:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,906,105
Активни 1
Страници 5,388
За един ден 1,302,066
Писмо от “България”

Господ е атеист

Димитри Иванов
В "Успоредни животописи" Плутарх не коментира. Само разказва какво един ял, пил и какво направил, докато друг друго направил. В "Дванадесетте цезари" Светоний разказва, без да коментира как пируващите гости повръщали във вомитариума; за развлечение замеряли с камъни деца в заграден двор. Как се възхищавали, когато божественият император излизал на арената, "оправял" робиня, докато робът му него "оправял" отзад. После изкарвали християните при изгладнелите лъвове. После гладиаторите се колели. Екшън! Хляб и зрелища. Такива били зрелищата. Хлябът бил от лимец, не от генномодифицирана пшеница.

Плутарх и Светоний не коментират. Сега литераторите и историците имат позиция, коментират. Не пишат "Успоредни животописи". Ние пък да опитаме.

Христо Ботев и Джон Голсуърди се родили в един и същи век, ХIХ. Голсуърди бил на 35, когато написал романа "Островът на фарисеите" - The Island Pharisees - сиреч Британските острови. Ботев бил под 25, когато написал стихотворението "Моята молитва", което е също за фарисейщината, публикувано е за първи път във в. "Независимост" през 1873 г. Уау! Ботев води на Голсуърди. Но Голсуърди живял по-дълго, той носел реномираните чърчсшуз, а Ботев загинал само на 28, изкачвал седловината на връх Околчица с лачени бални ботуши, които го стискали. А Бенковски забранявал на Хвърковатата си чета да се разсъблича преди спане, защото резил ще е да заловят четник по долни гащи, по бели гащи, а нямаше да се срамува с боксерките хуго-бос.

Апропо, какво стана със стихотворението "Моята молитва" на Ботев? Изхвърлиха ли го вече от учебниците, както бяха наумили?

Това да не ви притеснява; и без това няма да прочетат стихотворението неграмотните ученици в българското школо. А богоизбраните българи и българки пратиха синчетата и дъщеричките си в скъпи западни колежи, където и без това не учат Ботев, учат се за фарисеи, че когато и ако се върнат в родината, да фарисействат като мама и татко.

Посмейте се как политическата коректност избива в религиозна коректност. Попълзновенията на българските попове да посегнат на разделението на просветата от църквата, да вкарат калимявките в класната стая, за да учели децата на нравственост.

"О, мой боже, правий боже!...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове"

Не скотове; мъжеложци е трябвало да каже. Нямало още думата "гейове", както ви учат западните правозащитници. Имало манафи и тия, които им се подлагат, но в момента не се сещам за думата.

Сещам се за Асен Агов. В София, като минеш Орлов мост и тръгнеш към кино "Влайкова", там, където живееше "хубавият като хусар Асен Агов", той и актрисата Северина Тенева ми поднасяха чудесно кафе. На петдесетина крачки по-нагоре вдигнаха статуя на Светослав Лучников. Седесар в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание и министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров, той решаваше кой какво да получи като далавера. Асен Агов получи, одупвайки се на Лучников "Телевизията върви с победителите". Аз казах, че това е дупедавство и трябваше да напусна телевизията. Хубавецът Асен я оглави.

След години Томски нави Хачо Бояджиев да правим като независими продуценти "Наблюдател": Владо Костов, Томски и аз. В. "Демокрация", списван от Волен Сидеров, излезе с дописка: Владимир Костов е полковник от ДС (Държавна сигурност), Тома Томов е майор, Димитри Иванов е подполковник. Владо го уплашиха западните работодатели, че ще му спрат пенсията от радио "Свободна Европа", той се отказа да прави "Наблюдетел", останахме Томски и аз. Но лошото чувство остана като във вица на Гарабед "Сребърната лъжичка се намери, но лошото чувство остана". Владо бил полковник от ДС, а аз само подполковник.

Сега Волен прокле трижди медиите. Не е мъжко. Мъжете псуват, жените проклинат. Все едно мъж да отиде при приятел с цветя вместо с бутилка, както писа един форумец. Асен Агов с цветя ще да е ходил при Светослав Лучников.

Блага Димитрова прокле: "Който подпише конституцията, да му изсъхне ръката". Знаехме си я Блажка, момичето от махалата, мълчалива, сдържана, ранима. От такива нежни души клетвите не хващат, липсва им енергията на злостта. 39 депутати от СДС напуснаха парламента, вдигнаха палатков лагер до храма "Света София", "поетът" Едвин Сугарев отрепетира своята сълзлива мелодрама "Аз ще гладувам до смърт, децата ми ще останат сирачета и тогава вие ще сте виновни". Дано са добре децата му в различните чужбини.

313 депутати гласуваха "за" тази "Конституция на безпринципния компромис", както я нарече Светослав Лучников. Най-старият глупак в парламента и най-стар поет (едното не изключва второто) разля шампанското по случай конституцията. После "сините" изобретиха синьо шампанско.

Отец Саръев работи, за да върне към христовата вяра нашите "турци", похамеданчени зорлем родопчани. В Нови хан отец Иван, истински божи служител, работи неуморно, за да направи приют за млади наркомани. Но това са изключения, които потвърждават правилото. Иначе папазите са скотове, предпочитащи "Мерцедес" и "Ролекс". По часовниците им ще ги познаете. Патриарх Алексий Московский и Всероссийский - "Бреге", който струва колкото 7-8 от най-скъпите ролекси, видях на лявата му китка. Но Русия е голяма и фарисеите й големи. "Православният" подполковник Путин е по-голям фарисей от българите, които се кичат с фарисейската инициатива "Българската Коледа". Ти ликвидирай здравеопазването, пък фарисействай с благотворителност, с Българска Коледа.

Желев, когато беше президент, не се кичеше с благотворителност, тихомълком превеждаше половината от президентската заплата на фондация "Сирак". Аз превеждах, когато в самолета за САЩ през Канада му предлагаха далавера България да купи decоmmissioned US еърлайнери и други хвърчила. Той отказа далаверата. Чест му прави, държа се достойно. Признавам му го, въпреки че продължавам да му се сърдя: защо той, дето е от село, поиска връщане на земята в реални граници, та аз видях картинка, дето не бях виждал: чичкото впрегнал магаренцето да оре реституирана нивичка. Да беше философстващ градски глупак Желев, щях да имам обяснение, ама той, човек от село. И не е по далаверите. Далаверата със слотовете на българските авиолинии я направиха евреите от Гад Зееви, щото евреите са богоизбраният народ за далавери, после поляците и украинците им правят погроми и Хитлер ги изтребва в газови камери и ги прави на сапун, щото арийците са доминантна раса. Но немците казаха: "Ние повече няма да правим така!". Ние сме християндемократи или християнсоциалисти, общо взето християни. Споделяме трудовата етика на англосаксите.

Емблемата на Rotary Club е зъбчато колело с шест спици. Кой е най-великият бизнесмен? - питали през ХIХ век старите ротарианци новопостъпващите в клуба. Верният отговор бил:

"Най-великият бизнесмен е Иисус, понеже неговият business project, църквата, е на two thousand years and still going strong - е на две хиляди години и крачи все така бодро. Един ротарианец, който произвеждал уиски, но няма да му кажа марката (ще пиша "Джони шагающий"), оползотворил ротарианската идея за етичен бизнес.

Татко наш, който си небето, стой си на небето и не поглеждай към земята, че хептен ще станеш атеист и ще кажеш Stop the Show, все едно дали зрителите те наричат Яхве или Аллах. Турците уцелили сирийски вертолет, който проникнал два километра в турското въздушно пространство. Вертолетът се добрал до Сирия, където паднал. Борците за демокрация, както ги нарича френският президент Оланд, противници на Башар Асад, надавали триумфални викове, докато разстрелвали още във въздуха сириеца, парашутирал в Сирия, и после "му отразяли главата като на яре".

Ние бяхме по-цивилизовани. US летци, свалени над България и незнаещи къде да отидат, селяните ги завели при коменданта на българските изтребители, недалеч от Карлово, и комендантът, много строг български военен мъж, който си имал други грижи, не да се разправя с POWs (prisoners of war,) казал: "Водете ги да пият по една ракия да се окопитят". В летището беше строго забранено да се пие и пуши и нямаше стол; момчетата ги повели към кръчмата, където се хранеха. В двора на кръчмата имаше голям казан за стерилизиране на буркани зимнина, засменият шегаджия, който ме закарваше и откарваше от летището с мотора си, посочил на Каюга казана и за да му обясни, че ще бъде сварен и изяден, сграбчил му ръката и кръвожадно изръмжал "Гърррр-ам-ам!" и Каюга се стреснал. Те - тримата свалени US летци и нашите момчета изтребители, бяха батковци, връстници на един акъл, всички се спукали от смях. После в пипиниерата (големия разсадник срещу телевизионната кула преди на площта на разсадника да направят кортовете на "Академик"), аз хващах ръката на Каюга, изръмжавах "Гърррр-ам-ам!", Каюга се преструваше на уплашен, аз го гонех, а Текс и другият се смееха. Текс беше от Тексас затова Текс, Каюга - понеже южно от Големите езера в САЩ имало някакво езеро Каюга; на третия POW не му помня прякора, много време изтече след 1943 г. Тримата бутаха колички с пръст, ние хлапетиите от махалата зад сегашния Полиграфически комбинат, помагахме. Никой не ги пазеше, къде ще бягат, те просто чакаха да свърши войната в тяхната барака с кюмбе зад чешмичката в пипиниерата. Даваха им някакви мизерни дажби в ония гладни години, но те не гладуваха, бяха си засадили моркови и картофи. И дръвчета засаждаха; никой не ги караше да работят, но те бяха "хомо фабер" и все правеха нещо, не искаха да се излежават в бараката. Тримата оставиха спомен, който можете да видите. Ако от тенис кортовете направите няколко крачки към София, вляво е останало нещо от пипиниерата и през телената ограда ще видите три дъбчета, засадени като триъгълник. След още десетина метра - три млади секвои в линия като троен свещник. А като пресечете шосето и се разходите в гората зад по-късно построената телевизионна кула, загладени от годините, още личат като конусовидни вдлъбнатини кратерите от бомбите, които незнаен US бомбардир пуснал в гората, за да не убива хора. Сигурно бил conscientious objector тоя бомбардир. Това са истинските паметници на US летците, паднали в българското небе, не нахалният паметник пред US посолството в София.

Представете си, и Йордан Радичков разказал за US летците. Не го написал никъде, не го разказа на мен, разказа го на Иван Бакалов, който взе последното интервю с Радичков. Радичков е родом от село Калиманица, близо до град Фердинанд, после Михайловрад, после Монтана, абе майната му, не си давам зор да ги запомня. Бил ученик в Берковица и имал все двойки и тройки по литература, цитирам го от записа на Иван Бакалов:

"Сега децата правят много есета. По мое време имаше много свободни съчинения. Поне веднъж седмично трябваше да напишеш свободно съчинение. Отиваме, да речем, в Берковица - там има букова гора, отиваме да берем буков жълъд. И трябва да напиша свободно съчинение как брахме буков жълъд."

Аз зная дъбов жълъд, не зная да има буков жълъд, но не си позволявам да споря с Радичков, че има буков жълъд. Радичков изкарвал тройки на съчинение, щото не можел да направи увод, изложение и заключение в едно съчинение. Продължавам да го цитирам:

"По време на войната един самолет, американски бомбардировач, падна близо до мойто село. Самолетът бил ударен още докато бомбардирал тия петролни рафинерии в Плоещ, в Румъния. И лети през Дунава, мина над моето село и не можа да набере височина. Щеше да се удари в Балкана. Оттам скочиха 6-7 парашутисти от самолета, паднаха в едно лозе. Селяните веднага ги арестуваха - те нали военни, пилотите. И ги докараха в село с една каруца. И в село, нашите емигранти - те са били работници по Мисисипи - на развален английски ги разпитват: "Ей, момче, знаеш ли еди-кой си фарм?" Представяш ли си какъв потрес? Де ще го знае този фарм... Еди-коя си река знае ли я..."

Американците били потресени, че в България говорят английски, и този потрес паметниците не го изразяват.

DI copyright





242
45271
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
242
 Видими 
21 Януари 2014 19:56
21 Януари 2014 20:02
21 Януари 2014 20:05
Без думи-
21 Януари 2014 20:09
Любопитно заглавие. Ако някакъв бог не знае, че е такъв и не вярва в други богове, значи е атеист.
Имаше едно представление "show" на един изпълнител негър "черен showmen", който се првъплащаваше в сляп негър, който е бял расист "white supremacist", защото е сляп и не знае, че е негър.
21 Януари 2014 20:19
Десет години от смъртта на Радичков.
21 Януари 2014 20:21
Хубаво е, когато някои лица и събития биват поставени на мястото им. И господ е атеист, това е толкова логично
21 Януари 2014 20:51
Това да не ви притеснява; и без това няма да прочетат стихотворението неграмотните ученици в българското школо. А богоизбраните българи и българки пратиха синчетата и дъщеричките си в скъпи западни колежи, където и без това не учат Ботев, учат се за фарисеи, че когато и ако се върнат в родината, да фарисействат като мама и татко.


Тъжно 8) 8) 8)

Иначе поздравления за писаницата

.........................................
Поздрави от Варна Натисни тук
21 Януари 2014 20:54
Благодарим Майсторе. Глътка въздух за да се посмеем над фарисеите и над себеси. Едно доказателство, че не всичко следва парите. Без коментар на фактите. Просто остава настроението.
21 Януари 2014 21:03
Аз зная дъбов жълъд, не зная да има буков жълъд, но не си позволявам да споря с Радичков, че има буков жълъд.


И добре че не си си позволил, защото си щял да се изложиш. Буков жълъд има, но е с различна форма и големина от дъбовите жълъди.
21 Януари 2014 21:06

Братя Грим и подпоручик Онода

Резюме


Обичам приказките, най-вече техния край. Толкова е възбуждащ, колкото края на хрупкавата сладоледена фунийка или пък Третата симфония на Малер. Знаете ли коя приказка завършва така?

"- Мила княгиньо - казала тя, - аз съм годеницата на твоя брат и бях омагьосана да живея като жаба в това езеро. Но твоята храброст развали магията и сега те обичам повече от родна сестра.

Тримата се прибрали у дома при царя и царицата. Князът се оженил за своята любима. Вдигнали голяма сватба. Три дни яли, пили и се веселили и никой не си тръгнал гладен."

Познахте, нали? Братя Грим, "Приказка за лъва и жабата". А чий е този край?

"Вървели, вървели - стигнали чешма на кръстопът. Трябвало да решат кой брат по кой път да тръгне. Най-големият свърнал наляво, след 14 години стигнал до доцент и забравил накъде е тръгнал. Средният брат заедно със златната ябъка, хванал десния път, неусетно попаднал в Макао, където си купил казино и фабрика за фойерверки. А най-малкият брат, който за разлика от останалите двама се казвал Хироо Онода, станал офицер от Императорската армия на Япония и след 30 години се прочул в целия свят."

Не знаете, нали? И аз не знам. Но ако прочетете текста докрай до месец ще спечелите тройка от тотото. До средата ли прочетете - нищо няма да ви се случи. А ако откажете четивото - крастава жаба в петък ще целунете и на принцеса тя няма да стане - най-много и вие да се ожабите.

Асеновградски сармички

Три дни не бях ял, пил и се веселил. Изискваше го ритуалната вечеря с Асеновградските сармички - всеки втори понеделник от годината. Съседката ми Вилма бе превърнала това ястие в кулинарен шедьовър, който трябва да вкусва след старателно очистване на духа и тялото. Рецептата от мен няма да получите. Само ще ви съобщя неизменните й съставките: трюфели от Тоскана, осем билки брани около Гармиш-Партенкирхен, японски сорт ориз от Какогава и маврудови лозови листа от Станимъка. Почти като куплета на Душко Георгиев:

"Рим, Берлин и Токио
верни във борбата,
утре ще наложат
нов ред на Земята."


Вилма не бе чела нито Шпенглер, нито Тойнби, нито Фукояма, но всяка нейна кулинарна рецепта по странен начин будеше реминисценция за някое историческо събитие. Съставките, произходът им, начинът и редът по който се обработваха, вкусът на гозбата, съпътстващите напитки - всичко това по неведом начин рисуваше, понякога стряскащо детайлно, картини от миналото. След седмата сармичка и втората чаша калифорнийско каберне совиньон, в главата ми зазвучаваха сирените от понеделник 10 януари 1944 г. Виждах нощното небе над София. Ето ги бясно кръстосващите лъчи на прожекторите, пукотевицата от "флака", воят на самолетните двигатели, тътенът на бомбите, посипани по булевард "Фердинанд" отломки от дома ни, черните клавиши от пианото ми върху белия сняг.

Вилма ми е разказвала, че през март на 1974 г. нагостила Тончо Жечев със заек по цариградски фарширован със смилянски боб, маслини от Тасос и солунски пиперки. Още преди да преполви порцията си, Тончо получил прозрение за Великденската акция от 1860. Явил му се лично Иларион Макариополски и настоятелно помолил професора да разкаже за тези събития. Подир една година се появи книгата "Българският Великден".

Вилмане бе чела учебници по оптика, физиология и психология на зрителните възприятия. Но бе по-добра от осветителите в Ковънт гарден и Метрополитен опера. Знаеше каква светлина да изпрати към чинията с попската яхния, така че тя оживяваше. Главичките арпаджик, парченцата свинско, зрънцата пипер, скилидките чесън, резенчетата зеленчуци - всичко това, осветено от Вилма, се превръщаше в един малък паноктикум, представящ януарската среща на Франсоа Митеран с български интелектуалци. След това Вилма ловко променяше ъгъла на осветление и заменяше светофилтрите. Мигом сцената се преозбразяваше - нямаше следа нито от Митеран, нито от български интелектуалци. Чинията попска яхния магически се трансформираше в микропанорама на морската битка при Цушима. Там, където допреди секунди закусваше Митеран, се появяваше флагманския ескадрен броненосец Микаса, току що изстрелял няколко снаряда от главния си калибър по Сисой Велики, който на свой ред бе заел мястото, където допреди малко Жельо Желев сръбваше кафенце. Сисой Велики бе силно накренен наляво и скоро щеше са остане завинаги в Японско море.

Вилма не бе чела дори и армейския строеви устав, въпреки че имаше чин подполковник. Навярно вече се питате - "А какво е чела тя?". Вилма бе прочела четвърт вагон приказки!

Подпоручик Хироо Онода

Преди няколко дни научих от Би Би Си, че на 16 януари на 91 години се е споминал подпоручик Онода. Той пристига на филипинския остров Лубанг една година след януарските бомбардировки над София. Обстановката на фронта прекъсва обучението му в училището за армейски разузнавачи в Накано. Изпратен е като комаднир на малка диверсионна група. Заповедта, която получава от прекия си командир майорТанигучи е кратка: "Сега отстъпваме, но това е временно, нашият дух е несломим. Крийте се в планината и водете партизанска война. Категорично ви забранявам да се предавате или самоубивате. Тази заповед мога да отменя само аз и никой друг!".

Следващата заповед подпоручик Онода получава след тридесет години. Между тези две заповеди нищо не го отлонява от пътя на воина. Разпръснатите над джунглата листовки, известяващи края на войната и заповедта за капитулация, дочутите радоиемисии от Япония - всичко това е сметнато за вражеска пропаганда. Честите полети на американски самолети в дългите години на войната във Виетнам укрепват вярата му, че битката продължава. В продължение на тридесет години групата на Онода извършва над сто нападения над американската радарна станция, филипински полицаи и чиновници. 30 човека са убити, а 100 - тежко ранени. През февруари 1974 японският студент-ентомолог Норио Судзуки е на експедиция в джунглата на Лубанг. Там случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се завърне в Япония. Онода категорично отказва. Би си завърнал само ако неговият пряк командир отмени заповедта от 1945 година. На 9 март 1974 г. майор Танигучи каца на остров Лубанг, свързва се с Онода и облечен във военна униформа му връчва следната заповед:

"Заповед на началник-щаба на специалния батальон, Бекабак, 19 септември 1945 года, 19 ч. 00 мин.
1. В съответствие с Императорските на Негово Величество разпореждания, 14-та армия прекратява всички бойни действия.
2. В съответствие с разпорежданията на военното командване № А-2003, от специалния батальон се свалят всички военни задължения.
3. Подразделенията и бойците от състава на специалния батальона трябва да прекратят всякакви военни действия и операции и да минат под командването на най-близкия висшестоящ офицер. Ако такъв е невъзможно да бъде намерен, то следва да се свържат а американските или филипинските сили и да изпълняват техните указания.
Началник-щаб на специалния батальона към 14-та армия, майор Йошими Танигучи."

На 10 март 1974 г. Онода се предава на филипинската армия. В пълно бойно снаражение - униформа, винтовка Арисака модел 99, 500 патрона, няколко ръчни гранати и самурайски меч. Скривалището му в джунглата изумява с подредеността и чистотата си. На стената виси портрет на император Хирохито. Под него - масичка скована от бамбук. Върху нея - единствената книга на подпоручик Онода. Няма да познаете коя е тя - "Приказки на братя Грим", издателство Тайсюкан, Токио, 1929 г.

Братя Грим

Познавате приказките на братя Грим, нали? Пълни са с тъмни страховити гори из които скиторят коварни вещици, зли великани, кръвожадни вълци. Навред емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексулни намеци. Сега погледнете портрета на Вилхем и Якоб Грим рисуван от Елизабет Йерихау. Не бихте играли покер с никого от тях, нали? Затова ако се чудите какво да направите за децата, когато ги приспивате – да четете приказка на братя Грим или да ги набиете, изберете българското!

А замисляли ли сте каква би била съдбата на двамата братя ако се бяха родили в наши дни. Според мен щяха за имат рекламна агенция. С лъскав офис, секретарки с презрителен поглед, тесни поли, опънати блузки и стиснати като кокоше дупе устнички. Двамата братя сигурно биха писали реклами като следната.

Въвеждаща сцена: Нощ. Апартамент. Дискретно осветен коридор. През него шляпа бос, сънен мъж по гащи. Тихичко звучи откъс от "Спящата красавица" на Чайковски. Мъжът като на сън влиза в кухнята и доближава до хладилника.
Следващ кадър: Близък план на огромен сребрист хладилник, внушаващ монументалността и величието на египетски обелиск.
Следващ кадър: Мъжът посяга да отвори вратата на хладилника - тя не помръдва. Камерата показва как космата му ръка дърпа вратата - без резултат.
Следващ кадър: Отблизо лицето на мъжа - видно е, че дрямката му мигом е изчезнала. Продължава да напъва вратата. От хладнилника проехтява строг, смразяващ глас:
Ръцете долу!
Пусни врата!
Хладилникът ти
веч е реквизиран.
Нарочен указ има,
подписан от когото трябва.
Следващ кадър: Уплаха по лицето на мъжа. Погледът му молитвено се вдига към върха хладилника-обелиск. Там някъде е емлблемата му, а до нея се вижда звънец като на входна врата.
Следващ кадър: Мъжът натиска звънеца. Зазвучава "Пролетно тайнство" на Стравински. Вратата на хладилника се отваря сама. Вътрешността му напомня театрална сцена, осветена от прожектори.
Следващ кадър: Камерата обикаля рафтовете на хладилника. Кондензът от охладения въздух се превръща в призрачна мъглица. През нея се мярка дебело парче салам, оформено като усмихнато прасенце. До него - каничка мляко, в която плува школадова гондола, задвижвана от шоколадов гондолиер, пушещ шоколадова пура. Следва бурканче мед с формата на пчелен кошер. От него с жужуне излитат пчелици и изписват в полет „Четете в-к Сега!“.
Глас зад кадър: Хладилници Мраз - смразяващи и въображението!

Епилог


Мяуууу! – краят не е мой, а на котката на Шрьодингер, която цял ден се разхожда под прозореца ми.
21 Януари 2014 21:07
нахалният паметник пред US посолството в София.
Много добре казано!

А за всичко написано днес, си блестящ според мен, Джимо!
21 Януари 2014 21:31
Да си жив и здрав Джимо.. да пишеш и да будиш заспалите мозъци...! Това ти е едно от най - добрите "есета" т.е. свободно съчинение в последно време!
21 Януари 2014 21:34
Превъзходно!

Закачка със заглавието - Black Sabbath - God Is Dead?
21 Януари 2014 21:42
Тъжен разказ. Вече не са само евреите виновни - има и арменци добавени, вероятно за баланс.
21 Януари 2014 22:00
Хубаво, макар и малко усукано за мен - като току-що изсипани в чиния ароматни спагети
Всъщност, Господ може да е атеист защото не вярва в себе си. Всемогъщ, но комплексиран, понеже не иска да повярва в себе си? За т'ва ли такива ги е натворил?
21 Януари 2014 22:11
"Господ е атеист"
Това означава , че господ не вярва в себе си!
Ако някой не вярва в себе си, надали би сътворил нещо толкова живо. Паметниците са мъртви.
21 Януари 2014 22:27
Не става само с думи. Някой трябва да ги заведе, да им покаже
21 Януари 2014 22:37
Прочувствени мигове от една забравена епоха.
Днес сме просто вълци. А чувствата на вълците не будят възхищение!
21 Януари 2014 22:41
Само на мен ли ми се струва, че това писмо съм чел и преди?...
21 Януари 2014 22:52
Натисни тук
21 Януари 2014 22:55
Слабичко този път ...
Още от заглавието ...



... , но чакаме следващото !
21 Януари 2014 23:41
Абе, аре чак атеист да не е, ама примерно агностик - може.
21 Януари 2014 23:49
...зад телената ограда ще видите три дъбчета, засадени като триъгълник. След още десетина метра - три млади секвои в линия като троен свещник. А като пресечете шосето и се разходите в гората зад по-късно построената телевизионна кула, загладени от годините, още личат като конусовидни вдлъбнатини кратерите от бомбите, които незнаен US бомбардир пуснал в гората, за да не убива хора. [/quote]
Това остава след хората - дупки или дървета посадени. И конституции нагласувани.
И много думи изговорени, фарисейщини всякакви.
21 Януари 2014 23:49
Както винаги - претоплен тюрлю гювеч! И малко скромност не е излишна, а Радичков беше скромен!
21 Януари 2014 23:56
doc4all
21 Яну 2014 20:54

Без коментар на фактите. Просто остава настроението.


Точно така. Той е поет. Успява да ми докара носталгия и всякакви други емоции дори когато пише за неща които иначе са ми чужди. Напомня ми за Romain Gary в “Gros-Câlin“.
21 Януари 2014 23:58
Димитри,
Благодаря!
21 Януари 2014 23:59
Натисни тук
22 Януари 2014 00:18
Ти ликвидирай здравеопазването, пък фарисействай с благотворителност, с Българска Коледа.
22 Януари 2014 00:24
ама това не го ли четохме бре, и то май скоро беше - гррр, Текс, и трите дръвчета...

А дали пък Ботев ако беше доживял до 40, дали не би било възможно да е минал от левия атеистичен бряг на десния...
22 Януари 2014 00:24
Без думи Винаги съм чел нещата написани от автора. Всъщност навремето още като малък ми правеше впечатление в предаването "Всяка неделя". Дано има повече такива хора като него в България.
22 Януари 2014 01:04
Като ще е за Ботев, я малце:
Грабят наш народ голодный:
грабит подлый чорбаджия,
грабит нас торгаш дородный,
поп, на Божьей литургии!

Грабьте, грабьте, без разбора!
Грабьте! Кто вам помешает!
Отрезвеем мы не скоро:
мы в корчме вино вкушаем!

Пьем, поем мы буйны песни,
скалим зубы на тиранов:
стал кабак уже нам тесен,
и кричим мы: «На Балканы!»

Мы шумим… Но как трезвеем,
клятв не помним мы, отныне,
и в бессилии немеем
перед жертвами святыми!

А тираны, в злом разгуле,
край терзают наш опальный,
режут, вешают и губят
наш народ многострадальный!...

Но, налейте! – пить я буду,
свою душу облегчая,
чувства трезвые забуду,
твердость духа растеряю!

Буду пить назло врагу я,
вам на радость, патриоты!
Пью, – ну чем же я рискую?
пейте, пейте… Идиоты!


Туча темная нависла
по-над лесом, над Балканом:
то ли дождик мелкий брызнет.
то ли ждать нам урагана…

Эх, дедусь, лихое время!
и соха едва влачится,
ты во след ей сеешь семя,
градом пот с лица струится.

Отчего идешь задумчив
ты над черными браздами, –
испугала ль злая туча,
или мрут детишки малы?

Расскажи, старик. Я помню, –
молодцом каким, бывало,
ты пахал, а баба Стойна,
да простит Господь, – певала.

В прошлый год, ты помнишь, как-то
проходил я мимо леса, –
средь юнаков восседал ты
вожаком – в кругу их тесном…

Вот каким ты был недавно!
Нынче ж, плачешь, – в чем же дело?
Иль не вьется стяг твой славный,
или сердце постарело?

- Эх, сынок! Пошто пытаешь?
Слышишь, ворон раскричался…
Коль пойдешь в село, – узнаешь
и поймешь, о чем печалюсь.

За сохой я – воин старый…
Много там людей собралось,
перед их предстали взглядом –
мои парни, мои чада.

И торчат, – увидишь скоро, –
головы их на жердинах,
на жердинах, да на кольях –
перебились две дружины.

Воеводы – оба братца,
оба преданных мне сына, –
меж собою стали драться
за отцовскую дружину.

Видно, тесны стали горы
несговорчивой дружине, –
вот и головы – на кольях –
чтобы плакал всяк, кто минет…

Боже, громом покарай ты!
Ветер, прах мой разметай ты!
Чтоб не видеть деток малых,
как несчастные их мамы

Станут близ жердей тех руки
к головам тянуть и биться,
и вовек пребудут в муках,
горем, бедные, убиты…

Капли первые упали,
гуси враз загоготали,
белый свет – вот-вот померкнет –
это вам не дождик мелкий.

Всяк бежит в село – спасаться.
- Дед, пора бы распрягаться…
Ну пошли! А то намокнем…
- Лучше помереть помог бы!

Да приемем, че Господ е атеист - щото не се кланя Сам на Себе Си. За разлика от много сапиенси, за които огледалото е олтар. Примерите са дадени отгоре.
22 Януари 2014 01:28
В "Успоредни животописи" Плутарх не коментира.

В "Успоредни животописи" - собствен предговор, Плутарх е рекъл достатъчно точно и ясно (по памет от руски) - "в древната история много преди нас, не е ясно кое е истина, кое легенда и кое мит - и къде е разликата между тях. Аз се стремя от историята на велики деятели от миналото, да извлека морал и поука за тези след нас - та дори и тези неща да не са се случили точно така".
За разлика от Тацитчо примерно - при който сичките му герои изнасят едни дълги и славни речи (Емилий Павел на Тразимен изнася реч, с меч заврян нейде).
Четете биографиите на Ликург и Нума, Солон и Попликола - без друго за них почти нищо се не знае, извън писаното от Плутарх.
За себе си он рекъл:
"Роден съм в малкото градче Херонея, и за да не стане още по-малко - сметам да си кибича у него доживот".
Което и направил, извън две разходки до столицата.
22 Януари 2014 02:09
...
22 Януари 2014 03:42
Ех, Джимо .
Хвана ме на Радичков тема... препрочитам 7-те му книги... купени част от мен, част подаръци...
В тази връзка - имат да ми връщат един том на Стефан Цанев... но не съм преритал за него.

Благодаря за написаното.
22 Януари 2014 05:16
Патриарх Алексий Московский и Всероссийский - "Бреге", който струва колкото 7-8 от най-скъпите ролекси, видях на лявата му китка.

И Патриарх Алексий също? Досега знаех само за Патриарх Кирил, а за предшественика му - не.
22 Януари 2014 06:00
Буков жълъд има и по вид е много различен от дъбовия - по-малък, триръб, обвивката е кафява и е като на кестен. Много вкусна ядка, но не бива да ядеш повече от 4-5, защото се поучава жестоко главоболие.
За случая с летците, разказан от Радичков, има и друг детайл - единият е бил със счупен крак и когато полицаите ги прибират, е бил бит с приклад по счупения крак.
А местните са се погрижили да ошушкат веднага всичко , останало от самолета, включително и мунициите.
22 Януари 2014 06:08
До 67 AF.
Що се заяждаш с Проповедника /... на себе си/? Ти не знаеш ли за дописката, дето пет пъти я повтори, дето пет пъти Го бъзикаха, дето на масата на Ванга, заедно с Нешка, Свилен отскача да си вземе къшей сиренце и стенописва, Проповедника им разяснява агностицизма, веселената и околностите й? И забахнал го слуша митрополит Николай, нищо че той тогава прав е минавал под масата? Просто Проповедника малко не прави разлика между Натанаил и Николай, но, така де, те и двамата са Му ученици, пък от таз висота можеш ли помни всички? Ти не знаеш ли, че Проповедника ни низспосла, как той и семейстовото му, като всички християни, постели всеки ВТОРНИК и петък. Та сега малко объркал некви си патриарси. Както вече забеляза, Той е над времето и личностите, но ме кефи глагола "видях", щото естествено, Той бе там, га патриарха се ръкува с Путин и после фотошопнаха снимката. Ти не знаеш ли, че Той у тях има 8052 Библии и га прочете "Джизъс Крайст", на всичките 8052 езика, дето владее, сверява правилен ли е превода, щото "се различават" /едва ли е нужно да подчертавам, че цитата е по Него/?
22 Януари 2014 06:11
, Автора, . Малко останахте... да ни накарате да се замислим. Благодаря.
22 Януари 2014 06:11
Май е време да се замислим за смъртта. А до тогава, поне да не се изпускаме. Затова реших да вляза в бизнеса с памперси за възрастни. Надявам се и българският умирающ да е прихванал малко културно отношение не само към душата, но и към тялото си.
Бог-Атеист да ви пази!
22 Януари 2014 06:34
До Младия хъш.
Ей го сега и ти скочи на Демиурга. Млад си, не ги владееш тези пи/е/низи. Просто тази сряда Демиурга въведе нова, едниствено меродавна /както е всичко при Него/, история. Миналата сряда американските летци беха лошите фелоус, ама Му скръцнаха със зъби, та днес ни открехва за истината на българо-американското бойно братство през Втората световна. Тя е изпълнена с много взаимен хуманизъм, лингвистични и земеделски умения и, естествено, с хумор. И, още по-естествено, с Него. Той и колегите Му преди десетилетия така изковаха българо-съветската, извинявам се, съветско-българската дружба, та задачата е лесна, моделът е жив.
Ще кажеш "Ама как така"? Ми ей така.
Миналата ли, по-миналата ли година, Той бе на еврейска изложба, пийнал /и Демиурзите пийват/ от "Вървящия" и нещо се изрепчил на /ох, страх ме е да напиша Нацията/. И другата сряда - О, Чудо! - нова историческа реалност, навсякъде вторник, около Него сряда, дописката "Трите евреи". Ако имаш приятелка и обичате позата 69, задължително наизустете дописката - ще ви отпрати почти на третото небе, в подножието на нозете Му. Тоз пиениз спрямо таз нация го владеят само кандидатите за УСА президент в разгара на кампанията си, но даже и те не могат стигнат по-долеч от първото небе. Ми как ша могат, след като Демиурга разконспирира библиотеката на Кисинджър?
22 Януари 2014 07:04
Не на Кисинджър, а на Бжежински разконспирира библиотеката.
22 Януари 2014 07:20
Ах, мече, мече, бебенце-меченце
Ей сега Бог-Агностик ще те докладва /какво пиша, Боже-Агностико опази, да не би да Си Донсник/, ще погледне към Пророчицата, и тя ще те прати при белите ти събратя поне за месец. За "ейджистки" изказвания. Така вървят нещата в тоз свободолюбив форум, дето децата му, възпитани от него, ще изядат създателите му, но това е друга митология. А аз, докладвалия, без да съм доносник, ще ти правя компания, че и пет месеца отгоре. Та за да Ги умилостивя, ще направя неейджистко изказване.
Луджев преди окончателно да фалира беше се абонирал за "труд" и през два-три вторника и/или среди обясняваше как Той е насочил страната, как Той я е укрепил военно, как Той... Не че гладува Човека, има си фотоволтаици, продава ток на НЕК на много хубава цена и се занимава с история. Четете последните книги на споменатия Желев, на Тошо Тошев, на ... /откъде да продължа?/. Чувал съм, че нехристияните имат такова свойство - когато вече не им става, а около тях проблесва, да потърсят смисъл. И понеже няма Бог, или бог умря, или поне е атеист, те са богове. Нали дори в Библията така пише - "... и ще бъдете богове..." А какво по-подопечно на един бог от реалността? Но дори и тук трябва размах, подход, стил ... наглост, самовлюбеност. Луджев и Желев не отричаха реалността, те я били моделирали. Антон Дончев му намери леснината - той моделира, но миналото. Лили Иванова се мъчи да участва в настоящето... Друго си е да обясниш, как невидимо си свалил режима, задал аджентата на презънт уорлд, при това докато си бил Казанова, Джони Вайсмюлер, Мохамед Али, Хемингуей, КГБ, ЦРУ, Библията и т.н. - едновременно
22 Януари 2014 07:28
до 201
не ги владея тия новите работи с емотиконите, така че приеми отговора за една голяма усмивка
1/ Бзжежински, Кисинджър, все в ...
2/ не го е хванал /поне все още не е споделил, Той сега ти благодари за хубавата идея/, не го е разконспирирал
3/ ако си гуд гай на Д и душманин мой, вж 1, и ти си объркал, едно "З" си изтървал във фамилията, не ставаш за Демиург
22 Януари 2014 07:46
Приемам забележката ти и се корегирам
Zbigniew Kazimierz Brzeziński
22 Януари 2014 07:50

Посмейте се как политическата коректност избива в религиозна коректност. Попълзновенията на българските попове да посегнат на разделението на просветата от църквата, да вкарат калимявките в класната стая, за да учели децата на нравственост.

"О, мой боже, правий боже!...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове"

Не скотове; мъжеложци е трябвало да каже. Нямало още думата "гейове", както ви учат западните правозащитници. Имало манафи и тия, които им се подлагат, но в момента не се сещам за думата.


Камъните падат, падат от небето,
капка ми падна на сърцето!
О, тигре, тигре!
Само да те гепна, ... щти цепна!
Сто патрона ще ти вкарам!
Седми ден не си до мен ...

22 Януари 2014 08:02
Д.И. по-добре да не нагазва в непознати за него територии! Бог поругаван не бива!
22 Януари 2014 08:11
Звън !!!
Онождайте без да се изонождате !
22 Януари 2014 08:24
Изключителен Звън !
Димитри !
.
Разбира се, частта с американските летци вече си я разказвал и тогава под нея постнах от един форум историята на Стефан Маринополски - летецът, който с колата си ги е закарал в кръчмата. Под колонката от миналата сряда писах за паметника в землището на Сухозем, на който са изписани имената на загинал американски летец и 7 членното българско семейство, върху което е паднал самолета му. Това е същият самолет, от който са летците, за които вече втори път ни разказва Димитри.
.
А по въпроса за това, как пишат историците и как се възпитават японците:
„Японският историк Масако Ватанабе изследва разликите в преподаването на история.
Американците започват с края на историческото събитие. Този подход свива историята до нещо като рецепта за кекс - конкретни последователни стъпки от рода на: „Избройте петте причини Германия да загуби Първата световна война."
Японските учители обаче не започват с крайния резултат, а с контекста. Те карат учениците да се поставят на мястото на участниците, да разберат как са се чувствали те, да мислят за възможностите пред тях и натиска, под който са били поставени. При този подход към света историята не се пече като кекс - три чаени лъжички революция и една кафена чашка религиозен раздор - а изплува от сложните взаимодействия между обектите и обстановката.”

Джошуа Купър Реймо, „Ерата на немислимото. Защо новият световен безпорядък още ни изненадва и какво можем да направим”


В известен смисъл колонките на Димитри са като уроци на японски учител - много контекст и понякога проблеми с фактите.
Което си е своево рода дзен, т.е. още по-японско. Миналата седмица се заядох за бъркане на Либерейтори и Летящи крепости и после се сетих за притчата, завършваща с "Ти ми препоръча този човек, като голям познавач на коне, а той не може да различи черен жребец от бяла кобила! О - казал старият коняр - Значи той е много по-добър от мен, щом е в състояние да се абстрахира от външния вид и да проникне в същността на нещата!".
П.П. Ще си оставя препрочитането на Звън за по-късно - дантела от нюанси и алюзии, скрити под приятна външност. Отдавна е надхвърлена първоначалната идея на иронично подражателство.
22 Януари 2014 08:43
...ще кажеш Stop the Show

Е, все някога...
22 Януари 2014 08:47
до Йори
една дзен техника - десетте хиляди пеперуди
Йори разбира се знае, че ако един Император легне на ложето Си и десет хиляди мигли на серафимчета и херувимчета го галят навсякъде по тялото, Той рано или късно ще еякулира. Независимо от бенките, петната, дори проказата по кожата си.
Проблемът /не на Императора, на херувимчитета и серафимчетата/ е, че той еякулира, дори те да си мислят, че го бият и наказват с миглите си. Впрочем, поледното е мое, байганьовско, грубо, дебело, космато и цинично допълнение на тази изящност
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД