За първи път от 1985 г. насам България реално може да ликвидира главния проблем, който спъва икономиката на страната и да скъса с облика си на фалирал длъжник. И днес трудно ще намерите международен финансист, който да не нареди страната сред закъсалите длъжници, което отдавна, от 1999 г., не е вярно. Но това
не се знае
дори у нас, камо ли по света. Чак се наблюдава едно трогателно старание и държавни ведомства, и частни анализатори да рисуват небрежно подвеждаща картина на външния дълг. Непрекъснато ни врат под носа съвършено безсъдържателния показател "брутен външен дълг" и коварно нашепват, че той, видиш ли, растял. Естествено, че ще расте и дори очаквам до 5 г. да се удвои, щом частният сектор се стабилизира и кредитоспособността му се качва. Ние проблем с частния външен дълг нямаме. На нашето и следващите поколения виси външният дълг на държавата, защото него всички ще платим от джоба си. Колкото по-късно, толкова по-скъпо. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Най-важното е да си дадем сметка
кой дълг трябва да заличим,
за да се промени коренно картината. От всичките 8.4 млрд. долара външен дълг на държавата малко под 6 млрд. долара е нерегулярният, проблемен дълг. Останалото са пазарни инструменти - облигационни и инвестиционни заеми, каквито всяка страна по света ползва. Този дълг никому не пречи и няма причина за реструктурирането му. Проблем е наследството от държавния фалит на 30.3.1990 г. - Брейди облигации (2.4 млрд. долара), дълг към Парижкия клуб (274 млн. долара) и "структурното" финансиране за фалиралата ни държава от МВФ (1.1 млрд. долара) и Световната банка (1.5 млрд. долара). Тези вампирясали задължения на бившата Народна република (да, да, и онези от МВФ и Световната банка също - те отидоха за плащане и преуреждане на стари борчове) не само сега, но и в бъдеще
все повече ще пречат.
Погледнете анализите на международните рейтингови агенции. По най-"тежките" за една държава показатели България има резултати, които ни отреждат значително по-добър рейтинг - бюджетният дефицит е близо до медианата за рейтинг АА, макрорамката на стопанството дава картина като за ВВВ, но заради "дълговия проблем" дългосрочният ни рейтинг е ВВ+, а краткосрочният - В. А за съжаление рейтингът на държавата ограничава. Счита се, че никой друг длъжник - фирма или банка, не може да има по-висока надеждност от държавата, където работи. От тази оценка зависи при какви лихви и в какви обеми ползваме кредити. Не само на външния, но и на вътрешния пазар, изцяло доминиран от международни финансови институции. Ние
ще плащаме все по-скъпо
за нереално лошия ни образ на длъжник. Вземете онези 3.2 млрд. долара външни кредити за български фирми и банки. Всеки процент завишение в лихвата по тях е 32 млн. загуба на година. Счита се, че заради ниската кредитна оценка на държавата лихвата за "български адреси" е завишена поне с 3%. Засега това прави към 100 млн. годишно цена за кредитния облик на държавата, плащана от корпоративните й граждани, които ползват външни кредити. Още толкова поне плаща стопанството като надбавка по домашните кредити. Тези кредити ще растат, с това расте цената за печалния образ на държавата. А картината на дълга
може лесно да се промени
защото в момента е нереална. Срещу онези 6 млрд. дългов батак и сега стоят над 2 млрд. долара фискален резерв, резерви на публични фондове и над 9 млрд. брутни външни активи. Въпрос само на обмислена държавна политика е да се насочат тези наши собствени пари за погасяване на проблемния дълг. Една част правителството може пряко и без загуба да погаси (МВФ, Свeтовна банка, Парижки клуб), може да следи пазара и в удобен момент да изкупува Брейди облигации. И накрая - може да трансформира външния дълг във вътрешен. Не само като издава нови ценни книжа за изкупуване на стар дълг - достатъчно е само да създаде ясен ред за ползване и отчитане на българските инвестиции в Брейди облигации и ще видите, че те ще намалеят поне с 1/3 (те и сега се държат от български инвеститори, само дето това не се отчита). Не мисля, че въобще има спор - държавата трябва да има политика за ликвидиране на външния си дълг до разумен минимум. Спорът всъщност е
да харчим или да погасяваме дълг
с наличните ресурси на държавата. Този спор само изглежда финансов. Той е извън икономиката и може да се води само с политически мотиви. Тъй се и води. Според едни вместо да реши дълговия проблем, държавата може с натрупаните пари да раздава субсидии, да строи "инфраструктура", да ги влага в инвестиционни фондове и "бизнес инкубатори". А според мен най-доброто ще е да държим държавата колкото се може по-далеч от такива идеи, защото тя отдавна е доказала колко зле се справя с инвестиционните проекти и "икономическите лостове за стимулиране". Ликвидирането на собствения й дълг просто е по-безопасната стратегия за употреба на държавните финансови резерви.
---------
Б.Р. Хърсев Ко. чества днес 10-годишнина. В. "Сега" поздравява юбилярите и им желае да преуспяват за себе си и на ползу роду.
Когато имахме Външен дълг 1990 17млрд или нещо такова , сигурно също сме имали и Държавен резерв но никой не знаеше затова и нищо не се направи тогава за погасяване от такъв род ! Оттам и дойдоха тия сиви истории със ново богаташите от комунистически произход защото държавния резерв вече го нямаше ! Само това исках да кажа и да разберете че никой БГ няма да тръгне да купува Облигации и там каквото и ще да е за да покрива дълговете на държавата която нищо не е направила за тях ! Но въпреки това има възможност да се оправят нещата и това е със пример от самата държава и предлагам нещо подобно :
*
От държавата за изкупуване на задълженията да речем 20 % от държавния резерв !
*
От държавните предприятия да се изкупят да речем 40% без да се засягат заплати и там разни работи на работниците . От печалбата на предприятието !
*
От частния бизнес да предположим 20% .Пак от печалбите на частните фирми !
*
От гражданите да речем 20% разбира се тия които могат на частни начала !
Така според мен всички ще са на равно ниво , и няма да има кой знае какви бушувания да се случат из пространството !
По такава система съживиха държавно придприятие във Франция което беше фалирало 95% , бе ти ги знаеш тия работи сега нема да ти отварям очите ! Но преди да се иска нещо от народа да се направи, трябва да се обясни , да се предлагат варианти за за да се утвърди най-добрия вариант и да не се забравя да се отбележи че заедно със акциите гражданите си купуват и правото на лихви със времето.
И да се изтегли проблема от партиини политики / задължително /, той е проблем финансов и няма нищо общо със партиите, а със държавата !
А незнам да ли съществува такава облигация за 1000 евро май няма , но ако цените са сносни по портмонето на БГто сигурно ще реагират почти виднага без много да се замислят !
П.С
Да допълня
Евентуално и стига да има консенсус по въпроса документиран разбира се
че " пърните две години лихвите няма да се изплащат за да може със тези лихви да се изплатят останалите Външни задължения ако има такива и чак след това да се изплащат както си му е реда на притежателите като се има предвид че % на лихвите могат да варират така че вълка да е сит и агнето цяло . Може и да не стане това но все пак може и да се предвиди и това като инструмент !
Редактирано от - nesnaecht на 01/9/2003 г/ 07:26:39
Пак да повторя - това неговото не са идеи за обсъждане. Това са директни внушения за които в цивилизования свят се плаща. Не смятам, че българинът трябва да се дои на всеки 50 години заради кефа и процентите на еди кой си и Ко.
на преебаване на миноритарните акционери . 
Да не би за човека със силни чревни усещания 
