Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Втората мрежа. 1. Генезис
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:29 Страница 1 от 2 1 2 Следваща
Devil
11 Юли 2003 23:31
Мнения: 3,559
От: Bulgaria
Напред, шарани, към мрежите на манипулацията!
paragraph39
12 Юли 2003 02:09
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
"…Видяхме по-горе, че на сравнителнно ранна степен на развитие на производството, човешката работна сила става способна да даде значително повече продукти, отколкото е необходимо за издръжката на производителя им, и че тази степен на развитие е съща основа , на която се появяват разделението на труда и размяната между отделни лица. И не минало много време, докато била открита великата "истина": че и човекът може да бъде стока, че и човешката сила може да бъде разменявана и използвана, ако човекът бъде превърнат в роб! Едва хората почнали да разменят- и те самите станали вече предмет на размяна! Действителният залог се превърнал в страдателен- безразлично дали хората искали това или не."/"Произход на семейството, частната собственост и държавата"- Фр. Енгелс/
…………………………………………………………………………………………………………… ………………………… ………
На Райчев, май, летните горещини му са се отразили не само в теоретичен, но и в мисловен аспект ?! Освен , ако пишейки каквото е написал, бидейки , обаче, на прохлада /разбирай "еъркъндишън"/ и с чаша студен слабоалкохолен /защо пък слабо?!/ коктейл, е заработвал и изработвал своята си "стока"- поредното пропагандно-манипулативно клише , поредното тинтири-минтири!?! И ни го пробутва тук- с или без размяна. Размяна на "вещи срещу вещи", на "статус срещу статус", на "статус срещу вещи" ?!? Брей, брей !?Ми той Райчев направо като един Енгелс или като един Маркс, брей…?! Че и като двамата едновременно?! Брей!?
Днес научих /но не разбрах?!/ от Райчев, че болшевиките са виждали СССР като временна държава?! Досега знаех, че временна, според теорията им, е трябвало да бъде "Държавата на диктатурата на пролетариата", а не държавата-въобще ?!? Днес научих от Райчев и, че руските болшевики не са имали изпредвид да правят "световна руска държава"………: "Социалистическата държава възниква в Русия и се мисли от своите създатели като временна държава. В два смисъла. Тя е временно държава, тъй като се очаква фаза, на която такава държава няма да съществува, и тази фаза се планира съвсем непосредствено - след 10 години, след 20 години. И второ, тя е временна в смисъл, че е временно руска. Очаква се световната революция. "Тъй каза Райчев!"/почти кано един днешен Заратустра!?!
Е, к'ва излезе тя сега?! Язък за цялата "Студена война"- и "похода" на Чърчил срещу инвазията на Съветския комунизъм , язък за войната в Корея, за войната във Виетнам, за Кубинската криза, язък за Берлин, Будапеща , Прага и т.н. Язък и за Чаушеско, тоже! Оказва се, според Райчев, че е нямало и не е можело да има /не е било предвидено!/ "Световна комунистическа заплаха", а имало само някаква си "Втора мрежа" /по Ем.Митев/- за размяна на "веши" и "статуси" ?!? Брей, ами оти ручахме жабето, бе?!? Май от ДЕФИЦИТ на "райчевизми" и "емилмитевизми"?!? Язък и за товарищ Сталин- ей тъй, от "дефицит на власт" си отиде нахакири, млад и зелен/ и непросветен от Райчев/ човечецът-генералисимус?!
А-а-а, спирам, засега! Не-м-а-м нерви за поредните алабалистики на "социалният-капиталист" и социолог Райчев!
По-добре да отида за риба- рибите не говорят /глупости/!!!



Редактирано от - Лъчо на 12/7/2003 г/ 13:44:02

Oraсle
12 Юли 2003 02:26
Мнения: 15,092
От: Bulgaria
Да, точно така беше: "Историята на социализма е донякъде победа на гражданското общество над държавата." То си личи и до днес.
-
Нека да е лято.
KNIGHT TEMPLAR
12 Юли 2003 07:37
Мнения: 723
От: United States
Нека да е лято!!!
Hugin
12 Юли 2003 12:16
Мнения: 8,461
От: Bulgaria
Накрая ще се докаже научно, че КДС-БКП е разменило властта с магазинерките и закупчиците за сирене и луканка. Това афтоматически обяснява наличието на толкова много кретени в българската политика. Човекът бил обикновен бакалин. Идва КДС-БКП и му казва дай малко сирене от онова скритото, а ние ще ти дадем власт. Отвън, разбира се стоят милиционери. Ако бакалинът откаже да вземе властта, просто го арестуват за спекула и му вземат и сиренето и живота. Бакалите обикновено са хитър народ и се съгласяват да станат депутати срещу една тенекия овче сирене.
Такива ми ти работи.
Гн Фотон
12 Юли 2003 13:36
Мнения: 1,612
От: Finland
А, бе, Андрейка, защо пак се залови за второто? За втората мрежа. Социализмът се срина заради първата мрежа. Онази, в която нямаше никаква размяна, а беше изградена на принципа на Съвместяването!
1. Съвместяване на статус със статус.
2. Съвместяване на статус с вещи.
3. Съвместяване на вещи с вещи.
Free тема за нови четири седмици манипулации от Фотона имаш за лятната ваканция. Така оттъркаляш еще един месец. После пак идват студентите, а на тях можеш свободно да приказваш каквото ти хрумне. Особено за СоциализЪма и КомунизЪма - те представа си нямат от тези неща, а пък са любопитни като малки котенца...
Ние обаче поназнайваме нещо, така че карай по-леко с втората мрежа. Защото Първата е още заметната...


Виделина вам!
Атила
12 Юли 2003 15:08
Мнения: 169
От: Bulgaria
То, галиба, автора сякаш е бил непричастен към описаното от него. Страшно му се възхищавам на умението да жестикулира като страничен наблюдател. Има един ник - "Паднал от Марс" - да не е на мастер Райчев?


Асо не - "ника" да ме прощава
Бай Иван
12 Юли 2003 15:27
Мнения: 3,806
От: Virgin Islands (Unit
Много тромав изказ има днес г-н Райчев и вероятно още три съботи ще ни мъчи с него. По интересно е да се разгледат "връзките" в БГ-то. До средата на 80-те годино те са уникални за Европа, а може би и за света. До тогава те имат изключително роднинско-приятелско-земляшко направление и
при тях отсъствува материалния елемент, присъщ за всички държави на всеобщ дефицит /бившия соц лагер/. С други думи, за "връзкарската" услуга
услугоправещият не получава материални блага, а само признание и благодарност от близки, приятели, съселяни. Не така стои въпроса в другите държави на всеобщ дефицит -там услуга се прави срещу заплащане или срещу равностойна услуга /аз те уреждам с дамски превръзки, а ти ми намираш уплутнител за тоалетното казанче/. В средата на 80-те години, когато и започна първоначалното натрупване на капитала в БГ характера на "връзките" в БГ-то рязко се промени по посока на материалното и парично заплащането на връзкарските услуги или с обратно предоставена връзкарска услуга. В средата на 90-те години, когато соц. дефицита изчезна връзкарските услуги се заплащат изцяло и предимно с парични знаци. Политическите курви, които преди това се ебяха политически за всякаква материална подръжка също преминаха на парично заплащане. С това приключи уникалния за БГ-то период на "идеалистичните" връзкарства и се премина към разпостранените по цял свят платени "връзкарски" услуги - които най-често се наричат подкуп или корупция. Т.е. , както казва г-н Райчев, прехода свърши и нещата се нормализират.
От Редакцията
12 Юли 2003 16:42
Мнения: 11
От: Bulgaria
Обръщаме внимание на уважаемите форумци, че спекулациите за това кой стои зад даден форумен ник са неприемливи, макар и да не представляват директно нарушение на форумните правила.
zdravko zidarov
12 Юли 2003 20:02
Мнения: 10
От: Bulgaria
При такъв тежък дефицит от власт този Сталин как се изхитри да причини толкова жестокости и жертви на съветските народи? А представяте ли си да е имал малко повече власт! Какъв дефицит на хора щеше да настане. Такива мити сионистки работи разправя Райчев по горещините.
American bastard!
12 Юли 2003 20:41
Мнения: 720
От: Tonga
Райчев, както обикновено не сте прав, а жестикулациите Ви са израз на творческа немощ. Преди да омешате Вашият турлю гювеч от антропология, структурен функционализъм и механизми на социални промени (революции или еволюции – наречете ги както Ви е удобно), няма да е лошо да попрочетете малко теория, а не да пишете тинтири-минтири, породени от юлската жега в остатъчното Ви мозъчно вещество.
Комунизмът не беше погубен от обществото или почтеността. Още по малко от измисленото от Вас за времето на соца Гражданско Общество! Той беше сринат от жаждата да консумация (консумеризмът) и западния милитаризъм, плюс изблици на благоприличие и наивност в Кремъл. (Това последното го е рекъл чешкият евреин Ernest Gellner, дето оглавяваше Центъра за Изучаване на Национализма в Соросовия Университет в Будапеща)
Нели
12 Юли 2003 20:47
Мнения: 5,661
От: United States
Рицарю, и за нас скоро ще е лято. Време е за координация.
pero
12 Юли 2003 21:34
Мнения: 383
От: USA
poneze Nelityu iska da e liatu niekw da ie !Az si imam rezervacia za lozenec pw tia niekw da stoi v Dolien Manhattwn 1 1
Sidim s edin bwrcet v ribnia v Burgos kogato Balev se priblidzi do nas -idiahmi piecin lifier 1 Po tocno pekan -Toi si noseshe vodkata ot niakakwv wgwl na tocva cudato zavedenie beshe izlezwl -i vika Pietio waw nwli ti kazah na mokriati ste gi zalepa waw! Taia balcikliika ako ia n---sh !
vikam sedni de kwde bwrzash -a ias da bwrzam !
beshe ni administrativen direktor -taman ni naznacighai toi cwfna -dali mu casovnik ot edna sluzba -idvashe da si pohortuvame dokato bistreshme shemite
na edin zavod fantazia !
pero
12 Юли 2003 21:45
Мнения: 383
От: USA
Nie biahme 5-tima no 5-ma ot nas biaha ot zenevskia viatwr -ebarti dwrtacite su kazvah togava -po na 40 45 godini -biaha negovi nabori -i estestveno vsiaka treta tema beshe voenna 1 dominirashe karaulnata sluzba 1 i nai vece Ce Pe T a !
Poiava na nesto neobiknovenno v raiiona 1 Edna krava vdignala po trevoga treta armia !
neise sled dva tri meseca pocnahme kato dezurni ingeneri 1 edin den edin burgazlia -potocno nost otiushwl pri edni operatori i gi pital -Ei ako vidite nesto ne obicaino -naprimer krava kon ili drugo zivotno -obadete mi se !
Harito ot Bebrovo -na lunolikata na basta i seloto -goliam zevzek -da gi poduci i tezi
tezi operatori -zvwnnali na burgazliatqa koreniak -Alo tium ima edna krava !
sega idvam 1 Bre kato pocva tozi covek da twrsi krava v Neftohima -stiala da burtne niakoi rezervoar ! -
ta vikam Balev ti mu e--ba maikata s tazi krava 1
ama ia kazxi za konia 1
pero
12 Юли 2003 21:50
Мнения: 383
От: USA
Kwv kon waw ! Ami onzi deto si go utrepal !
mwlcanie ! Koi ti kaza wua ! mamka mu ! pet godini go plashtah !
bili futbolisti ot cerven otvbor ! igraiat na vcuzd teren ! padat ! Na neutra, len teren ! no v neutralnoto selo v krwcmata nikoi ne smee da gi zakaci ! trwgnali si i nakraia na seloto Balev -stefan Savov bi mu zavuidel za vida na rimski senator -
izreval -mamkati fashistka -ungarski kon takwv -i kato go mlatnal -konia legmal ritnal dva pwti i -umrial ! Tova e bai Raicev -VTORATA MREZA !
American bastard!
12 Юли 2003 22:53
Мнения: 720
От: Tonga
Четиво за любознателни форумци за компенсация на Райчевия турлю гювеч:
An identity crisis in the East
from The Independent; London; Apr 29, 1996

We should regret the sudden collapse of the Soviet Union: it has deprived East Europeans of their self-respect along with their faith.The manner of the dismantling of the Russian Revolution may come to be seen as a disaster comparable only with the revolution itself. I do not wish to be misunderstood. I write as a lifelong anti-communist and anti-Marxist. For a person of my age and background, I belong to what sometimes felt like a small minority of people who never passed through a Marxist phase. As a schoolboy in wartime England, I was powerfully influenced by Arthur Koestler and George Orwell; later, Karl Popper made the strongest impact on me in philosophy, and Raymond Aron in sociology. The toolbox of the halftrack I drove to Prague for the victory parade in May 1945 contained four books: Koestler's Darkness at Noon, Orwell's Animal Farm, the now forgotten but then widely discussed Managerial Revolution by James Burnham, and Cyril Connolly's Unquiet Grave.
Yet I deplore the disintegration of the Soviet Union; not because I ever sympathised with the ideology that had inspired it but because of concerns about the need for continuity. Marxism had provided the societies under its sway with a moral order - a set of values that helped people to orient themselves. They knew what the rules, the idiom and the slogans were. These added up to a system you could understand and adjust to, whether or not you approved of it. An East European living under communism who confronted a person from the free world had a measure of dignity: deprived of many civil liberties, and a Western standard of living, he nevertheless belonged to a rival civilisation, one which stood for something different. Today, a typical East European is simply a very poor cousin. If he is an intellectual, his best prospect is temporary or permanent migration. East Europeans do not represent a failed, but important, alternative; they represent failure by the standard norms.
Meeting them, you feel a certain embarrassment - a bit like what you might feel in the presence of a person suffering from a disfiguring physical ailment. In the past, he could decently hide it by his clothing; but now, for some reason, he is obliged to lay it bare, and you are obliged to observe it - and he knows it. Imagine you were living in a Catholic country, without being a believer in any way. Over the years, as a matter of courtesy, you have developed a habit of referring with respect to your neighbours' beliefs and practices. In formal discussions, you do not hide the difference between your convictions and theirs; but in everyday life, "in front of the children", you subscribe to the polite convention of equality-in-difference. Then, one day, there is an internal crisis in the Vatican and the Holy Father declares that the Catholic faith must be abolished; it was based on an error. This is the predicament of former communists.
They had either believed, and now stand exposed as fools; or they had not, and are now revealed to have been opportunists, hypocrites or cowards. The faith had permeated their lives to such a degree that it became part of their identity. What or who are they now? When talking to ex-communists, you fear to meet their gaze lest they read in your eyes the question: were you a fool or a coward?
I would have preferred a gradual ideological and institutional transition - one that would preserve the idiom and ritual of the past but empty it of content, or make its content adjustable to taste and occasion. The red flag and the romanticism of the revolution would be retained (as, in fact, Lenin's statues are, at least in Russia), but the distribution of power would gradually change. Retaining the idiom would have the advantage of preserving the semblance of continuity, while providing some orientation in daily life. The CPSU (Soviet Communist Party) would be, so to speak, Anglicanised; it would concern itself with the fight against enthusiasm; ensure that no one took Marxism with undue seriousness.
The astonishing and unexpected collapse of communism did not only leave the inhabitants of the rival belief system naked and undignified; it has disoriented all of us. The opposition between liberal and Marxist industrial societies defined not only the political map of the world but also its conceptual map. People became used to thinking in these terms; this liberal/Marxist divide characterised the European world - much in the same way that the Catholic/Protestant divide had done previously. Yalta and Potsdam were the Peace of Westphalia of the postwar system. We might have expected the two systems to become more routinised, more tolerant, more ecumenical; to communicate more and to excommunicate less. But history did not repeat itself. This time, one of the two opponents capitulated, conceded defeat - to an unprecedented degree.
What does it teach us? The collapse of communism resembled an experiment carried out with outstanding thoroughness: all conceivable variables were present. The lands subjected to Bolshevism included Catholic, Protestant, Orthodox, Sunni, Shia, Buddhist and Shamanistic communities (even this list is not complete); they included initially industrial, agrarian, pastoral and hunting societies; some had democratic traditions, many didn't; in some, communism had been imposed by external force; in others, it had emerged as a result of an internal development; some societies had been colonised; others were themselves imperial; some were neither; some were cravenly subservient to Moscow; others were defiant or insolent; some were ethnically plural; others fairly homogeneous. But the effect of the imposition of Marxism did not differ much, and when the collapse came, the degree of loyalty to Marxism was similarly negligible. Given the range of these variables and the similarity of outcome, it would seem that, for once, a single cause, independent of surrounding circumstances, was operating. What was it?
There are two options: it was either extreme socialism, which concentrates the control of property in a single agency or power structure; or ideocracy, which builds a social order on an all-embracing theory, covering the nature of both reality and moral value. I believe that both elements were operating - and moreover that under modern conditions the two cannot be separated. In an agrarian world, with its feeble and stable technology, ideological fanatics did not need to be socialists; they were not obliged to take over the economy. All this changes drastically in industrial societies, where the economy is perpetually expanding. The political system can no longer afford to be indifferent to the economy. It is a case of who does whom, as Lenin put it. If the economic realm is granted autonomy, it inevitably acquires a life of its own even in authoritarian regimes, which allow no political pluralism or liberties. It will develop associations, institutions and thoughts of its own which will erode the political centre's monopoly on power and truth. There are two possibilities: either the centre takes over the economy; or it ceases to be total. Full totalitarianism in industrial societies requires state communism. But state communism cannot successfully manage industrial societies because economic growth is incompatible with a fully socialised economy.Ironically, it was one of the most devious and trimming-addicted of Labour leaders who declared, moralistically, that the Labour movement was nothing if not a "crusade". The point about any new socialism is that it must not be a crusade. It must, as Stendhal said about his study of love, be dry - free of ardour. It must look at the boundary between private and communal economic power, not with faith and passion but coldly, without messianic or crusading zeal. Political control of economic life is not the consummation of world history, the fulfilment of destiny or the imposition of righteousness; it is a painful necessity. To those on the right, one has to say that it is a painful necessity. There is nothing inherently good about political interference in economic life; the idea that it is a sufficient condition of virtue or of human fulfilment is absurd. But it is a condition of decency, just as its partial absence is a condition of liberty.
Industrial societies cannot be run by an absolute moral order - the final imposition of righteousness on earth. This was the essence of Marxism, and it envisaged a future that does not work. An absolute moral theory requires a firm and permanent vision of the nature of things. This is incompatible with science and technology, which operate within a fluctuating framework and a morally neutral ontology; these, if given free rein, end up eroding any faith. Moreover, an expanding economy requires autonomy and elbow-room for the constituent productive units. Pluralism, deprived of any base in the political system, finds its base in the economy.
The victors of the Cold War have established various social-political cultures. All of them share a family resemblance: they have refrained from completing doctrinally the transition from the values and faith of an agrarian order to those of a scientific/industrial one - the transition which was meant to be the glory and achievement of Marxism. The old transcendent truth cannot be replaced by a new earthly revelation - only by doubt, irony and compromise. Given the interdependence of the world, our best hope is for an unholy alliance of consumerist non-believers, committed to government through bribery by growth, who do not take their own beliefs too seriously.
Liberal societies have worked out a whole range of suitable compromises, but they have had several centuries to do it in. The process was often turbulent, sometimes bloody; it is only of late that the rival parties have settled down to amicable cohabitation. Our century saw not only the elimination of the Marxist alternative but also the elimination, by a hot rather than cold war, of the attempt to run industrial societies through a return to a pagan version of the hierarchical, military, blood-and-soil values of an archaic social order. That struggle was more demanding than the Cold War - it was a damn close-run thing. The conversion to a liberal outlook only took place after the war, when the losers found that industrial growth is a more effective way to power and prosperity than striving for Lebensraum through valour.
The problem of erecting a liberal, stable and prosperous society on the ruins of a totalitarian industrial ideocracy is absolutely new - no one knows what the answer is, or indeed whether there is one. The moral vacuum in the East presents at once a serious problem and a new source of evidence for the understanding of our own predicament. In the West, liberalism emerged as a result of at least three elements: the remnants of the old honour ethic, a new individualist work ethic, and a reactive egalitarianism trying to correct the previous two. In Russia, the Bolsheviks made a fine job of destroying the past: individualism was never all that strong, and faith in the capacity of formally egalitarian socialism to correct injustices has received a powerful blow. What's left? Russia resembles the Weimar Republic - inflation, humiliation, criminalisation, illegitimate new wealth - except for one element: in inter-war Europe, the worst were full of passionate intensity, the best lacked all conviction. Now, fortunately, the worst lack all conviction, too. We must wait and hope, and assist when we believe that our aid will be effective.
What is certain is that the pattern will not be the same in all the former communist countries. Those favoured by smallness, ethnic homogeneity and sound local traditions (or merely 40 rather than 70 years of Bolshevism) will probably be successful: there can be little doubt that the Czech Republic will succeed; the prospects in Hungary, Poland and the Baltic republics are not too bad; in the Balkans, the situation is varied; and the Yugoslav catastrophe has already taken place. The real question mark hangs over the eastern Slav states, the Muslim ex-Marxist world and the Caucasus. And what of Russia? A country that has great difficulty in conquering Chechnya seems unlikely to embark, for the time being, on a new drive to the river Elbe. The perpetuation of an economic and moral slum in large parts of Eastern Europe, possibly involved in the peddling of nuclear arms, is a much more realistic danger. The Russians have made their contribution to the exploration of dead ends for industrial society: messianic righteousness through total collectivisation has been conclusively shown to be unviable. The same is true, I believe, of total laissez-faire, unsustained by other moral and institutional support. Let us hope that we can spare the Russians the task of demonstrating this truth as well. For once, let someone else have a go.
Зую
13 Юли 2003 07:32
Мнения: 3,322
От: Bulgaria
Социализъмът се срина. И какво от това ? На кой вече му пука за държавата на партизаните, на тяхните ятаци, на техните разглезени и ненаситни наследници, които поемаха постовете по наследство. Райчев се е изсилил да ни поднесе накаква много обобщена причина за краха на соц. държавата. Неистина, разбира се, тъй като причините са хиляди, а някои от тях ще се осъзнаят след време. Дори не е сигурно загинал ли е социализмът и дали след време някой няма да го поизчисти от миналите недостатъци и грешки, да го преработи в съответствие с новото време, и да го предложи отново като алтернативен социален модел. И представете си, че намери поддръжници. Може и нещо такова да се измисли- умря държавният социализъм, но в рамките на демократичната капиталистическа държава има необходимата свобода за изграждане на всякакви сдружения между гражданите - икономически, с идеална цел, културни, просветни, охранителни, всякакви степени на коопериране, политически също, землячески и така нататък. И току виж, в капиталистическата държава цъфнали граждански сдружения, които живеят по свои си принципи, разбирания, свой морален кодекс, интегрирани икономически и които са твърде независими от държавата, тъй като са поели собствената си съдба в собствените си ръце. И ако продължи съществуването на тази криминална държава, нищо чудно в недалечно бъдеще да се реставрира социалистическата идея .
raven707bg
13 Юли 2003 11:05
Мнения: 5,137
От: Bulgaria
Райчефф, време е, освен този вестник, да си прподадеш и дипломите, щото си събрал половината от постингите на шушумигата и твой верен слуга Цеков...
Devil е прав - смяташ ни за идиоти и шарани...
lomin
13 Юли 2003 11:57
Мнения: 43
От: Belgium
G-n Rajchev, zasshto zabravjash za razmjanata na zhenite? Tjaa beshe edna ot naj- syshtestvenite razmeni. Osobeno po vyrhovete na vlastovata piramida.

cerovski
Marx++
13 Юли 2003 15:44
Мнения: 202
От: Germany
В статията има редица интересни моменти, но също тя показва колко моге да се спекулира с някои теории.
1. Сталин действително е водил real-politics на възмойното. Идеите на Тротзки за световна революця са били непрелойими. Сталин е бил принуден да въведе плановото стопанство защото СССР е бил изолиран, обграден с врагове и за да осигури защитата на страната той е тръабвало развие тейката индустря. Оттам идва и идеята за колективизацията на земята. До ерата на Брейнев тези форми даваха много доби резултати.
Разбира се това става с големи гертви. Трябва да се отбелеги, обаче, че след касапницата през I световна война и Грагданската война цената на човешкия гивот е била много ниска. След II-зта световна война тази цена се вдига и това дава отрагение в промените, които Хръшчов направи.
2. Разбира се теорията за мрегите е широко използвана на Запад. Така в САЩ се провегдат спецяални курсове за търсене на работа. Една от основните техники е networking, т.е., използване на връзки за тази цел.
И на Запад има размиана на стоки срещу власт, само че в по-скрита форма. Така в най-новата програма на Schreuder се предлага данъците да се намалиат с 10%, което ще доведе до копуване на повече стоки откъдето се очаква да се огиви икономиката откъдето Schreuder очаква да буде преизбран.
3. В един от последните броеве на Scientific American беше излогена теорията на мрейите сас свободен обхват (free-scale networks). Те се прилагат към различни обекти. Оказва се, обаче, че прилойени кум пазаръа те показват че страни, които първи са влезли в даден пазар са много по-облгодетествани от тези които влизат по-късно. Впрочем това го видиахме и с нашето влизане в пазарната икономика от западен тип.
Йори
13 Юли 2003 16:41
Мнения: 2,656
От: Bulgaria
Маркс++,
Предпоследното ти изречение описва така наречения в икономическата теория "трамваен ефект".
Описан чрез виц, той звучи така: На проведеното вчера в гр. Благовещенск състезание между трамваи 1-во място зае мотриса No 17. Интересното в случая е, че тя е тръгнала първа и на старта.
Добави мнение   Мнения:29 Страница 1 от 2 1 2 Следваща