Дългите и тягостни поправки на Закона за устройство на територията най-сетне са факт. Прекроената нормативна уредба вече се прилага. Либерализирането на режима, намаляването на съгласувателните процедури и обуздаването на чиновническия рекет се изтъкват като основни предимства на поправения закон. Другият голям плюс е, че амнистия за незаконните строежи вече няма да има, защото досегашните пробойни по закона са запълнени, кълнат се чиновниците.
Две от генералните новости в ремонтираната нормативна уредба е въвеждането на фигурата на консултанта и
разделянето на строежите на 6 категории.
Досега подобно делене нямаше и режимът беше еднакъв както за големите, така и за дребните строежи. Това често мотивираше инвеститорите направо да газят закона, а след това през "отворените вратички" да си узаконяват строежите. Сегашното групиране на обектите предвижда по-строги правила за строежите от първа до трета категория и облекчени процедури за масовото строителство, което попада в обхвата на 4-та и 5-та категория.
На старта обаче настана суматоха
Инвеститори и граждани проплакаха, че Дирекцията за национален строителен контрол не им приема документите и отказва да им издава разрешения за ползване на завършени сгради. Оттам ги препращали към местните служби, които от своя страна връщали хората под предлог, че чакат наредбите към закона, за да почнат да го прилагат. В крайна сметка Министерството на регионалното развитие и благоустройството излезе с указания до общините и им препоръча да започнат да си изпълняват функциите.
За масовото строителство режимът вече е регистрационен. Досега след построяването на сградата трябваше Дирекцията Национален строителен контрол да издаде разрешение за ползването й. Занапред за масовите обекти документите ще се издават от органа, разрешил строежа - т.е. от главния архитект на общината. След като завърши обекта и приемните изпитания на строежа, собственикът го легализира пред главния архитект. Той трябва да представи окончателен доклад на строителния наздор. В документа се описва, че обектът е свързан с инфраструктурните мрежи. Записват се и евентуалните отклонения в строителството, ако в хода на работата са се налагали такива. Една от сериозните пукнатини в доскоро действалата нормативна уредба беше обтекаемата преценка на отклоненията като съществени и несъществени. Законът за устройство на територията не дефинираше точно какво е съществено отклонение. Преценката се оставяше на главния архитект и често решението се взимаше след получаване на плик под масата, казват препатили.
Сега съществените отклонения са уточнени в самия закон. За такива например се приемат погазването на строителните правила, нормативи, санитаро-хигиенните и противопожарните изисквания. Освен това,
законът не допуска промяна на действащия устройствен план.
Забранено е също да се променя предназначението на обекта. Досега този прийом често се прилагаше в практиката, защото на инвеститорите им беше по-изгодно да строят незаконно и бързо, вместо да губят време и пари за съгласувания из администрацията. После с благословията на съответната общинска служба статутът на сградата се променяше и зданието се легализираше.
Нов строеж вече се започва с 5 документа
- акт за собственост, а за жилищно-строителните кооперации и влязло в сила решение на Общото събрание за приемане на проекта, виза за проектиране и три копия от инвестиционния проект. Представя се също решение по оценка на въздействие върху околната среда, което се издава по реда на Закона за опазване на околната среда. Изискват се също оценка за съответствие, която се изготвя от консултанта за обектите от първа и втора категория, или решение на съответния експертен съвет. Трябва да се представят предварителни договори с експлоатационните дружества за включване на обекта към инфраструктурната мрежа и захранването му с ток, вода, парно, телефон.
Според ремонтираната нормативна уредба
отпадат съгласувателните процедури с ХЕИ, ДВСК, пожарната.
Стиковката с контролните органи се запазва само за крупните обекти от първа и втора категория. За останалите тези функции се поемат от консултанта или от общински експерт, когато става въпрос за сгради от 4-та и 5-та категория.
Ползването на обектите от национална значимост и на строежите, които се финансират изцяло или частично със средства от хазната, и занапред ще се разрешава от държавна приемателна комисия. Тя остава за всички обекти от първа до трета категория, за които задължително се наема консултант. Неговата задача е да поеме обекта от идейния проект и издаването на строителните книжа до изпълнението и пускането му в експлоатация. Той носи отговорност и след завършването на строежа и покрива евентуални дефекти по обекта чрез застраховката, която е длъжен да има.
КЛАСИФИКАЦИЯ
Влезлият в сила на 26 юли ремонтиран Закон за устройство на територията класифицира обектите в 6 категории. Най-затегнат е режимът за строежите от 1-ва до 3-та категория. Това са главно крупни инфраструктурни или сложни и високорискови обекти. За строежите от 4-та до 6-а категория режимът е доста по-либерален. В експлоатация не се въвеждат обектите от най-ниската шеста категория. Обикновено това са временни постройки, които обслужват строителството и се събарят след завършване на обекта.
1-ва категория
автомагистрали и съоръжения към пътища I и II клас, ж.п.-линии, пристанища за обществено ползване, летища, метрополитени, сградите на НС, Министерският съвет, Президентството, скривалища, производствени помещения с над 500 работни места и др.
2-ра категория
третокласни пътища, електропроводи от 10 до 100 kV, в т.ч. електрически подстанции, язовири с обем от 30 до 50 млн. куб. м, сгради и съоръжения за обществено ползване с над 1000 места за посетители или височина над 30 м, производствени здания с капацитет от 200 до 500 работни места
3-та категория
общински пътища, трамвайни и тролейбусни линии, рибарски и яхтени пристанища, жилищни и смесени сгради- високи над 15 м, гаражи и открити паркинги с над 100 паркоместа, училища, търговски сгради, хотели и заведения с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет до 1000 места за посетители
4-та категория
частни пътища, жилищни сгради от средна височина- до 15 м, обществени сгради с разгъната площ до 5000 кв.м, производствени здания с капацитет до 100 работни места, паркове и градини до 1 ха
5-та категория
жилищни или смесени сгради - ниско строителство- до 10 м, вили, обществени заведения със застроена площ до 1000 кв. и капацитет до 100 места, производствени сгради с до 50 работни места
6-та категория
селскостопански постройки, сгради, обслужващи строителите


КОЙТО СВАРИ-НАТОВАРИ.СЕГА НИЩО НЕ ДАВАМ ВЕЧЕ-ОСТАНАХА САМО БЕДНЯЦИ НЕЗАСТРОИЛИ ЩОТ НЯМАТ ПАРИ.
КАТО НЯМАТ -ДА НЕ СТРОЯТ - ИМА ЗЕМЛЯНКИ В ГОРАТА ОТ ТАТКОВО МИ ВРЕМЕ-МОЛЯ.


C.SAKC