75% от ръководителите на "дясната" ГЕРБ са бивши комунисти - начело с лидера си, в наследницата на БКП - БСП са само 50%!
BGNews

Всички управляващи, цялата фалшива „алтернатива“, целият ни избор е между креатури на БКП. Историята се повтаря като фарс

Флагманът на ЕНП в България, дясната ГЕРБ, е пълна с бивши комунисти - 3/4 от националното ръководство - Изпълнителна комисия, начело с Бойко Борисов, са били членове на БКП с лидер Тодор Живков. В лявата БСП бившите комунисти са по-малко в процентно отношение - само 50%.

Или по-простата математика показва, че

Начело на ГЕРБ са 11 души, а от тях 7 са комунисти и членове на Комунистическата партия. Във върховното ръководство - Изпълнителното бюро на наследницата на БКП БСП са 17 човека, а само 9 са имали партиен билет при Бай Тошо.

Това ли е дясното в България? Или и двете партии БСП и ГЕРБ са двете страни на една и съща монета с лика на Тато?

Ето и кои понастоящем членове на Изпълнителната комисия на ГЕРБ са били в редиците на партията, гордо ръководена от Тодор Живков:

Бойко Борисов – син на комунист, полковник от МВР - Методи Борисов, който произхожда от комунистически род и е от доверените партийни кадри. От 1977 е член на БКП, хвърля партийната си книжка чак когато става главен секретар на МВР. Преди това напуска сисемата, за да не се откаже от членството си в партията.

Цветан Цветанов – по линия на баща си, шофьор на началника на ДС Григор Шопов. Работил като сержант в ДС – VІІ главно управление – ЦИОУ

Йорданка Фандъкова – редови член на БКП като учител

Цецка Цачева – партиен секретар на Окръжен съвет в Плевен

Красимир Велчев – член на БКП като пилот в авиацията

Менда Стоянова – член на БКП, партиен секретар на звеното „Приходи от народното стопанство“ в Окръжния Народен Съвет в Пловдив

Пламен Нунев – редови член на БКП

Припомняме и извън управленските органи на ГЕРБ – „автентичната дясна“ партия, „единствена алтернатива на комунистите“ кой какъв е бил. Ето кратка справка:

Росен Плевнелиев – първи секретар на общински съвет на ДКМС.

Николай Младенов – бивш министър на външните работи, син на служител на ДС от засекретено ниво, програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София (1996-1998).

Сергей Игнатов – бивш министър на образованието, син на секретар на ОК на БКП - Видин, ректор на соросовия Нов български университет.

Аню Ангелов – бивш военен министър, партиен секретар, делегат на 14-тия конгрес на БКП.

Нона Караджова – дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП.

Лиляна Павлова – внучка на партизанин от бригада „Чавдар“, по-късно с пост в БКП.

Диана Ковачева – дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП

Да видим какво е положението в другите партии от управляващата коалиция

ДБГ

Меглена Кунева – съпруга на Андрей Пръмов, син на българския партизанин и политик от Българската комунистическа партия Иван Пръмов, тогава председател на Централния кооперативен съюз и народен представител, бивш министър и секретар на ЦК на БКП

ДСБ

Радан Кънев - син на член на БКП, директор на пристанище „Варна“ по времето на социализма

ВМРО

Красимир Каракачанов – доказан сътрудник на ДС с агентурно име Иван. Дядо му е бил един от сатрапите от Народния съд.

АБВ

Георги Първанов – доказан сътрудник на ДС с агентурно име Гоце, член на БКП от 1981 г.

НФСБ

Валери Симеонов - Баща му Симеон Балевски, от известната комунистическа фамилия Балевски, е полковник от запаса и запален комунист-активист. Самият Валери е бил кандидат-член на БКП

БДЦ

Христо Ковачки (всички останали са просто негови марионетки) - курсант във Висшето военно-артилерийско училище. Завършил в един от секретните университети в Ленинград специалност, достъпна само за хора от висшия ешелон и от разузнаването.

Оказва се, че накъдето и да се обърнем, ни дебнат сенки от миналото. Всички управляващи, цялата фалшива „алтернатива“, целият ни избор е между креатури на БКП. Маскирани зад фалшива дясна идеология, те подменят ценностната система и я превръщат в гротеска на оня социализъм, от който избягахме. А самата партия-наследница на БКП сложи начело дама, идваща от СДС – първото отроче на агонизиращата в края на 80-те комунистическа партия.

Автор: Пресиян Антонов