|
"М-класата" е емблематичен модел. Още с лансирането си преди осем години тя се утвърди като своеобразен законодател на модата в сегмента си и даде тласък на развитието му. Преди нея луксозните асфалтови всъдеходи бяха нещо екзотично и сравнително ограничено (особено в Европа), а еталоните "Джип Гранд Чероки" и "Рейндж Роувър" произлизаха от специализирани фирми. След намесата на "Мерцедес" в надпреварата се включиха играчи като БМВ, "Фолксваген", "Порше", "Волво". Стягат се "Ауди" и "Сааб". Всички те загърбват всъдеходността и залагат на бързината и лукса. Така на практика се оформи нещо като Формула 1 в сегмента на джиповете.
Новото поколение на "М-класата", разбира се, се вписва в тази тенденция, но едновременно с това предлага и вариант с по-висока проходимост, който надали ще остави конкурентите равнодушни. Нищо чудно така да тръгне и нов кръг от надпреварата в технологичното въоръжаване, който може да върне на свръхлуксозните и бързи машини към корените на изначалната им идея.
На външен вид втората "М-класа" не дава подобни признаци. Основните черти на предшественика са запазени, но са доразвити към повече авторитет и стремителност. По размери машината е леко пораснала - дължина 4,78 м, широчина 1,91. Височината обаче е намалена с 5 мм и е 1,81 м. Като цяло линиите са по-елегантно очертани, агресивността е подсилена. Целият външен вид на всъдехода го определя като типичен обитател на богаташките квартали. Ако на подобна машина й се случи да се впусне извън пътищата, то е по-скоро за развлечение и удоволствие, отколкото за сериозна борба с баирите. Аеродинамиката е шлайфана внимателно и коефициентът на въздушно съпротивление е намален до 0,34.
Двигателната гама е също така авторитетна и авангардна. Три от четирите агрегата, с които стартира моделът, са нови. Може би най-масови ще бъдат V-образните шестцилиндрови турбодизели. По-малкият - с индекс ML 280 CDI, има мощност 190 к. с., а по-големият - ML 320 CDI, е с табун от 224 коня. Въртящият момент е съответно 440 и 510 Nm, които са на разположение при 1800 оборота. Турбодизелите са оборудвани с трето поколение система Сommon-rail за директно впръскване на горивото и осигуряват разход от 9,4 литра нафта на 100 км път. Нов е и бензиновият V6 агрегат ML 350 (272 к. с.). Връх в гамата е петлитров осемцилиндров двигател ML 500 с мощност 306 к.с.
Новото поколение на "М-класата" изпреварва конкурентите със 7-степенната си автоматична скоростна кутия. Тя може да се съчетава с всички двигатели, като управлението й в ръчен режим е от малки лостчета под волана като във Формула 1.
Окачването е пневматично, като може да се адаптира към различни пътни условия и скорости. Електрониката е способна сама да пригажда работата на амортисьорите, като се стреми да осигури оптимално съотношение между комфорт и стабилност. Задвижването по принцип е постоянно включено 4х4, като преразпределението на въртящия момент се прави автоматично в зависимост от натоварването на отделните колела. Всичко това е доста разпространено при луксозните асфалтовите всъдеходи.
Интересна новост е версията с повишена проходимост. Тя запазва лукса и бързината и надали е насочена към лесничеи и военни. По-скоро е предназначена за богаташи с алпинистки наклонности, тъй като е способна да се справя и с по-значителни офроуд предизвикателства. При нея пневматичното окачване може да увеличава пътния просвет с 11 см допълнително, което издига каросерията високо над бабуни, дупки и камънаци. Самоносещата структура на каросерията е усилена, за да й придаде по-голяма твърдост. Задвижването 4х4 е с блокиращи диференциали, добавена е и допълнителна понижаваща предавка. Така машината може да се бори със сериозни препятствия, да затъва в дълбоки кални локви, да пълзи по каменисти склонове и да се измъква от всевъзможни изпитания дори и ако само под едното колело има твърда почва. Всичко това е безсмислено за асфалтовите всъдеходи, но е необходимо за безкомпромисните офроудъри. По този начин второто поколение на "М-класата" се опитва да създаде нещо междинно, обединяващо двете основни направления в развитието на всъдеходните машини.
Ако тази версия срещне добър отклик, най-вероятно и конкурентите ще бъдат принудени да направят нещо подобно. Така може би и "Порше" ще трябва да разработи истински офроудъри и да се впусне из баирите и калта.