|
Първи етап: Преди всичко гражданинът трябва да реши дали да гласува или не. Засега това е силно мажоритарен избор: средно положение няма, избираш между 0 и 1 - или си оставаш вкъщи (0), или отиваш пред урните (1).
Втори етап: Ако си решил на гласуваш, пак вътре в себе си трябва да направиш строго мажоритарен избор: имаш един глас, който трябва да дадеш за един от кандидатите. Дори и вътрешно да се колебаеш между двама равностойни според теб кандидати, в крайна сметка, ако искаш да гласуваш, в самия момент на упражняване на своите избирателни права ще трябва външно, формално, да избереш единия.
Тази система, колкото и да ни изглежда съвсем естествена и дори неизбежна, всъщност е крайно неестествена: да, нормално е един кандидат да ти харесва повече от останалите, но в твоите лични предпочитания съотношението между него и останалите едва ли е точно като съотношението между 1 и 0. Т.е. всички би трябвало да си даваме ясна сметка, че нито предпочитаният от теб кандидат е 100% идеален (дори само в твоите собствени очи), нито останалите са непременно "кръгли нули".
Затова, когато дадеш гласа си за него (1) и всички останали получат от теб нула (0), това едва ли отразява реално твоето мнение и твоите предпочитания. Напротив, естественото състояние на политическите предпочитания на един мислещ човек по-скоро има приблизително следния вид: "Като ги гледам така, най-много ми харесва кандидатът "A", всъщност 80% от това, което той казва, ми се струва съвсем разумно, не ми харесват само около 10% от неговата програма. В програмата на кандидат "B" също има неща, които бих подкрепил, обаче - няма как, не мога заради тези около 5%, които ми харесват в програмата му, да пренебрегна онези 80% при "A"."
Ето как стигаме до една добре позната ситуация: "Хубаво би било, но няма как..." А всъщност има как. Именно тук могат да се проявят най-простите (и технически съвсем лесно осъществими) предимства на едно евентуално електронно гласуване. Когато гласуваш не с "физически" (хартиени) бюлетини, а с електронни, много от разгледаните по-горе несъвършенства отпадат.
Нека сега минем отново през
двата етапа на избирателния процес
от гледна точка на обикновения гласоподавател:
Етап 1: Трябва да избера дали да гласувам или не.
Още тук е възможно да избегнем поляризиращия избор - 0 или 1, - като предвидим възможност избирателят да определя конкретна числова стойност в диапазона между 0 и 1 (например 0,23, 0,45 или 0,56), чрез която ще може да посочи не само дали, а и доколко участва. Т.е. доколко ангажиран се чувства той самият към провежданите в момента избори и към пълната съвкупност от регистрирани за участие кандидати.
Разбира се, силно мотивираните гласоподаватели, за които съответните избори са изключително важни, ще изберат стойност по-близка до 1. Други избиратели, за които това гласуване не е толкова важно, колкото някакви вече минали или все още предстоящи гласувания и които искат да изразят тази своя позиция, могат да изберат подходяща стойност, по-малка от 1.
Етап 2: След като съм решил да гласувам, трябва да посоча на кого от кандидатите давам своя глас.
Тук избирателят също може да получи значително по-широки възможности за избор, които няма да се свеждат само до 1 и 0, а ще му позволят да разпредели своя глас (в посочено от него съотношение) между произволен брой кандидати. Например така: 0,65 за кандидат "A", 0,35 за кандидат "B". Или: 0,40 за кандидат "A", 0,30 за кандидат "B" и 0,30 за кандидат "C".
Стойностите в етап 2 всъщност ще бъдат дялове не от 1, а от стойността, посочена от избирателя в етап 1: т.е. ако избирателят е посочил за своето участие в изборите например стойност 0,65, а за кандидат "A" - 0,40, то в крайна сметка кандидат "A" ще получи от този избирател 0,26 гласа (защото 0,65x0,40=0,26).
Така описаната система с нищо не нарушава досегашното функциониране на демократичния процес, а само го обогатява: който желае, ще може да гласува както досега (на принципа на 0 и 1), а останалите ще могат да се възползват от новите възможности. Така по-точно ще се регистрира действителната ангажираност на избирателите както със самите избори, така и с отделните политически сили и издигнати от тях кандидати.
Какви са предимствата на тази система?
1. Избягва се постоянното възпроизвеждане на "едноцветно" политическо мислене и политическо поведение. На избирателите се дава възможност по-пълно да изразяват при самото гласуване различните нюанси на своята вече формирана политическа позиция. Нещо повече, новата система позволява на гражданите в бъдеще още по-свободно вътрешно за себе си да формулират по-нюансирана позиция, която по-съразмерно и по-точно да отчита качествата на отделните партии и техните кандидати в бъдещите избори.
2. Новата система ще улесни онези гласоподаватели, които имат по-общи предпочитания към лявото или към дясното като цяло: сега те вече няма да бъдат изправени пред необходимостта непременно да пренебрегнат изцяло една от партиите в предпочитаната от тях половина на политическия спектър, за да могат да гласуват за другата партия - вместо това ще могат да разпределят гласа си според собствените си възгледи за конкретната значимост на отделните партии, съответно от лявото или от дясното пространство. Избягва се и страхът, че ако гласуваш за малка партия и тя не влезе в парламента, твоят глас се оказва "пропилян" - при новата система можеш да подкрепиш с част от гласа си малката партия и дори тя да не влезе в парламента, няма да "загубиш" целия си глас, а само тази част, която си дал на малката партия.
3. Променя се нагласата и на самите партии (и на издиганите от тях кандидати) към техните потенциални избиратели: докато при сегашната система при праг за влизане в парламента от 4% малките партии са принудени да ориентират предизборната си стратегия към осигуряване на определен процент "твърди" избиратели, при новата система ще е възможно дадена партия да влезе в НС и само чрез сбора от малките дробни гласове на по-широка част от електората (например вместо да се стреми да привлече гласовете на 4% от гласуващите, една малка партия ще може да прескочи бариерата и получавайки например по 0.20 от гласовете на 20% от гласуващите). Или по-общо казано, при новата система не е толкова решаващо да имаш ядро от "твърди", винаги верни само на тебе избиратели. Защото преливането на някогашните избиратели на една партия към друга ще може да става по-плавно и постепенно, без да се преминава през съществуващия в момента при някои избиратели етап на въздържане от гласуване след силно разочарование от определена партия, за която си гласувал преди. Т.е. разочарованието на избирателя ще се изразява вече не в емоционалното "повече никога няма да гласувам за тия", а в по-умереното "ще им намаля на тия дела от моя глас на следващите избори".
за първото изречение, абсолутно съгласен.
