Реквием за неолибералната идея
Отиди на страница:
| Като цяло съдбата на Детройт отразява истинското лице на САЩ. Порутени улици, износени мостове, пробити тръби, пропукани бентове - така изглежда инфраструктурата на Америка. В тази страна на всяка крачка нещо се тресе, пука или разпада - досущ като в Третия свят. Голяма част от страната ни се поддържа с тиксо, тел и молитви, гневи се Доналд Кетъл Така например Американският съюз на инженерите (ASCE) е изчислил, че заради пукнатините във водосточните тръби Щатите губят на ден по около 25 милиарда литра питейна вода. Една трета от магистралите пък спешно се нуждаят от ремонт. За тяхната поддръжка са нужни по 186 милиарда долара годишно - почти тройно повече, отколкото е предвидено в бюджета, казват от съюза. И още, всеки четвърти мост, всеки пети километър от железопътните релси и всеки втори уличен канал се нуждаят спешно от подмяна. Съюзът за сигурността на бентовете е включил 10 000 от 85-те хиляди бента в САЩ в черния списък. "Те представляват истинска заплаха за живота на милиони хора", казват от там. Истинската ахилесова пета на Щатите е прастарата електрическа мрежа. На много места в страната електропроводите са все още над земята. Те се извиват на прогнили дървени стълбове в гъсто населени квартали - една фатална комбинация. |
| Един друг свят е възможен! Натисни тук Филм за самоорганизираните инициативи в Испания, Почит към Каталония II (2011 г.) Изправени пред диктатурата на частните банки и неолибералните пазари, местните общности поемат нещата в свои ръце, организират креативна съпротива от долу нагоре и една друга икономика, която не се основава на пари и печалба. Те преосмислят своите нужди, намаляват консумацията, справят се заедно с изхранването и своята енергия, локализират производството, взаимодействат без посредници и създават един друг свят, тук и сега. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
| Натисни тук Hugo Chavez |
| Кайленце, нищо не е толкова просто душа. Наскоро бях в Африка по един проект. За да им направим добро на африканците проектът е безплатен за тях, коет ще рече, че аз за да отида да ги обучавам да работят с техниката която им е предоставена, безплатно, плащам сама самолетният билет и хотела, не получавам пари от моят работодател а само вид отпуска. Работи се много часове на ден за да можеш да дадеш повече за по-кратко време и когато накрая получиш малко свободно време да изядеш нещо в някои от местните ресторанти, те накачулват агресивно продаващи сувенири местни хора. Ако си накупил достатъчно сувенири и всичко което искаш е да идеш да се наспиш, си фъкин еуропиан. Другият път да не разчитат на мен. Не може безкрайно да притискаш тез които правят неща, щот им писва. Светът се променя с все по-голяма скорост, Детройт вече не произвежда автомобилите на света, тъжно за жителите но им се налага да се местят и преобразоват. Никой не е обещал, че животът е лесен. |
Те преосмислят своите нужди, намаляват консумацията, справят се заедно с изхранването и своята енергия, локализират производството, взаимодействат без посредници и създават един друг свят, тук и сега. Да, и прасетата летят, но само в петък и то ниско... Аз живея в едно село на завоя на реката, около което има ферми, в които се бачка от зори до мрак. А в селото има купища безработен народ, който лежи на социал, щото тук работа няма. И не се предвижда. Обаче народът предпочита да ражда деца, да пуши и да кара едни тритонни камиони, които кой знае защо минават за леки коли и гълтат бензин като лами. Улиците са заринати в празни чашки от кафе, щото никой няма пари за термос вероятно. Опитите да се обясни, че ако не си заработил за петстайна къща, няма защо да ревеш, че нямаш такава, се блокират от "социалната необходимост и обществената справедливост". В Монреал една група такива "ограничаващи се" студентчета реват в сто гърла, че образованието им трябвало да бъде безплатно, защото страната изнемогва без специалисти по социална психология на малцинствените групи и художествена фотография на потрошени стъкла, а също без тоалетни за третия пол. О, да, те също протестират срещу световния ред и бедността, като размахват телефончета по седем стотака в зелено. Те не искат посредници, но искат някой да изработи парите за това образование, та те да почнат на чисто. Те се борят за зелена енергия, но не си шият сами ризките и панталонките, ами искат от марка, която се шие на другия край на планетата от някой, който получава на ден колкото на борещите се им струва кафето с кроасана сутрин. Ама те са либерали и деца на новото време, а аз съм стара, ретроградна, вбесявам се от счупени витрини и бачкам по десет часа на ден, щото имам две отделно взети деца. Уф, това със създаването на новия свят ще е доста работа пак...  |
| За сведение на посрещачите - новият световен ред няма да даде повече на безработните за сметка на вас, ще даде по-добро разпределение за всички за сметка на 1-ия %. Или не разбирате това, или си въобразявате, че сте от 1-ия%. |
| Ето я тука германската рецепта за икономически растеж и намаляване на безработицата. Натисни тук  |
| Круела, аз свързвам неолибералната идея с пълната власт на пазара, банкерите-сатанисти, корпорациите и спекулантите, ти с какво я свързваш не ми е ясно и вече нямам желание да разбирам. Показах ти веднъж, дваж, триж, десет, двайсет пъти, че 1% владее всичко и бедните не ти късат от залъка, единият процент ти го къса залъка. Ти нямаш желание, нямаш възможности, нямаш намерение или не знам какво нямаш, но не разбираш. Аз пък наистина нямам желание повече да споря с теб. Темата е за реквиема за властта на пазара и максимата greed is good, ако нямаш какво да кажеш по тоя въпрос, просто не влизай, просто е... |
| Кайли, любим рефрен на социалистите е че "неолибералната идея", "свободните пазари" и чак капитализмът се били провалили. Почти нищо от това не е вярно- става дума за обикновена пропаганда. - Пропадането на Детройт пък няма аболютно нищо общо с "неолибералната идея", даже напротив. В зенита на своето развитие през 60те населението на Детройт е нахвръляло милион и половина души, в съотношение 70% бели, 30% афроамериканци. През 1974 г. Колмън Янг става първият черен кмет на Детройт. Този човек, най-вече с увеличаване на местните данъци, успява да накара по-заможните хора (не само богатите, но и средната класа - на практика всеки който може) да напуснат града и да се преселят в покрайнините или по-далече. От негова гледна точка това сигурно е било правилно: нека тия които и без това няма да гласуват за него да се оправят. Той ще им вземе парите и ще ги даде на своите избиратели. Да, ама с тези хора си заминават и приходите от местни данъци, намаляват средствата за полицията и училищата, престъпността се увеличава и това още повече мотивира хората да се преселват. В резултат днес населението на Детройт е намаляло повече от два пъти и е 85% афроамериканци, градът е управялван от няколко черни кметове, някои от тях влязоха в затвора за корупция. Детройт е най-опасният град в САЩ, а учениците биват избутвани до средно образование без да са научили нищо. Втората причина за пропадането на Детройт е в упадъка на американската автомобилна индустрия от 80те та чак до 2009та година. Разбира се, вина за това има ръководството на големите американски автопроизводители, които с поредица лоши решения докараха дотам любимата кола в САЩ да е Хонда или Тойота. Много съществена част от вината носи и профсъюзът на автомобилните работиници (UAW). Тези хора бяха изнудили автомобилните компании да плащат абсурдни бонуси към и без това приличните заплати. Малко преди фалита на GM над хиляда долара от цената на един автомобил са отивали за пенсии и осигуровки на работниците. В резултат заводите почнаха да се местят към южните щати, в Канада, а след това и в Мексико. Това допълнително намали приходите на Детройт и на другите центрове на автоиндустрията в американския северен среден запад. Между другото, като страничен ефект профсъзните шефове останаха без членове които да им плащат огормните запалати. Тези хора плъзнаха по други индустрии да си търсят баламурници. Имал съм взимане даване с "профсъюзен организатор" на UAW и още ме втриса като си спомня. Идва ти на работното място и започва да те лъже в очите. Обаче заплатите на тези които се хванаха намаляха - трябваше да плащат вноска за профсъюза.  | |
Редактирано: 11 пъти. Последна промяна от: Oraсle |
| Преди да се оттегля след Круела, и аз да си окна моето си! Кайли, помисли над въпроса защо се казва "Блажени са бедните поради своя дух, защото тяхно е царството небесно!" Не, не бедните духом, а бедните поради своя дух, бедните по избор. Ограничението е първо в главите и след това в портмонетата. Докато не спре човекът да иска, работата няма да се оправи. Рекордна безработица - но няма кой да поправи дупките по пътищата? Работа няма - но няма и кой да смени прогнилите стълбове на електромрежата? Ама те всичките безработни са сигурно атомни физици и кардиохирурзи, та не знаят къде е на лопатата копчето. И идват едни мексиканци и им изяждат работните места, да? Навремето Старшия, Бог да го прости, беше рекъл, че в България бедни хора няма - той не могъл да намери кой да му нареди дървата за двайсетачка. В местната кръчма безработният народ мръщел нос, двайсетачка, фу, експлоататор-капиталист-изедник-спекулант. Иди му разправяй, че му предлагаш фактическа дневна надница от порядъка на 70 лева, каза Старшия. Помисли над това, после може би ще си говорим за неолиберални идеи и пазарни диктатори. |
| Възходът на Детройт трябва да се брои като пример в подкрепа на т.нар неолиберална идея. Упадъкът - също. По причините , изброени от Oracle. Изумен съм, че някой може да го дава за пример точно в тази тема. Съдбата на Детройт показва накъде отиваме с начело с профсъюзи, обществени организатори, бейлаути, заеми и "сраведливост", разбирана по социалистически. Богатите си останаха богати, а бедните обедняха. Всъщниост, те не бяха бедни. Бяха глупави, лакоми, завистливи и мразещи. Търсещи реванш. Тъжното е, че следващата жертва се очертава да е Калифорния. А беше чудно място. За бизнес и за живеене. Разбира се, убийството в името на "справедливостта" там ще трае много по-дълго, но е неизбежно. Междувременно ще се взимат заеми и ще се отпускат пари - за какво ли не. Уж за бедните и нещастните, за еднакви права. Резултата ще е всички равни на две нива отдолу на днешните "бедни". Явно така трябва да стане, де. И ние нямаше да знаем крайния резултат на чудната мечта, ако не ни беше налазил соца. Те обаче не са оградили експериманталните лагери с телена ограда - всеки е свободен да се премести и следователно отрезвяването ще е по-бързо.  |
Тъжното е, че следващата жертва се очертава да е Калифорния. Не просто се очертава - нещата вече са много трудно обратими.  |
| Очертали сте границите на проблема но нищо повече. А извода е пред очите ви! Достатъчно е да си припомните Хегел. Капиталиста и работника са двете лица на една и съща монета. И пазара е един НО НЕ ЕДИНСТВЕН фактор регулиращ отношенията им. За ролята на държавата за успеха на тези отношения има прекрасен учебник Lee Kuan Yew. The Singapore Story: 1965 - 2000. From third world to first. HarperCollins Publishers, N.Y., USA, 2000 А там ясно е описано как се "оправя" бедна държава. Но това са технологични подробности. По важно е че и социализма и капитализма в своите крайности довеждат до еднакъв резултат бедност и мизерия. В Детройт имаме проблем с разглезени работници а в България с разглезени капиталисти. И макар резултата да е еднакъв лекарствата са коренно противоположни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Ами нямало пари, да сте чули, че за миналата година най-богатите от човечеството са спечелили толкова, колкото би стигнало да се ликвидира с бедността по света - 4 пъти? А да сте чули, че се дават толкова средства за въоръжаване, че ако се разделят парите за въоръжаване на 365 дена, то сумата само за 8 дена ще стигне за изхранване на земното население за една година? Но в случая по-важна е една картинка, която постнах по-горе и която, чедна работа, никой не коментира. Чудовищното разпределение на богатството. В подкрепа на картинката, която така и така не забелязвате, ще посоча още малко данни и ще помоля, който е в състояние да ги разчете и осмисли, да ги коментира. Кредит суис, октомври 2011 Натисни тук  0,5 % от населението на света притежава 38.5 % от световният капитал 67% от населението притежават само 3,3 % Не знам има ли още някой, който не вижда, че огромна част от богатството е натрупана в малко ръце, а огромна част от населението няма нищо и така икономиката е запушена и обществото страда, съсиреци са запушили кръвоносните съдове, държавата била преразпределяла, ако я нямаше държавата най-богатият половин процент щеше да засмуче и ония 3% и после какво? За какво са му тия 3%, като има 40%? А вие с колко ще станете по-богати, ако изземете 3% от бедните? Проблемът не е в бедните и неработещите, проблемът е в най-богатите, парите ви не са там, където ги търсите, парите са ви засмукани от прахосмукачката на 1%. Кой създаде това чудовищно разделение, ако не неолибералния модел? Рекордна безработица - но няма кой да поправи дупките по пътищата? Работа няма - но няма и кой да смени прогнилите стълбове на електромрежата? Предлагаш бедните да се самоорганизират и да излязат да оправят дупките ли? А това как ще нахрани семействата им? Защото проблемът е и гладът и оцеляването, ти да си била с 1 лев в джоба и да си вървяла доброволец, при положение, че знаеш, че като се върнеш в къщи, няма да имаш какво да ядеш? Неолибералната идея доведе дотам, че 10% притежават 80%, а 70% притежават 4%. Това нормално за развитие на икономиката и обществото ли ви се вижда? Октомври 2013 https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: kaily |
Рекордна безработица - но няма кой да поправи дупките по пътищата? Работа няма - но няма и кой да смени прогнилите стълбове на електромрежата? Та да се върна пак на същия тоз въпрос, който и мен ме тормози от години, но не обвинявам за него работниците или безработните. Това се случва навсякъде по земята - рекордна безработица, олеле мале а сега какво ще правим, срути се път - лошо, е че защо да е лошо, нали се отваря работа? Няма пари, хората гладуват, а най-богатите за една година печелят повече отколкото 4 пъти да нахранят бедните, бедните гладуват, а могат да бъдат изхранени само с 8 дена от парите за въоръжаване. Това обществео малоумие откъде дойде? Пари има бол и пари няма. Работа има бол и работа няма. Храна има бол и се изхвърля и храна недостига. Това са ли последиците на неолибералния модел или аз нещо греша и са последици от демокрацията? Малоумията в днешната цивилизация ще я доведат до гибел барабар с планетата и аз смятам, че всички малоумия тръгват от една изходна отправна точка, от един погрешен изначален постулат - неолибералния модел, където алчността е добро и пазарът е панацея. Неолибералният модел - 0,5% от населението държи 40% от ресурсите, 70% от населението държат 3% от ресурсите. Работниците работят, но принадената стойност не остава у тях, а отива у капиталиста, той трупа пачки и богатее, обаче за да продължава, трябва да има пари у населението, за да може то да купува, че капиталистът да продължава да произвежда и да трупа пачки. Но капиталистът не иска да започне да дава повече на работниците, защото обича да трупа големи печалби, ето защо се появяват банките, които започват да дават кредити на работниците. Безпределна манипулация и световна шашма! Работникът произвежда достатъчно, но капиталистът го граби безочливо и затова се появяват банките. Вместо да се плаща достатъчно на работника и той със собствената си заплата да си купува, каквото му е необходимо, трудът му се ограбва и същите ограбени и изработени от него пари му се дават като кредит! В обществото на бъдещето: Ще произвежда оня, който изпитва удоволствие да произвежда, а не който изпитва удоволствие да печели. Винаги има предостатъчно хора за всички, стига единствената цел на всичко да не е печалбата. Ако ти обичаш да гледаш цветя, ще ги гледаш и ще се грижиш за тях в къщи, независимо че не печелиш от тях. Земята е достатъчна, за да има за всички, да нахрани всички и да подслони всички. Техниката е развита достатъчно, за да произвежда за всички. Например 3 Д принтерите се развиват с такова темпо, че скоро всеки ще има дома по един принтер, на който ще си печати всичко необходимо му - дрехи, обувки, резервни части или пържоли. И тогава безработните ще станат още повече, защото безработицата се свързва с развитието на техниката - един принтер ако ти произвежда всичко, знаеш ли колко хора ще отпаднат от работа? Ще станата лудити срещу 3 Д принтерите, ще забраниш производство на 3 Д принтери или какво? Художникът рисува, защото това му доставя удоволствие, певецът пее, защото това го омагьосва, учителят обучава, защото това му е призванието, предприемачът се занимава с бизнес, защото това му харесва. Откъде накъде всеки ще се занимава, с което му е призвание, обаче едни ще присвояват 90%, а за други ще остават трохи? Ако на предприемачът не му харесва просто да прави бизнес с много минимална печалба, да започне да прави онова, което му е призвание, защото когато нещо ти е призвание, ти го правиш независимо от печалбата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
Откъде накъде всеки ще се занимава, с което му е призвание, обаче едни ще присвояват 90%, а за други ще остават трохи? Значи, напоследък се навъдиха много с призвание да дават акъл. Като се сетиш за това, че в Страната на съветите всеки давал съвети, и затова нямало агнета, ще разбереш, че производителността на повечето съветници е дупка от геврек, но без геврека. Ти може да имаш една кола пари в хартийки, но тези пари в хартийки няма да станат на хляб и мляко, ако няма кой да изоре, бранува, засее, ожъне, овършее, смели, замеси и опече този хляб и не отгледа, нахрани, напои, почисти и издои кравата. Ако срещнеш някъде някога земеделец, здрависай се с него и виж какви са му ръцете, после си погледни твоите и помисли за разликата. Краварите стачкуват много рядко, щото иначе добичетата им мучат гладни. А и тези кравари знаят, че безплатно сирене няма и е глупаво да се иска такова нещо. Добре, можеш много лесно да се спасиш от кръвожадните банкери - не вземай заеми. Ако призванието ти е да пееш по стъгди и паланки, заповядай. Но ако аз намирам пеенето ти за кошмарно, а картините ти за бездарни - това вече е мой избор. Не идвай да ми ги пробутваш в качеството на социална справедливост. Не настоявай, че аз трябва да ги потребявам. Аз много обичам да пиша приказки, но те са си за мен. Ако на някой още му се четат за развлечение - те са достъпни. Но за хляба и сиренето аз копам, по-точно обменям моите знания и труд за тези на копащите с лопата. За момента сме доволни - и те, и аз. Като престана да им върша работа, ще се преквалифицирам. Щото мога да копам и не ме е страх. Но поради факта, че децата ми не ядат цветя, отивам да бачкам. А ти си протестирай... |