:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,032,918
Активни 84
Страници 17,642
За един ден 1,302,066
Истинската история

Къде е „така наречената Варна”?

Бавното по дефиниция археологическо проучване няма да може да е от голяма полза за разрешаването на загадката
Добруджа и днешните източнобългарски земи на картата на света (Tabula Rogeriana), съставена от арабския географ Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси (1100-1165) за книгата му "Нузхат ал-муштак фи'хтирак ал-афак" ("Развлечение на копнеещия да преброди страните") (1153 г.). Най-ранният препис (около 1300 г.) е в Националната библиотека на Франция. Един от 10-те най-ранни преписа от ХIV-ХVI в., този от 1556 г., е в Националната библиотека "Кирил и Методий"-София. Картата тук е представена за удобство обърната със севера нагоре, както е прието днес, а в горния десен ъгъл са отбелязани посоките на света. Оригиналната карта е с юга нагоре, както е прието при арабските географи, за които именно югът - там, където са техните обиталища, е важната посока.
Преди да се продължи с етническата и политическата история на Добруджа, ще е добре, може би, да намери тук място едно предположение, което със сигурност ще ни помогне по-леко да се справим с по-сетнешните събития.

Къде се намира "така наречената Варна" от летописите на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, е въпрос, чието разрешаване става все по-наложително, ако искаме да сме сигурни в съжденията си за началото на българската държава. Повдигането му едва ли е нечия лична инициатива. Търсенето и намирането на неясни, проблемни и загадъчни части от българската история е професионално задължение на всички историци, археолози, етнографи, архивисти. С последващо сполучливо разрешаване, разбира се. И едно последно уточнение - за такова разрешаване обикновено претендират тези, които са най-широко приети, а не непременно най-верните. Във всеки случай, къде е "така наречената Варна" трудно може да получи бърз, еднозначен и общоприет отговор.

Същината на загадката е в споменаването у доста средновековни недомашни извори на някаква си "така наречена Варна", където първом след битката при Онгъла през 680 г. (СЕГА/15.5.2008) победителите устроили "лагер от шатрите си". И понеже това трябва да е първата столица на новата държава България на Долния Дунав, то и важността на проблема надминава обичайното.



Ще бъде ли изместена Плиска като първа столица?!



Най-тъжното в цялата работа със загадката "Варна" е, че има едно злокобно изискване. Практически тя ще трябва да се разреши без съществена помощ от археологическите проучвания, поне засега и в обозримо бъдеще. Проучването на по-ранните пластове в Плиска едва сега започва. Ако всичко върви много бързо, за ранната архитектура на града ще знаем колкото и за архитектурния му вид през IХ в. точно след едно столетие. При това археологията беше доскоро държавна наука. Освен това едва сега ще трябва да се разкриват пластове от изтляло дърво, като се държи сметка за цвета на пръстта на всеки сантиметър от изкопа, вместо смело да се окопават дебели зидове в opus quadratum. Още повече че първите сгради в Плиска, ако наистина са били там, трябва да са били юрти, чиито стъпки оставят едва забележими следи. В добавка, тези стъпките са били изгребани сигурно още в началото на IХ в., при строежа на по-късните сгради, чиито основи са много по-дълбоки. Търсенето на първите сгради в Плиска ще е като на игла в купа сено.

Задачата ни изведнъж стана по-лека. Като няма скоро да има резултат по нашия въпрос, то няма нужда да стоим на разкопки потни, морни и недоспали в адските юлски жеги, да рисуваме зидове, да пишем дневници и да датираме/сигнираме керамиката. Ще се задоволяваме в домашен уют с писмените извори, които вече са известни, при това много широко известни.

Първото сведение, което ни е интересно, е за "така наречената Варна". Него дължим на летописеца Теофан Изповедник, екстравагантна и даже нещо малко нефелна личност. Но ако е имал дефекти, то те не са били от раменете нагоре със сигурност. Веднага оставаме учудени - тая Варна е голяма, даже много голяма. Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. Уточнението, че е "близо до Одесос", малко помага при тия размери. Точно така, излиза, че според Теофан Варна е област, при това не малка. На североизток тая област би трябвало да граничи точно с днешна Добруджа.

Изглежда, че в края на VII в., както и през VIII в., съществува област Варна, която обхваща не само Провадийска река и Девненското езеро, както предполагаше К. Иречек, но изглежда и Роякското плато, Провадийското плато, Шуменските височини, а даже и Преславско-Драгоевската планина на юг от Велики Преслав, както и Авренското плато за излаз на крайбрежието. Вярно, патриарх Никифор не описва толкова впечатляващи размери за областта, но той ще ни е полезен с уточнението, че местността е непроходима.



В средата на Х в. местните названия са вече обогатени и уточнени,



населението е силно, почти взривообразно увеличено. Сега Варна е, изглежда, само река (въпреки не съвсем сигурния превод на този израз в текста на Константин Багрянородни; родителният падеж, който трябва да пояснява точно Варна, може да се тълкува двузначно). Всъщност ако Варна е река, това би било и най-логично - от старобългарски вран - черен с метатеза. "Черните" реки по нашите земи трудно се поддават на изброяване. Пак там изразът "река Варна и от Варна до река Тичина" подсказва смислово неидентичност на двете Варни, което веднага намира потвърждение у Симеон Логотет, който направо ни съобщава, че българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери". Изглежда, че по това време освен област и/или река Варна е вече и новото име на града Одесос. И през ХХ в. се е случвало една доста голяма област като Разлога например да даде името си на някое от селищата в себе си.

Как би се разрешил столичният проблем в края на VII и през VIII в. при така представените данни? Нищо необичайно. Както при всички т.нар. "варварски" ранносредновековни държави идеята за държавен център, за столичен град е много различна от днешната. Всъщност столицата е там, където е владетелят. Така със сигурност е при франките например до късно. Самата идея за град до IХ в. е много мътна.

Както показаха археологическите разкопки в днешна Североизточна България, в началото България трябва да е имала много столици - укрепените владетелски резиденции са над 10 и излизат и извън земите, които ни интересуват сега. Изглежда, че всяка от тях има функцията на държавен център, когато владетелят пребивава в нея. Във всеки случай това, изглежда, е валидно поне за последните години на VII в.

Днес няма да може да се даде отговор на въпроса кога Плиска придобива по-специален статут сред останалите владетелски резиденции. Това може да стане ясно един ден от дълбочинното археологическо проучване там. Във всеки случай големи промени няма нужда да се очакват. Плиска ще си остане първата същинска столица на средновековна България.



Извори



"А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море . . . (те) се разширили в тези места . . ."

"След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818)



"А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук."

Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829)



"Еднодръвките, спускащи се от външна Русия към Цариград са от Новгород... Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев... като навлязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа, от Конопа до Констанция (Кюстенджа); до река Варна и от Варна до река Тичина (Камчия)."

Из "За управлението на империята" на Константин (VII) Багрянородни (905-959)



"По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери."

Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.)
67
15567
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
67
 Видими 
16 Юни 2010 21:36
"В каменном и медном веке на территории Варны существовало несколько археологических культур, в том числе получившая одноименное название культура Варна эпохи медного века.
Крепость Одессос на берегу Чёрного моря была построена в VII веке до н. э. греческими поселенцами из Милета (отсюда происходит название города Одесса). На основе торговли с фракийцами значение города-государства быстро возросло. В III веке до н. э. город попал в зависимость от Македонии и впоследствии от Римской империи. Тем не менее торговля и ремёсла развивались по-прежнему благоприятно. Сохранились остатки римских бань II века. Христианство в Варне начало распространяться очень рано. По преданию, хранимому Болгарской Церковью, епископская кафедра имелась в г. Одесс, где епископом был Амплий, ученик св. апостола Павла.
В 681 году город возродил болгарский хан Аспарух. К этому же времени относится первое упоминание и признание в византийских хрониках имени Варна. В Древнеболгарском царстве Варна была важным центром христианства и торговли, имела связи с Константинополем, Дубровником, Венецией и Генуей.
В 1828 году Варну отвоевала Российская империя (см. осада Варны), но сумела удержать её лишь два года. На время Крымской войны город оккупировали Великобритания и Франция. 28 июля 1878 года Варна была окончательно освобождена русскими войсками от многовекового турецкого владычества и стала частью новой Болгарии.
"
16 Юни 2010 22:15
..В III веке до н. э. город попал в зависимость от Македонии..

Брат'чед, тука вече настъпи мотиката - Чичо и Здравка ше те изядат барабар с парцалите!
16 Юни 2010 22:25
Е го черно на бяло
"Varna
Seaport city (pop., 2001: 314, 539), Bulgaria, on the Black Sea coast.
Founded as Odessus by Milesian Greeks in the 6th century BC, it later was Thracian, Macedonian, and Roman. In AD 681 it became part of the first Bulgarian empire (с 679–1018) and was named Varna.

© 2005 Encyclopжdia Britannica, Inc."
17 Юни 2010 00:01
българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните”

Има още една версия. Известно е, че след като турците завладяват българските земи се нахвърлят на камъните на крепостните стени и дворците в Плиска и Преслав, от тях правят вар и си зидат къщи, т.е. строителен материал и затова там остават само основите, намерени след разкопки. В останките на Преслав ясно се вижда запазената низко под земята водоснабдителна и канализационна система, както и подземната пещ, където се е нагрявала водата за подземната и вероятно за надземните царски бани. Перфектна затворена система. Но от това, което е останало се вижда, че много възможно е в района на Одесос някога да е имало „промишлени” варници за превръщане на варовика, негасената вар(калциев окис) в гасена(калциев хидроокис) и Одесос да е бил център за строителен разтвор(вар, варна яма..).
17 Юни 2010 00:10
Петринските нагазиха направо в Марианската падина на Историята...
„така наречената Варна” ми се види некакси пробоковистко и немодерно.
17 Юни 2010 04:05
.
17 Юни 2010 05:18
...че много възможно е в района на Одесос някога да е имало „промишлени” варници за превръщане на варовика, негасената вар(калциев окис) в гасена(калциев хидроокис) и Одесос да е бил център за(добив на) строителен разтвор, вар, варна яма.

А това вече пък е.."черешката"!
Направо си просиш боя.
17 Юни 2010 05:23
И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна,

А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос
А от коя страна на Дунав е Онгълът?

Редактирано от - водопроводчик на 17/6/2010 г/ 05:26:31

17 Юни 2010 05:53
Иван Петрински
17 Юни 2010 07:18
Това е много интересен проблем, поставен от старите бълг. историци, особено активно чепкан от Петър Петров и след него, последно от Павел Георгиев. "Така наречената Варна, близо до Одесос, и тамошното средиземие" е единственият български топоним, с който четирите извора за заселването на Аспарух южно от Дунава в 680 г. (Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар и Равенския аноним - вероятно всички са заимствали от един по-стар автор) описват мястото, където се заселил. Там имало "някакви гъсталаци и хълмове". И в един българоезичен извор от 11 в., превод от гръцки, също е "населися въ Варне въ хлъмовоа".

Ще кажа (пак) само за скорошната теория на Павел Георгиев, археолог от АИМ-БАН - Шумен, специалист по разкопките на Плиска, дългогодишен сътрудник на покойния директор на АИМ проф. Рашо Рашев в Плиска и проф. Казимир Попконстантинов в Равна. Според него най-старите находки в Плиска са от края на 8 в. Дотогава "централата" на Аспарух и наследниците му явно е била другаде. Това според Георгиев е долината на Варненските езера, по това време най-гъсто населеният с прабългари район у нас (установено археологически). Отначало Георгиев смятал, че става дума за развалините на Марцианопол (в бившето с. Река Девня до изворите) или за градището на Кайряците северно от него (до Девня Цимент), но сега предпочитанието му явно е за "кампуса на Одесос", който се намирал западно от днешния град Варна, северно от езерото, около депото за отпадъци на ТЕЦ Варна (Кайнака, може би в самото него?) м/у Езерово и Страшимирово.

Това било седалището на върховната власт на Римската империя в региона по времето на имп. Юстиниан Велики - центъра на военния окръг (куестура екзерцитус, създаден в 539 г.), обхващащ цяла Мизия, Скития (Добруджа) плюс Кария, Цикладите и Родос, начело с "юстинианов квестор на войската". Там резидирал и друг върховен командир на войските - в Тракия, "магистер милитум пер Тракиас". Там за известно време бил и самият Юстиниан, жена му Теодора почнала да строи там град за любимците си монофизити, дошли от Армения и Сирия, от които е останал манастир крепост на Джанавара (с мощехранителницата със свастики, мозайките и гроба на Х. Шкорпил). Градът вероятно се казвал Теодориас (Теодориада по нашия стандарт). Според Георгиев Юстиниан искал да свърже няколкото града в долината - Марцианопол (старата временна столица на Валенс (Валент) през готските войни в 4 в.), Одесус, кампуса на квестора и магистера, пристанището на Росиро и Теодориас в една "агломерация", в която да се развиел голям имперски град. Не успял заради нашествието на българите на Заберган в 559 г.

Аспарух знаел за кампуса, който по това време сигурно още личал (голям дървен форт като от уестърните, с трибуна в средата), че това бил центърът на легитимната царска власт в Мизия и Скития. И ‌ там разположил първото си седалище.

Колегите, които се интересуват от изключително скрупульозната аргументация на П. Георгиев с най-подробни изворови, ономастически, езикови, археологически, геологически и други доказателства, да ми пишат на мейла и ще има пратя статиите му в уърд. Само две думи още. Името "Варна" според него е от ирански произход и идело от "бар" - стан, крепост, откъдето било и името Джана-вара (и унг. варош). То било дадено на кампуса от монофизитите сирийци, известно на ромеите още от 6 в. като нещо различно от Одесос, но близо до него, и донесено до българите от местните арменци, живели там до края на 7 в. Варна се споменава в изворите още много пъти след 680 г. - походите на Константин Копроним завършват до нея, там има боил и чигат, които подписват мирен договор, там бяга (от другата Плиска в Абобското или Овчето поле), за да бъде убит от слугите си бълг. владетел "Кампаганос" (Кан Паган). Според Георгиев тази първа столица също се наричала от българите Плискуба, което може би на езика им значело просто столица.

Тази първа столица била контактен център на българите с Цариград - там са намерени няколко големи монетни съкровища от края на 7 в., от след заселването на Аспарух, но още приживе. Едното съкровище, в частна колекция, било от 70 златни солида от края на 7 в. Това било над 90% от всички монети от това време, намерени у нас. Явно т. нар. Варна била търговско средище. Или може би са били пари за откупа, плащан на Аспарух от Константин Погонат. Георгиев също мисли, че в района в 6-7 в. възникнала синтетична местна култура (той я нарича "култура Варна" - 6 в., за разлика от другата култура Варна, от 4 хил.л.пр.н.е., от халколитния некропол) от местни елинистическо-тракийски, римски, може би готски, и източни - сирийски елементи, която повлияла формирането на старобълг. култура - Плисковско-Преславската - в архитектурата, занаятите и дори в "книгъчийството" - нали бълг. азбука и книжнина възникнали главно в този регион, вкл. и в самия град Варна (новия), над кв. Възраждане.

Изместването на столицата към Овче поле (Каспичанско) станало в края на 8 в., откогато датирали и най-старите постройки там. Изглежда новата Плиска била в контакната зона на българите - заселени на изток от нея до морето, на юг до Варн. езера и на север до изт. Карпати и Днепър, седемте рода - на запад в Лудогорието, Мизия до Карпатите и Седмоградско, и северите, които според него били старо местно население, наречено на император Септимий Север, във Верегава - Източна Стара планина, по проходите от морето до Котел - Елена. Но между двете столици известно време имало съперничество, свързано с борбите м/у бълг. кланове.

Името Варна се преместило от стария кампус към новия град, възникнал в началото 10 в. на мястото на стария Одесос. Показателно е, че ромеите след завладяването на североизточна България в 970 г., макар обикновено да връщали старите (антични) имена на завладените бълг. градове, не върнали името Одесос, а оставили Варна като име на новия град (Но бълг. Тутхон нарекли пак Анхиалос). Калоян превзел Варна, а не Одесос, в 1201 г. и я върнал в бълг. царство. Варна се появила и на първите италиански карти от 13 в. И на български, и на гръцки, и италиански, на турски, името не се променя.
17 Юни 2010 07:31
Фичо -
Случайно познавам Казимир, сериозен учен.
А за статията...не си заслужава.
---------------------------
Блогът на Генек

17 Юни 2010 07:40
"Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. "
Авторът е пропуснал Родопите и Искър, за даде по-пълна представа за защитата на "така наречената Варна".
Иначе съм съгласен, че докато не се изясни този фундаментален въпрос за "така наречената Варна", и къде е била първата палатка на Аспарух, трябва да забраним изучаването на българската история, защото тя няма завършен вид.
17 Юни 2010 07:42
Да, според Карел Шкорпил, който изследвал там в 1917 г. по време на нашето управление (напрегнат "кондоминиум" с немците, австрийците и турците), Онгъла е на юг от Дунава до Никулицел и с/у Галац, на последното тясно място на Дунава, удобно за форсиране (чак до 19 в. от Русия) и е малка планина с укрепен лагер. Онгъл може да е славянско име, ъгъл, което се потвърждава и от тур. Буджак, ъгъл, но може да е и прабългарско, от он гол = десет реки, тяхно сакрално име.

За българите столицата винаги била на големи реки. Таманския п-ов с р. Кубан с грамадната си делта и Фанагория, Дунавските устия с Онгъла... Така и т.нар. Варна с двете езера, тогава по-дълбоки поне 1.5 м от сега, сладководни и доста по-широки, особено на север, с пълноводната тогава река Варна (Провадийска) - Плиска (Каспичанска) даже била в мочурливо поле и съседната р. Тича, с която често я бъркали. Българите може би възприемали езерата като устие на голяма река, като Дунава, Днестър, Днепър или Кубан.

Освен десет реки, друго сакрално име за българите били Стоте хълма, могили - Стохълмието, гр. Хекатон буни и бълг. Карвуна - Земята Карвунска от анонимния летопис (БАЛ) от 11 в., земята на Стомогилния цар Слав също от там. Спорд П. Георгиев под могили се разбирало крепости, като всеславната могила от надписа на канасюбиги Омуртаг, а според мене тия крепости са били накацали по върховете на истински могили - съртовете (тур. гърбове, фр. плато, рус. плоскогорье, амер.-исп. месас). Особено в Провадийско и Девненско по тях още има останки от крепости - Мадара, Дузу, Невша, Венчан, Равна, Овеч, "Кайряците", "Голям Аладън", Петрич, Мъглиш... Но и навсякъде из Стохълмието. Георгиев е намерил всеславната могила на средата м/у стария и новия дом на Омуртаг, в Добричко.

Интересно, селата на Провадийския сърт от Каспичан до Девня са със запазено старобълг. мизийско население (шиковци или ерлии, местни по турски) още от Първото бълг. царство, което установил Л. Милетич в 1902 г. - белодрешни, двупрестилчени, с опр. член на -о в м.р. и запазен винителен падеж в ж.р. - ръка и ръкъ. Други такива анклави са капанците в Разградско, гребенците в Силистренско, хърцоите в Русенско, и може би - според Б. Димитров - и "бълг." гагаузи на север от Варна и Девня и чак до Молдова.
17 Юни 2010 07:48
Статията е много хубава, м/у другото.
17 Юни 2010 08:01
Някъде бях чел, че Варна идва от варосването на къщите, което хич не е малковероятно, като се има предвид Девненски варовити скали, изворите, та Варна е бяла гаспада, колкото и на някои да им се иска да е черна... а дори е била и Сталин...Как пък някой не се сети, че тука е имало много вино и бъчви, следователно и много "врани", демек дупки за чепове...предлагам го като вариянт на автора...Ха Ха.
17 Юни 2010 08:06
Аз пък все съм си мислел, че така наречената Варна е пристанище на Шумен...
17 Юни 2010 08:16
Пристанище на Шумен е Варна. Така наречената Варна не е Варна. Тя само е наречена така.
17 Юни 2010 08:22
Еми, сигур е така, щото според някои шуменски историчари името на града идвало от Симеон...може ли царски град без пристанище...?! Ха Ха.
17 Юни 2010 08:22
Статията е много добра и мненията на Фичо и Ганю го Трий също допълват сведенията. Заради такива статии и мнения съм в този Форум.
17 Юни 2010 08:32
Петрински+Варна=Фичо с поне 40 хил. знака в постове.
17 Юни 2010 08:42
Пак да попитам - колко пъти прабългарите са пресекли Дунава, за да стигнат до "така наречената Варна, близо до Одесос"? Четно или нечетно число?
17 Юни 2010 08:52
"Заради такива статии и мнения съм в този Форум."
И аз. Ама статията не е много добра. Судията на Фичката - тоже. Чичо не е изяснил откъде иде името Плиска на така наречената Плиска. Нещо требе да се е плискАло там. Или поне плюскАло. Да изследва турско-арнаутските източници. Любопитна също е връзката Кормисош - Карбонат - Каспичан.
17 Юни 2010 09:27
Значи, Онгълът (1000% сигурно) е южно от Дунав. След битката Аспарух го преминал (не ясно колко пъти) и стигнал до... Трябва да питаме укрите дали край техния Одесса случайно няма някоя т.н. Варна.
17 Юни 2010 09:33
Ами естествено, че е южно от Дунава. Петрински е посочил точното му местоположение : между Дунав, Стара планина и Черно море, малко улево.
17 Юни 2010 09:40
" Онгъл" на старобългарски означава "ъгъл". Когато Дунав завива към морето прави един голям ъгъл , почти 90 градуса, и после се разклонява в делта.
В тази местност се е установил първоначално Аспарух.

Редактирано от - Benedicta на 17/6/2010 г/ 09:40:24

17 Юни 2010 09:40
Когато историк ти каже "добър ден", гледай накъде е слънцето.
Бати измислената наука.
Спомнете си само, от 1989 до сега, нали сме свидетели на това което стана.
А ако се прочете историята за тези 20 години ще ви се изправи косъма.
Едно пише историкът-комунист, а съвсем друго историкът-демократ.
Историята си е баш курва, а историците какви са, не смея да кажа.

17 Юни 2010 09:42
А кво значи така нареченото кьоше?
17 Юни 2010 10:26
Нещо требе да се е плискАло там. Или поне плюскАло.

Интересни съждения...
А всъщност истината е, че името Плиска идва от "паласки".
Просто в смутните и тъмни дебри на времето едното "а" се е затрило некъде, а "и"-то и другото "а" са се менкали, както и "п"-то е станало главно...
17 Юни 2010 11:25
Река Врана /"черна" на старобългарски, ако се вярва на статията/ извира при село Тъпчилещово, на десетина клм. северно от гр. Омуртаг и се влива в река Тича /Камчия/ при село Осмар, южно от Шумен. Реката пресича Преславска планина в пролом "Боаза". Високо в този пролом има римска крепост и укрепен град около нея с площ към 200дка. Предполага се, че това е известният в историята римски град Мисионис. Реката няма турско име и май винаги е била Врана.
17 Юни 2010 11:27
Пропуснах - в планината над пролома има три пещери.
17 Юни 2010 11:32
Понеже нямало как да установим археологически доказателства (нищо не е останало от юртите, пък и кой е луд да копа в тия жеги), дай да си послужим с "писмени извори", а защо не и с догадки, шаманство и измишльотини.
Карай, да върви! (Drive to go!)
То не бяха Варни, Врани, Плюски, съртове, стохълмия, десетречия, петохуйници и т.н.
От всички хипотези най-вярна ми се струва тази, която твърди, че хан Аспарух и хората му се изкъпали за пръв път в живота си, когато преминали Дунава
17 Юни 2010 11:39
А ти си пряк потомък на онзи стресиран прабългарин, който не повтаря грешката на прапрапрадядо си, да?
17 Юни 2010 11:45
Аз не, ама комай тъщата е!
Тя произхожда от с. Неново на провадийския сърт
Моят род е от онези дето измислили златото - най-старото злато на света!
17 Юни 2010 11:50
Брех! Най-после се откриха изобретателите на жълтото тенеке!
17 Юни 2010 12:27
Та ако вярваме на изворите, Онгълът и т.н. Варна, близо до Одесос са на два различни бряга на Дунав. Или Онгълът е на север от Дунав, или нашата Варна не е нашата Варна, а някаква друга Варна, близо до някакъв друг Одесос, северно от Дунав. Или византийците са лъгали като демократи.
17 Юни 2010 12:35
Тези дни даваха един епизод от филм на БНТ за нещо като експедиция из Памир и околните земи в търсене на източници за българско присъствие в района в първите векове на Новата ера.
Един от градовете, смятани от авторите за наследници на български градове се казваше Варна.
17 Юни 2010 12:39
Ако са имали и морска алея с преобладаващо тимаджийски обекти, начи същата е...
17 Юни 2010 12:46
Или Онгълът е на север от Дунав, или нашата Варна не е нашата Варна, а някаква друга Варна, близо до някакъв друг Одесос, северно от Дунав. Или византийците са лъгали като демократи.



Айде сега капризи. Ми въртиш картата и получаваш квото ти се иска - кеф ти от север, кеф ти от юг.

Редактирано от - Simplified Solutions на 17/6/2010 г/ 12:49:49

17 Юни 2010 13:18
Ловкия
17 Юни 2010 13:34
По въпросата "Как се прай "киреч" у варна яма", брат'чеда вече ви го обясни нощес!
Остава да доуточним кои са биле "баш-майсторите", де първи са зидали с "мазен" хоросан!
Че като гледам римската зидария в Хисар...
17 Юни 2010 14:06
Цък, нямаха морска алея. По-скоро планинска велоалея за екстремно каране.
17 Юни 2010 14:07
Естествено по-големите камъни покрай алеята бяха тимаджийски.

17 Юни 2010 14:18
Първите "варненци" , требе да са придошли от Фичоландия , а дори и от по-нататък . Колко свят си ни насторил , Господи , а окото им все празно , че и напълване няма . Баф , тая нива ...
17 Юни 2010 14:23
SS, що не им го кажеш директно: - "Сите сте одесити"!?

17 Юни 2010 14:38
Бе в дворовете на бабите си, ако се разкопаете по-надълбоко, отивате минимум 1-во хилядолетие преди Христа, вие обаче - "юрти", "памирски произход" и пра-номади. Генетичния ви произход анализираха - оказа се мин. 35 % тукашен (казват - тракийски), ама вас все Волга и Афганистан ви влекат.
Които са толкова мераклии, да стягат куфарите за Кандахар - да освободят още жизнено пространство за хитреците, финансиращи откриването на "истинската" българска история.
17 Юни 2010 14:46
Мдам.
"Търси се".. Raid на таблетки срещу връли инсекти!
Цена - по споразумение.
17 Юни 2010 15:00
Ежеминутната дудня за световните проблеми на тоя нещастен градец, пълен предимно с парвюнюта, е обратно пропорционална на затихващите му функции като кур-орт от немецкий.
Иначе казано една лятна дестинация от дъното на таблицата.
17 Юни 2010 15:51
Селяк,
Иречек също цитира р. Врана като остатък от старото речно име Варна. И в древността са се бъркали двете реки - Варна (Провадийска) и Тича (Камчия), с ляв приток Врана. Провадийска завива на юг и се доближава до Камчия. В старо време и двете са били много по-пълноводни поради горите, покривали цяла Източна България - в тракийско време и суходолията на Лудогорието и Добруджа били многоводни, р. Крапинец била плавателна от Даосдава (Хелис - гетската столица до Исперих) до Дунава. Южно от Синдел имало до 20 в. голямо блато. При високи води може двете реки да са се събирали.

Двете мочурливи делти, на р. Варна с двата лимана и другите й води - Девненските извори, и Лонгоза на Тича (лонгоз е от бълг. лъг или лонг със стб. носовка), заграждали Авренския сърт, в който българите не се заселили (според Ст. Ваклинов). Може да е било ловно бранище. Това било доста голяма водна система с много километри влажни зони, сигурно гъмжаща от птици и дивеч. Езерата гъмжали от риба и раци.

Тези реки имат стари достолепни имена - Варна (Провадийска), Тича (Голяма Камчия, Камчия), Ичера (Луда Камчия). За кой - 130 г. след Освобождението - трябва още да ги наричаме с турските им имена Превади (от гр. Провато, бълг. Овеч), Камшък (камджия), Дели Камшък - е beyond my understanding.

Други свещени за българите реки били в Онгъла - споменатите в БАЛ Затиуса, Ереуса - които според Ив. Венедиков са Прут и Сирет, свещената река на Залмоксис до свещената му планина (Баба-даа).

Опитах се да намеря повече сведения на нета за крепостите по пътя между старите столици - така наречената Варна - Мъглиш, Петрич, Овеч, Венчан, Плиска с Мадара, крепостите по Шуменското плато, В. Преслав, Мисионис... - с след него нищо чак до Раховец. За над 100 км от Търговище до В. Търново трябва да е имало още поне 4-5 крепости по пътя из Сланика (Тузлука). Крепостите са били по на един час конски ход една от друга.
17 Юни 2010 17:35
Айдяя тя работата отече. Варненските гагаузи - преки генетични потомци на уногондурите. Тангра акбар!
17 Юни 2010 18:27
Когато Дунав завива към морето прави един голям ъгъл , почти 90 градуса, и после се разклонява в делта.
В тази местност се е установил първоначално Аспарух.

Има една прабългарска поговорка - "насадил се като прасе в папур".
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД