Прочетох романа "Романси в глобално кърваво". Ако някой попита, ще кажа какво ми е харесало. |
ние тук много не четем, щото сме интернетно зависими, лекуваме се, като се излекуваме, ще си купим и некоя книжка... |
Вефке, Ма не си съвсем права, аз чета книжки...изтеглени от интернета. Вече отвикнах да прелиствам хартия, хем хартията некачествена и ще се отровя някой ден, като си плюнча пръстите да прелиствам, хем буквите ми мънички, криви, шрифта ми неудобен, хем като се сетя после за нещо, не мога с дни да го намеря, а тук find и готово. Само не знам още как да си примъкна компа в леглото да си почета някой път преди лягане. |
уви, не всичко го има в нета, а най-хубавото е по рафтовете и сергиите. Ама кога? не можем да сварим.... |
Ааа как не четем бе ...Четем, четем. Благодаря на колегата/колежката за темата. Аз ще участвам активно. Класическото чете на книги е незаменимо. Заедно с лежане и похапване през тва време. Аз прочетох преди два дни- Черният ангел, на Джон Конъли... типична в негов стил за който го е чел. Хорър до дупка... беше ми интересна обаче. Ся сички са полудели по този Давинчи код, та и конъли леко натам се отрлеснал жанрово. Иначе си купувам всички негови книги, но предпослевната - Зли хора немах нерви да я завърша. Ще избера некй по спокоен период за това... ПП. И аз питам какво ти е харесало колега/колежке. Ако мога да попитам какво означава никът Ви Редактирано от - rubstone на 08/12/2005 г/ 19:30:09 |
Здравей, ръбче! Ъх, още един читател на Джон Конъли като мен. Много добър автор, но много мрачен, романите му се гълтат като топъл хляб от любители на кървави трилъри с много ужасии и перверзии. Мисля, че и киното взе да го обсажда, откупва правата. Доста по-добър от Дийн Кунц обаче, що става въпрос за художествени качества и психологогизъм. "Всяко мъртво нещо" прочетох първо от него. И , мисля, още един негов роман - вторият, който излезе преведен. Ма за повече нямам сили. |
бавно Сиби, бавно и на дълги интервали между книгите. Аз Диин Кунц не мога да го толичавам от общата сива маса- ето ти некои заглавия още след Всяко мъртво нещо, Дарк Холоу, Родени да убиват, Белият път, Зли Хора и Черният ангел. Хорър, хорър та чак ти иде в повече ама на две години едни път става...Чудя се кот къде такова извратено въображение у тоя човек. Но поне може да пише има некакаво свръхестествено внушение... Е добре ви успокоих... |
Неговият детектив ли беше Чарли Птицата? Любител на един от най-големите саксофонисти на нашите времена - Чарли Паркър? Спомням си, че писах някъде за този роман - Всяко мъртво нещо, но беше в тема за музиката. Колко ли и къде ли не останаха разпилени мои мнения. Ето - сега получих един мейл от един франкофон, завършил френската гимназия във Варна. Попаднал случайно на "Morceaux choisis", както си ровил в нета. Много възторжен и ентусиазиран - вика, дай да я продължаваме темата, очаровам съм, че имало толкова ревностни франкофони във форум някакъв такъв. Искам да пиша и аз там. Ама, какво да му разправям, то ще е дълъг разказ. Редактирано от - Сибила на 08/12/2005 г/ 20:10:08 |
Да негов. Чарли Паркар. Според мен може да смениш заглавието и да си продължиш да си пишеш. В интерес н аистината не можах да участвам щото не чета френски , а и ного не си падам по поезията.Но има достатъчно други хора дето я обичат и са франкофони... Освен това малко са литературните теми тука... Аз бих продължил |
В момента препрочитам Самуил, иначе съм прочел половината от20-ти век , поредица?!Очаквам поредния Гари Потър и още много рафтове от библиотеката на Чапаев! |
Трябва да попитам г-н модератора дали е възможно да ми прехвърли темата тук и да поканя франкофона в този форум, той така се беше изразил -мога ли да взема и аз участие във вашето тайно франкофонско общество А за авторите на изпипани, макар и ужасяващи и шантави трилъри, от ранга на Джон Конъли - то това са Дейвид Линдзи, авторът на "Милост" и, разбира се - Томас Харис - бащата на лудия д-р Лектър, психоаналитик. Редактирано от - Сибила на 08/12/2005 г/ 20:29:46 |
Ха, СтароЛудо, и моят екземпляр е такъв опърпан. Освен това имам десетки щуротийки от Йозеф Лада - илюстратора негов, че календари, че картинки, че пешкири рисувани. Всичко такова старо сувенирно изхвърлям при чистене, тези - нйе! И като си спомня, че познавах и благия Светомир Иванчев - неговия български преводач, съвсем добре ми става... |
Глей сега, тя таз тема не е за стари хора, да си разправят за Книгите на техния живот. Тук е за млади ора, дето са прочели книги наскоро, а то, ний наште, откога сме ги зачели и не ги свършваме хич... от очелките ли е, от нещо друго ли е... |
Но - на темата. В момента си имам едно очарователно четиво от 880 страници - Дневниците на Едмонд и Жюл дьо Гонкур, Edmond et Jules de Goncourt - JOURNAL, Memoire de la vie litteraire, рових си в библиотеката и я открих, мама ми я е подарила в далечната 1985 г., ама къде ти време тогава да я почвам. А тя е чудесна, изд. Народна Култура, 1982 г., поредица "Извори", под редакцията на проф. Стоян Каролев. Солидна, твърди корици, красива, чак изящна наглед. Не мога да се откъсна от нея, зарязах и къща, и мъж, и деца, па и форум дори. |