Английска тетрадка
Отиди на страница:
| Импулс за тая тема, разбира се, е резултатът от гласуването ма референдума. За мен беше изненада. Защо? Защото колкото и дълго да живееш в тая страна, никога не можеш да предвидиш целокупната реакция на населението й. В сличая надделя куражът над "здравия разум". Традиционно тия хора не обичат и отхвърлят всичко, което отива "твърде далече". Но имат и друга национална черта - да отхвърлят всичко, което им диктуват, независимо дали е "здрав разум", или не. Всичко това ме подтиква, да разкажа за впечателенията си от Великобритания и най-вече от Англия. Безспорно, за много хора нема да кажа нищо ново, но все пак започвам: Кръчмата: Традиционната английска кръчма е разделена на две части, подобно на първа и втора класа в жепето: Салуун, или Лаундж бар, и Пъблик, или народен бар. И двете отделения имат найлонов мокет, кичовски мебели и орнаменти, само дето в първото цените са по-високи, а във второто редовно стават сбивания. А, забравих, във второто има билярд, стрелички, и понекога еднноки дебили, току що пуснати от панделата. Въпреки това, народният бар има по-висока репутация от салууна. Но това е у градо. Селската кръчма е друга работа. Това е многовековна институция. Там барът е само един. Но към него има и "снъг" - малка столова, където сервират ядене. И яденето не е никак лошо, напротив. Освен това, селската кръчма е център на обществения живот, нещо като социален клуб, гражданско бюро за правни съвети, местен парламент и бардак. Ако влезеш в селска кръчма по което и да е време и питаш къде е доктора, най вероятният отговoр ще е: изпусна го, току що майорът го отвлече да поркат другаде. (you just missed him, the Major whisked him away). Толкова за кръчмите. Следващият път за друго. |
Давай и за селските пастори и жените им, както и за полицията в малките градлета. Познанията ми са от Агата Кристи, можеш всичко да ми разкажеш, все ще повярвам. Пък и ти имам доверие, Метю.  |
| >>><<< Ай стига бе! Да разказва човека кога може. Сега трябва да изкара парета, дето се обезценяват, а требат и за пъб и за пъп. Иначе и аз ще следя с огромно внимание всяка глътка английска бира. В очакване, но не с чакане! Мето, напред!  |
| Мерси за поощренията, most unexpected. Добре, втори параграф: култура. (Защото разбрах, че авторката на Хари Потър нещо се пудри и щела да напуска страната). Англия е страната на Шекспир, Байрън и Дикенс. Но ако попитате хората - както учени, така и по-прости - те четат не тях, а предпочитат Биатрикс Потър. Не ги интересуват агониите на Хамлет и Отело. Интересуват се от Питър Рабит, Мисис Тиги Уинкъл и как Джемайма Пъдълдък надхитрила лисицата. Друг любимец им е Мечо Пух. Големите са ОК, но ги третират като скъп сервиз - добре е да го имаш в бюфета и всички да го виждат, но чак пък да го използуваш и да се надуваш като пуяк? Не, мерси, това е малко арти-фарти. Арти-фарти е френска работа. Та пак се връщам към Хари Потър: може би ние требва да сме малко по-дървени, като англичаните. Може би требва да отворим старата илюстрована книга на Ангел Каралийчев "Български народни приказки" и да ги препрочитаме, преди да се прехласваме пред Хари Потър. |
Друг любимец им е Мечо Пух. Тия са били за Bremain. Истинските британци, стълбове на империята, се надсмиват над Мечо пух и тропкането на крачетата на Кристофър Робин и четат в упоение Луис Карол и двете му Алиси. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Мето, ако обичаш бъди така любезен да поддържаш темата, щото някои неща ги знам - но друго е животът да навлезе в описанието. Няма да се моташ, а очаквам да пишеш по темата редовно! |
| Ходил ли си по Дикенсовите места из Лондон? Описваните в романите. Една позната беше ги обиколила със специален Дикенсов автобус, тоест в случая рейс. Влючително предградия като Пътни, което сега може би е част от грандиозния град. The Inner and the Middle Temples, тези гнезда на юридически оси... Страшно ми се ходеше по тия места, но като бях там, нямахме нито пари, нито време.  |
| Мето, давАй! И аз като Дорис не съм имала време, а ми е интересно да го видя, дори и от днешна гледна точка |
| Мето - ---------------- Сайтът на Генек |
Хубаво почваш с кръчмата, после културата(съвсем естествен ред, според мен) пътем разказвайки това-онова, но не се лови за гид, а то и аз има да си питам до утре...  |
Интересни неща пишеш!| Maria Spirova 1 hr · London, United Kingdom · Форми на съпротива: Две жени на пенсионна възраст в унил лондонски автобус 205 обдъждат с пискливо доволство какъв триумф за британското достойнство над самозабравилите се европейци е #Brexit. След четири мъчително дълги спирки младеж със средиземноморски вид, стърчащ прав до тях, вади айфона си, влиза в YouTube и надува на максимум, без слушалки, Ода на радостта. С мощен немски хор. * * * В ливанско кафене в Южен Кенсингтън на съседната маса сядат двама синеоки господа и се опитват да рационализират #Brexit . Сервитьорът ги заварва с менюто точно, когато мистър А заявява на мистър Б: "... просто в един момент трябваше да спрем да хрантутим южноевропейците, разбираш ли?" Сервитьорът хвърля менютата на земята и изревава: - Ти ли ме хрантутиш мене, бе, ееей! Отказвам да ви обслужвам, оправяйте се! Човекът се оказа грък от Коринт. Господата се оттеглят в ням смут. Коринтянинът се извръща люто към мен. - Ти нещо имаш ли да ми кажеш?! - Мир, братко, от България съм. -А. Миличката ми. Ето ти един портокалов сок. Мога и бяло вино да ти дам? #EUsolidarity https://www.facebook.com/mspirova/posts/10153506151036831 |
В ливанско кафене в Южен Кенсингтън Кайле, Южен Кенсингтън опира в Северно Челси и там ливански кафенета няма. Много е скъпо. |
