Не знам каква е причината. Водата ли, климатът ли, генетичният ли басейн или нещичко друго, ама по нашите земи винаги е имало едно такова прогресивно отношение към религиостроенето. Няма ги ония ми ти другоземни схоластични окови, няма ги противоестествените дизгини на духа и физиката. Всичко следва в общи линии едни разумни криви и дори ритуалите, ако сте забелязали, наблягат главно на експерименти с ферменти. Ами тъй, де. На това му викам аз религиостроене и уважение към Творителя. Няма блъскане на глави о стените, забулване в чаршафи и диети, по-драстични от Аткинсовата. Всичко следва естествените потребности и туйто.

Я погледнете всичките онез мрачни религии, дето са ги измислили шумери, месопотамци, египтяни, израелтяни и разните му други древни. Накъдето и да се обърнеш, все едни такива гаднички ограничения гледаш: Недей да правиш това! Не пий онова! Не яж тия неща, особено пък ако ония са такива! Не пипай булката на ближния! Срежи си кожичката на пишката и я дай на своя Господ като залог за не знам си кво! Въздържай се от това! Строго изпълнявай онова!... Все някаква си там балтийка чака да отсече и най-невинния полъх на рахатлък. Я табу там, я пости, я пък някакъв хептен завързан ритуал, през който се чудиш какво да правиш, за да не заспиш. Страх, скука и примирение.

Докато разните му там чужди суверени и служители на организираната религия се чудели с какви идиотщини да си накажат поданиците, по нашите земи най-популярният бог е бил онзи на музиката. Докато разните му там чуждоземни шамани се чудели с какви гадости да накарат тълпите да треперят от страх, по нашите земи хората си правели вакханалии. Правели-стрували нашите, все към рационалното ги влечало и да ви кажа правичката, хич и не ги обвинявам хората.

Баш когато християнската религия опушвала с тамян и оковавала в догми цялата тогавашна цивилизация, по нашите земи се пръкнала една прогресивна алтернатива - богомилството. То било нещо като "християнство с хуманно лице" и поп Богомил е бил нещо като тогавашен Дубчек, ама пък тогавашното ми ти християнство събрало силите си и като армиите на Варшавския договор погнало тази ми ти рахатлъшка версия на християнството. Не може, значи, то така... днес ще поискаш туй, утре - онуй, и току-виж - спреш да се боиш и да си плащаш данъците и кой знае какви "дяволчета" ще ти се пръкнат в главата.

Да де, ама нашите не се дали лесно. Борели се хората за рахатлъка си с нокти и зъби.

Не сме ние, значи, по табутата, не си падаме по самобичуването, разраняването на темето, обвиването с чаршафи и биенето на главата в стена. Не сме, бе... и туйто. На нас ни дай да се правим на кукери, лози да подрязваме и винцето от котле да дегустираме. Даже и свещениците ни са едни такива хорица с усет към "природосъобразното"... и попадии си имат, и все бутилката им в ръката.

То и в по-ново време видиш ли някой нашенец да ти проповядва негов си дериват на популярно мейнстрим учение, бъди сигурен, че морен вода няма да пиеш. Погледнете дъновистите, да речем. Хората мирни едни такива и нито се бодат с шишове, нито се режат с бичкии. Ще се съберат там значи, песнички ще пеят, на цигулки и флейти ще свирят и танци в бели одежди ще играят. Верно, смешничко и демоде изглежда, вегетарианството малко пресилено идва... ама пък - хей, нали си се радват хората? И нито ти бъркат в джоба, нито ти тропат по вратата да те вкарват в "правата вяра". Е това разбирам аз религия, а не - дай да убиваме в името на нашия бог, да режем глави и разни такива варварщини... ами, ами... за друго може и да не сме кой знае колко в авангарда на световната цивилизация, ама за измисляне на ПРИРОДОСЪОБРАЗНИ РЕЛИГИИ - виж, тук нямаме равни. То и затуй сигурно някои разправят, че Бог бил българин.