тази поза?
06 Ноември 2004 03:38
Джимо е прекрасен. И не му пука дали се хаби за боклуци. Има кой да го чете с любов и нежност.

Дон, ти си го казал...

Ех, ако аз бях боксьор... Сега...
06 Ноември 2004 03:51
Джимо......от дете съм ти се възхищавал, въпреки , че обслужваше лошите момчета.И интиотивно те сравнявах с Владимир Костов, само че тои беше от добрия отбор.Четеки откровението ти, ми стана доста тъжно, върна ме в невъзвратимата ни младост.Караш ме да съжеливам , че не мога да те познавам лично, а ми се иска.. .. редактирано от "dosie"
06 Ноември 2004 03:58
Дончо - моя "гастрол" тука отпочна поне шест месеца преди твоя и ще продължава, живот и здраве, додето има форум а пък Джимо го поканих на гости в моя град - искам да го види и обикне. Освен че коландря Джимо с пълно основание, си го и харесвам. Чети ми и постингите, не само ника, има понякога какво да научиш.
06 Ноември 2004 04:10
Какъв агент е бил тоя?
Агент е когато работиш с врагове за кауза или за себе си за пари, като Цицерон, например.
Доносник му се казва на това, с което ни се хвали, че е бил Джимо.
06 Ноември 2004 04:12
Валентине, не ме карай да цитирам какво си писал срещу Джимо. Оцапан ти е задника.
Айде по-добре си замълчи. И ме остави да му се радвам.
Не ми разваляй празника.
06 Ноември 2004 04:20
Дон, спри се, бе. ЧФ и Джимо - що за досег?
06 Ноември 2004 04:34
В снимката отгоре несъмнено има някакъв доста тъжен виц. Джимо, знаем, е много добър, отличен преводач, вкл. на американски книги, и "американист", но очевидно не познава, не разбира Америка. Понеже го чета внимателно - веднъж каза, че някъде към 90-те години бил ходил в САЩ "само веднъж, и то в Охайо". Явно е станало в началото на 90-те. До десети явно са го пускали, както каза днес, ама до Улан-Баатар, Москва, накрая до Париж, да спасява с антиката Дрюон (а защо не Юлия Кристева? Мъжът й Ф. Солерс? Фуко? Дерида? И т.н.) Всяката неделя на неговорещия езици и 100% неконвертируем (да си спомним патетичните разговори с акад. Амосов или дори с естрадните Прешъс Уилсън и Супер Макс) агент Димитър.
*
Правех се на "американист" още от студент, превеждах неведоми философски писания, писах дипломна работа за Джеймс и Дуи, дисертация за Рорти, статии за Дейвидсън, Куайн и т.н., и превеждах на наши професори на Варненската школа, и даже правихме фирма за обучение за TOEFL, и бях учител в нея, и в 119-то ЕСПУ (Сендовско), дето в часа ми (другите даскалици се страхувахаи мене, външния лектор, натопиха) доведоха цял гостуващ американски клас (повечето мексиканчета и китайчета от провинциална Калифорния) с учителката, но по разбираеми причини посетих Америка за пръв път едва на 32 години като делегат в ООН. А сега живея тук десета година и виждам, че "американизма" ми тогава е бил като представата на ония от приказката на Наум за слона. Та така и с Джимо. Изолацията, в която живеехме, си беше направо трагична. Ще ми е драго да го разведа из града, честно. Все едно че развеждам себе си оттогава.
*
И друго ме кара да чувствам Джимо близък. В отделенията Дончовците ми се смееха, че съм отдолу с бели гащи (не с черни стодневки бял кант - е, бял до време). Слава Богу, поне нямах очила. Имаше надошли битови граждани, времето на големите новостройки, Девня, Варна-запад, корабостроене, дизелостроене, курорти. На Джимо цял живот след Девети му са се смеели, че имал бели гащи. И очила! Но има и малка разлика. Аз отчаяно отстоявах правото си на бели гащи, понякога с юмруци (счупих си ръката в главата на едного в седми клас). И то най-често ми биваше признато. А Джимо криел белите гащи с кърпичка и се измъквал по английски да пуши на терасата.
*
Затова сега Дончовците го харесват, обичат у него унижението на белите гащи. У мене мразят бунта на белите гащи. Страхуват се. Просто като фасул.
06 Ноември 2004 04:47
Форумът е за коментари по статията, а не за лични покани. Който иска да кани Димитри Иванов да си контактува с него лично и да му поеме разноските.
Да твърдиш, че една снимка е монтаж, без да си сигурен в това, значи да компроматираш себе си. Никой след това няма да те взема на сериозно.
Всяка Неделя беше едно от любимите ми предавания преди 1989 г. Може и да не е била толкова добра, но на фона на монотонната соц. телевизия си беше явление. Димитри там не коментираше ли също едни търсачи на силни усещания или каскадйори. Обличаше се по американски, с карирано/раирано сако, нетрадиционна риза и вързана кърпа/ шал около врата или бъркам?
06 Ноември 2004 05:05
Колко много завист у нагаждачa който е изпълзял до невиждани за недообразования амбициозен некадърник висоти.
Да го наречеш Салиери - значи да го повишиш твърде много.
Не че в ситуацията която се различава пред очите ни я няма завистта към Моцарт.
***
Пред очите ни един плужек се опитва да тъпче един от българските интелигенти.
Ще мълчим ли?
ВЪН ФИЧО ОТ ФОРУМА!
06 Ноември 2004 05:16
И твърдо нье на агресивните планове на САЩ и НАТО!
06 Ноември 2004 05:25
Стоян Ганев дойде за първи път в Ню Йорк като министър от правителството на бъдещия български посланик в САЩ - Филип Димитров. За САЩ са избирани с конкурс. Верни на партията специалисти по държавно устройсто на уникалната държава СССР - Стоян + Снежана Ботушарова. Стоян не се и върна. Освен като началник канцеларията на сегашния премиер. Извод - В България кради, мърсувай, за да станеш един ден началник на канцелария или да се върнеш като американски наместник в колонията. Бил казват сега преподавател по право в някакъв американски университет. Горките студенти. Що за дипломати са въпросните, когато нито имат образование, нито опит в дипломацията.
Друг виден американист е отец Христофор Събев. Идва в Калифорния и бива приютен от заможен български емигрант, който му осигурява къща и джобни. "Божият служител" го ограбва и се измъква по терлички обратно в България. След всичко това СДС става нарицателно за низост и престъпност.
Та, когато с парите на българските данъкоплатци си видял свят - работи за България и гражданите й. Не наричай чуждия град - мой град. Българите плащат данъци, за да бъдеш ти в него.
"Пази Боже сляпо да прогледа." Алеко е повече от актуален и днес.
06 Ноември 2004 05:37
Девил,
Такива като плужека нямат свой град.
Разбира се в никакъв случай Ню Йорк не е неговия град. Не само защото живее тук на милостинята на тези, дето плащат данъците.
Не само защото няма документи (и съответно никого не може да покани ).
Не само защото познанията му за този град са на равнището на евтин туристически пътеводител.
.......
Просто защото няма родина.
И знаеш ли защо няма родина?
Защото не е личност.
Родина имат само личностите.
06 Ноември 2004 06:41
А тъi знаеш'? В Америке нет соловей! И любов' назъйвают - СЕКС
06 Ноември 2004 06:46
Поставете го просто на игнор.
Целта му е да провали удоволствието от дискусията под Димитри.
06 Ноември 2004 06:57
Втората снимка ми е много интересна: изглежда ми като на някоя по-остаряла рокендрол банда. Сигурно Motorhead биха си направили сега подобна снимка.
гъзарите от Всяка Неделя. Кофтито е, че гъзарееха на чужда сметка. И какво стана с тия "лоши момчета"?
06 Ноември 2004 07:01
A deeply moving, real human story that can make you see the medal’s back side and change your mind!
А безличния плужек, безродник няма да коментирам. Вече са го сторили по-обективно и по-квалитетно преди мен
.
06 Ноември 2004 07:05
Съгласен съм Дон, с комбат също.Според мен този 4овек е един неосъществен "интелигент" който се бори за някакво внимание ипонеже няма друга трибуна е решил да използва Форума като такава.
06 Ноември 2004 07:08
Не, честно, първата снимка наистина прилича на колаж от времето на китайската културна революция.
*
Но Джимо и на мен ми е близък, въпреки заблужденията си относно Америка, и житейските си прикляквания, той пише като образовано градско момче. Колцина тук са такива? Не случайно най-силно впечатление ми направи фигурата му на "нърд" между обущарския син и простак Кеворк и хитрия селяк Таков.
06 Ноември 2004 07:18
Прекрасен текст, Джимо! Колкото до форума, искам да притуря и аз своя дума - когато на сцената свири Моцарт, в салона винаги скърца столът на някой Салиери.
06 Ноември 2004 07:22
Чудесно, г-н Иванов, Благодарности.
Да сте жив и здрав и още много години да радвате читающата публика, колегите - читатели.

Форумци, не обращаите внимание на смрадта Фичова, тои е едно рядко....явление.
06 Ноември 2004 07:23
Хубаво, сърдечно. Съвременна притча за времето. То - съдника.
Но който има власт да нарани,
а не използва тази страшна власт,
и който буди страсти, а стои
като гранит, студен, над всяка страст,
тогова чака вечен благодат
и своя плод му дава в дар земята.
Творец и господар на своя свят,
той властва, без да иска, над сърцата...
06 Ноември 2004 07:34
Спомням си, че Димитрий четеше какво се е случило на определена дата днес в предишни години от миналото."На тази дата"Тогава успях да го попитам какво се е случило на тази дата, 30 години преди скачването на Аполо и Союз и дали е нормално това съвпадение и незнам дали е случайно но рубриката му изчезна.
06 Ноември 2004 07:38
Колкото до текстта - ами това вече сме го чели, преди два дни, във форума, като ни беше "специален гост". Беше претенция да е "отговор" на въпросите на форумците. Стана малко разминаваме, отговори нямаше, монолог Джимов се получи.
*
Като стана въпрос за втората снимка - е бе, кой е този нисък шишо, полковник ли е, що е, в средата. От другата страна май е рустикалната мутра на Батето. BTW, какво стана с него?

Редактирано от - Нели на 06/11/2004 г/ 07:45:52

06 Ноември 2004 07:44
A, znachi purvata snimka e falshiva?
Evalla , mashalla, ashkolsun!
Ne che sum fan na Dmitri ama zlobata na toz
deto mu vurshi chudesa kato distanzionna verificazia
na snimki zapochvam da mu stavam fan

-------------------------
Препоръчвам Ви да използвате бутона "Kirilica -> Кирилица", ако желаете Вашето мнение да бъде прочетено от повечето участници във форума на вестник "Сега"..

С уважение: bot


Редактирано от - bot на 06/11/2004 г/ 11:27:02

06 Ноември 2004 07:53
Завист, Cavron
Нещо много банално и вечно...
И всъщност - най-уродливото нещо на света. В момента го наблудаваме в чист вид.
Завистта на некадърника и нещастника към талантливия, достойния, уважавания...
***
Странно, от 5 години "воювам" с плужеците и сега за първи път ми проблесва първопричината на този "вечен двигател" дето е в тях.
Завистта....Колко било просто!
***
И за още нещо съм му благодарен на г-н Иванов. Че благодарение на неговото присъствие това стана ясно...
06 Ноември 2004 07:57
Умник си ти, Дмитрий, умник...Успя да замаиш форума със сладкодумни историйки и някак си между другото спомена, че може и да си топил аверите пред Партията.Едно време громеше с гордост международния империализъм, а днес се репчиш пред небостъргачи.
Пишеш умно, но подлога си ти, Дмитрий, подлога...и изтривалка.
06 Ноември 2004 08:02
Монологът наистина си беше разкошен, ама някои от коментарите днес ме озадачават със своята мелодраматичност?!? (айде сега, парчета...повечето тука бяхме свидетели на провеждането му in real time, а като гледам пъшкането и примирането на някои хиперентусиасти, реагиращи на димитриевото слово, сякаш се допират за пръв път до кивота някак си ми приповдига веждите...по-спокойно моля, нема сми от чак такива залитания и преоткриването на топлата вода, то бива, бива театралничене, ама това тук е вече бетер Станиславски и прилича по-скоро на възрожденски спектакъл на "Многострадалная Геновева", отколкото на реална оценка на откровенията на един достоен и искрен човек).
Това което мен пък ме озадачи е поставянето на монолога в рубрика наречена ДИАЛОЗИ...аре с'а па чак диалог?... по-скоро си беше чиста джазова импровизация по (и покрай) теми зададени от читатели. Напълно разбирам нежеланието на Димитри да взима страни и последвалото соломоново решение за приравняване на въпросите под нещо като "общ знаменател". Библейският начин по който той изрази своята ненавист към "дребнодушието" и "анонимността" и периферното засягане на много от зададените въпроси беше направено с много вкус и вещина. А бе, мъдрото си е мъдро и в "супероферта" да го набуташ, с лаври ще излезне.
Ще се радвам, обаче следващия път когато бъде събеседник по желание, Димитри да бъде малко по-малко йезуитистичен. Не че не е добър в тая си роля на дипломатичен "а ла Монтен" честен еквилибрист, перманентно самоусъвършенствуващ се в процеса на мимикрия (принуден от обстоятелствата да играе почти от дете ) и която освен че го превърнала в КЛАСИЧЕСКИ МЪДРЕЦ е развила и оцеленческият му инстинкт до НЕДОСТИЖИМА ПЕРФЕКТНОСТ , ама все пак...

06 Ноември 2004 08:04
И къде, бай Хасане, видя в текста подлогата и изтривалката?
Мислете като пишете бе, момчета!
Толкова ли е трудно?

Е, вижте Грациан над мен. При толкова обилна логорея пак се е сдържал и не е напускал квалификации.

Редактирано от - Don на 06/11/2004 г/ 08:08:15

06 Ноември 2004 08:20
Четох в сряда препрочитам и сега.На Джимо- , ама ифорума си го бива с много образието сиитака трабва да бъде иначе то обикновен комунизъм , както казва Дайнов, и както много от "форумците " ги е страх.Не ми харесаха само плачливите обяснения на определени хора, които се повтаряха досадливо и търсеха някаква индулгенция.Бъди такъв , какъвто си.Това е, човешко многообразие.t
06 Ноември 2004 08:22
Под някои никове вместо "Отблъскващ", трябва да пише "Отвращаващ" или "Усмърдяващ"!
*
Някой беше задал въпроса: "От коя страна на барикадата е Джимо?"
Според мен, неговото призвание е да коментира и анализира какво става от двете страни на барикадата, а не да стои от едната или от другата страна!
На Димитри Иванов- (Не мога да си позволя фамилиярното-Джимо!)
06 Ноември 2004 08:25
Димитри е интелигентен. Димитри е човечен. Щастлив ли е Димитри?
Аз съм. Всеки ден.
06 Ноември 2004 08:30
А бе Чичо Фичо,
Освен положителните и отрицателните си качества си бил и много примитивен, май!
Та не дойде ли до прехвалената ти от самия тебе глава, че "неконвертируемият" Кеворк даде възможност в онези черни цензурирани години на великия съветски дисидент академик Н. Амосов да обясни на българина в най-гледаното предаване, че не може пролетарият да е по-прогресивен от сърдечния хирург и с това срина цялата марксистко-ленинска "теория" за работническата класа? За това не е необходимо да превеждаш неведоми философски писания, да пишеш дипломни работи, дисертации и да превеждаш на професори. Трябва само да имаш малко повече уважение към добрите професионалисти и, разбира се, "сиво" вещество в главата си.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД