ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Уважаеми форумци, За пряката демокрация пиша в този форум, откакто съм се регистрирал в него. За мен това е единственият път, по който човечеството може да установи хармонично управление на отделните държави, и това управление да отразява без никакво изкривяване преобладаващата воля на Суверена. С други думи, обявявам се за повече демокрация, а не за някаква друга форма на управление. Апропо, в момента в света има поне 4 държави, в които има олигархична форма на управление, и тези държави се справят прекрасно, имат бурен прираст на БВП, хората живеят все по-добре, а самите държави се очертават като бъдещите хегемони. Това са: - Китай (партокрация) - Русия (подмолна власт на тайните служби, започнала още от времето на опричнината и след някои катаклизми превзела отново властовите механизми) - Индия (управляваща каста) - Сингапур (на практика еднопартийна система). Както се вижда, демокрацията не е единствената възможна успешна система в съвременния свят. Ето един материал, който бях написал преди около 3 години и който очертава идеята ми: ЕДНА ИДЕЯ ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ Представителната демокрация е система за управление на държавата. Основното нейно правило гласи, че всички длъжности в държавата са мандатни и изборни. Това правило стъпва върху изведената от дейците на западноевропейското Просвещение аксиома, че Суверенът се отъждествява с цялото гражданство, а не с монарха, че властта произлиза от този Суверен и се упражнява единствено в негова полза. Системата присъства навсякъде в страните с демократично управление (без Швейцария) и навсякъде проявява два (но изключително съществени) свои иманентни недостатъка: 1. Излъченото представително тяло се откъсва от тялото на Суверена и започва да води свой живот, понякога в пълно противоречие с интересите на излъчилите го. В българския случай имаме най-лошия вариант на представителна демокрация, при който всички механизми на властта са обсебени от управленската камарила и Суверенът, каквото и да прави, няма избор. 2. Трите основни вида власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) няма как да са независими, защото се избират една друга. Още по-малко пък са в състояние да упражняват взаимен контрол. Подобно твърдение представлява логически нонсенс, защото независими една от друга структури по правило не могат да осъществяват контрол една над друга. Контрол може да упражнява единствено Суверенът. На практика трите вида власти почти навсякъде са едно цяло, което е подчинено на партиите. Така че имаме вариант на скрита партокрация. А какво се крие зад партокрацията, никога не можем да знаем. Там действат потайни сили, защитаващи свои интереси. Ако искаме да разбием този модел и да избегнем иманентните слабости на представителната демокрация, трябва да преминем към качествено друг вид демокрация. И това е ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Терминът "пряка демокрация" означава суверенът, тоест всички ние, да имаме механизъм, по който да избираме и сваляме ефективно хората, които водят текущите държавни дела, както и да определяме какво точно да правят, а те да се подчиняват на тази воля. Такъв механизъм в древността е било народното събрание, защото демокрацията е съществувала в малки полиси, където цялото население можело да се събере на площада. При големите държави, каквито са днешните, такъв механизъм може да бъде създаден едва с развитието на новите технологии и възможността да се гласува ефективно, бързо и често от цялото население, без това да е скъпо, да ангажира много време и големи екипи. С появата на IT-технологиите можеше да се предположи, че демократичният свят ще осъзнае, осмисли и започне да внедрява разновидности на системата за пряка демокрация след 15-20 години, а у нас тя да пристигне впоследствие поради епигонския характер на нашето политическо мислене. Процесът е бавен и поради естествената съпротива, която оказват властимащите клики. Чрез медиите и подставените си лица те облъчват електоралното тяло с теории, целящи да отхвърлят възможността за внедряването на такава система. Най-елементарното внушение в тази насока е тезата, че хората са прости, неуки и нямат нито опита, нито познанията да управляват процесите в държавата. Естествено липсата на подготовка у редовия избирател не важи, когато става въпрос за избирането и овластяването на самите клики. Последните събития показват, че народът е узрял да поеме нещата в свои ръце. Всичко опира най-вече до всеобщото убеждение, че ние, редовите граждани, сме в състояние да се наложим над родните клики и котерии, над международните кукловоди, за да поемем собствената си съдба в собствените си ръце. Като че ли мнозинството вече е наясно, че докато това не стане, никой не трябва да храни никакви илюзии, че нещо у нас ще се промени! Дали пък българите не са узрели за пряката демокрация преди другите народи? Ако внедрим пряката демокрация сега, преди останалите народи, ние ще получим немалко историческо предимство, което няма как да не се отрази благотворно върху всички сфери на живота ни. И тъй, пряката демокрация е механизъм, по който Суверенът: 1. Избира своите представители в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, контролира дейността им и ги отзовава, ако трябва (това, което той върши сега, е да избере само представителите си в законодателната власт, които след това чрез съответните механизми избират и изпълнителната, и съдебната власт, без при това да имаме никакви възможности да ги контролираме, а още по-малко да ги отзоваваме); 2. Определя решенията по най-важните вътрешни и външни проблеми на страната (примерно дали да участваме във войната в Афганистан; дали да строим "Белене", дали да национализираме електроразпределителните дружества, и т.н.); 3. Авалира ключови закони или положения в тях: например за бюджета, за просветата, за здравеопазването, за донорството, за заменките, за хазарта, за проституцията и т.н. Да вземем например сегашния момент: цялото избирателно тяло, а не партократите, да решат необходима ли е мажоритарна система, трябва ли да отменим изцяло заменките, да строим ли АЕЦ "Белене" и каква да бъде собствеността над нея, да разширим ли ски-зоната над Банско и да навлезем дълбоко в парк „Пирин”, да подкрепяме ли САЩ в предстоящата война срещу Сирия и Иран, да одържавим ли ЕРП-тата, и т.н. Пряката демокрация по никакъв начин не отменя нито партиите, нито парламента – те са обществените тела, призвани да формулират и осъществяват политиките. Тя не означава, че Суверенът ще обсъжда и приема всеки закон, законче или поправка в закон. Тя обаче подчинява партиите, парламента и магистратите на волята на Суверена и ги лишава от възможността да се превръщат в клики, защитаващи частни или корпоративни интереси в ущърб на Суверена. Представям си системата по следния начин: ИЗБОРИ И ОТЗОВАВАНЕ 1. ИЗБОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ Партиите кандидатстват със своя програма и свой предварително посочен кабинет. Партията, спечелила най-много гласове (дори под 50%), получава властта за 4-годишен мандат и задължението да изпълни своята програма. Коалициите са забранени. 2. ИЗБОР НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ Народните представители се избират на мажоритарен принцип като независими физически лица, а не като партийни кандидатури, като декларират предварително, че нямат никаква зависимост от която и да е партия. За избрано се смята лицето, получило най-много гласове, без втори тур. По този начин законодателната власт се сформира съвършено отделно и независимо от партиите. Законодателна инициатива имат правителството, групи от минимум 20% от народните представители, както и гражданите, ако по формулирания от тях закон или допълнение към закон са получили предварително минимум 10% от гласовете на цялото избирателно тяло (за механизма на гласуване вж. по-долу). 3. ИЗБОР НА СЪДЕБНА ВЛАСТ Суверенът (електоратът) избира също така съдии и прокурори от определено равнище нагоре (ръководства на градските, окръжните и висшите съдилища, ръководствата на градските, окръжните и висшите прокуратури, ВСС). 4. ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ВАЖНИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ С пряк вот се избират председателите на следните институции, които се явяват на изборите с предварително посочен екип и програма за развитие: - на Агенцията на митниците - на държавните медии - на НСИ - на ДАНС - на ДКЕВР - на СЕМ - на НАП - на НОИ - на НЗОК 5. ОТЗОВАВАНЕ Суверенът има право по всяко време с изпълняването на определена процедура с отзове всеки от своите избраници, включително народни представители, отделни министри или целия кабинет, отделни съдии и прокурори. Гласуването се провежда изцяло по електронен път, като всеки гражданин получава свой електронен подпис и електронен сертификат. За тези, които не притежават компютри или не боравят с тях, в кметствата трябва да бъде устроена „тъмна стаичка” с най-просто устройство за машинно гласуване. Съществува постоянно действаща избирателна комисия, която организира, провежда и отчита всички избори. Въпросите, по които се гласува, могат да бъдат формулирани било от правителството, било от определен брой избиратели. Избирателите могат да формулират свои въпроси или искания по начина, по който сега онлайн се организират петиции. На специална страница се предоставя възможност за формулирането на въпрос или искане, по който трябва да бъдат събрани определен брой гласове (примерно 10% от избирателното тяло). Обществен съвет към избирателната комисия има правото да редактира въпроса, който в редактирания си вид трябва да получи отново 10% предварително одобрение. След това въпросът или искането се предлага на всенародно гласуване: приема се, ако спечели повече от 50% от гласувалите, но не по-малко от 20% от избирателното тяло. Всички опасения за контролиран вот или изборни манипулации трябва да бъдат отхвърлени. Има достатъчно механизми за обезпечаване сигурността на системите за гласуване. Такъв опит има в редица демократични държави, налице е и международната банкова система, в която по електронен път се извършват преводи на стотици милиони долари или евро. И още нещо много важно: манипулирането и купуването на гласоподавателите трябва да се приравни в Наказателния кодекс с най-тежките престъпления – ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА, – и да се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Изключително важен въпрос е взаимодействието между управляващи и опозиция. То се осъществява в две сфери – медиите и парламента. При внасянето и обсъждането на всеки закон, независимо кой е вносителят, опозиционните партии, прехвърлили 4-процентната бариера от гласувалите на последните избори, имат право да внесат мотивирани предложения за цялостно отхвърляне на закона или отделни негови части, както и да представят свой частичен или цялостен вариант. При обсъждането му в комисиите и пленарната зала присъстват както представители на вносителя, така и на опозицията. По този начин народните представители се превръщат в арбитри на изказваните от управляващите или опозицията тези. Тази система дава и много по-големи възможности законопроекти на опозицията да бъдат приети от парламента. Същото се отнася и до дебатите по проблеми от национално и международно значение. В началото и края на всяка сесия представители на партиите, надхвърлили 4-процентната бариера на последните избори, имат правото да прочетат свои декларации, оценяващи състоянието на държавата и на процесите в нея. Парламентът също така може да обяви дебати по определени въпроси, инициирани било от групи народни представители (най-малко 20% от пленума), било от горепосочените партии. За целта парламентът трябва да одобри тези дебати с обикновено мнозинство. Това е в най-общ вид. Естествено, има много детайли, които трябва да се уточнят. Примерно кой трябва да връчи мандата за управление на спечелилата партия – председателят на ЦИК, на парламента или президентът? Предполага се, че след официалното обявяване на резултатите от изборите председателят на ЦИК би трябвало да предава протокола на президента и той със свой указ да назначава бъдещия премиер. По същия начин оставката си премиерът би трябвало да дава на президента, който веднага назначава временно правителство от втората по големина сила. Дискусионни са, разбира се, и предлаганите проценти, и степента на избираемост на съдебната власт (в крайния си вариант изборни могат да бъдат всички съдии и прокурори). Но принципите са тези. Те трябва да бъдат доразработени в най-малки детайли. По този начин постигаме истинско разделение на властите и управници, зависещи изцяло от своя Суверен. Не е възможно да си представим, че при такава система някой въображаем Цветан Цветанов ще излезе пред парламента и ще започне да чете СРС-та за лекари в Горна Оряховица, и няма да бъде отстранен тутакси. Че случай като „Ало, Ваньо” няма да доведе до падане на кабинета. Че действия като тези на Николай Младенов, вкарващи ни непряко във война, ще бъдат търпени от хората, че срещи на Румен Петков с „интересни лица” ще останат безнаказани. С подобно законодателство бихме се сдобили с власти, на които и през ум не би трябвало да им минава да участват в далавери или да вземат решения, противоречащи на обществения интерес. Защото в следващия миг вече няма да заемат позицията, на която са били само допреди малко. А и съдиите вече няма да бъдат същите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Туткалчев |
| Оооохх...чакай, чакай малко! ОК, в основата на тази "нова" система ти поставяш негово величество избирателя - всестранно и хармонично развитата личност, градивната клетка на обществото...да ти е известно това от някъде? Дай от най простото - къде ще ги намерим тези градивни клетки? Засега имаме деградивни такива - в изобилие. Те, по силата на същата система която предлагаш, имат равни възможности с онези, на които разчиташ. Ще черпя човека, който ме убеди, че специално българския материал е в състояние да бъде градивен и това да му идва от вътре - без някакво принуждение! При това - още едно необходимо условие - този, градивния матрял трябва при всички случаи да е в повече от другия - с шопския манталитет. И още нещо - пак ще спомена, че някаква система за стимулиране на позитивизъм по нашите географски ширини е химера - "Я не сакам я да съм добре..." Нещо друго има ли, с което да се увеличи масата от матряла - градивно ностроена, че сетне да се разчита на нея като двигател в пряката демокрация? Хайде да дискутираме простички неща, едно по едно, да наслагваме по малко и тогава да видим дали може да се сглоби нещо по голямо. А и да не забравяме, че докато нама риба и рака е риба. Също да не забравяме, че просто се почесваме по крастата.  |
| Олде, всеобщото избирателно право и сега е в сила. То произлиза от основополагащата аксиома, че хората са по природа равноправни. Знам къде те стяга чепикът, но всяко ограничение означава сегрегирането на част от гражданството и създаването на касти. Веднъж започнал, този процес може бързо да се изроди до превръщането на избирателното тяло в олигархия. |
подобно законодателство бихме се сдобили с власти, на които и през ум не би трябвало да им минава да участват в далавери или да вземат решения, противоречащи на обществения интерес. Защото в следващия миг вече няма да заемат позицията, на която са били само допреди малко. А и съдиите вече няма да бъдат същите. Жалко, че неможеш да видиш как клатя глава. И това кой, ще го приеме. Всичко това просто не може да се случи не в близките 15-20 год., в следващите 100. В началото на 90-та година бях апартчик.  С други думи работник трети разряд.Когато се започна да се говори за промяна на системата останах изумена от радостта на колегите си. Всички до един / е не до един, но така е думата/, бяха убедени, че най-после, ще си получат заслуженото. Управляващите в затвора, а ние работниците техните гооолеми заплати. Това инжинери, икономисти и тем подобни мошеници най-после, ще разберат къде зимуват раците и работниците, ще бъдат справедливо възнаградени. И едно дебелашко хе-хе-хе-хе. Неможех да допусна, че неосъзнават, че една голяма част са излишни и са на работа само и само заради системата. Не можех да допусна, че неосъзнават, че демокрацията, такава каквато те си я представят несъществува. Та нали аз бях всеки ден с тях. Всички ми изглеждаха нормални преди промените. Как така се промениха за една нощ? Дори една партийна активистка, която ме клепаше за щяло и нещяло взе да ми обяснява какви убийци са комунистите. Когато я попитах кои по точно убиици от нейната партия познава, тя ми отговори, че били крили от тях. Да се смееш ли, да плачеш ли... За съжаление една огромна част от нас някъде от порядъка на 1800 души много бързо усетиха промените. После още и още и още. Тези коита останаха несмеят да шукнат, а са натоварени като магарета с работа. Повечето от тях не доживяха пенсия, а една голяма част са болни, но несмеят да се трудоустроят, защото знаят, че са аут. И да ти казвам кой им е виновен не е нужно. Тези коита са по петнадесет години без работа с износените дрехи и изпопадали зъби, а бяха наперени и всичко си имаха, сега пак знаят с твърда убеденост кой е виновен. Ти с тях ли смяташ да правиш пряка демокрация? З а тях ли? Те които имаха всичко, възможност да учат, но не са. Работа, която отговаря на тяхното образование и им осигуряваше повече от приличен живот. Безплатно здравеопазване, което приемаха като нещо естественно. Дар от природата, а не като част от оплюваната от тях система. Много е дълъг пътя по който си поел. И не на нас е дадено да го осъществим. След 15-20 години над нас, ще никне трева и други, ще решават съдбините си така, както те намерят за добре. И това е добре. Поради определени причини, не мога да си спомня заглавието на една сръбска пиеса, май от македонски автор, поставена в Сатиричния преди години, но там Анастасов обясняваше колко е хубаво, че не сме вечни, защото "представяш ли си насядали до огнището, дядо ми, до него прадядо ми, до него прапрадядо ми, а до него прапрапра дядо ми и т.н. и т.н." и всеки с неговия си акъл и виждания за живота. |
| И т.к. зверски ми се приспа, само с няколко изречения ще изложа моите си виждания за държавно управление. Първо - не сме готови за пряка демокрация, все едно в мангалските маали да се определя носителя на Нобелова награда за литература. Точно обратно - според мен следва да се проучат всички демократични практики, които все пак ограничават достъпа на случайни лица в управлението на държавата.Дали това ще е чрез изборни правила - напр. предварителна регистрация за гласуване, дали ще е двукамерен парламент, като сената се избира от долната камара/ все пак хора преминали първо сито/, дали ще е по някакъв друг начин - не ми се чепка сега, но не може в никакъв случай да се допуска в 21 век, мутра да бъде издигана на най високо държавно ниво! Е нали с пряко избиране се получи това у нас - почти 50% от гласувалите го направиха. Ето пряка демокрация в един макар и единичен случай. Възможно най голям брой ситА, до достигане на властовите позиции - а това става не с пряк избор , а с някаква многостепенна система. И - да! След това може да се мисли за нещо като облекчена форма за провеждане на референдум, за премахване на цялата шапка наведнъж, ако се наложи. Пример - февруарските протести. Защо протести? Подписка, 200-300 К подписа, референдум с един въпрос - да се махат ли тия, провеждане при съкратени срокове и условия и...шут в гъзъ ако са се самозабравили. Т.е. пряката демокрация има място и у нас, но като изпускателен клапан в аварийни случаи. Щото отиваме в другата крайност - кой от къде му го досърби някъде... Не сме дорасли - това е с една дума! Уф, спи ми се и ако трябва да се аргументирам - ми ше почакате |
| Олде, Атлантис, смятам, че българският народ е също толкова пригоден да решава своята съдба разумно и отговорно, колкото всеки друг народ. Това, че той беше поставен в тежки условия и че се оказа неподготвен за промените през 1989 г. и след това, не означава, че не може да се справи с предизвикателствата на времето. Когато нещата наистина започнат да зависят от него, той веднага ще почувства това. Просто няма начин да не го почувства. Е, тогава ще трябва да започне повече да се замисля и да се интересува. Както се замисля и интересува от нещата, които купува, или от кредитите, които взема. Разбира се, отначало ще има еуфория, ще има и глупави решения, и colateral damage, но доброто на системата е, че може много бързо да поправя допуснатите грешки, а не да ги увековечава. |
Разбира се, отначало ще има еуфория, ще има и глупави решения, и colateral damage, но доброто на системата е, че може много бързо да поправя допуснатите грешки, а не да ги увековечава. Всичко хубаво, но кой, кой, ще е този който, ще прокара всичко това? Политиците? Как го виждаш политика да прокара закони, които ще му отнемат права? Ей това трябва да му намерим цаката. Всичко останало, ще е лесно като песен. Всъщност много ми е интересно. Дано и другите, които предложиха темата да се развива на това място да се включат. Сега обаче лека нощ. Дадох много зор на очите си. А те са едни отмъстителни. |
| Мисля си за метрото. Казаха преди петнайсетина години, че ще го осерем /с извинение/. Не! Не се случи. Човек бързо свиква с хубавото. И нормалните хора го пазят. Нали сме най-адаптивното животно в края на краищата!  ПП: На кой ли ми напомнят разсъжденията ви за материала? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
Как го виждаш политика да прокара закони, които ще му отнемат права? Знаеш ли, колкото и да звучи невероятно, но това се случва. |
Как го виждаш политика да прокара закони, които ще му отнемат права? Щом веднъж системата бъде внедрена, политикът няма да има никакъв избор и ще бъде длъжен да прокара такива закони, каквито иска мнозинството от гражданството. Не го ли направи, изхвръква като марсилска тапа. |
| И аз няма да съм пространна, че тия дни не мога да чета сериозни четива и да се произнасям по тях, т.е. не съм в кондиция, но да захванем темата. Аз ще започна отзад напред - механизмите за контрол и тяхната ефективност - всъщност, ако правилно разбирам, това е главната цел на промяната на системата. Приемаме, че всяко общество има нормативно и практически установени такива и въпросът е за тяхното прилагане и ефективност. Приемаме също така, че при сходно устроени общества механизмите за контрол също са сходни. Предлагам да изброим най-напред кои са сегашните механизми за контрол на властите, като направим и съответните разграничения за отделните власти и начина на конституирането им, за да видим кои работят, кои не работят и защо? Няма да ни е излишен и един сравнителен анализ по същите въпроси за държави, с които не се различаваме съществено по основните моменти - парламентарни републики с представителна демокрация и елементи на пряка - допитвания, референдуми и сходни форми. Разбира се, ще трябва да отчетем и някои исторически и сегашни особености, традиции и други фактори, които са от значение. Да видим нашето място, има ли еднакво устройство и механизми за контрол, които другаде работят, а у нас - не и защо и т.н. Целта ми е да изходим от фактите, анализа и чак тогава - какво да се прави? Но, едно не мога да си представя - как същите хора, които сега не могат при процесите на създаване, членуване и поддържане на партии, съответно при избори - един от механизмите за контрол - да преценят кое е в обществен интерес и кое не, дори и в смисъл на краткосрочни и ограничени последици, сравнени с дългосрочни и мащабни такива, биха го преценили при друга система. Та нали в течение на години именно ние си създаваме партиите, членуваме в тях, поддържаме ги на избори, приемаме властта им, недоволстваме, след което пак ги избираме. Защо този механизъм за контрол у нас не работи? Ще кажеш - сам по себе си не е ефективен. Не е и съвсем така, очевидно има държави, които не са идеални - такива общества все още не сме достигнали, щото и ние, субстратът им, не сме идеални, но които не се намират в тотален разпад като нашата, нито се управляват от лумпени, които имахме нещастието да настаним на власт неотдавна. Въпреки това, не показват никакви съществени различия откъм устройство и механизми на контрол. Следователно, не е до принципната негодност на тези механизми, а до прилагането им. И тук идва въпросът - кой и как да ги приложи, след като ги има? Ако не можем да приложим съществуващите механизми ефективно и разумно, как се очаква да приложим други, каквито и да са те? Считам, че на този етап това представлява обществото ни, самото то излъчва и поддържа управляващи на същото ниво, при това не можем да игнорираме и сериозният външен фактор. Днес сам даде пример с позицията на правителството, която уж не одобряваме, т.е. не е в интерес нито на държавата, нито на обществото (инак защо да не я одобрим ?), но сме длъжни да приемем, че то е било принудено да я заяви точно в този ѝ вид поради зависимостта ни от ЕС и невъзможността тя да е друга. Е, при това положение за какви суверенни механизми за контрол да говорим, независимо какви са? Отречена е в зародиш самата идея за контрол. Утре това няма да е външнополитически въпрос, а вътрешен, включително относно икономиката на страната или съществена негативна промяна в социалната сфера (да речем и доколкото такава има накъде да е възможна). Пак няма да я одобряваме, но пак ще приемем, че управляващите са длъжни тъкмо това да предприемат, заради външната ни и пряка зависимост, заради някакъв тъпоумен регламент за криви краставици, щастливи кокошки и нещастно население. И въпреки водената от тях политика, не само няма да ги игнорираме следващия път (или по-рано) от властта, ами и ще им я дадем пак. Следователно, не толкова системата, а ние преди всичко трябва да се променим и да приемем самата идея за контрол. Механизми не липсват, но отказваме да ги приложим. Каквато и система да въведем, няма гаранции, че механизмите ѝ за контрол и качествено пресяване на управляващите, съответно на водената от тях политика, ще проработят, и то тъкмо в полза на общността, а не на отделни индивиди и техните виждания. За това първо се иска съзнание и отговорност, но не само от управляващите, а първо от избиращите ги, че тогава от управляващите. Същото се отнася и до прословутата корупция - тя не е едностранен акт, някой трябва да предложи, да даде, за да се осъществи. И го правят явно мнозина, щом се твърди, че е масова. За себе си смея да кажа, че до тази си възраст и практика нито веднъж не съм дала, предложила или помислила да давам какъвто и да било подкуп. Ако гледам себе си само, даже ще река, че такова нещо не съществува. Чувам обаче противното. Е, кой го прави и защо? За да постигне собствената си сегашна и пряка цел. И очакваш тези същите хора да мислят за обществото, да решават в негова полза и пак в негова полза да упражняват контрол? Затова предлагам - от човеците да тръгнем, от себе си - да видим какво правим, кое търпим всеки ден и защо, може ли да реагираме или просто си мълчим и чакаме да се изокаме на избори, или след тях, когато е късно. |
deneb 20 Мар 2014 00:55 И аз няма да съм пространна, че тия дни не мога да чета сериозни четива и да се произнасям по тях, т.е. не съм в кондиция, но да захванем темата. Да не дава Господ да съм около Вас, когато не сте уморена! А, иначе: Да видим нашето място, има ли еднакво устройство и механизми за контрол, които другаде работят, а у нас - не и защо и т.н. Вие отговаряте на този въпрос, търсейки проблем отново в "материала" и елита му. Тържествувайки добавяте, че този механизъм за контрол у нас не работи? Да, държавата спря да работи в последната година. Днес сам даде пример с позицията на правителството, която уж не одобряваме, т.е. не е в интерес нито на държавата, нито на обществото (инак защо да не я одобрим ?), но сме длъжни да приемем, че то е било принудено да я заяви точно в този ѝ вид поради зависимостта ни от ЕС и невъзможността тя да е друга. Вие сте против членство на Р България в ЕС? Ако да, това дава ли Ви право да говорите в множествено число? заради някакъв тъпоумен регламент за криви краставици, щастливи кокошки и нещастно население. Това нещастното население, което не предпочита пълна енергийна зависимост от една държава, произвежда и изнася прави краставици, произвежда и изнася яйца от щастливи кокошки и изобщо се възползва от даровете на труда си. (Е, може би страдат, че трябва да продължат да подпомагат близките си, вместо да дойде др. П. и да удвои пенсиите на пенсионерите) Каквато и система да въведем, няма гаранции, че механизмите ѝ за контрол и качествено пресяване на управляващите, съответно на водената от тях политика, ще проработят, и то тъкмо в полза на общността, а не на отделни индивиди и техните виждания. За това първо се иска съзнание и отговорност, но не само от управляващите, а първо от избиращите ги, че тогава от управляващите. Не пледирайте за пирамидално съзнание. Необходим е само интернет! Ето пример: Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
кифла 20 Мар 2014 02:07 Мнения: 728 От: Bulgaria Скрий: Име,IP кифла, разговорът е с продължение и в контекста на друг, та ми се струва да сте прибързали с "изводите" си. Апропо, констатацията за неработещите (неефективни) механизми за контрол на властта при парламентарната демокрация в този ѝ вид е част от него и не е моя. Ако за Вас държавата е спряла да работи само в последната една година, очевидно няма какво да кажете по самата тема. Това, впрочем, личи и от целия Ви пост. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: deneb |
Туткалчев 19 Мар 2014 23:23 Олде, Атлантис, смятам, че българският народ е също толкова пригоден да решава своята съдба разумно и отговорно, колкото всеки друг народ. Това, че той беше поставен в тежки условия и че се оказа неподготвен за промените през 1989 г. и след това, не означава, че не може да се справи с предизвикателствата на времето. Когато нещата наистина започнат да зависят от него, той веднага ще почувства това. Просто няма начин да не го почувства. Е, тогава ще трябва да започне повече да се замисля и да се интересува. Както се замисля и интересува от нещата, които купува Не се "замисля и интересува от нещата, които купува". Цялата гама от храни, вкл. нашата гордост - зеленчуците и плодовете - беше подменена с вносни боклуци, и никаква реакция сред широките народни маси. Да не говорим колко се замисля за своята култура и наука. Има някаква илюзия - като опре ножът до кокала и ще се стресне народът и ще се върне обратно отлетелият дух. Това понякога става при други народи но при нас е 100% илюзия. Вероятно поради исторически причини ние сме адаптивни индивиди които добре се наместват в система създадена от други но които не могат да създадат своя. Просто защото нямат спойка помежду си. А тази спойка е другото име на духа на обществото. Казано възможно най-черногледо, духът не е отлитал просто защото никога не го е имало. Появявал се е негов зачатък от време на време - примерно в края на 19ти и началото на 20ти век - но поради лош късмет зародишът не е оцелявал. |
| Много са хубави идеите за пряката демокрация, но ако ми позволите да се изкажа, мисля, че трябва да ги въвеждаме постепенно и внимателно. Да започнем от низините - като видим, че в рамките на един блок или едно село успешно взимаме решения заедно и ги реализираме, да вървим нагоре - към общини, области, пък чак тогава на национално ниво. Да започнем, значи, с ремонтите на покривите и с решенията за присъединяване и отказ от топлофикация, с почистването на блоковете и селата. Като решим тези и подобни въпроси, значи сме готови като народ да вървим към общинско ниво. |
Сметам дето туткало е ПРАВ. В рамките на блок, квартал и т.н. се предприемаха много инициативи, но свински бяха смачквани от централната власт. Българинът е човек съвсем не глупав и силно интуитивен и референдумите напълно ще коригират идиотиите на управляващите. Но...българинът срещу ръжен не рита. Това го изстрадал човекот от много бой и клатенье. Затова е привидно овчедушен и се спасява по единично. Големите проблеми на българан според мен са следните: завстливост, простащина, мърлящина и желанието да мине тънко (аванта). Напоследък очевадно изпростяване и озлобяване. Много трагично е нивото на "ентелектуалците" - недостатъчно вникване в нещата и приказки на килограм...    |
| Денеб, не виждам да си коментирала предложението ми по същество. Твоите забележки са в две насоки: 1. Може пък представителната демокрация да е хубава, нашето КПД на използването й е малък. 2. Народът ни не става (или е крайно недозрял). Няма как да се съглася с теб. Представителната демокрация има иманентните слабости, които съм посочил, и няма как да опровергаеш това. Те се проявяват в пълна сила и в развитите страни. Само че там поради столетията развитие, богатството на страните и опита на политическата класа има известни отдушници. Там например са приели, че хванат ли те в крачка, изхвърчаш от системата, а ако си бъркал в кацата с меда, отиваш и в затвора. Идеята е, че не трябва да те хванат. Инак корупцията, злоупотребите със средства, подкупите, използването за собствено обогатяване, провеждането на политика под диктата на крупния капитал и корпоратокрацията, манипулиране на общественото мнение, и т.н., и т.н., си вървят с пълна сила. Нещо повече, мащабите им са несравними с нашите. Но: огромната разлика е, че всичко се прави много ловко и задкулисно, а на повърхността впечатлението е като всичко да е в пълен ред. Хората в тези страни подозират за какво става дума, но поради благоденствието в тях не си дават много зор да се опълчват на властимащите. При нас нещата са примитивни, груби, очевидни и поради това много дразнещи. Трябва ли да ти давам примери за това? Мога да събера за ден-два навярно 40-50 страници с такива примери. Само ще ти посоча колосалното ограбване, което спретна на своята страна и на света "Уолстрийт". Тези хора злоупотребиха с 1 трилион долара. Предполагам, че си гледала филма Inside Job. Там е казано почти всичко по въпроса. Какви са основните механизми за контрол на Суверена над политическия си елит? Бих казал - смехотворни. Избори през определен период, медии, НПО... За друго не се сещам. Сериозно ли смяташ, че тези институции могат да контролират ефективно политическата камарила? Как мислиш, начинът, по който западните медии отразиха украинската криза, за свободни медии ли говори, или за нещо съвсем друго? Ами НПО-тата? Проява на свободната воля на гражданското общество ли са, или нещо съвсем друго? Мога да ти представя много интересен и задълбочен анализ на собствеността, функциите и ролята на медиите в Западния свят, направен от мой приятел, професионалист в сферата. Положението е трагично. Всичко е обсебено от корпоратокрацията. Ако трябва да се изразя образно, аз ти предлагам електрически локомотив, а ти казваш: "Ама чакай, може пък парният, който сега ползваме, да има много по-голямо КПД. Дай да видим как да достигнем максимума му. Само че най-добрият парен локомотив има КПД 8%, а най-добрият електрически - 70%. .............................................................................................. И после, не вярвах, че толкова много хора изпитват погнуса от собствения си народ и го смятат за толкова изостанал. Изобщо не сте прави! Нашият народ всъщност прояви доста трезв поглед към събитията. През последните години той смени всички възможни партии, които му се подаваха на тезгяха, търсейки най-добрата и полезна за него партия. Е, всички го предадоха. Пощурял от злоупотреби, дерибейства, наглост и мошеничества, той реши да се довери на чутовния герой Батбойко. Това беше отчаян жест на разочарование. Спомнете си как стана всичко това след изказването на Доган в някакво затънтено село. Отвращение, погнуса и яд изкараха хората към урните, а не премислен избор. Но нима не е същото и при западноевропейските народи? Италианците колко пъти избираха мафиота Берлускони? Французите как избраха бръснаря Оланд вместо далеч по-добрия Саркози? Испанците защо избраха Хосе Сапатеро, който им докара огромна дупка в бюджета (10% дефицит), хомосексуални бракове, прилив на имиграция (защото узаконяваше милиони нелегални имигранти), война в Ирак (която поддържаше ревностно), взрив на тероризма, с който уж отначало бе договорил "вечно примирие", но срещу който през 2007 г. имаше митинги, достигащи до 1.5-2 милиона души, и т.н, и т.н. Общото между тези казуси е емоционалното, а не рационално гласуване. И после, ако този народ е толкова калпав, той ще е калпав и за пряката, и за представителната демокрация. Как смяташ да вдигнеш менталния му статус? Комунистите се опитаха да възпитат "новия човек" и всичките им много целенасочени и мащабни усилия видяхме докъде докараха. Как ще превъзпиташ нефелното ни общество? Няма начин да ми дадеш смислен отговор. |
Там например са приели, че хванат ли те в крачка, изхвърчаш от системата, а ако си бъркал в кацата с меда, отиваш и в затвора. При същата система. Казваме едно и също, Туткалчев. Тъкмо това визирам - обществото в упоменатите от теб държави като цяло проявява нетърпимост и минимум толерантност към злоупотребите с власт, към прояви и изявления, след които е немислимо извършилият ги да продължи да обитава политическото пространство, камо ли да управлява. Мярката им е различна, а не механизмите. Защо ние не проявяваме това? Или го проявяваме в недостатъчна степен? Не твърдя, че представителната демокрация няма дефекти, нито че "народът е недозрял" - дай да не го наричаме и ние народЪТ, да не обяснявам защо и нека не интрепретираме казаното като генерализация. Ти сам си посочил, че поради еди какви си причини някъде си е прието едно, а при нас се случва друго - при това системата е една и съща. Именно това предлагам най-напред да анализираме и оттам да видим дали на първо време се нуждаем от радикална смяна на системата или друго и кое е това друго. Изходната позиция трябва да е основана на факти, анализ и изводи от тях. Установяване на всички фактори - вътрешни и външни, ако щеш, които доведоха и продължават да водят до разруха на обществото и държавата. Ти изхождаш единствено от предположението, че системата като такава е неподходяща, но че "народът" общо е готов за друга и ако тя се промени коренно по законодателен път, то той ще е в състояние да упражнява ефективен и качествен контрол върху властта. Същевременно правиш уговорката, че сегашната ни система и механизми за контрол съществуват и в други държави, в които няма това драстично изкривяване на политическия и обществен живот, няма този икономически срив и тотално обедняване и обезлюдяване на цели райони, водещо до лумпенизация в степен и обеми, които обществото вече не може да поеме, не се наблюдава в такива мащаби липсата на политика във фундаментални области като здравеопазване, образование и социални функции на държавата... Това трябва да изясним - защо и как се случва. Едва тогава, разполагайки с причините и целта, ще може да намерим общо и средствата. |