:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,030,866
Активни 84
Страници 15,590
За един ден 1,302,066
Истинската история

Битката при Черномен обрича на гибел балканските християнски държави

Ако крал Вълкашин не е близък роднина на царица Елена, остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош
Колаж: Авторът
Цар Иван-Александър, стенопис в костницата на бачковската обител, около 1350 г. (снимка от 2002 г., след последната реставрация, при която бяха премахнати очите, принадлежащи изначално на друг образ и "залепени" на царското изображение през 30-те години на ХХ в.); царица Елена, стенопис от 1346-1349 г. в църквата "Св. Архангел Михаил" в обителта "Св. Гаврил Лесновски" до с. Лесново, Кратовско (снимка от 1934 г.); четириъгълна кула в замъка на Сяр, обновен и разширен при престоя на царица Елена в него, и план на крепостта (на малката снимка); Крал Вълкашин, стенопис от 1366-1371 г. в църквата "Св. Никола" в едноименната обител над с. Псача, Кумановско (снимка от 1934 г., преди реставрационната намеса, при която изображението доби значително по-благ израз чрез промяна на формата на веждите); цар Стефан Урош, стенопис от 1366-1371 г. в църквата "Св. Никола" в едноименната обител над с. Псача, Кумановско (изображението е от дясната страна на изображението на крал Вълкашин и е по-едро от него).
Тежко започва новата 6876 г. Есента бързо свършва и още в края на втория месец от началото на годината настъпва тежка зима. В края на октомври (= 1370 г. по грегорианския календар) дебели снегове затрупват Мизия. В Търновград старият цар Иван Александър, болнав още от дете, се чувства все по-зле. Прокоби се носят от двете страни на Хемус. На 17 февруари същата година (=1371 г.) царят издъхва, а на търновския престол се възкачва след сложни семейни борби Иван Шишман. В Сърбия още няколко месеца (до 4 декември) едва се удържа напълно обезсиленият втори и последен сръбски цар Стефан Урош. Решителните събития на Балканите се разиграват в земите южно от Стара планина, където властват братята Вълкашин и Иван Углеш. На 26 септември огромната им войска е неочаквано разгромена при Черномен - поражение, което вещае гибел на балканските християнски държави.



* * *

Кои са Вълкашин и Иван Углеш, засега не може да се отговори напълно категорично. Изглежда, че носят, в съответствие с българската царска традиция от Х в., двойни лични имена - едното получавано при раждането, а второто, християнско - при кръщаването им. Второто лично име на крал Вълкашин ("да е здрав и зъл като вълк") не е известно. Деспот Иван Углеш ни е познат от изворите винаги с двете си лични имена. Името, което получил още с раждането си - Углеш, е от старобългарската дума "онгл" - въглен.

Изворите винаги свързват името на Вълкашин с кралицата/царица Елена, поради което обективните изследователи основателно отдават шеметната му кариера на ясно изразената благосклонност на Иван-Александровата сестра. Едва 27-28-годишен, през 1345 г. Вълкашин със собствени средства започва истинско царско дело, свързано с огромни разходи - строителството на т. нар. Маркова обител при днешното с. Сушица, до Скопие. Малко по-късно, след 1350 г., като жупан на Прилеп сече монети заедно с брата на царица Елена деспот Иван Комнин Асен. Съвсем категорично, макар и изолирано, е едно сведение от септември 1365 г., когато брат му Иван Углеш, по това време велик войвода и управител на областта Прунея (Югоизточна Македония), е наречен "племенник" на владетелката на Сяр (по Хр. Матанов). Трябва да се добави непременно и лекотата, с която честолюбивата Елена отстъпва на деспот Иван Углеш през 1365 г. великолепното си княжество, добивано със зъби и нокти.

Ако можеше крал Вълкашин да не е близък роднина на царица Елена, тогава остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош в самия край на 1335 г., защото само тези две причини могат да обяснят по-късната му близост с високопоставената българска колония в сръбския двор. Средновековната традиция за правенето на кариера не е с нищо по-различна от днешната и вариантите не са безкрайно много.

Дори при това бегло изброяване остава неясно защо двамата братя Вълкашин и Иван Углеш продължават упорито да се свързват с някакви Мърнявчевичи, според голословното твърдение на Мавро Орбини. Самият Паисий, който иначе ползва дубровнишкия историк като първостепенен източник по въпроса за двамата братя, се отделя от него и гради съвсем различна картина на категорична свързаност на краля и деспота със съвременния им български царски род. Друг е въпросът кой е "Вълкашиновият баща", споменат единствено в "История славянобългарска". Ясно е само, че това не може да бъде Елениният брат деспот Иван Комнин Асен, управител по повеля на цар Стефан Душан на Валона (днес в Южна Албания). Самият Вълкашин от своя страна е 10-12 години по-малък от Елена.

Дори и да продължим да упорстваме в подкрепата си за тезата на Орбини по въпроса за произхода на Вълкашин, тогава ще трябва да съчиним една съвсем невероятна история за участието на младия Вълкашин в почти фантастичното зачеване на дълго чакания Стефан Урош. Нека припомним, че когато първородният син на Стефан Душан бил само на 9 години, Вълкашин разполагал вече със значителни средства, за да гради една доста голяма църква, при това без да споменаваме отново за шеметната му по-сетнешна кариера.

Цели 5 години след сватбата си със Стефан Душан младата 20-25-годишна кралица не успяла да роди деца. Вече се водели преговори за нов брак на сръбския крал, когато почти по магически начин и съвсем навреме, навръх новата 6841 г. (= 1 септември 1336 г.), Елена ражда престолонаследника Стефан Урош. През цялото средновековие безродството е най-голямото проклятие за една жена. Ролята на мъжа при липсата на деца остава неизвестна за средновековния европеец. Дали Елена е била способна да си "помогне" при зачеването на престолонаследник? Имайки предвид решителния й характер, както и ексцентричността на майка й Кераца Петрица и под угрозата да довърши дните си в някоя затънтена обител или в най-добрия случай - върната при брат си в Търново, когото недолюбва, вероятно - да. Раждането на Стефан Урош наистина поразително съвпада с началото на възхода на Вълкашин, но все пак да предполагаме негово участие в зачеването на сръбския престолонаследник, би било наистина пресилено. Той, както и брат му са просто "племенници" на царицата.

* * *

Изглежда, че вече е дошло времето за преразглеждане на мястото на крал Вълкашин, на наследниците му и на събитията, свързани с тях в българската история. Въпреки отсъствието на категорични указания за Вълкашиновия произход в съвременните му извори всички исторически събития и извори насочват за неговата принадлежност към българския царски род - наследник на търновските Асеневци по женска и на видинските Шишмановци по мъжка линия. Време е голословните твърдения на Мавро Орбини, поне в българската историческа наука, никога повече да не намират място. Ако крал Вълкашин и брат му деспот Иван Углеш са от рода Мърнявчевичи, то тогава Барак Обама, вие и аз сме чистокръвни Асеневци.

След 2 години на 26 септември ще се навършат 640 години от битката при Черномен и това е добър повод да бъде подчертано нейното значение именно в българската история. Въпреки трагичния й завършек тази битка е част от героичните ни усилия за спиране на османската заплаха за Европа и това трябва да бъде дебело подчертано. Може би с тази задача би се нагърбило общинското ръководство в Свиленград, в чието историческо землище е мястото на битката, в сътрудничество със съвременните жители на близкото с. Черномен, намиращо се днес непосредствено оттатък българо-гръцката граница. Може би за това биха съдействали и някои държавни институции, ако намерят пролука в претрупаната си програма.



Извори



. . . Вукашиновият баща и Вукашина [Вълкашин], баща на Марко. Тоя Вукашин крал и Марко Кралевик били мъдри, храбри и красни човеци. Затова Стефан се почудил на тяхната осанка, умение и храброст. Той ги взел със себе си в Сърбия и имал Вукашин пръв след себе си и княз Лазара - втори . . .

При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене [Одрин], но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.

След убийството на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид. Тоя Баязид, син на Мария, дъщеря на българския цар Александър, син на Шишман Константин, обичал Марко Кралевики по родство - както се рече, и Вукашин, и Марко били от Константиновия род.



Паисий Хилендарски, "История славянобългарска"
108
18445
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
108
 Видими 
22 Октомври 2009 00:07
Благодатният четвъртък
22 Октомври 2009 00:53
Иван Петрински
22 Октомври 2009 00:56
Авторе,
интересна тема, но много объркано.
Плюс това пак делите християни срещу мюсулмани, славяни - саксони, каманизи-капитализи. Не е правилно.
Трагедията на Българският народ е че е разделен. Западното българско землище попада под управлението на чужда държава, славянска и православна. Затова и малките Български княжества не могат да се справят с опасностите както от североизток (златната орда), така и от югоизток, тъй като са омаломощени от своите сръбски братя.
22 Октомври 2009 01:49
В допълнение към Гарамел, според мене историческото ядро на България е в североизтока, "Земята Карвунска", а резервите й са на север от Дунава. Когато губим отвъддунавските си земи, а североизтокът пада под нови вълни от степни народи, центърът на тежестта ни се премества на югозапад и скоро след това иде катурянето.

Така става в 10 в. със загубата на отвъддунавска България от маджарите и с печенежките нашествия, така и след 1241 г. с "татарските" нашествия, които не спират чак до 1414 г., и с откъсването на влашките земи.

Югозападът, дето се премества - за малко преди рухването - центърът на тежестта ни в края на 10 в. и в 14 в., е и по-уязвим откъм Цариград (и Солун), и по-оспорван от по-малките съседи.

Североизтокът, укрепен зад "клисури" и гъсталаци, е много по-защитен и неоспорим.

***

Странни са отношенията на България със Сърбия от Иван Асен Втори и сръбския св. Сава насетне, особено при Стефан Душан. Българите обичат сърбите всей душой, сърбите крадат от българите. Стефан Душан заграбва голяма част от българското царство, коронясва се за цар в българското Скопие, Търновград го оплаква горчиво като умира. Българо-сръбските владетели в българския югозапад в 14 в., българо-сръбския юнашки епос за Крали Марко и ко. - настава една мешавица.

Изглежда всеки път, когато подаваме меки части на брачата сърби, си го получаваме. Така и с първата и втора българска "легия", всъщност на български - легион. Българите се боят героично за свободата на Сърбия и след туй си го получават. Вкл. до 1885, 1913, 1919 и 1944. Нищо, че "на помощ сърби, черногорци..." Това не им пречи да случат сръбско, и след 1919 и особено след 1944 - ново явление, абсолютно непознато дотогава - да се възхищават от сърбите.

(Същото баламурско изтичане на наш ресурс и към Влашко и Молдова от 14 в. насетне. Към Сърбия да не говорим - българските книжовници бягат в Сърбия да се подмазват на техните князе. От власите си по получаваме още по-капитално - пълно унищожаване на българщината там, заграбване на Северна и претенции към Южна Добруджа.)

И досега има българи, които риват за "варварските" бомбардировки на Белград (1999) и отричат Сребреница, макар че самата Сърбия вече се извини на БиХ.

Има даже българи, които се възхищават на сърбите, че дали 51% от своя Южен поток на Газпром и ругаят Станишев, че измъкна само 50% български контрол в/у нашата част, която е с два пъти по-голям капацитет от сръбската.

***

Иван Венедиков показа, че "българо-сръбския" юнашки епос е налагане на имената на някои от последните балкански боляри преди падането ни под османлиите в/у много по-стар епически материал. Реално юнашкия епос няма общо с политическите събития от 14 в., а отразява много по-древни мотиви, идещи от сватбените игри. Българската песен при това е по-автентична и по-древна от сръбската, защото древните мотиви идат и от старото население на Балканите, с което българите (т.е. и славяните от бълг. група) били в много по-тесен контакт в 6-7 в. Венедиков намира паралели и с тюркския епос, който носели прабългарите. Сръбската песен е по-"субективна" и се отнася по-фриволно с материала, без голямо разбиране. Затова и австрийските и немски фолклористи в 19 в. мислели, че сръбската песен е по-"художествена".
22 Октомври 2009 01:54
Съгласен съм Фичо.
И според мен силата на България винаги е била Мизия, но най силна е била когато землището е била единно.
С теб по много въпроси сме на едно мнение, само за БСПто не Костов не мое да се разберем.
22 Октомври 2009 02:07
И затуй постоянния ни Дранг нах Зюден (натиск на юг) към Цариград, Солун или "някакво си Дурацо" (П.П. Славейков) е толкова контрапродуктивен. И досега се питаме сериозно дали аджеба имаме нужда от м-ла Хемус! И дори самоубийственото презастрояване на Сл. бряг (от софиянци) беше следствие на стремежа им нах Зюден към "гръцкото".
22 Октомври 2009 02:14
Е айде сега софиянци ти виновни?!
Държавата тъне в беззаконие и корупция.
В такава обстановка всеки иска да се възползва.
Те тва е.
Трябва ред, дисциплина и саксонски манталитет.
22 Октомври 2009 02:24
Ако знаете колко сте прости!
History is bunk!
22 Октомври 2009 03:14
Фичо,
между другото климата в Цариград и Солун е Калифорийски. Ако българите ги владееха сега населението на страната щеше да е 3-4 пъти повече.
В миналото, като остават в периферията дори градове с такова местоположение и климът като Солун и Цариград замират. В днешно време, когаро периферията вече няма такова влияние заради липсата на военни конфликти в близост, значението на географските и климатични дадености на градовете си проличава. И двата града набират значителна скорост. Някои казват, че Истамбул е вече над 10 млн., а Солун 1 млн.
22 Октомври 2009 03:17
Нищо не разбраф брате. Звучи като сбит преразказ на последната сцена в 745 епизод от турски сериал, който нито читателят, нито авторът са гледали. И колажът тоя път е един постен... Добре поне, че Барак Обама ще посети честванията в село Черномен. (по Матанов)
22 Октомври 2009 03:49
Не си разбрал щото Петрински го е усукал по килифарски.
Истината е МНООООГО срамна за нас , братя българи.
Българската войска е наброявала около 30 000 души срещу които е имало една шепа хора - около 5000 османлии.
Нашите са били толкова уверени в победата че в навечерието на битката си устроили гуляй и се насветкали като мотики.
Турците се възползвали и през нощта ги нападнали и изклали като ярета.
Това поражение предизвикало такъв митичен ужас в християнските души че вече никоя балканска армия не се е смяталла уверена в победа над турци дори при трикратно превъзходство на силите.
Главното поражение се оказва в главите на управляващите които губят вяра в способността на християнските народи да спрат нашественика въпреки че по туй време турците са били малоброен народ в сравнение с местното население.
Те така ТЕ.
Ама истината е горчива и така написана нема шанс за палчета от чалга - патриотарите с косматите опашки.
22 Октомври 2009 04:46
интересно е написаното от Петрински
22 Октомври 2009 05:07
Тука не съм съгласен.
България никога не е била готова да вземе Цариград поради липса на господство по море.
Освен това Цариград винаги се е държал от тоя, който владее Мала Азия. И там не сме имали шанс, ако сме искали да си останем българи де.

Климата на Истанбул - не мисля, че е нещо по-различен от нашия черноморски. Сега и у нас става много горещо лятос.

Разрастването на населението му в последните десетилетия е поради свръхнаселението и беднотията на Анадола, не заради климата му. Истанбул няма достатъчно вода и едно по-силно земетресение може да го съсипе.

Солун също е малко извън нашия обсег, никога не сме го владеели. Одрин сме го взимали за кратко време и сега можеше да е наш, ако си бяхме останали на Мидия-Енос.

Най-важна за нас икономически (от изгубените наши етнически земи) и най-безспорна е Северна Добруджа, след това слагам Одринско и чак накрая Македония със Западните покрайнини.
22 Октомври 2009 05:29
Че са били извън обсега ни били са, ама климатът е доста по-различен от БГ черноморие.
Беднотията в анадола има значение за нарастване населението на Истамбул, но не а главното. Има много други градове като Анкара, Измир, Коня, които са не са в периферията, но Исламбул е този който увеличи населението си на 10 млн.
Виж само за какъв климат става дума. Натиснете тук
За солун положението е идентично.
22 Октомври 2009 05:35
Скии тука => Натиснете тук

Беднотия в анадова винаги е имало и Цариград е бил м/у 500, 000 и 1, 000, 000 между 400 и 1900 година. Сега над 11 млн като периферия на държавата.
22 Октомври 2009 05:51
Къде го Калин днес?
22 Октомври 2009 08:28
Чичо Фичо, много се изложи този път. Цариград винаги е бил цел на всеки силиен български владетел. Ей и песен имаме: Target=_Blank id=url>Натиснете тук Преди няколко месеца гледах и по Дискавъри за това как се е строил Цариград, даваха и за това от кога и кога е била нападана Византия. Споменаха и България, преди турците завършиха с нашия Самуил (ослепените войници), не знам защо.
22 Октомври 2009 09:03
Фома, купища фома!
22 Октомври 2009 09:12
цялата ни история е - ако ... ако .... ама ... то така става ....те казват ... итн.
22 Октомври 2009 09:25
А! Изтрит ли съм, или сънувам?
22 Октомври 2009 09:25
Цялата статия е голяма излагация. Ама много голяма.

Петрински разказва родена в главата му любовна интрига с изневяра на царицата с аргумент, че "тогава започнал възходът на Влкашин". Бля-бля!

Вълкашин и Углеша са херцеговци /т.е. босненци/ на служба при сръбския цар Стефан Душан и толкова. Версията на Мавро Орбини е къде по-достоверна от голословното твърдение на Паисий.

И наистина нищо не казва за битката при Черномен. А то е било и по-зле отколкото казва Воци. Според изворите армията на е 60 000, напили се безгрижно преди боя и десет пъти по-малко турци ги изклали. По-подробно:




Натиснете тук
22 Октомври 2009 09:35
Петрински, а ти чел ли си книгата на един български историк и то много добър, Христо Матанов се казва, "Югозападните български земи през 14 век"? Там нещата са си казани много ясно и вярно. Нямам намерение да преразказвам книгата има я в нета. Ето и линк дирекно към книгата: http://www.promacedonia.org/hm2/index.htm l .
22 Октомври 2009 09:46
Петрински има удивителната способност да разбърка говната на всички поганци.
22 Октомври 2009 09:55
Епигонско начало - опити с "художественост" да се заместят някакви аргументи. Подражаване - доста неумело - на стила на Вера Мутафчиева /"Последните Шишмановци"/.
Ако можеше крал Вълкашин да не е близък роднина на царица Елена, тогава остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош в самия край на 1335 г.,

"Уикенд" ряпа да яде!
Павло Орбини, впрочем, говори за трима братя - и Гойко /не Митич /.
Хайде да уважаваме отец Паисий - доказа се, че в неговата история има куп неща. Но и да обърнем внимание на другите историци - по-близо до събитията. И отхвърляме заблужденията им - или поне това, което смятаме за заблуждения - с аргументи, а не с клетви и мантри.
Отделен въпрос е защо твърдението на Орбини е "голословно", а това на нашия историк меродавно.
участието на младия Вълкашин в почти фантастичното зачеване на дълго чакания Стефан Урош.

Пък аз мислех, че има един начин на зачеване.
когато почти по магически начин и съвсем навреме, навръх новата 6841 г. (= 1 септември 1336 г.), Елена ражда

Доколкото помня, почти всички раждания са съвсем навреме - 9 месеца след зачеването.
Страхотен аргумент:
Ако крал Вълкашин и брат му деспот Иван Углеш са от рода Мърнявчевичи, то тогава Барак Обама, вие и аз сме чистокръвни Асеневци.

Та нали вече ни показаха Орфей негър? Защо негърчето Хюсеин да не е от рода на Асеневци? Политическата коректност изисква в Средновековна България поне някой цар да е негър.
битката при Черномен и това е добър повод да бъде подчертано нейното значение именно в българската история.

Абе, не беше ли заглавието на тая тема? Пък е смарангязана в едно изречение?
Отделно - май си е Чирмен било селището. Орменио днес, на гръцки.
Типична история за домакинки - пропита с клюки, намеци, пошепнувания...Явно е взет пример от "Секса и кралете" и тем подобна дори не булевардна, а кенефна литература.
Всъщност, чете ми се нещо наистина историческо - нормално написано, елегантно-логично, публицистично и четивно.
А сега - ще се появят някои другари, които стръвно ще започнат оплювания против несъгласните със СТАТИЯТА.
То какво да се съгласяваш или не - тя си е едно лично мнение и отношение. Което не е необходимо да се доказва с факти.
Друго -
Натиснете тук
Няма реклами, не търся трафик, забавлявам се.

Редактирано от - генек на 22/10/2009 г/ 10:06:04

22 Октомври 2009 09:57
А Фичо и гарамел са прави - Поне в първите постове - дискусиите за Константинопол са отделен проблем. И как му светнаха на Котката очите при споменаването на Цариград...
абулафия -
ВОЦИ е разказал това, което би трябвало да е основата на уж историческата статия -
И Торн да не пропусна -
По темата има куп литература, не мисля, че подобна статия е достойна за място сред нея.

Редактирано от - генек на 22/10/2009 г/ 10:07:16

22 Октомври 2009 10:10
Бе не че нещо, ама в тая битка българите са кажи-речи непричом...
Разбира се тая тема без мнение от лунотюрките не е медоносна.
22 Октомври 2009 10:21
Fat Lackey, защо така рано с обидите, бе човек. То вярно че, историята е измама, но по-кротко.
22 Октомври 2009 10:48
Чичо Фичо върти, суче и все едно си знае. Центърът на българщината бил в "земята Карвунска" , Североизтока и т.н. и после се чуди защо са се отчуждили от България македонсците, а и изобщо българите от крайните западни земи, вкл. Поморавието. Ами защото от Възраждането насам тонът се задава предимно от хора, родени на изток от ятовата граница, които се имат за нещо повече от шопи, македонци и други западняци. (Справка: Захари Стоянов от с.Медвен, който критикува шопите, че не се вдигнали на въстание през 1876 г.) Оттам, на омразните на Фичовата душа сърби е било много по-лесно да асимилират едно население, което се е чувствало като втора ръка хора, чийто диалект е бил изцяло пренебрегнат при формирането на новобългарския литературен език и което е виждало доста повече прилики със сръбските си комшии, отколкото с източнобългарските си събратя. Апропо, Чичо Фичо, който много обича да се позовава на картата на българската Екзархия, си прави оглушки относно факта, че родната му Варна и двадесетина села на север не са включени в границите на Екзархията, просто защото по това време там не е имало кьорав българин. За разлика от Македония и Поморавието. Толкоз за "центъра на българщината".
22 Октомври 2009 11:27
Данте, Иван и Герасим братя ли са?
22 Октомври 2009 11:30

Стоенчо, напълно съм съгласен с тебе
22 Октомври 2009 11:32
Благодаря, Горски!
22 Октомври 2009 11:53
Виж сега какво, Стоянчо,
Той бае Захария критикува не само шопите ами и тракийците които не са се включили във въстанието! Ако не вярваш прочети за отношенията между Вазов и Стоянов.
Тъй че не е коректно да го даваме за справка!
22 Октомври 2009 11:54
Що ве? какво не му харесвате? Ми четивен е...Почти както Христо Калчев...

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
22 Октомври 2009 11:58
повече недеи писа по исторически теми излагаш се , хабакалъм
22 Октомври 2009 12:31
абулафия
Сай-фай хумореската продължава - бързо връщане към "корените" за почивка, преди да продължим с Краснознаменният и тевтонската паплач...
Името, което получил още с раждането си - Углеш, е от старобългарската дума "онгл" - въглен.

Нема начин да не е така, српската дума "угаль" (въглен) нищо общо си няма с името Углеша...
22 Октомври 2009 12:42
"Битката при Черномен обрича на гибел балканските християнски държави"
До тук добре, по нататък продължава в стил Александър Дюма.
"Ако крал Вълкашин не е близък роднина на царица Елена, остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош".
Вие, след като се интересувате от история ми отговорете следното: приблизително по едно и също време, в рамките на 300 г. на Балканите и на Иберийския полуостров се развиват два подобни процеса, но с обратен знак. Реконкистата и създаването на Османската империя. Какво прави експанзията на едно незабележително княжество от Мала Азия толкова успешна? Идеология? Технология? Военна тактика? Късмет? Според мен това са исторически въпроси. Ако това е "истинската история" (а ла Петрински), то аз предпочитам Кралица Марго. Написана е талантливо.
22 Октомври 2009 12:52
Най-важна за нас икономически (от изгубените наши етнически земи) и най-безспорна е Северна Добруджа, след това слагам Одринско и чак накрая Македония със Западните покрайнини.


Можеш ли ни обясни като как Северна Добруджа, която е в дъното на Балканите и няма АБСОЛЮТНО никакво стратегическо значение, освен като Lebensraum на варненци, е по-важна от Македония, през която минава една от най-важните европейски артерии, свързващи Средиземноморието и Гърция с Централна Европа? Отделно пък, от Западните покрайнини, които ти така немилостиво запокити на последно място, могат да бъдат контролирани и бързо пресечени в случай на нужда комуникациите по долината на Южна Морана и оттам да бъде прекъсната връзката Солун-Скопие-Ниш. То па бива, бива местен шовинизъм, ама твоето е абсурдно вече.
22 Октомври 2009 12:52
Най-важна за нас икономически (от изгубените наши етнически земи) и най-безспорна е Северна Добруджа, след това слагам Одринско и чак накрая Македония със Западните покрайнини.


Можеш ли ни обясни като как Северна Добруджа, която е в дъното на Балканите и няма АБСОЛЮТНО никакво стратегическо значение, освен като Lebensraum на варненци, е по-важна от Македония, през която минава една от най-важните европейски артерии, свързващи Средиземноморието и Гърция с Централна Европа? Отделно пък, от Западните покрайнини, които ти така немилостиво запокити на последно място, могат да бъдат контролирани и бързо пресечени в случай на нужда комуникациите по долината на Южна Морава и оттам да бъде прекъсната връзката Солун-Скопие-Ниш. То па бива, бива местен шовинизъм, ама твоето е абсурдно вече.
22 Октомври 2009 12:52
Истинската история
22 Октомври 2009 13:04
България никога не е била готова да вземе Цариград поради липса на господство по море. Освен това Цариград винаги се е държал от тоя, който владее Мала Азия.


Тук не мога да не се съглася с Чичо Фичо. Срещу Константинопол българските войски са нямали никакъв шанс. Нито по времето на Крум, нито по времето на Симеон Велики, когато България е била на върха на своята военна мощ. Не са успели нито варягите (вж. смехотворните истории с лодките еднодръвки), нито арабите, нито дори войските на Баязид II - Илдаръм, след съкрушителната победа при Косово поле през 1389. Достатъчно е човек да се поразходи и поразгледа местоположението на Града, остатъците от старите, непристъпни за времето си крепостни стени и да си представи мощната византийска флота, пазеща укрепленията откъде Златния рог и Мраморно море, за да се убеди в неговата непревзимаемост. Това го е съзнавал дори и Мехмед Фатих (Завоевателя), покорил вече Балканския полуостров и стигнал с войските си до Виена. И ако не е бил унгарецът Орбан, който да му построи срещу голямо заплащане трите "Големи Берти", с чиято помощ успял да разбие стените при Влахернските порти, той надали е щял да се реши на рискованото мероприятие. Още повече, че изграждането на столицата на Турската империя край Адрианопол (Oдрин) е било вече в ход.

Друг е въпросът дали изобщо е било възможно турците да бъдат спрени и Балканският полуостров да бъде спасен от нашествието. Теоретически - Да, но само при наличието на християнски военен съюз между Византия и съществуващите по това време многобройни балкански държави, Унгария и разбира се, не без участието на флота на Венеция и Генуа. Който да спре преминаването на турците на Балканския полуостров, а след това те да бъдат изтласкани и от Мала Азия. Мисия невъзможна, като се има предвид съществуващите балкански вражди и междуособици. Да не забравяме, че по време на гореописаните печални събития над 60% от турското население вече се е било настанило трайно на Балканите и че между тях и балканските държави са се осъществявали често сепаративни съюзи. Историците дълго време криеха печалния факт, че български военни подразделения са участвали на страната на турците както при Косово поле, така и при превземането на Константинопол. Така че на фона на общия исторически план битката при Черномен е без особено значение. Дори и при победа съдбата на България и останалите балкански народи е била предрешена.
22 Октомври 2009 13:32
Анастасе,
И ако не е бил унгарецът Орбан, който да му построи срещу голямо заплащане трите "Големи Берти", с чиято помощ успял да разбие стените при Влахернските порти, той надали е щял да се реши на рискованото мероприятие.

Унгарец ли е Орбан? Аз си мислех че лепкавите кунки на венецианците са набъркани там..
22 Октомври 2009 13:53
Безинтересна статия с интересен дебат във форума!
Стоянчо,
Фичо е писал че тези земи са важни икономически, а не стратегически!
Чети!
Икономически, и Северна Добруджа и Източна Тракия, с техните плодородни земи, с достъп до напояване и значителни излази на море са много по-значими, вкл. и като потенциал за развитие, от бедната и представляваща чукар до чукар, връз чукар, Македония!
Да твърдиш, че през Македония е връзката на Средиземноморието и Гърция с Централна ЕВропа също не върви - в исторически план въпросната връзка винаги се е осъществявала по море.
Пътят Ниш-Скопие-Солун е бил важен само за сърбите и то след 1878, когато техния запад - Босна, е заграбен от австрийците. Но е бил важен само с оглед конюнктурния исторически момент. Иначе и за Сърбия естествения морски излаз не е към Македония, а на запад - към Адриатика!
22 Октомври 2009 13:57
В транспортно отношение Македония би била от значение за София - по долината на Струма и през Солун или друго пристанище от другата страна на Халкидики, в устието на реката.
Но ако иде реч за западноевропейските пазари, още по добре би било развитието на оста София-Скопие-Драч - съкращава се значително морският път до Западна Европа.
За самата БЮРМ важи същото - на пръв поглед по долината на Вардар и през Солун е морският път и излаз на страната.
Но реално, пристанищата на Албания - Драч на север, за Скопие, и Вльора на юг, за Битоля, са по удобни за връзка със Запада.
Проблем е само инфраструктурата.
22 Октомври 2009 14:00
Не мисля, че оръдието на Орбан е изиграло чак такава решаваща роля. В чисто психологически план спускането на османските кораби в Златния рог през Галата, е потресло защитниците много повече отколкото големия топ и нахъсаната войска отвън. Градът е бил просто обречен и съществуването му в средината на една империя е било невъзможно. Инак османлиите нахлуват в самия град не през разрушените от Орбановото монстро стени, а през забравената отворена малка Керко порта.
За българи и български военни формирования на Косово поле и при Константинопол (освен злополучния капудан паша Балтооглу) не знам откъде черпиш информация!? При Константинопол е възможно да е имало вече войнугани, но в това време българските земи са били част от империята.
През призмата на изтеклите векове и през собствените ни разбирания за правилно и неправилно е доста лесно да правим изводи и едва ли не да се ласкаем, че ний ако бяхме на мястото на еди кой си, така нямаше да стане. Въобще голяма част от историците не вземат под внимание този сложен пъзел (политически, икономически, културен, военен и пр.), който са представлявали Балканите и въобще югоизточна Европа по това време. И нещо друго - досега не съм срещал сериозно изследване или поне начало на такова, за отражението на чумата върху развитието на Балканите през средата на ХІV век, т.е., непосредствено преди началото на заевоеванието.
22 Октомври 2009 14:04
Пренебрегването в исторически аспект на Източна Тракия и Северна Добруджа спрямо Македония се дължи основно на количествени причини. В Северна Добруджа към 1875 населението е 120 хил., като половината са българи, а останалите - турци и татари.
В Източна Тракия (без Истанбул) населението е 350 хил, от които 150 хил. българи - основно Странджанско, Лозенград и околностите. Южните части на Източна Тракия са с гръцко население.
В Македония (днешна Българска, Гръцка и БЮРМ) населението е 1350 хил, като две трети е българско.
Втората причина е по-голямата близост на Македония до столицата на България.
Третата причина е по-силната и многобройна диаспора.
Има и други.
22 Октомври 2009 14:04
бедната и представляваща чукар до чукар, връз чукар, Македония!


Брех да му се не види! Къде от тези чукари ги набраха тоновете домати, зеле, чушки, ябълки и т.н. дето заливат пазара ни!?
Относно пътя Ниш-Скопие-Солун, ти разглеждаш само едната посока-надолу. А че това е Коридор № 10 и е основния път на Гърция и износа й към Централна Европа?
Македония и Западните покрайнини са били винаги западен форпост на българщината и нещата не могат да се изчисляват само и чисто икономически, по бакалски.
22 Октомври 2009 14:16
Voci,
Доколкото си спомням, спахиите не са били 5 хиляди, а само 200-300-най много 500. Наистина нападат призори пияната и разгащена бг войска и ги изколват до крак
Това е битката, която е най големия резил в древната история.
22 Октомври 2009 14:25
Здравей Маузер,


Сигурно е така, както ти казваш. Всичко е въпрос на време. По време на обсадата Константинопол е бил с население 30% обичайното. Турската флота е била с все още недобре обучени моряци и снабдяването на града се е извършвало от далеч по-опитните кораби на генуезците, които на всичко отгоре са владеели и Пера - генуезката колония на източния бряг на Златния рог. Генуезци са били и едни от основните защитници на Града. Докато венецианците са гледали сеир от корабите си по време на нападението и не са се намесили. Колкото до Орбан - унгарец е. Преди две седмици бях в Истанбул и турците го потвърдиха. Отишъл първо при Константин Палеолог и предложил оръдията. Императорът му отказал, първо, защото нямал пари и второ, защото нямал нужда от тях. След което допуснал голяма грешка, като не го задържал, а го пуснал по живо по здраво. И той отишъл при Мехмед, който му предложил три пъти повече пари, ако наистина оръдията отговарят по качества на предварително обещаните.
22 Октомври 2009 14:36
ЧФ определено заслужава да му дадат веднъж месечно колонката.
22 Октомври 2009 14:42
Брех да му се не види! Къде от тези чукари ги набраха тоновете домати, зеле, чушки, ябълки и т.н. дето заливат пазара ни!?
Стоянчо, с чушки и домати може да пиинеш една две ракии, но го няма зърното т.е хляба и фуража, а без хляб и пържоли няма да стане
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД