:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,692,916
Активни 300
Страници 23,398
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Факири на оцеляването

Не само липсата на пари е проблем на Втора градска болница в София. Тя поема и социални функции, от които държава и община отдавна са вдигнали ръце
Болницата е символ на обществото, обичаха да казват здравните реформатори от времето на кабинета "Костов". Сега пък ни казват, че болниците тънат в дългове, трябва да лекуват с евтини медикаменти, а пациентите им трябва официално да си доплащат за лечението.

Знаем какво ни е обществото, но решихме да посетим една обикновена болница в София, за да видим как се отразява то в нея и докъде я е докарала здравната реформа.



--------------------

Усещането при разходка из Втора градска болница е за някаква особена свежест, жизненост, патриархалност дори. Болницата сякаш още носи духа на соцблагополучието, въпреки че нито един от проблемите, които трябва да решава ежедневно, са били мислими преди 13 г. Като атмосфера обикновената общинска болница, където лежат обикновени хора с обикновени болежки, е доста далеч от нашумялата покрай трансплантациите напоследък "Св. Екатерина" и нейните алуминиеви фасади, стъклени асансьори, видеостени за конферентна връзка и охранители с радиостанции, които се държат като бодигардове от НСО по време на визита на чужд държавен глава. Ако "Св. Екатерина" потиска със своя лукс и оставя впечатление за нещо скрито, Втора градска е лъчезарна и открита с олющената си фасада и общителния персонал.

Никой не ни спира на входа. Не че няма пазач. Напоследък в лечебните заведения има практика да се назначава охрана, която да следи посетители да влизат само по времето, обявено за свиждания.

"Всеки ден има кражби, затова съм назначила един човек за пази на входа", обяснява директорката на болницата д-р Мариана Василева. Краде се, каквото има оставено по кабинетите - левчета, евентуално апаратура, напоследък дори компютър задигнали.



За "Егида" и такива с картечници пари няма,



шегува се директорката. Не са ви спрели на входа, защото постоянно минават хора - към болницата има и поликлинична част, провеждат се и комисии по ТЕЛК, обяснява Василева и се заканва за уволни пазача.

Болницата пести от парите за охрана, за да може да ги дава за основното си предназначение - лечение на болни. Тя е на издръжка на общината, която тази година е орязана с 40%. Има договор със здравната каса, но нейните клинични пътеки не покриват всички болести, които здравното заведение лекува. Например в детската клиника само 38% от децата се лекуват по клинични пътеки. Т.е. касата дава пари за лечението само на толкова пациенти, и то не цялата сума.

50% от възрастните пациенти също не са по пътеки. Касата не плаща за лечение на хипертония, язва на дванайсетопръстника и още доста чести заболявания. Защо в болницата не правят както на други места - вместо хипертония да пишат сърдечна недостатъчност, тъй като тя се поема от НЗОК? "Да, а после като дойдат церберите?", отвръща Василева. Церберите са контрольорите на касата.



Пътеките на здравната каса са порочно остойностени поначало,

обяснява Василева. Например за една ампула антибиотик касата плаща 13 лв. А при обявяване на търг за доставки най-евтината оферта за същата ампула е 15 лв.

Е, добре, де, след като парите от общината са по-малко, касата не покрива цялото лечение, а и цените на режийни, храна, лекарства постоянно скачат - как се оправя болницата? Искат ли пари от пациентите?

"Болните не плащат нищо", уверява д-р Василева. Главната сестра Светла Николова многозначително допълва: "Всичко имаме. Засега." Досега болницата удържала благодарение на субсидията от общината и не се е налагало да иска пари от пациентите или да свива дейността си заради безпаричие. Така казват и самите болни или поне тези от вътрешното отделение, с които ние говорихме. По-възрастните дори и не знаеха, че по болниците искат пари. Блазе им.

"Как ще поискаш от човека пари? Че част от тях дори за потребителска такса нямат. И какво - по средата на лечението да ги изписваме, защото не могат да си доплатят ли?", коментира директорката идеите в болница задължително да се доплаща или да се въведе минимален безплатен пакет, извън който всичко да се плаща.



Не повече от една десета от нашите пациенти биха могли да дават пари за лечение,



разсъждава главната сестра и изтъква и психологическия момент - щом пациентът даде пари, ще очаква да получи нещо повече от останалите.

"Ние сме факири", обяснява Василева и се позовава на ограничителни планове, есенцията от които е, че всяка стотинка отива за лечение, а не за разходи за началници и пера като охраната например. Оказва се, че и храната май е само постна, но и това е по-приемлив вариант, отколкото пациентите да си плащат за лекарства. Освен това с парите от здравната каса се покриват дългове за ток и парно, а доставчиците на лекарства на практика кредитират болницата, защото понякога чакат и по 1 година да си получат парите.

Сега по закона за бюджета приоритет при плащанията трябва да са режийните. А преди бяха лекарствата и храната, казва директорката.

Здравното заведение има и някои разходи, които могат да се нарекат социално перо. Болницата е нещо като последна инстанция за хора, за които на никой друг не му пука. И за които никой не дава и стотинка.



В детското отделение всяко пето дете е изоставено



Съвсем не всички са от ромски произход. Гледката на кошарките в детското отделение е тягостна. Едва до всяко трето легло има майка.

Освен класическия случай, в който майката ражда и си тръгва, без да подпише отказ от родителски права, оставяйки болницата да гледа бебето, докато успее да оправи кашата с документите, има и по-фрапиращи неща. "Редовно имаме по 2-3 деца, оставени за лечение на една хрема. След това никой не идва да ги вземе", разказва Василева. Има и случаи, в които родители идват да си приберат децата и след един ден ги връщат. Тези деца не са болни, но и няма къде да отидат, не и преди да се издирят родителите, които да подпишат отказ, за да могат децата да бъдат пратени в дом. През зимата по време на грипна епидемия става става още по-сложно, защото отделението се пълни с болни деца и за изоставените няма място. За тях клинична пътека няма, няма и да има.

По подобен начин стоят нещата и с възрастните хора, които влизат с леко заболяване в болницата, за да стоят на топло и да има кой да ги храни.

Друг такъв проблем са



тежко болните пациенти, които никоя болница не иска да приеме



Те са неспасяеми, за тях са нужни доста разходи, а и увеличават смъртността в болниците. И за тях в повечето случаи няма клинични пътеки.

Същото е и с починалите, обяснява директорката Василева. Случвало се е труп да чака в хладилната камера неприбран от близките над 20 дни. Ако починалият няма близки, общината трябва да осигури социално погребение. Много от изоставените мъртъвци обаче имат, но хората просто отказват да ги приберат, защото нямат пари за погребение. Най-евтиното е 300 лв. За болницата това означава дълги преписки с градската прокуратура и социалните служби на общината.

Не ни е това основната работа, но не можем да върнем такива хора, въздъхва Василева. Според нея държавата трябва да отвори и издържа хосписи и домове за възрастни. Сега съществуващите хосписи са само частни и твърде скъпи за повечето хора.

Проблем са и наркоманите. Ако те имат и друго заболяване, например тежка инфекция, мястото им не е в клиниката в Суходол. А в градската болница



не са подготвени да лекуват наркотичната абстиненция



"Миналата година един разби вратата на отделението", обяснява Василева и разбива на пух и прах идеята на Пламен Панайотов абстиненцията да се лекува в обикновени болници с вътрешни отделения. "Той да дойде да ги държи, по цяло отделение се ангажира да ги пази", казва Василева. Според нея трябва да има специализирани центрове за лечение на наркомани, където освен токсиколози да има и психиатри.

А и пациентите, които са си за лечение в такава болница, се увеличават. Здравната каса от февруари намали процента, който плаща за основни лекарства за сърдечно-съдови болести. В резултат на което пациентите просто не си ги купуват и не се лекуват. И естествено скоро попадат в болницата. Общото наблюдение на Василева е, че от 2000 г., когато се задейства здравната реформа, в болницата постъпват повече пациенти и с по-тежка форма на заболяването си. Защото за преглед при личния лекар са чакали, за безплатен преглед при специалист са чакали, за безплатни изследвания са чакали...

Какво ли ще стане с тези хора, когато финансирането на болниците мине изцяло към здравната каса?
 
Директорката на Втора градска Мариана Василева (вдясно) и главната сестра Светла Николова са дружелюбни и открити.
 
Майката на това дете не е от ромски произход. Родила го е и си е тръгнала. "Какво е виновно то, че е извънбрачно", клатят глави от болницата.
4
994
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
25 Август 2003 23:21
Ами това изглежда е и целта на реформата Да се изчака докато бедните и болните ще измрат, а останалите дя нямат нужда от реформата.
26 Август 2003 03:50
Докъде я докараха тъпанарите като Димитър Игнатов, мамицата му...
26 Август 2003 13:27
Тази реформа бе последната причина да мисля за автомат,
като чуя за СДС.
26 Август 2003 15:07
Бечо,
дотук ясно, за автомата може и да си прав.
А от юли 2001 до днес?Нима някой направи нещо?Освен да обяснява колко зле била измислена и изпълнена реформата?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД