|
Курсът беше съвсем практически, репортерите даже стреляха с автомат "Калашников" и пистолет "Макаров". Обучението завърши на полигона "Црънча", където тренират така наречените командоси.
Военните разиграха извозване на селяни до бежанския лагер. По време на предвижването колоната бе нападната от паравоенни формирования.
Командосите на мига натръшкаха "бежанците"
по пода на камиона, а руското возило форсира с пълна скорост към лагера. После беше демонстрирано преминаването на бежанец през пропусквателния пункт на лагера. То включваше претърсване и проверка на документите. У един колега беше намерено оръжие. Той веднага грубо бе съборен на земята и заключен с белезници. Започна да крещи да го пуснат. Като видя, че момчетата не се шегуват, взе да скандира "НДСВ" с надеждата името на управляващата партия да умилостиви военните. Те обаче го предадоха на служителите по националната сигурност, които да разберат какъв е и на каква кауза служи.
След това бе демонстрирано как се разбива група, създаваща безредици и откъде е най-безопасно да се отразява такова събитие. Особено внимание беше отделено на преминаването през минно поле. Задължителното разстояние между двама души, които се придвижват в такава местност е 20-25 метра. За хората противотанковите мини не са опасни, защото им трябват поне 120 килограма, за да бъдат задействани. Противопехотните обаче, (които са забранени, но се използват от паравоенните) са няколко вида и при тях почти няма спасение. Единият вид се взривява при първото докосване, а така наречената "скачаща" мина може да бъде забелязана адски трудно. При задействане тя отскача на около 1,5 м. нагоре и се взривява.
След минното поле репортерите бяха поведени от военните към "масов гроб",
където да заснемат зловещи сцени. В гористата местност на пазарджишкото село Црънча изневиделица излезе една камара терористи, които безцеремонно натръшкаха всички по земята. Сцената бе съпроводена с множество изстрели и викове. Най-често паравоенните крещяха, че ще изтрепят репортерите като колегите им в Ирак.
Ръцете на журналистите бяха вързани, а на главите сложиха чували. Всички бяха нахвърляни в камионите като чували със самоковски картофи. Отвлечените бяха откарани в празни малки стаи без прозорци. Там момчетата се постараха да демонстрират най-лошото си държане, но без да се стига до нараняване. Точно в този момент беше получена информация за нов инцидент с батальона ни в Ирак и мобилните апарати на всички репортери започнаха да звънят. Някои опитаха да ги извадят със завързани ръце, но веднага в лицата им се допряха дулата на автомати.
Изведнъж обектът, в кото бяха покушените, беше нападнат от мироопазващите сили в района на конфликта. Набързо терористите бяха избити.
"Добрите" обаче се държаха като терористите.
Това е така, защото те трябва да се уверят, че между спасените няма някои терорист. След това задържаните бяха изведени навън и сложени да седят в кръг отново със завързани ръце. През това време хората от националната сигурност проверяваха данните им. Един от колегите беше "ранен", а на друг беше вързана мина на гърба. Всичко завърши благополучно и за награда бяха раздадени патрони за стрелба с автомат и пистолет. На въпрос на телевизионен оператор какво е станало с неговата камера при нападението висш военен отвърна лаконично: "Забрави за тази камера. Нея я няма вече. Ти нали си жив."
После военните дадоха и теоретична подготовка на пишещите. Зам.-началникът на Центъра по психология и психопрофилактика майор д-р Красен Даскалов разказа на репортерите за проблемите на адаптацията в екстремални условия, за бойния и небойния стрес по време на учения и мисии и за някои народопсихологически особености на местното население. С тези правила от първоизточника се запознават военнослужещите от всички контингенти на мисии извън страната, включително и този в Ирак. Спазването им гарантира не само личен успех и здравословна служба, но и успеха на цялата мисият.
Центърът е създаден през 1993 г. и оттогава
през него са преминали над 9000 военнослужещи -
от Камбоджа, та до Кербала. До 1000-1500 души годишно минават през мисии, което като се съотнесе към числеността на армията, показва, че имаме немалък опит, каза майор Даскалов. Според него най-критични за миротворците са първите два и последният месец от една мисия. В началото са приспособяването и сблъскването с новото. А в края на престоя си миротворецът се разсейва, защото има рутина и чака смяната и зъвръщането.
Най-важният въпрос, на който всеки миротворец трябва да си отговори по време на мисията, е: Кой съм аз и какво правя? Съветите на д-р Даскалов са прости: всеки трябва да разбере че е попаднал в друга действителност, всеки е длъжен да запази собственото си достойнство и идентичност, оценките за хората са нежелателни, информацията трябва да преминава през собственото разбиране.
На мисия човек хем е сам, хем е в колектив. Хубавото е, че 95% от миротворците си дават ясна сметка, че представят страната. Те са под наблюдение и от местното население, и от чуждестранните им колеги и командири.
Майор Даскалов смята, че и по време на мисия трябва да се поддържа личният нормален ритъм на работа. Да се намери общото между предишните задължения и тези на мисията. Не е срамно да се изпитва носталгия далеч от дома, това е нормална реакция на новите условия.
На мисия помнете, че сте гости - съветва специалистът. Необходимо е
миротворецът да се съобразява с домакините,
включително и с хората, под чието командване е. В чуждия дом има други правила и ние трябва да се съобразяваме с тях, защото аршинът е друг. Погрешно е да се слагат хората от една нация под един знаменатал. Например, че всички са талибани или пък че всички са добри. Оценката трябва да е реална. На мисия човек трябва да тръгва без предварителни нагласи.
Възникне ли проблем в хода на изпълнение на задача, то трябва да се види каква част от него зависи от отделния миротворец. Може ли да се реши на части. Нормално е да се обсъди с някои от близките колеги.
В разговори с местното население не бива да се засягат болни теми. От полза е да се вникне в чуждата култура, да се знаят най-общи фрази на езика на местното население, да има предварителна информация за страната, където се изпраща един контингент. Колкото повече човек знае за една култура, толкова повече се вписва в нея. При явна враждебност на местните хора по време на мисия е от полза да се работи с добронамерените. Нашите миротворци са и в Ирак, и в Афганистан не като окупатори, а за да помогнат на хората.
Другите съвети на доктора са - уважавайте нравите и обичаите, потискайте неодобрението си, контролирайте особеностите на своя характер, дръжте се приятелски без натрапване, приемайте хората такива, каквито са. Стресът е нормална реакция на необичайната ситуация. Според майор Даскалов първата му фаза е тревожност, а последнага - губене на контрол. Той смята, че това състояние не е нито срамно, нито страшно. От всички мисии с наше участие има само един миротворец, който се е завърнал у нас по психологически причини, каза още докторът. В момента в мисията ни в Ирак има психолог, но по лични причини не е могъл да замине специалист-психиатър.
|
|
|