“Населението на България е сред най-бързо намаляващите в света. От 1990 г. насам тя вече изгуби 1/5 от него. Но какво означава това за онези, които остават в страната”, пита се кореспондентът на Би Би Си Рут Александър в репортаж от страната ни.

“Дълбоко в българската провинция, в област Перник, направих рядко откритие”, разказва тя. Но не ризата с традиционна българска шевица е изненадала журналистката, а фактът, че 30-ина годишен човек живее на село.

„Всичките ми приятели, с които израснах тук, заминаха”, споделя Стоян Евтимов. Заминали са и много други млади българи – в търсене на работа в по-големите градове.

Стоян признава, че има късмета да работи в планинското село Пещера като ръководител на фолклорна група и организатор на ежегоден фестивал в региона. Въпреки това обаче той намира, че животът в селото не може да се развива.

„Невъзможно е да намериш човек в селото или окръга, с когото да създадеш семейство, защото няма млади хора. Единственият начин да си намеря някого е, ако съм в града”, казва Евтимов.

„Ще ми бъде много трудно и мъчно да оставя селото си, но в някакъв момент ще трябва да го направя”, споделя той.

От десетилетия насам селата в България стават все по-пусти.

След като комунистите вземат властта след Втората световна война, бяха направени ТКЗС-тата, а много земеделски работници намериха работа в новите заводи. След падането на комунизма през 1989 г. ТКЗС-тата спират работа, тенденцията към преселване в градовете се изостря. А и много хора не спират дотук и си търсят работа в чужбина.

През 1989 г. населението на България беше почти 9 млн. Сега е малко над 7 млн. До 2050 г. този брой вероятно ще падне под 5,5 млн. До края на века пък ще е наполовина от сегашните нива.

Този отлив на хора допринася за друг фактор за демографската криза в България – тъй като много от младите хора са емигрирали, в страната раждаемостта е ниска.

„Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди десет години”, споделя Стефка – собственичка на магазин. „Сега малкото момиче и майка ? живеят в Кипър”, добавя тя. Жителите на селото ? са на възраст от около 60 години. Стефка се притеснява, че ще трябва да затвори магазина, защото няма клиенти.

Високо в планината, магазините вече за затворени, заедно с училищата, а обществен транспорт няма.

„В това село живееха повече от 600 души”, казва 70-годишният Боян от Калотинци. „Някои починаха, други се преместиха в градовете и сега сме 13 души”.

В с. Смиров дол баба Станка е седнала на пейка край пътя, търпеливо чакайки подвижния магазин, който обслужва района. „Аз съм родена в това село и го помня като беше пълно с хора”, разказва тя. „На нашата улица, например, в миналото живееха много хора. Сега само аз живея тук.”

Чувства ли се самотна? „Разбира се, че съм самотна. Много е тежко”, казва възрастната жена през сълзи.

Хората в Калотинци и околните села пазаруват от мобилен магазин, който идва тук три пъти в седмицата. Обслужва ги семейство Атанас и Лили Борисови. Техният ван е добре зареден със стока – от хляб и кисело мляко до цигари и бира, продават се дори и лекарства. За 10 години не са пропуснали да дойдат в селото нито веднъж, даже и през зимата, когато планинските пътища са покрити със сняг.

„Тъй като са малко хора, ние се отнасяме приятелски с всеки един от тях, и се опитваме да им помогнем с каквото можем”, казва Лили.

Очевидно всички хора от селото ги познават, но Лили споделя, че клиентите и продажбите им намаляват. „Започваме да се притесняваме, ако някой не се появи на обичайното място, където се срещаме, особено ако това е през зимата. Всъщност сме имали случай, в който намерихме един човек починал”, добавя Лили.

Българското правителство въвежда мерки, целящи да спрат понижаването на населението чрез насърчаване на раждаемостта. То се стреми и да окуражи етническите българи да се завърнат в страната, но без успех.

Имигрантската криза – решение на демографската криза в България?

„България няма нужда от необразовани бежанци”, казва вицепремиерът по демографската политика Валери Симеонов, един от лидерите на коалицията „Обединени патриоти”.

„Те имат различна култура, различна религия, дори различни ежедневни навици”, добавя още той. „Благодарение на Бог България е сред най-добре отбраняваните държави от имигрантското нашествие в Европа”, казва Симеонов, имайки предвид оградата с дължина 260 км по границата с Турция, която трябва да спре навлизането на бежанци в страната.

Според проверка на ЕК България е приютила само 50 от бежанците, които пристигнаха в Европа от Северна Африка и Близкия Изток между 2015 и 2017 г.

Ясно е, че българското правителство не вижда решение на проблема с населението в имиграцията. Въпреки това управляващите имат много идеи как да се увеличи броят на жителите. В страната обаче хората имат усещането, че политиците говорят повече, отколкото действат.

Преди да напусне България, Рут Александър се среща отново с Боян от Калотинци.

„Ние сме забравени”, казва той.

„Забравени от политиците и от Бог. Управляващите няма да направят нищо за нас. Грижа ги е само за своите собствени интереси. Те не се интересуват от хората – особено от старите хора в селските райони. Не се интересуват от младите хора, защото те са зад граница. Политиците като цяло не се интересуват и българската държава изчезва”, казва той.