:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,782,862
Активни 63
Страници 25,824
За един ден 1,302,066

Да гласуваме за повече от една партия

Снимка: Архив "Сега"
Живеем в един "демократичен парадокс". На пръв поглед избирателните системи са основно две - пропорционална и мажоритарна. Това обаче е само външно така. В съзнанието на всеки от нас системата е неизменно "мажоритарна". При това изборът е най-малкото двуетапен, като и на двата етапа той в крайна сметка се оказва мажоритарен.

Първи етап: Преди всичко гражданинът трябва да реши дали да гласува или не. Засега това е силно мажоритарен избор: средно положение няма, избираш между 0 и 1 - или си оставаш вкъщи (0), или отиваш пред урните (1).

Втори етап: Ако си решил на гласуваш, пак вътре в себе си трябва да направиш строго мажоритарен избор: имаш един глас, който трябва да дадеш за един от кандидатите. Дори и вътрешно да се колебаеш между двама равностойни според теб кандидати, в крайна сметка, ако искаш да гласуваш, в самия момент на упражняване на своите избирателни права ще трябва външно, формално, да избереш единия.

Тази система, колкото и да ни изглежда съвсем естествена и дори неизбежна, всъщност е крайно неестествена: да, нормално е един кандидат да ти харесва повече от останалите, но в твоите лични предпочитания съотношението между него и останалите едва ли е точно като съотношението между 1 и 0. Т.е. всички би трябвало да си даваме ясна сметка, че нито предпочитаният от теб кандидат е 100% идеален (дори само в твоите собствени очи), нито останалите са непременно "кръгли нули".

Затова, когато дадеш гласа си за него (1) и всички останали получат от теб нула (0), това едва ли отразява реално твоето мнение и твоите предпочитания. Напротив, естественото състояние на политическите предпочитания на един мислещ човек по-скоро има приблизително следния вид: "Като ги гледам така, най-много ми харесва кандидатът "A", всъщност 80% от това, което той казва, ми се струва съвсем разумно, не ми харесват само около 10% от неговата програма. В програмата на кандидат "B" също има неща, които бих подкрепил, обаче - няма как, не мога заради тези около 5%, които ми харесват в програмата му, да пренебрегна онези 80% при "A"."

Ето как стигаме до една добре позната ситуация: "Хубаво би било, но няма как..." А всъщност има как. Именно тук могат да се проявят най-простите (и технически съвсем лесно осъществими) предимства на едно евентуално електронно гласуване. Когато гласуваш не с "физически" (хартиени) бюлетини, а с електронни, много от разгледаните по-горе несъвършенства отпадат.

Нека сега минем отново през



двата етапа на избирателния процес



от гледна точка на обикновения гласоподавател:

Етап 1: Трябва да избера дали да гласувам или не.

Още тук е възможно да избегнем поляризиращия избор - 0 или 1, - като предвидим възможност избирателят да определя конкретна числова стойност в диапазона между 0 и 1 (например 0,23, 0,45 или 0,56), чрез която ще може да посочи не само дали, а и доколко участва. Т.е. доколко ангажиран се чувства той самият към провежданите в момента избори и към пълната съвкупност от регистрирани за участие кандидати.

Разбира се, силно мотивираните гласоподаватели, за които съответните избори са изключително важни, ще изберат стойност по-близка до 1. Други избиратели, за които това гласуване не е толкова важно, колкото някакви вече минали или все още предстоящи гласувания и които искат да изразят тази своя позиция, могат да изберат подходяща стойност, по-малка от 1.

Етап 2: След като съм решил да гласувам, трябва да посоча на кого от кандидатите давам своя глас.

Тук избирателят също може да получи значително по-широки възможности за избор, които няма да се свеждат само до 1 и 0, а ще му позволят да разпредели своя глас (в посочено от него съотношение) между произволен брой кандидати. Например така: 0,65 за кандидат "A", 0,35 за кандидат "B". Или: 0,40 за кандидат "A", 0,30 за кандидат "B" и 0,30 за кандидат "C".

Стойностите в етап 2 всъщност ще бъдат дялове не от 1, а от стойността, посочена от избирателя в етап 1: т.е. ако избирателят е посочил за своето участие в изборите например стойност 0,65, а за кандидат "A" - 0,40, то в крайна сметка кандидат "A" ще получи от този избирател 0,26 гласа (защото 0,65x0,40=0,26).

Така описаната система с нищо не нарушава досегашното функциониране на демократичния процес, а само го обогатява: който желае, ще може да гласува както досега (на принципа на 0 и 1), а останалите ще могат да се възползват от новите възможности. Така по-точно ще се регистрира действителната ангажираност на избирателите както със самите избори, така и с отделните политически сили и издигнати от тях кандидати.



Какви са предимствата на тази система?



1. Избягва се постоянното възпроизвеждане на "едноцветно" политическо мислене и политическо поведение. На избирателите се дава възможност по-пълно да изразяват при самото гласуване различните нюанси на своята вече формирана политическа позиция. Нещо повече, новата система позволява на гражданите в бъдеще още по-свободно вътрешно за себе си да формулират по-нюансирана позиция, която по-съразмерно и по-точно да отчита качествата на отделните партии и техните кандидати в бъдещите избори.

2. Новата система ще улесни онези гласоподаватели, които имат по-общи предпочитания към лявото или към дясното като цяло: сега те вече няма да бъдат изправени пред необходимостта непременно да пренебрегнат изцяло една от партиите в предпочитаната от тях половина на политическия спектър, за да могат да гласуват за другата партия - вместо това ще могат да разпределят гласа си според собствените си възгледи за конкретната значимост на отделните партии, съответно от лявото или от дясното пространство. Избягва се и страхът, че ако гласуваш за малка партия и тя не влезе в парламента, твоят глас се оказва "пропилян" - при новата система можеш да подкрепиш с част от гласа си малката партия и дори тя да не влезе в парламента, няма да "загубиш" целия си глас, а само тази част, която си дал на малката партия.

3. Променя се нагласата и на самите партии (и на издиганите от тях кандидати) към техните потенциални избиратели: докато при сегашната система при праг за влизане в парламента от 4% малките партии са принудени да ориентират предизборната си стратегия към осигуряване на определен процент "твърди" избиратели, при новата система ще е възможно дадена партия да влезе в НС и само чрез сбора от малките дробни гласове на по-широка част от електората (например вместо да се стреми да привлече гласовете на 4% от гласуващите, една малка партия ще може да прескочи бариерата и получавайки например по 0.20 от гласовете на 20% от гласуващите). Или по-общо казано, при новата система не е толкова решаващо да имаш ядро от "твърди", винаги верни само на тебе избиратели. Защото преливането на някогашните избиратели на една партия към друга ще може да става по-плавно и постепенно, без да се преминава през съществуващия в момента при някои избиратели етап на въздържане от гласуване след силно разочарование от определена партия, за която си гласувал преди. Т.е. разочарованието на избирателя ще се изразява вече не в емоционалното "повече никога няма да гласувам за тия", а в по-умереното "ще им намаля на тия дела от моя глас на следващите избори".
24
617
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
04 Януари 2005 01:21
/:/ "Да гласуваме за повече от една партия"
......................................... .........................
ИЛИ : КАК ДА ГЛАСУВАМЕ ПО-ДЕМОКРАТИЧНО - ЗА ПОВЕЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ!?
Сиреч, "КОНСЕНСУСКРАЦИЯ" !!!
...
Из "Архивите говорят":
ВРЕМЕ ЗА
КОНСЕНСУСКРАЦИЯ


ПО-ДОБРЕ “ПО ВОЛЯТА НА ВСИЧКИ!”, ОТКОЛКОТО “ПО ВОЛЯТА НА ПОВЕЧЕТО!”
Със сигурност царят-премиер- Симеон Сакскобурготски, ще остави следа в новата демократична история на България. Ако не с друго, то поне с това, че в първото сформирано от него правителство имаше, макар и неофициално, представители и на част от Опозицията.
На пръв поглед участието на Опозицията в управляващо правителство противоречи на класическите канони на класическата Демокрация! Защото там е казано, че: правото да управлява е на Мнозинството и се изпълнява неговата воля! А Малцинството има правото само да чака да дойде времето, когато ще стане Мнозинство и “ще се обърне палачинката”. Очевидно е, че в тази базисна постановка на Демокрацията е заложено противопоставянето, “политическата конкуренция”- на една част от обществото срещу друга/и/. Но за разлика от конкуренцията в производството и търговията- където купувачът може да влезе веднага в съседния магазин!- в политическата система и управлението на държавата това може да стане едва след четири години/е, понякога, но като изключение, и по рано/. Това е твърде дълъг срок за поправяне на “грешка” на Избирателя! Всъщност, това е “грешка”, а и “грях”, на Демокрацията…
Теоретично е възможно, при едни избори, Мнозинството да е с много малко, дори и само с един глас, вповече от Малцинството. И по силата само на една-едничка цифра, управлението на държавата ще се извършва по волята на тези, които са с един гласоподавател повече! Против волята на тези, които са с един гласоподавател по-малко! Това положение може и да е редно- от гледна точка на закона и Демокрацията, но е вредно за Обществото, като цяло, и за Справедливостта!
Вярно е, че Чърчил е признавал , че Демокрацията има и своите недостатъци. Вярно е и, че Тони Блеър преди време си беше позволил да помечтае за някакъв си “Трети път”-вероятно, между Демокрацията и НЕдемокрацията?!. Но вярно е и, че сегашното “демократично статукво” на демократичните избирателни системи трябва и може да бъде променено- към по-добро и по-справедливо! Още по-вярно е, че има хора и групи от хора, които дължат просперитета си именно на това статукво и нямат интерес и желание то да бъде променено. Но не за тях ми е думата и грижата!...
От Демокрацията по-демократична е само КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА !
Сиреч, такава политическа и избирателна система, която позволява да става в управлението и с управлението на държавата и обществения живот това, което е по волята на всички, а не само на това, което е по волята на повечето. “С КОНСЕНСУС”- т.е. “с общото съгласие на всички” означава, че всяка от групите с различни интереси в обществото, се отказва ДОБРОВОЛНО от част от тях, за да бъде постигнато взаимноприемливо окончателно решение. Нещо като в брачния съюз- той е силен там, където се крепи на взаимния компромис! Или при избора на нов папа, съшо!
От “технологична” гледна точка Консенсускрацията е лесно постижима. Всъщност, има аналог в живота- например, при избор на “Спортист на годината”, който правят спортните журналисти и медии. Там всеки номиниращ номинира, примерно, по десет имена, като ги подрежда в низходящ ред /по точкова система- от 10 т. към 1 т./ според предпочитанията си. При рекапитулацията , обаче, е възможно да се окаже, че печеливш брой точки е събрал не този, който е посочен от по-голям брой гласуващи за техен фаворит, а друг! И точно в този случай е налице “силата” на Консенсускрацията: избраният е избран по волята на всички, той се явява избраник на всички, а не само на някои! Този избор е не само по-справедлив , но и ПО-ЗАДЪЛЖАВАЩ за всеки от избиращите- защото и неговият глас е бил определящ и взет изпредвид. При това, напълно демократично! Този факт е особено важен, когато се състезават не само личности, но и програми, платформи, идеи - избраната е ПОНОСИМА, в някаква степен, за всяка от групите с различни, а нерядко и с противоположни, интереси!
На практика, за да се осъществи “технологията” на Консенсускрацията в избирателното право, е необходимо да се въведат едно- две “нововъведения” и изисквания. Задължително изискване е кандидатите, програмите и платформите, които се изнасят на изборния “пазар”, да са повече от две. За да се улесни процедурата при гласуване, а и за да се опрости последващото преброяване, трябва да се въведе праг за броя на номинациите , извършвани от всеки гласуващ- т.е. всеки да има право да гласува само за 3-5 кандидатури, например, от цялата листа. Улеснението идва и от това, че при тази система отпада и нуждата от балотаж- фактически е извършено и второто, “резервното” подреждане на дадените за всеки отделен кандидат гласове/понеже е гласувано за всички ЕДНОВРЕМЕННО!/. Значи, освен всичко друго, ще се пести и обществено време, и обществени пари!
Противниците на гласуването на принципа на Консенсускрацията непременно ще потърсят “под вола теле”. Ще се чуят, със сигурност, приказки за това, че Народът още не бил узрял за такова нещо. Или , че такова нещо няма никъде по Света. Дори и, че не е демократично, понеже Болшинството не получава това, което е искало. И т.н. и т.н. Но истината е друга: при Консенсускрацията е много по-ограничена възможността за манипулация на общественото мнение- лесно изпълнимо е да се манипулира в полза на един кандидат, но не и на следващи/ а, видяхме, че може да се окаже някой от тях печеливш!/. Истината е, че при Консенсускрацията ролята на кебапчетата и бирата в изборния “процес” силно е ограничена. От това , обаче, ще пострадат само онези, които имат парите да плащат за спечелване на избори – и не само за кебапчета, а за медии, агитки, концерти, за имиджмейкъри, консултантски и социологически агенции и т.н.
Да, така е при Демокрацията! “Демокрацията си е Демокрация, но ИЗБОРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ С ПАРИ! С МНОГО ПАРИ!” . И се печелят от този, който ги има многото пари! Останалите “духат супата”-някои дори и без да се усещат и да го разбират, когато дават гласа си ! А това нито е справедливо, нито е демократично, нали!? А, нерядко , е и вредно за обществото, като цяло!
България е пред избори- догодина, парламентарните. Дай, Боже, те да са по-справедливи, по-демократични , по-благотворни и по-полезни за нацията ни от предишните! А, дай Боже, вякои от следващите избори да са и КОНСЕНСУСКРАЦИЙНИ !?...
......................................... ....................................
ГЛАВНОТО в идеята за КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА е, че трябва да става /и ще става! / това, което е "по волята на ВСИЧКИ", а не, което е само "по волята на ПОВЕЧЕТО" !!! Сега ще дам "цветен" пример:
Четирима студенти ще живеят на квартира в една стая. Искат да й сменят тапетите с нови, цветни.. Но всеки има свое предпочитание за цвят. Решават цвета да не го посочва най-възрастния, а да го определят по общо съгласие /"консенсус"/. Първоначалните предпочитания за цвят са: Студент С- син, студент Ч-червен, Ж- жълт и В-виолетов . Решават да гласуват по новому: всеки ще гласува за всички цветове, като ги подреди възходящо-според своите предпочитания- по точкова система.
Студент С: дава 4 т. за син, 3т. за виолетов, , 2т. за жълт и 1 т. за червен.
Студент Ч: дава 4т. за червен, 3т. за виолетов2т. за жълт и 1 т. за син
Студент Ж: дава 4т. за жълт, 3т. за виолетов, 2т. за син и 1т. за червен
Студент В: дава4 т. за виолетов, 3т. за жълт, 2т. за червен и 1 т. за син
РЕКАПИТУЛАЦИЯ ПО ЦВЕТОВЕ:
син- 4+1+2+1= 8 т., червен: 4+1+1+2 = 8 т. , жълт: 4+2+2+3=11 т., виолетов: 4+3+3+3= 13 т. . ФАВОРИТ ще е виолетовият цвят !!!
Схемата е приложимо във всички случаи от живия Живот, където сега решенията се взимат с Болшинство , при всякакъв избор с гласуване /без значение е за какво иде реч !/
”С консенсус” могат да бъдат избирани КМЕТОВЕ, ДЕПУТАТИ, ПРЕЗИДЕНТ и т.н.
Дори и Министерския съвет може да бъде съставен на принципа на Консесускрацията: предварително се оценява в точки “креслото” на всяко министерство, и партиите/всички, които са получили над определен процент от гласовете- %тът може да е по- малък от този, който е нужен за влизане в Парламента!/ получават министерски кресла- за съответния брой "точки", които са набрали в изборите!
Е, това е В ОБЩИ ЛИНИИ ! Важното е да се разбере главното: при КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА няма противопоставяне и фаворизиране на ВОЛИ !!! Там става това, за което са дали СЪГЛАСИЕ в с и ч к и !!!
PARAGRAPH39
в..”Черноморски фар”- гр. Бургас
11.11.1990 г.
Актуализирано:
30.05.2004 г./Форум на в.”Сега”/


04 Януари 2005 01:23
Тази ценна идея трябва да бъде незабавно внедрена и в брачния живот. Традиционното черно-бяло отношение към съпругата вече е изживяло времето си. Защо пък да не може и комшийката да получи примерно 15%.
04 Януари 2005 01:28
ДА, ама ще получи САМО 15%/ + 15% от съпрута си- общо 30%/, а НЕ 100%, както е получавала досега ! Затова !!!
04 Януари 2005 02:27
Параграфе, чудесна идея, но не виждам защо не щеш да се прилага и за съседката. Ако получи 30% значи толкова си е заслужила. Другата съседка ще получи 170 съответно. Аз така разбирам консесуса - да се види с колко един резултат е по-предпочитан от друг като компромис. Тъй де, 30% не е малко. А ич?
А иначе не сме дорасли до консенсус. Нито даже до компромис. Първо трябва да се научим да спазваме законите такива каквито са и съзидателната ни енергия да стане по голяма от разрушителната.
04 Януари 2005 02:59
Параграфе , я се консултирай с Ким Чен Ир по въпроса. При него нема грешки, нема грехове , нема демокрация , нема лабаво.
Айде наздраве за демокрацията, БОГ да я прости !
04 Януари 2005 03:16
Джордано Бруно е отишъл на кладата поради съществуващия КОНСЕНСУС че Земята е неподвижна, а всичко се върти около нея.Параграфе , дай да постигнем КОНСЕНСУС, та да го завъртиме това кълбе, става ли ?
04 Януари 2005 08:29
Отново се говори за изборите без да се изясни най-важния въпрос: какво точно се иска като резултат.
Казано простичко иска се Народното събрание да си върши добре работата – законодателна и управленческа (чрез изпълнителната власт избрана от него).
Досегашната система на избори очевидно дава безброй дефекти. Най-главният – избираш едно (партия), получаваш друго (депутати, които често и напускат партията). И ничия ОТГОВОРНОСТ (заложено е в конституцията!). За илюстрация простичък пример:
Собственик си на голяма фирма (народът); трябва ти много добър специалист за да движи професионално нещата (Парламентът); възлагаш на известна фирма (избори), която с това се занимава, да ти намери човек, като изцяло разчиташ на нея; тя ти изпраща “специалист”, който, образно казано, като види компютър се чуди каква е тази марка пишуща машина; в резултат фирмата (България) отива на кино.
С предложения от автора вариант може даже да получиш вместо един професионалист-управленец трима готвачи (от три малки партии)...
До тук ясен ли съм?

Редактирано от - Графът на 04/1/2005 г/ 08:31:48

04 Януари 2005 09:45
Авторът пропуска да каже, че това е типичен "размит" подход (fuzzy approach). В думата "размит" няма нищо лошо - това е математически термин, въведен от иранския учен Заде (Zadeh).
04 Януари 2005 10:39
Графе, за първото изречение, абсолутно съгласен.

Относно предложенията в статията.
1. За желанието да се гласува описано като ”0 и 1” не мисля че някой ще иска гласът му да се брои за половин, за каквито и избори да затава дума.
2. Не мисля че дилемата ”харесвам 80% от програмата ……..” и прочее е валидна и за 0.1% от избирателите.
3.Дори и така, когато гласуваш с 10% за ”някой” не следва директно че гласуваш за точно тези 10% от ”програмата” му които ти допадат.

Към Мишо Константинов: Съгласен съм че трябва да има постоянна оптимизация на всички механизми, вклучително и тези за гласуване – имам предвид както принципните така и техническите. Но все пак, толкова нереална картина ли представлява текущия модел за да са актуални толква ”радикални” предложения.
С уважение (все пак съм ваш бивш студент).
04 Януари 2005 10:59
Имам едно конструктивно предложение към господата М. Константинов и автора Сирков.

За да се избегнат излишни харчове (нали все пак всичко е в името на данъкопплатеца), политическите лидери да се разберат по между си кой колко ще получи и после да се провеждат избори. И всеки от гласовете на електората (т.е. всяка електорална единица) да се дели според споразумението - 1/40 за партията на Жоро Шпагата, 1/4 за Хубавото Наде, 1/5 за Костов, 1/10 за Доган, 1/3 за Царя и тнт.
За да се улесни процеса и за по-нататъшни икономии, може даже да не е необходимо да се отива и да се гласува - просто гласовете на електората автоматично ще се делят. Ще има участие 100% (демек пълна победа на демокрацията), а и партиите, ще усвоят напълно полагащите им се по левче и коджа на глас. И още един плюс - гласоподавателите ще бъдат доволни, че не са гласували за онези разбойници в парламента - демек, че не са допринесли по никакъв начин моментно "лошите" да дойдат на власт.

Какво ли мисли г-н Константинов по това предложение?

04 Януари 2005 11:09
Първи етап, втори етап - това просто не е вярно. Да гласуваш или не най-често решаваш след като си огледал кандидатите и дали някой или някои от тях заслужават по някаква причина твоя глас. Това в общия случай не е харесване, макар че е преобладаващо.
Подобно разбиване на предпочитанията към кандидатите и сега е налице, но в обобщен план. Разликата като изборен резултат между сегашния начин и предлагания най-вероятно ще се окаже несъществено малка.
Има и противоречие в съжденията - На кандидат А съм харесвал 80% и не харесвам 20%(съотношение 4 пъти), а за Б - харесвам 50% и не харесвам 10%(съотношение 5 пъти). Много ми е интересно как ще си разпределя гласа за А и Б при тази ситуация. Това са си две отделни неща.
Изброените предимства според мен в подобна степен и недостатъци. Забравя се и ефекта от манипулациите, много по-лесни при електронно гласуване и сигурни при държава като България.
04 Януари 2005 11:20
Параграфе,
Някой във вестника беше писал "Пази Боже от консенсус!". В нормално общество не може да има консенсус, а само компромис. Това дето го предлагаш на практика от векове се прилага в парламента - всеки избирател казва какво иска и възлага на избранника си да го защитава. В парламента се търси компромис /а не невъзможния консенсус/ между исканията на хората съобразно с тежестта им /броя на гласовете за партия = програма/. Друг е въпросът че /по ред причини/ тази машина в нашия парламент не работи.
04 Януари 2005 11:40
Ала-бала!
Кучетата си лаят, кервана си върви!
04 Януари 2005 12:12
Познавам Мишо Константинов като отявлен седесар, на когото слюнки хвърчат от устата, когато заговори за баш "демократите". От няколко години говори за демократизиране на изборната система, но нямам му доверие, защото идеите му са насочени към елиминиране на хората разбиращи от политика, а изкарване на преден план неосъзнатата, манипулирана и зомбирана част от обществото.
04 Януари 2005 13:07
Първи етап, трети етап, пети етап - дрън дрън ярина. Жалко предложенийце за освежаване на ционистката конспирация, наречена демокрация. Ако някъде действително тръгнат по истински демократичен път да си решават проблемите, ционистите ще накарат САЩ да ги бомбардират. Демокрацията е приемлива за Вашингтон само ако изберат подкрепяните от ционисти туземни сансъвабичис (вж Бушченко) или направо докараните от САЩ кучи синове (вж Исаакашвили).
Оса Такива като седераста МК и авторите на подобни на тази статийки го правят по поръчка на ционистите. По-старата им агентура от няколко години, а сега се прави пропагандна кампания. Значи в скоро време ще се появи ИСТИНКОТО И ЕДИНСТВЕНО ВЯРНОТО предложение за оптимизиране на демократичните практики. После ще бъде наложено на колониите за щастливо изпълнение. Това, че някой има висше образование и дори преподава във ВУЗ, съвсемв не е гаранция, че е интелигентен, умен и достоен човек. Умният, интелигентният, достойният не става седесарст.
Само умницата Миранда прави изключение!
04 Януари 2005 14:02
На някои колеги съвсем им падна нивото. Ако изобщо го е имало. Сега една задача. Ако в една страна 90 на сто гледат Big Brother, ако 80 на сто харесват Слави Трифонов и 70 на сто харесват Бойко Борисов, то какъв е процентът на тези, които правят поне едно от тия неща? Отговорът е: поне 50 на сто. Жална й майка на тази страна. То и американците са не по-малко тъпи, но поне са си надвили на масрафа.
Бъдете здрави!
04 Януари 2005 14:14
Аман от самопоканили се навлеци
04 Януари 2005 14:20
Да продължа.
За следващите редове изхождам от факта, че избираме и ни управляват партии (и така ще бъде до доста далечно бъдеще!). Дори само мажоритарен да е изборът, пак ще е същото – ще се гласува за когото ти каже твоята партия. След избора обаче, нещата се променят – по конституция депутатите са избрани “лично”. И стигаме до най-сериозната слабост на досегашния ни избирателен закон – абсолютно никаква възможност за контрол и изискване на отговорност за работата. Такава възможност нямат и самите партии, чрез които са избрани депутатите. Няма народно събрание, което да е завършило в абсолютно същата конфигурация, с която е започнало. Най-драстичен е сегашният случай – нито един от сегашните депутати на мнозинството нямаше да бъде в парламента без името на един човек – Симеон Кобургготски.
Тогава какво изпълнение на “програми и обещания” може да се искат? От кого?
Не се ли намери решение на този проблем батакът ще става все по-голям, каквито и варианти да се приложат. Мисля, че реално ще помогне донякъде (ще увеличи отговорността на партиите) варианта: който напусне парламентарната си партийна група автоматично напуска и парламента. Това го има дори в Украйна, която толкова ожалихме в последно време!
Като възможност да се гласува за повече от една партия е по-реален и логичен вариантът:
Определя се брой места за даден район – примерно 10. Имаш право в обща листа да отметнеш 10 души независимо от групата на коя партия са – 2 от тая, 3 от оная, 5 от трета... Така избирателят ще може да гласува освен за програма на партия, но и за нейните изпълнители (и евентуално коригиращи слабите страни).
А за следващи избори трябва да се помисли за възможност избирателите да отзовават своите избраници – разбира се с достатъчно сложна и тежка процедура за да не се злоупотребява.
Въпросът за ОТГОВОРНОСТТА на избраниците в избори е възлов и трябва да му се търси решение!
04 Януари 2005 14:37
Тя задачата има и обратен вариант - ако в България:
90% не харесват БСП
90% не харесват СДС
90% не харесват ДПС
90% не харесват НДСВ
98% не харесват нито една от останалите партии
то колко процента ще гласуват за партията, чиито привърженик е МК. И колко процента изобщо ще гласуват.
Харесване и гласуване са доста различни неща и не може простичко да се манипулират, както с кой какво гледал.
Колкото до нивото - там май нещо се използва, как му викаха май умножение, много е сложно, първо трябва с него да започнем, а после да разбираме велики задачи.
04 Януари 2005 16:31
Мишо, а теб колко процента те харесват, бе?
Ако 80% не те и знаят, а от другите 20% 95% те не харесват, общо колко е харесват?
...това като примерна задачка само, гледам обичаш сметките.

Редактирано от - kaily на 04/1/2005 г/ 16:54:49

04 Януари 2005 17:22
С няколко думи по темата – предложението на автора - ще приключа.
Колкото и “красиво” и примамливо (голяма точност в гласуването! ) да звучи, тук всъщност имаме “флангова” маневра на “електронното гласуване”. Ясно е, че и до такова ще се стигне – не съм му противник. Но е ясно и защо СЕГА, за тия избори се натиска да се приеме, след като очевидно още не му е времето. Целта не е подобряване на качеството на резултата от изборите. Целта е единствено пробутване на “малките” партии в народното събрание. Като под “малките” разбирам определено новосъздадените лидерски “люспи”-партии и партии на нови кандидати за вечни депутати. За тях електронното гласуване е добър вариант, като се има предвид, че възможните им привърженици са основно в големите градове, но са много далеч от мотивацията на твърдия електорат на големите партии. При електронно гласуване има вероятност повече да гласуват. Със сигурност ще дойдат и повече гласове от чужбина за определени партии. А ако може да се заобиколи 4 %-та бариера и като се прибави възможност за определен вид атаки...
Изобщо очаквам и още “хрумвания” подчинени на същата цел. Не очаквам предложения за истинско решаване на наболели въпроси.
Напр. при цялото ми уважение към г-н Константинов – всички знаем за епичната му борба с “гласовете-фантоми”;
и той, и ние знаем, че тях ги има на списъчно ниво поради мърлявост на съответните служби, но не са оказвали влияние на резултата от изборите;
и ние, а и той още повече (като специалист от висока класа!) знаем, че преразпределението на гласовете под 4 %, независимо по каква система ще става, си е жива фалшификация, кражба на гласове и промяна на вот на избиратели;
но не съм чул за поведена битка за премахване на тази несправедливост.
И пак пример от “горката” Украйна – ако сте обърнали внимание там на тези избори се гласуваше с 3 възможни бюлетини: за всеки от двамата кандидати и за “против двамата”!
04 Януари 2005 18:55
До “специалния гост” () във връзка с последния му постинг:
Уважаеми г-н Константинов, “хляб и зрелища” са довели човечеството до тук, където го виждаме. Само зрелища са го довеждали периодически знаете до къде!
Това за Вашата задача от един нематематик.
А за Вашето недоволство от интереса към “симпатичната идейка” – уви, електронното гласуване не можа да предизвика така необходимия Ви всенароден възторг. Очевидно интересите на новопартийките не са в центъра на вниманието на “тъпите българи”, които на това отгоре не са си надвили на масрафа...
Приятна вечер!
04 Януари 2005 19:28
НЕВЕРНИЯ ТОМА,
/:/ "... В нормално общество не може да има консенсус, а само компромис.В парламента се търси компромис /а не невъзможния консенсус/ между исканията на хората съобразно с тежестта им /броя на гласовете за партия = програма/. Друг е въпросът че /по ред причини/ тази машина в нашия парламент не работи. "
..................................
В ГРЕШКА СИ!
Първо.В Парламента/ите/ има ДИКТАТУРА НА МНОЗИНСТВОТО, а не Компромис !!! Всъщност, СЪЩНОСТТА на Демокрацията е именно в това- ДИКТАТУРА на Мнозинството над Малцинството!!! И тъкмо това й е ОСНОВНИЯТ НЕДОСТАТЪК на Демокрацията!!!
Второ. "Компромисът" е задължително условие, за да се стигне до КОНСЕНСУС ! Самият КОНСЕНСУС съдържа в себе си КОМПРОМИСА- нещо повече, той е КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ от направен Компромис!
Напротив, БЕЗ Консенсус- в резултат на Компромис между ВОЛИТЕ на различните групи в Обществото- едно Общество НЕ МОЖЕ да бъде "нормално" !!! Там където НЯМА Консенсус- има Диктатури или Революции!!!
А ако НЕ ти се вярва, че може да се живее с Консенсус- направи си у дома следния експеримент: Вземете решение какво ще вечеряте утре вечер, като гласувате по формулата, която аз предлагам по-горе! Успех!
И "Бон апети" !!!
05 Януари 2005 02:22
Параграфе, ЧНГ !
Формулата ти може и да става за определяне на меню у дома, но дали ще става за определяне на управляващи в държавата! А те ще са ли съгласни?!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД