Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Понеже започнахме да одъртяваме и спомените стават все по-ценни, а също и поради факта, че много от списващите тук са минали през въпросната школа, отварям тази тема. Вместо първа копка - аз постъпих в родната казарма 1995. За школата ме "уреди" баща ми (член на БКП), противно на моето желание да бъда шофьор. На 26 Септември 1995, на стадион Септмври ни събраха остригани нивобранците. Роднините бяха по трибуните. Не помня по какъв повод се спомена по висикоговорителите, ча синът на Пенчо Кубадински е сред нас, даже май го изтъпанчиха. После като в криминален филм затвориха вратите на стадиона, нас ни натовариха на автобуси до гара София и оттам - в Плевен. Никой от изпращачите не можа да стигне навреме на гарата, аз нашите ги видях как влизат, но влака беше вече в движение  |
| грешка, да се чете 1975! скиваш ли кво става га остарее човек, пръстите не го слушат 1995 имаше ли я тая школа? Редактирано от - ranbosilekjunior на 17/8/2009 г/ 14:03:59 |
| втори район, 3-та батарея - минохвъргачки и бойни машини, фатмак - старшина Банков (с големи, дебели джуки), командир ст. л-т Михайлов (голем бедерас), помещение - накрая, под 2-ра (гаубици) на всеизвестния старшина Толупски. Споменът ме държи вероятно защото така работи човешкия мозък; отдалечавайки се във времето почваш да виждаш нещата в светлина, различна от тази, в която си ги виждал когато са се случвали. Аз намирам това интересно. Редактирано от - ranbosilekjunior на 17/8/2009 г/ 14:17:16 |
| Както вече писах някъде из форума, аз постъпих през 1979 г. В Първи район, долу, почти в центъра на града. Сега тези сгради са на Държавния архив и музей доколкото разбрах. А школата я няма вече. Онзи ден си говорих с един плевенчанин. А братовчед ми от Добрич пък служи там 1974/75 г. В същия район. Даже в същата рота. |
| успоредно с лакърдиите можем да се и попреброим, като на вечерна проверка ; дотук: аз, колегата Премянов и Германик (Олдито го интерпетираме като гост, запознат с фатнашката тематика - без сръдни, ей  ) |
а клубове по интереси няма ли да има  като да речем школа за командири на танкове и механик водачи в Шумен /тежкия полк/  набор 1982-ра командир полковник Тодоров /Тато/ ротен к-н Йорданов , взводен л-н Налбански старшина Тинти-ринти /не му помня фамилията ама щото заекваше всички така му викахме/ |
| Аз ше мълча кат' наблюдател, тъй като съм от "ковачницата за командни кадри" ВНВУй В.Лъвски... Може неволно да съм газил някой от вас, затуй предварително си посипвам голата кратуна с пепел. Пет години гоних тръните по Беляковец, дъвках пуйчета от Поликраище и подсмърчах под прозорците на студенските общежития заради едни лейтенантски пагони... Горе-долу това са ми спомените. А, да...и диващина "...безкрай нашир и длъж..."! Останалото е двайсе годин служба до заветната подполковнишка пенция...с която в момента успявам да си платя тутурутките и водката. Успех! |
| имам спомени и от ШПЗО, но в Ботевград. Толкова алкохол за единица време (разпределено върху 1 месец) никога не съм изпивал. 25 часа на ден /8 дена в седмица върли веселби. а нямаше вода. само между 2 и 3 часа сутринта цъцреше колко да се нещо средно между обръснеш и одереш |
| Господа офицери, разрешете да доложа - капитан от запаса Лебедунски, 1984/85-та, 3-ти район, свързочен баталион; служил под командването на генерала от горските Гано Иванов и въртоглавия подп. Клавдий Редактирано от - Lebed Lebedunski на 17/8/2009 г/ 15:55:40 |
| И в ШПЗО Враца съм бил. Запас-преподготовка за ротни командири. Февруари-март 1988 г. И понеже всичките бяхме офицери от младши-лейтенант нагоре, старшина на ротата беше(естествено, свръхсрочен) полковник! Не му помня името, но такава гонка и то "на стари години" в запас, и в Плевен в редовната служба не бях виждал. Имаше 45-годишни измежду нас, но това въобще не му правеше впечатление да ни изкарва всяка заран в 5.30 на физзарядка на плаца. Със съответните му непоряди, арести, спиране от градска отпуска и т.н. Баси! Като си тръгвахме имах чувството, че съм изкарал още една казарма. Тези 2 месеца ми се видяха като 2 години! Оттогава обаче и с пръст не са ме пипнали... Викаха на тържества само за повишаване в поредното офицерско звание. А вече и това не правят, щот стигнах до пределното за офицер от резерва - капитан. |
| младшиРанБосилек, някъде из форума беше станало дума за ШЗО Плевен и там имаше още поне 4-5 форумци служили там |
| Малейййййй Как да не ми домъчнее, че нямам такива спомени. Остава някой да пусне и тръбата през ю-тубата. Симпатяги |
| Форумът е пълен със школници, темата ше е ногу благодатна, тепърва ще я напълзят и варненцианските ст.-ш-ци ... е те на, рецепциониската вече не се сдържа, вземА отношение... вместо да си гледа бусинеса... о.з. Д-р Перемянов, 3 район, мотобатальон; 1981-1982, по време на прехода между Татко Чарли и Лудия Ганю - комендантския ... |
Мдааа, показателна тема, само месец след възкачването на о.р.ген-лейт. БойБор - сега какво, превратче ли подготвяме, хунтичка ли, всичко за благото на страната ни.  Аз съм готов ! |
| Сега ще рекат - ей на, Вефка пак цъфна, дори във войнишка тема, хем нито за котки, нито за манджи си говорим. Аз съм дъщеря на военен, момчета. На татко командирът, тогава полк. Владов, беше един от командирите на ШЗО-то в Плевен, ако не ме лъже паметта (намерих си връзка с темата, без връзка не мога, не съм такъв човек). Там го преместиха с повишение от командването на софийското поделение, дето тати му беше заместник-командир. Много, много отдавна, когато повечето от вас не са били родени (за Старото не се отнася). Е, какви спомени и впечатления имам аз от военния живот, от една съвсем друга страна погледнато. Униформите, якичките, летните лагери, войничетата, дето идваха вкъщи с щедри пратки от зеленчуковата градина на полка, ехеее... А за представителния транспорт, нещо като депутатските мерцедеси, зачислен на командирите на полка във вид на файтон с впрегнати в него два охранени коня, чаткащи по жълтите павета, и това е спомен от една друга планета. И в заключение, за да не изневеря съвсем на моя форумен наклон, ще ви открехна, че тати беше заместник-командир по снабдяването. Ясна ли ви е приемствеността и силата на гена? (визирам не само доволствието ) |
| Рецепта за печен фазан (ефрейторска манджа): Един оскубан (без перушина) и изчистен фазан, около кило, кило и нещо. Неколко резена бекон. Пилешки бульон. Сол, или соев сос и черен пипер. На фазана му се слагат подправките, увива се с бекона и се вързва с конец. Слага се в тава, заедно с малко бульон. Покрива се с фолио. Пече се 40 минути на 220 градуса. Маха се фолиото и се слагат малки картофи. Още 30 минути и готово. Муци е. Даже и аз го мога.  |