:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 417,344,112
Активни 95
Страници 4,446
За един ден 1,302,066

Поетът Иван Пейчев бе мохикан на бохемството

"Не мога да понасям действителността в трезво състояние", беше един от афоризмите на поета, автор на "Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно..."

В Шумен преди дни се проведе научна конференция за него. Актьорът Досьо Досев, дългогодишен негов приятел, чете негови творби и разказа интересни случки от живота му. Роден на 16 декември 1916 г., Иван Пейчев остава в съзнанието на мнозина не само с лиричните си творби, но и с това, че беше „последният мохикан на бохемството у нас".

Животът му преминава главно в пиене по кръчмите и затова не му остава време за конюнктурни пируети. Неговото поведение постепенно започва да се определя като „индивидуалистично-анархистично бунтарство", бягство от действителността, обвиняван е в старомодност, в увлечения по декадентската поезия, в маниерност и интелигентска уединеност. На това противопоставя своя твърд характер и се превръща в нещо като духовен вожд на сменящите се около него кръчмарски компании, където се рецитират „прокълнатите", почита се паметта на приятеля Александър Вутимски, иронизира се властта и се пие в продължение на дни и нощи.

„Тръгваме без бради - споделя негов приятел за тези години, - след няколко дни се прибираме с бради по домовете си."

Капитана, както са го наричали мнозина, приковава вниманието с духовитите си и незабравими изречения: „Ако не бях поет, щях да стана разбойник", „Открадни ми една водка в името на българо-съветската дружба", „Спомням си, дойде едно момче от провинцията и му изпихме часовника" - става дума за Н. Й. Вапцаров.

Известни са и някои от скандалните случки на Пейчев. Сред най-колоритните е лепнатата на едно от дръвчетата пред парламента собственоръчно написана бележка (наскоро след 9.IX.1944): „Продава се Народното събрание. Справка Иван Пейчев, механа „София". Към края на 40-те години на тържество в присъствието на Вълко Червенков Пейчев не издържал дитирамбите и указанията как трябва да се пише поезия, и прекъснал речта на пролетарския поет Димитър Полянов с думите: „Ти ли бе, изкопаемо, ще ме учиш на поезия, когато имам Ботев, Яворов, Дебелянов... Динозавър!" (разказът е на шуменския поет Ганчо Мошков). „Верен на своя нрав, накрая, сякаш за да режисира сам вечерта, на заканата с пръст от страна на Вълко Червенков, Пейчев дръзко показа среден пръст."
3
2685
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
22 Декември 2005 00:59
Благодарение на г-ца Фъркова, бяхме запознати съ средния пръст на един голям поет...Поетът ще остане завинаги в нашата поезия, а “статии” като горната, слава Богу ще бъдат заличени с отпечатването на идния брой

22 Декември 2005 11:59
Много рядко се пише за Иван Пейчев. Весникът и авторката трябва да бъдат аплодирани, че са се сетили за него. Този шуменец не само изведе българската поезия в морските простори. Той написа две безсмъртни пиеси. "Всяка есенна вечер" и "Ковачи на мълнии", с които обърна хастара на комунистическите ченгета. Ето една от бохемските му реплики. След като е хванал за яката един почти комунист, героят на "Всяка есенна вечер" казва: "Предпочитам да плюя на по-чисто място". Помня я вече повече от 40 години.
22 Декември 2005 13:15
не правете политика от човека!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД