Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Къде е първата столица на Аспарухова България?
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:48 Предишна Страница 2 от 3 1 2 3 Следваща
Чичо Фичо
28 Ное 2010 05:46
Мнения: 24,838
От: United States
Във " Формиране на старобългарската култура" Станчо Ваклинов пише:


Наистина в художествено отношение преславската рисувана керамика се явява в България в завършен вид. Нейните майстори са познавали технологията на нейното производство и в кратки срокове са успели да постигнат необходимото съвършенство. Затова ние смятаме, че майсторите - художници и керамици, които са носили това производство, са произхождали от някои райони на Близкия Изток като напр. Сирия, Месопотамия и дори Иран, без, разбира се, да е възможно точното локализиране на онова старо огнище на керамично производство, което е дало тези майстори. Във всеки случай няма съмнение, че родината на тези майстори ще да е била земя с дълбоки традиции в производството на облицовъчна рисувана гледжосана керамика. Преместването и заселването на група такива майстори в Преслав не е нещо необичайно, като се има пред вид твърде древната практика да се изследват и преместват или заемат за известно време между владетели майстори, които работят за определени нужди. Строителството на новата княжеска столица в България, възможностите на страната и ролята на един амбициозен, млад и образован владетел като княз и цар Симеон могат да обяснят такъв факт.


Павел Георгиев предполага, че източникът на тези и много други културни умения, проявили се в Плиска и Преслав, е монофизитската община в околностите на "т. нар. Варна", която е живеела там в 539 г. - а явно поне от 5 в. - съставена от преселници от източна Мала Азия, Кавказ и Месопотамия, арменци, но може би и перси и асирийци. Те са оставили забележителната базилика от 5 в. на Джанавара тук и тук. Те са предали и името "Варна" на българите при заселването им.



Редактирано от - Чичо Фичо на 13/2/2011 г/ 05:26:38

Чичо Фичо
13 Фев 2011 05:11
Мнения: 24,838
От: United States
Столицата на Аспарухова България – писмени извори и ономастични данни

Павел Георгиев

{1}

Априорното убеждение, че разкриваният от сто години град в Абобското поле [Плиска - Ф.] е пръв държавен център на Дунавска България не може да бъде поддържано повече [1].

Резултатите от археологическите проучвания, както и наличните данни от домашни и чужди исторически източници не позволяват да се мисли, че столичният живот в Абоба-Плиска датира преди края на VІІІ в. Единственото сериозно основание върху което се гради тезата за Абоба-Плиска като "първа столица" е сведението на Българската апокрифна летопис от ХІ в. за съграждането от Испор цар (хан Аспарух) на Плюска град [2]. Нашият анализ на името Плиска обаче показа, че то е традиционно за прабългарските центрове и се явява на няколко пъти в процеса на утвърждаване на тяхната държавност [3].

При това положение отъждествяването на Плюска град с открития преди век кампос и аул в Абобското поле не е задължително. Преди повече от десет години Ив. Божилов и В. Гюзелев независимо един от друг изразиха справедливи резерви по отношение на здраво вкоренената представа за Абоба-Плиска като "първа столица" на Дунавска България [4]. Предложената от тях хипотеза, че за столица до към 738 г. трябва да се приеме Онгъла, е неприемлива, тъй като от една страна за подобна възможност липсват аргументи, а от друга - налице са ясни доказателства от исторически, археологически и топонимичен характер, които говорят, че първият държавен център отсам Дунав в продържение на столетие се е намирал при известната от изворите Варна. Тук ще се опитам да изложа известните ми данни в подкрепа на това.

1. Свидетелствата на Теофан, Патриарх Никифор и Анастасий Библиотекар

Както е известно, най-важните свидетелства за установяването на прабългарите в територията на юг от Дунав и за създаването на българската държава се съдържат в хрониката на Теофан Изповедник, в "Бревиариума" на Патриарх Никифор, създадени в началото на ІХ в., както и в латинския превод на Анастасий Библиотекар Chronographia tripertita. Многократно коментирани, техните текстове, от пръв поглед, не предлагат нови възможности за интерпретация на събитията през 681 г. [5], още по-малко, специална информация за новосъздаден държавен център. Природата на историческия текст обаче е много специфична и трябва да вярваме, или поне да се надяваме, че позволява нови ракурси в осветляването на събитията.

Такъв поне е случаят с посочените свидетелства. Цитирани по Теофан те гласят следното: "… И като ги преследвали чак до Дунава (българите на хан Аспарух - П.Г.), преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос и до тамошната земя" (και ελθοντες επι την λεγομενην Βαρναν πλησιον 'Οδυσσου και του εκεισε μεσογαιου ) [6]. У Патриарх Никифор известието гласи: "Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос и до разположената по-нататък вътрешна земя (περιωθέντες δέ τόν Ιστρον επι τoν λεγομένην Βάρναν πλησίον Όδύσσου καp τοv περκειμένου μεσογαίου ) [7]. Съответствието на сведенията у цитираните хронисти дава сериозни основания да се приема, че в основата на техния разказ лежат загубените свидетелства на т. нар. Μέγας χρονόγραφος [8].

Третият източник – Анастасий Библиотекар, обикновено се пренебрегва. За нашата задача обаче неговите свидетелства имат особено важно значение. Цитираният текст у него звучи дословно както у Теофан, но с една съществена особеност: "Quem transentes et venientes usque ad eam, quae dicitur Barnan, circa fines Odyssi, et mediterraneo illic posito loco perspecto" [9]. Вместо общо звучащото "близо до" у двамата гръцки автори, Анастасий Библиотекар използва по-точен ориентир, който вероятно е заел от загубения първоизточник. Изразът circa fines Odyssi се превежда общо и в същия смисъл, както гръцкото πλησίον Όδύσσου [10]. Той обаче със сигурност носи конкретна информация: finis има значение на "граница", "предели", "земя", така че следва да се преведе "при границите на Одесос".

Става дума за административните граници на античния град и по-точно тази на запад от него. Тя е добре известна по откритите гранични надписи. Благодарение на тях днес се знае, че още през ІІ в. територията на Одесос от запад е граничела с територията на Марцианопол [11]. По това време тя преминавала по линията мужду с. Николаевка (Хадърча) и източните окрайнини на Марцианопол, който според М. Тачева е възникнал при император Хадриaн (117-131). Тази отсечка на границата между двата съседни града съвпада и с границата между провинциите Тракия и Долна (Втора) Мизия. По-късно градската територия на Марцианопол, като столица на Долна Мизия била разширена малко на изток, за сметка на тази на Одесос и при управлението на Валериан и Галиен (255-258) вече е преминавала през землището на с. Марково (дн. Повеляново), само на няколко километра от източния ров на Марцианопол.

B светлината на това ценно сведение у Анастасий Библиотекар знаем точното място, където българите на хан Аспарух се установяват след победоносния си поход от Онгъла. Това е непосредствената околност на Марцианопол: предимно на север и изток. Името му не е споменато и вместо него се явява названието "Варна", която досега беше локализирана без особени колебания в района на Девненската низина. За съжаление в текста и на тримата ни информатори не се съдържат данни за характера на въпросното място, но това ще да е било не просто точка, в която завършва българското настъпление, а по-скоро място (кампос?) за дислокация и прегрупиране на войската и средище, откъдето е било извършено пренасочването на северите и седемте славянски рода към южната и западната граница на държавната територия. С други думи тук е бил разположен първият център на формиращата се държава: Долнодунавското ханство на българи, севери и славяни.

Свидетелството за дислоцирането на Аспаруховите българи непосредствено край Марцианопол намира категорично потвърждение от т.нар. Равенски Аноним, чиито авторски бележки и специално тази, която ни интересува непосредствено, датират от самия край на VІІ или началото на VІІІ в. Ще го цитирам изцяло, предвид на неговата автентичност и точност: "А между Тракия или Македония (по-точно: Тракия с Македония- П.Г.) и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития" [12]. Границата между двете посочени провинции и същевременно между диоцеза Тракия и Долна (Втора) Мизия, както вече се каза, е съвпадала с тази между Одесос и Марцианопол и е преминавала непосредствено на изток от последния. Така, че Равенският аноним потвърждава коментираните по-горе данни у Атанасий Библиотекар. При това, неговото свидетелство датира немного след настаняването на хан Аспарух в Девненската низина. Има обаче нещо още по-важно. Двата латински, както и гръцките източници, взети заедно, ситуират новото местоживелище на българите в един неголям район с площ от няколко кв.км. Това не може да означава друго, освен че в случая става дума за главното средище на българите от 681 г., което е всъщност аналог на т.нар. Hoglon в Онгъла.

Естествено, на основата на тези данни е много трудно да се обоснове категорично оформянето на устойчиво държавно средище или столица. Би могло с пълно основание да се допуска, че Варна на границата между Одесос и Марцианопол е била само временен лагер в движението от Онгъла към Абобското поле [13]. Освен това, текстовете сочат наличието на втори център на българското заселване: т.нар. μεσογαίον, сиреч земите, разположени във вътрешността, в западна и северозападна посока от района на "Варна" (Марцианопол). Така че се открояват две зони на заселване на прабългарите: крайбрежна и “вътрешна”. Аналогично деление на етническата територия се наблюдава и при родствените на българите утигури в Източното Приазовие. За това свидетелства изрично Прокопий Кесарийски, който съобщава, че тукашните "варвари населяват крайбрежието παραλία ) и вътрешността (μεσόγαιον ), чак до така нареченото Меотидско езеро и реката Танаис, която се втича в езерото (τhν Λίμνην )" [14].

Изглежда, че това разпределение на етническата територия е обичайно за редица степни народи. За българите на юг от Дунав това може да се докаже и с други факти, но това е предмет на друго изследване. В случая е важно да подчертая, че още със създаването на държавата през 681 г. в двете зони за заселване на прабългарите се създават предпоставки за изграждане на два политически центъра. Първият от тях, както вече се каза, се е намирал в южната периферия на "поморието" (παραλία ) при Варна. Вторият се е намирал във "вътрешността", но в края на VІІ в. все още не е бил в Абобското поле. Според Българската апокрифна летопис, хан Аспарух (Испор) създал наред с Плюска градь и Дрьстерь градь. Съществуват сериозни основания да се допуска, че античният Дуросторум, аналогично на Марцианопол, е играл, поне в началния етап на установяване на държавата отсам Дунав, ролята на втори политически център [15]. Дори и да допуснем, че центърът на прабългарите от "вътрешността" е бил устроен там "временно" или "епизодично" и обстоятелствата са наложили бързото му изместване на юг в Абобското поле, не разполагаме с никакви доказателства, че той се е намирал в очертанията на κάνπον-а от ІХ в. Археологически и топонимични данни сочат формирането на военно-политически център в тукашните степни райони на запад от Абоба и в непосредствена близост до р. Каменица (Канара дере).

Ходът на българо-византийските отношения през почти цялото осмо столетие говори определено, че двете части от етническата територия на прабългарите с прилежащите в тях центрове, не са имали равностойна роля [16]. Водещо място и значение във вътрешно- и външнополитическият живот на българската държава има центърът в "така наречената Варна" и това най-ясно личи от насоката на византийските походи по времето на Константин V Копроним (741-775). За повечето от тях знаем, че са били поддържани по правило от морски флот или пък са насочени изрично към Варна. Тези данни показват, че формираното по време на българското Landnahmezeit средище в и около долномизийската столица е запазило значението си на главен политически център до към 80-те години на VІІІ в. Решаващ за това е бил авторитетът на онази част от населението на държавата (уногундури и севери), които заемали посочената от хронистите "източна част" (ανατολoν μέρη, partes orientales). От средите на тукашната аристокрация именно са били излъчвани владетелите: отначало от исконния хански род Дуло, а впоследствие и от други родове, посочени в Именника на българските князе [17]. При властването на техните представители именно Варна се налага като столица на българската държава.

_____________

[1] П. Георгиев. Сто години Абоба-Плиска. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Варна, 1999 (под печат); Началото на Абоба-Плиска. - В: Международна конференция по случай 100 години от рождението на проф. В. Бешевлиев. В.Търново, 2000 (под печат); Раждането на столица Абоба-Плиска. - Byzantinobulgarica, X, 2001 (под печат).
[2] Й.Иванов. Богомилски книги и легенди. С., 1970, с. 282.
[3] П. Георгиев. ΙΣ ΤΗΣ ΠΛΣΚΑΣ ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ. Градът Плисков (произход и значение на името). - В: Трудове на катедрите по история и богословие при Шуменския университет, 3. Шумен, 1999, 12-31; Плискова-Плисков и прабългарите в Източното Приазовие и Северното Причерноморие. - В: Българите в Северното Причерноморие, 7. В. Търново, 2000, 43-60.
[4] Ив. Божилов. Раждането на средновековна България (нова интерпретация). - В: Седем етюда по средновековна история. С., 1995, с. 52 и сл.; В. Гюзелев. Отново за столиците на средновековна България (някои нови гледища и хипотези). - В: Studia protobulgarica et medievalia Europensia. Сборник в чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1992, 3-4; Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България. - ИНИМ, Х, 1994, 40-41.
[5] Срв. последния подробен коментар у: В. Бешевлиев. Съобщението на Теофан за основаването на българската държава. - ИНМВ, 18 (33), 1982, 31-53; Първобългарите. История. С., 1983, 59-60 и пос. мнения.
[6] Theophanes Confessor. Chronographia. - ГИБИ, ІІІ, с. 263.
[7] Nicephorus Patriarchae. Breviarium. - Пак там, с. 296.
[8] Пак там, с. 226; В.Бешевлиев. Съобщението..., с. 34, бел. 4.
[9] Anastasius Bibliothecarius. Chronographia tripertita. - ЛИБИ, ІІ, с. 249.
[10] Срв. например: Ив. Дуйчев. По въпроса за името "Веригава". - В: Проучвания върху българското средновековие. Сборник на БАН, кн. XLI, клон Историко-филологичен, 21. С., 1949, с. 163, бел. 1; П. Петров. Образуване на българската държава. С., 1981, с. 209, бел. 32.
[11] Б. Геров. Северната граница на провинция Тракия. - ИАИ, ХVІІ, 1950, с. 26; М. Тачева. Власт и социум в Римска Тракия и Мизия. С., 2000, 69-72. За граничните колони при Марцианопол вж. К. Шкорпил. Некоторыя дорог из восточной Болгарии. - ИРАИК, Х, 1905, 469-470, табл. ХСVІІІ, 1, а, в.
[12] Ravenatis Anonymi. Cosmographia.- ЛИБИ, І, с. 393.
[13] Срв. за това: К. Шкорпил. О землянных укреплениях и окопах. - ИРАИК, Х, 1905, с. 560.
[14] Procopius Caesarensis. Libri de belli. - ГИБИ, ІІ, 137-138; В. Златарски. История на българската държава през Средните векове, І, 1. С., 1969, с. 60. Вж. oще сведенията в тази посока на Теофан за хазарите (ГИБИ, ІІІ, 262- 263).
[15] Срв. В.Гюзелев. Цит. съч., с. 47.
[16] Вж. за това у П. Георгиев. Раждането на столица Абоба-Плиска…
[17] Срв. М. Москов. Именник на българските ханове. Ново тълкуване. С., 1988, с. 19 и сл.; П. Георгиев. Цит. съч.







Редактирано от - Чичо Фичо на 11/3/2011 г/ 14:32:42

Чичо Фичо
11 Мар 2011 14:50
Мнения: 24,838
От: United States
Наскоро поправиха форума и сега гръцките и други "варварски" букви излизат нормално и без шпации след тях По-рано трябваше да ги оправям на ръка и често с други (подобни по вид латински) букви.

Въздържам се въпреки това да пусна следващите части от горната статия, твърде са научни и с много гръцки текстове. Статията е по-стара от първата и предполага, че първата Аспарухова столица е била в Девня, в чертите на античния Марцианопол с център около амфитеатъра и изворите и възвишенията над него.

Наскоро един форумен колега, девненски краевед, инженер, излезе с нова хипотеза за друга местност по южния склон на Манастирското плато, югоизточно от Провадия, която е оглеждал. Той се познава с П. Георгиев.

Идеите на П. Георгиев са коментирани вече по вестниците, вкл. и от Н. Овчаров в Стандарт. Но щеше ми се нашите форумни колеги археолози и историци да коментират тук. Само веднъж Бонго каза нещо, но без конкретика.

Редактирано от - Чичо Фичо на 11/3/2011 г/ 14:52:05

Чичо Фичо
16 Апр 2011 15:43
Мнения: 24,838
От: United States
На Промакедония - не бях ходил отдавна - са пуснали целите Гръцки и Латински извори за българската история във факсимиле. Те са издадени от БАН в 50-те и 60-те години, в две колони - - отдясно бълг. превод. Всичките ги има, Изповедника, Патриарха, Библиотекаря, Равенския, Мавъра. Само врене и желание да има.

Пуснали са и сборника за експедицията в Македония и Моравско в 1916 г. Пак се чудя какво самочувствие са имали тогава българите! Самочувстие на първокласна европейска нация. Проф. Беньо Цонев: ние дължим големия си напредък само на училището. Пак има варненско участие, сигурно от местните македонски бежанци.
vladilenbonev
24 Мар 2012 14:32
Мнения: 103
От: Hungary
Е как къде в Манхатън ъгъла на Таймс скуер с Пето!
Нели
29 Авг 2012 05:20
Мнения: 5,661
От: United States
Да, къде по-важни са ни вампирите и фалшивите изкуствени ченета на Кръстителя. И музеят на Сюлеймана Великолепни в кв. Банево. Какво тук значи някаква си първа столица?
Preslavetz
31 Окт 2012 05:06
Мнения: 49
От: Bulgaria
Моите поздравления към Чичо фичо за популяризирането на трудовете на ст.н.с. д-р Павел Георгиев. Имах удоволствието да се запозная лично с този човек и автор. Той е истински учен, който е на крачка от откриването на точното местоположение на първата българска столица. Вече е ясно, че през първите 100-140 години (до около 820 год.) столицата ни не е била в Плиска. Смятам да поканя желаещите да се запознаят с моя публикация по тази тема в блога ми.
Ценя в. "Сега", който предоставя широко място за такива наистина български теми и дирения. С помощта на интернет и такива хора като нас могат да спомогнат поне с малко за изправянето на писаната и тук-там сгрешена българска история.Успех!
Гр. Варна, 31.10.2012 год.,devnenetz.
Здравка
31 Окт 2012 13:58
Мнения: 16,150
От: Bulgaria
Фичо и Нели, в Манхатън ли сте ? Обадете се хора, от два дни мисля за Вас. Разбирам, че в Ню Йорк животът влиза в нормален ритъм. Дано да сте добре.
67AF
31 Окт 2012 16:54
Мнения: 17,775
От: Tuvalu
Здравче, мисля, че нямат ток - свекър и свекърва ми живеят в Голямата Ябълка и нямат нито ток, нито газ, нито вода в сградата. Въпросът за възстановяване на комуникациите е без реален отговор, има къде по-трагични райони от техния. Остава само стискането на палци!
Здравка
01 Ное 2012 14:42
Мнения: 16,150
От: Bulgaria
Гледах страхотии по CNN от НЙ и някои от най-засегнатите му райони. В щата Ню Джърси било още по-зле. Дано всички са добре. Не следя политическия живот в САЩ , но за президент Обама, който е прекъснал своята кандидат президентска кампания за да има само и единствено функцията на държавен глава при това бедствие
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка
sluncho6
01 Ное 2012 22:47
Мнения: 10,597
От: United States
>>><<<
Сега виждам, че нашите наводнения (паднаха 250-300мм/кв.м) и ветрове, и счупени и изкоренени дървета са нищо в сравнение с бедствието по-на север. Нашият район е с подземни кабели и нямаше и спирания на тока, освен да скачАт или откачат някоя повредена линия от висящите.
Дано Фичо и всички там са добре, Дано!
67, как е сега при теб. Аз се върнах от Флорида и по пътя Санди ме преследваше по петите, а ме застигна вече вкъщи, да слагам кофи под прозорците. От един се напълниха 2 кофи по два галона през хърикена. Нямам обаче голями повреди, въпреки някои други течове.
Maradona
01 Ное 2012 23:33
Мнения: 1,391
От: Argentina
Странно, ЧичоФичо зарязал бедстващия Манхатън и трупа тонове научен материал за Аспарухова България??!
Целта на Аспарух е била "така наречената Варна"

Аспарух е имал силна държавническа прозорливост. Може Варна(Одесос) и да е била една от целите, но като икономическа цел, а не за столица. Така и името Варна вероятно може да идва от практичните икономически и строително стари думи варовик, вар, варници. Сегашните заводи в Девня потвърждават, че става дума за прозорливост далеко напред във вековете. Столицата правилно е била планирана за представителни и културни цели или точно обратно на това което е сега сбърканата отвсякъде София.
Чичо Фичо
02 Ное 2012 01:06
Мнения: 24,838
От: United States
Здравейте, Здравче и Слънчо, добре сме, писахме на други места. Имаме всичко, посрещаме гости от засегнатите части да си проверяват мейла.
67AF
02 Ное 2012 03:07
Мнения: 17,775
От: Tuvalu
Радвам се, че всички са отчетени и добре! При нас се размина съвсем леко, малко вятър, малко дъжд, но нищо такова страшно!
Здравка
02 Ное 2012 13:50
Мнения: 16,150
От: Bulgaria
Здрасти компанията. Радвам се, че всички сте добре. Слънце, ти къде се беше изгубило?
Preslavetz
03 Ное 2012 01:25
Мнения: 49
От: Bulgaria
На засегнатите от Санди пожелавам по-бързо и успешно справяне с възникналите проблеми. Очаквам активно участие по темата за Първата българска столица Преславна Варна.
SPQR
03 Ное 2012 02:47
Мнения: 8,503
От: Bulgaria

.историята не е наука, а изкуство.
.затова не трябва да се вярва на писмените "извори".
.с.Марково е родното село на баща ми.
.сега е пълно с ромеи.
.както преди.



SPQR
03 Ное 2012 03:09
Мнения: 8,503
От: Bulgaria
" ...
Коня ти дадох, белия ...
Велислава ми взе, славянката ...
Ала и един камък не давам от земята българска ! "

Чичо Фичо
03 Ное 2012 03:55
Мнения: 24,838
От: United States
Благодаря, 67АF и Преславецo!

Преславецо, отдавна изчетох всичко, просто сме много заети с друго тия дни и месеци, но ще дойде ред и на това. Варна, освен както казваш преславна, gloriosissima, е в документи от Юстинианово време и пресвята, sacratissima civitas.
Maradona
03 Ное 2012 18:25
Мнения: 1,391
От: Argentina
Понеже имам голяма слабост към историята да онагледим това което иска да каже Чичо Фичо в предългия и скучноват копи-пейст с вълнуващия картинен блог на Драгия Драгиев ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Да отбележим и, че Плиска може да се преведе като „Слънчевград” и Преслав като „Най прочутия”. Смята се, че хан Аспарух е основал Плиска близо до градчето Абоба(Ampompa) още преа 681 г. побеждавайки Византия във войната 679 и 680 г.. Според преданието когато Аспарух стъпил с конниците си в равнината около Абоба бил изумен от красивата природа и извикал „Това е нашата земя!”. В подкрепа на стратегическото значение на Плиска по това време е и намиращите се в близост наблюдателна крепост горе на мадарските скали и складовете за зърно(държавен резерв) и светилищата под скалите.
Има и предположения, че също Аспарух или негови първи хора първи са въвели името Варна(което било място близо до Одесос). Що се отнася дали товва не е била първата българска столица, е несериозно като идея. Няма никакви писмени или материални данни за нещо държавническо случило се там. Но какво е предизвикало интереса към това място и защо е било наречено Варна е повече от интересно.

Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Maradona
Добави мнение   Мнения:48 Предишна Страница 2 от 3 1 2 3 Следваща