:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,561,661
Активни 59
Страници 5,949
За един ден 1,302,066
Анализ

Кой ще спечели от играта на условности на местните избори?

Победа на Надежда Михайлова или Любен Дилов в София е шанс за обединение вдясно. Успех на Софиянски означава конфронтация вдясно
Снимка: Александър Михайлов
Местните избори на 26 октомври са заредени и с една все още неизследвана особеност. Това ще бъде първото гласуване след 17 юни 2001 г., което ще търси реванш за тогавашния парламентарен вот чрез пускането на бюлетини за избор на общински съветници по пропорционални листи. Това ще бъде и първото гласуване по мажоритарен принцип за определяне на кметове след последните президентски избори от ноември 2001 г.

Опитът предстоящите местни избори да бъдат натоварени с допълнителен символичен смисъл не спира дотук. Освен скритата форма на реабилитация заради резултатите както от парламентарната, така и от президентската кампания, наближаващият местен вот се превръща в



условно разделение на страната на две големи зони - София и всичко останало.



Там, където е всичко останало, ще се провеждат местни избори с разбирането, че получените резултати няма да надхвърлят представата и внушението, които могат да предложат вотовете за кметове и общински съветници в страната.

В другата зона - София, сякаш се съсредоточава потенциал за тълкуването на местните избори като голям национален реванш. Но и в София, както и в останалата част на страната, трудно може да се говори за политически консенсус по въпроса как да бъде тълкуван вотът и с какви послания да бъдат доизграждани резултатите, които ще се получат. За пръв път, откакто след демократичните промени в България се провеждат избори за общинска власт, наблюдаваме толкова отчетливо обособяване на няколко различни типове изборни кампании и изборни цели.

Различията между отделните кандидати за кметове и между отделните партии, състезаващи се за общинските листи, са толкова големи, че сякаш по едно и също време наблюдаваме надпревара в няколко отделни орбити.

Издигането на лидера на СДС Надежда Михайлова за кандидат-кмет на София придава особен драматизъм на предстоящия кметски сблъсък. Очевидно е, че тръгвайки с най-мощния си ресурс за спечелване на изборите в София, СДС ще се опита не само да се стабилизира като партия, но и да трансформира евентуален свой успех в капитал за много по-сериозна национална политика в дясното пространство и в



доказателство за водещата роля на синята партия като опозиция.



Но докато залогът за СДС е в това дали Надежда Михайлова ще съумее да победи досегашния кмет Стефан Софиянски - бивш популярен член на синята партия, а сега лидер на конкурентна дясна формация, то за БСП интригата е дали след повече от 12 години най-сетне ще получи възможност да има свой кмет в столицата.

Вижда се, че "историческият смисъл", който има кметското състезание в София, за СДС е съвсем различен от "историческия смисъл", който има то за социалистите. Издигането на Стоян Александров като кандидат-кмет от името на Коалиция за България и БСП по-скоро показва, че отсега



социалистите подготвят аргументи за обяснение защо не са успели да спечелят



и този път. Въпреки доказания си професионализъм и експертност бившият финансов министър от правителството на Любен Беров не се ползва с особено доверие сред вътрешните кръгове от симпатизанти и членове на социалистическата партия. И Михайлова, и Александров са твърде възможни съперници на Софиянски при втори тур на кметските избори. Общото между синия и червения кандидат за софийски кмет е в това, че имат зад гърба си относително солидната подкрепа на големи партии.

За Софиянски нещата стоят другояче. Личност, до голяма степен популярна заради ярките сини отблясъци, които получаваше, докато бе "седесарски" кмет в София, сега Софиянски е лидер на партия, която има около 1% обществена подкрепа. Практиката при гласувания в подобни ситуации досега показва следното - Желю Желев, въпреки популярността си като президент, загуби предварителните избори срещу малко известния тогава Петър Стоянов. Защото Стоянов се ползваше с подкрепата на СДС, а Желев разчиташе само на личния си рейтинг. А на последните президентски избори Стоянов не съумя да мобилизира печеливша подкрепа за себе си, тъй като не бе в състояние да събере около себе си плътен син електорат. Пред подобна хипотеза на сегашните кметски избори е изправен и Стефан Софиянски.

Но ако продължим разсъжденията от предишните примери, не може да не си спомним, че и в двата случая победените не просто изгубваха избори, а практически излизаха от голямата политика. Един победен Стефан



Софиянски също ще поеме по логичния път вън от голямата политика.



Новото в сегашната кандидат-кметска кръстословица в София е в това, че и за някои от евентуалните победители успехът би бил равнозначен на загуба.

Ако случайно победи Софиянски, неговият успех не би имал онази стратегическа стойност, каквато имаше победата му от 1995 г. Преди 8 години победата на Софиянски в столицата като представител на СДС трасира пътя за национално обединяване на опозицията и заложи очертанията на бъдещата формула ОДС. Днес успех на Софиянски означава нова степен на конфронтация вдясно, разпад на идеята за сближаване между СДС и ССД (Съюз на свободните демократи) и предопределен провал на десницата и на бъдещи парламентарни избори.

Кандидатурата на Народен съюз (БЗНС-НС и Демократическата партия) и "Гергьовден" - Любен Дилов-син, макар и разпознаваема като персонална заявка за участие в избори, е нова като политически потенциал, който носи. От една страна, в негови ръце е съдбата на коалиционната формула ОДС. Въпреки че в парламента Народният съюз и СДС продължават общата си активност като парламентарен съюз на Обединените демократични сили, на тези местни избори



двете формации от ОДС излизат с двама кандидати.



При това единият - на СДС, е председател на партията и сегашен председател на Парламентарния съюз на ОДС.

Формално Любен Дилов и Надежда Михайлова са съперници - поне на първия тур. Успех за Дилов, който би се превърнал и в стратегически успех за ОДС, би било негово убедително представяне на първия тур, постигане на печеливш резултат при избора на общински съветници с оглед бъдеща коалиция в общината и - при очертала се възможност - оказване на значима подкрепа за Михайлова на балотаж срещу някой от другите кандидат-кметове.

За разлика от успех на Софиянски, който би бил катастрофален от гледна точка на формулата ОДС, възможна победа на Любен Дилов също дава шансове за запазване на обединителната формула вдясно. Ако бъде предпочетен за



кмет Дилов - това би означавало, че софиянци гласуват срещу статуквото "Софиянски",



че предпочитат съвсем нов политически и генерационен профил, но едновременно с това гласуват вот на доверие на ценността ОДС. Нека не забравяме, че въпреки забавянето на СДС да излъчи свой кандидат, Народният съюз номинира Любен Дилов и той задълго стоеше като възможната алтернатива за вот в полза на ОДС.

Колкото до кандидата на НДСВ Васил Иванов-Лучано, той също има своите шансове за достойно представяне. Според някои социологически проучвания негова победа не е невъзможна, но все пак е малко вероятна. Реалистичното очакване е събраните проценти от Васил Иванов на първия тур от кметските избори да се трансформират в подкрепа за някои от другите кандидати при очаквания балотаж.

Кой - в крайна сметка - ще спечели от играта на условности на местните избори? Най-важният извод, който още отсега може да бъде формулиран, е, че за първи път резултатите от местни избори, каквито и да са те,



няма да могат да послужат като аргумент за натиск да бъдат предизвикани парламентарни избори.



Дори социалистите да спечелят най-много общини в страната, те не разполагат с такъв надежден и перспективен партньор в парламента, с чиято помощ да настояват за предсрочен парламентарен вот.

СДС от своя страна, въпреки евентуална победа в София, още по-малко разполага с ефективни лостове за предизвикване на парламентарна криза.

НДСВ и ДПС като партии от управляващата коалиция на тези местни избори се явяват с диаметрално различни очаквания. Те трудно биха изглеждали в очите на избирателите като победител, но пък и трудно тяхната парламентарна коалиция би могла да бъде уязвена.

И все пак след местните избори някои от политическите въпросителни наистина ще отпаднат. Например тази как ще изглежда дясното пространство и чии интереси ще диктуват неговата идентичност. Това със сигурност ще стане ясно, въпреки че полемиката кой какво трябва да си каже и кой и защо трябва да проговори сигурно ще продължава още дълги години. Докато хората забравят дали това е било политически сюжет, или приказка от фолклора за Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
17
722
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
22 Септември 2003 21:14
Я, още един гений прописа тука!
22 Септември 2003 23:19
какво ли ще се роди от тая целувка?
22 Септември 2003 23:30
Много добър и точен анализ на Георги Коритаров.
23 Септември 2003 00:02
Починал, най-починал, СДС…

Анализът на Коритото излъчва букет от минорни трели, прилича на опело.
Всъщност битката за София е битка, която дори спечелена, ще бъде с трагичен край за десните, тъй като ще катализира разпада им.
Който и да бъде победителят, той няма да дели плячката (сиреч – да се обединява) с останалите най-малкото заради простичкия факт, че те ще бъдат обикновени политически трупове…
Накрая вместо “Ода на радостта”, ще чуем тътена на някой реквием.
Най-починал, май, в тази ситуация, ще изглежда СДС…
23 Септември 2003 00:08
Чак пък такова нетърпение да изпратите покойника.
Наследство ли чакате, що ли ?
23 Септември 2003 00:26
Този анализ съм го чел преди седмица във Всекиден. коментирах го даже преди шест часа.Позволявам си сега да препостна коментара.
Анализът на Коритаров е общо взето под продукта, който представя ежедневно-за мен е концептуално сбъркан и слаб.Той показва едно непознаване на мотивацията и повърхностно разбиране на реалните политически изборни терзания на средностатистическия софиянец. Тук е моментът да уточня, че не съм от София, но съм готов да приема облог за написаното.
Коритаров твърди, "
че тръгвайки с най-мощния си ресурс за спечелване на изборите в София, СДС ще се опита не само да се стабилизира като партия, но и да трансформира евентуален свой успех в капитал за много по-сериозна национална политика в дясното пространство и в доказателство за водещата роля на синята партия като опозиция
."
Тук точните думи трябва да са, че СДС ще опита да затвърди линията за самодостатъчност, линията Костов, Малинов Дайнов-линията "тесни социалисти", и тази линия неминуемо ще им изяде главите в последващи парламентарнти избори и ще качи Станишев на премиерския пост.Победата на Надежда означава точно това, а не победата на Софиянски-тя може да ги разтърси и за четвърти път да им покаже, че когато СДС е партия без кауза, опряна на съмнителен болшевишки морал и самовлюбено ръководство, загубата е неминуема. Само че, точния анализ за "деня след утре" е друга и дълга тема, по която съм писал в "още инфо-клубът" и съм го препоствал и тук.. Няма ли обаче вотът на софиянци за старият кмет да каже НЕ на една политика на партиен клиентелизъм и некадърност, облечени в нови гащи и спотайващ се зад завесата на мълчанието и задкулисните маневри.?Софиянци осъзнават обаче истинската дилема, за разлика от Коритаров.. Той обаче не си е направил зора да анализира защо, аджеба, партия с един процент поддръжка излъчва лидер, който има 40% одобрение и е фаворит в състезанието.Защо софиянци припознават в болшинството си в Софиянски автентичният образ на седесаря от митингите през 90 година, защо той е единствения лидер, не получил още като оценка "Разпни го", въпреки осемгодишния си мандат и хилядите властови предпоставки за това, въпреки пропагандата на духовни пигмеи и жълтурковци. Коритаров би трябвало да знае, че СДС като партия на промяната би следвало да има за основа фрустрираните и да има хабер от истинските движещи сили и състав на тази широка обществена категория и да е наясно, че там има хиляди хора, които биха изкривили с удоволствие усмивката на кмета-такова нещо обаче не се забелязва. Защо?Нима това е прословутото журналистическото непознаване от истинските проблеми, които едно управление неминуемо създава, заменено с докосване нима това наистина е прилягане на популярните популистки махленски плювни в стил зрител на Юлиян В. по кабеларка? Едва ли- не ми се вярва това да е друго, освен стремеж към оригиналност и криворазбрана обективност...
По нататък Коритаров стига до правилния извод, че софиянци са петимни за обединителна кауза под емблемата на ново лице, но го свързва, завалията, с Дилов. А, дано, ама надали.
Дилов е известен-всяка вечер негов продукт се лези по екраните и ни залива със симпатичната си бозица. Аз лично го харесвам като личност и интелект, бих изпил три-пет джина с него, но на дълъг път с него едва ли бих тръгнал, защото непознавайки го лично, съм под въздействието на масовата култура. Дилов е обвързан с медиен и интелектуален продукт, той е интересен, нестандартени и интелигентен, но комерсиален, от типа "животът ми трябва сега и аз ще си взема моето", типа селфмейд бългериън юпи, който носи освен белезите на нашенския капитализъм и неговите правила, но и личностните черти на създателите си. Българите отлично разпознават това и инстиктивно го усещат-същите, които всяка вечер се наслаждават на продукта и които трябва да гласуват за него. Значи он е по канапа, не произвежда нищо, няма нищо сериозно черно на бяло-разсъждава бай Спиро от Обеля 6. Спечелените му пари са част от легендата за отворкото тип Влади Въргала, те не са от продукт, който може да се пипне и ли изяде- те се схващат като далавера, като използване на положението по най-гяволски начин. Той не е политик, за него политиката е между другото Българинът не обича несериозни отворковци, той инстиктивно ги отхвърля и гласува за статуквото, или неговата ланшна алтернатива и трябва абсолютен чар и огромна политическа всеотдайна работа за да го отклониш от тази теза..Българинът е Андрешко, той се кефи на Слави вечер в къщи и го псува, когато го види с бодигардовете или да профучава в джипа. Дразни се, че е едно в шоуто-народен отворко, и надута българска звезда извън него. С голям кеф си чете "Шока" и обсъжда Сигнално-жълто", а инак им се възмущава-олеле, каква простотия, какъв кич.. . Дилов може да обере фрустрираните (в см. недоволните) от крайните квартали, може да вземе 4%, на едни парламентарни и малко повече на местни избори, но никога няма да хване повече и да стане сериозна политическа фигура. Едно е да те харесват, друго е да гласуват за теб-но има твърде много хора и млади политици, които гледат на политиката като на част от купона. Поне докато животът не ги опровергае, с "неговите" си уроци.
Няма такава алтернативна личност, на която да се възложат такива надежди на този етап, което неминуемо ще доведе до вот на статуквото.
Това е положението, Коритаров.
23 Септември 2003 00:35
Да бе
Интересна картинка ...получается
Инженер, проектант споделя пред кварталната общественост плановете си да пусне предсрочно блок-универсал - в който без ток, водя и парно ще се живее екологично и с удивителна икономия.
По технология ОДС - "`оди си".
Хубава партийка би се получила - Демократическа партия "Гергьов ден"
Все на месте - барбекю с чеверме и обратно.Агнешки главички по-шопски.
Ех каква манджа
23 Септември 2003 01:24
Е, явно така мисли Коритаров. Наум казва "Селфмейд бългериън юпи". Ти, Науме, какво толкова против имаш? Не че Дилов има шансове, де.
Дясното ще се консолидира и без Командира.
"Никога не прави прогнози, особено за бъдещето", хубава мисъл.
23 Септември 2003 02:33
И все пак след местните избори някои от политическите въпросителни наистина ще отпаднат. Например тази как ще изглежда дясното пространство и чии интереси ще диктуват неговата идентичност. Това със сигурност ще стане ясно, въпреки че полемиката кой какво трябва да си каже и кой и защо трябва да проговори сигурно ще продължава още дълги години. Докато хората забравят дали това е било политически сюжет, или приказка от фолклора за Хитър Петър и Настрадин Ходжа.

И какво ни казва титанът Коритаров в крайна сметка? Този е ебаси тъпака - рядък талант се иска да изпишеш толкова неподражаема сплав от азбучни истини, пожелателно мислене и взаимноизключващи се съждения. Бих го посъветвал да спре да се опитва да анализира и да се концентрира върху онова, което умее най-добре - да се заяжда с по-глупави от него хора, тоест с политици.
23 Септември 2003 09:30
В предаването "Блиц" преди малко повече от час се случиха неща, които сигурен съм утре ще бъдат тема №1 в пресата.
23 Септември 2003 09:51
"Царят бе докаран от СДС, но след това те останаха с пръст в ...устата"
Ей такова нещо се случи преди малко повече от час в "Блиц"......
23 Септември 2003 10:30
Науме
-
Коритарото на Фуко има сериозен недостатък - идолопоклонник е. И той е от кликата на Драгалевския Сфинкс. А с вярващите политикани човек винаги трябва да има "едно наум". Или "един Наум"
-
И какво толкова е станало сабайбе в "Блиц"? Един човек разказа, че бил чул, че някой казал, че имало договорка между царчето и вождчето за изборите. Единия се отметнал. Предал идола. Явно за някои най-големият грях на Симето е, че е предал вожда.
23 Септември 2003 11:36
Науме,
Твоят анализ е на порядъци по добър от този на Коритаров.
Все пак бих допълнил. Въпросът е дали победата на Александров няма да се окаже в значителна степен победа на статуквото. Тоест ще има ли волята да промени нещата достатъчно радикално. Това е съществения въпрос, който трябва да се изясни. Но кампанията все още предстои.

Редактирано от - 66 на 23/9/2003 г/ 12:04:40

23 Септември 2003 11:47
Дойдохме значи до "силите на непромяната"...
23 Септември 2003 14:20
Абе, Titi, от това, което си написал, стигам до следните вероятности - 1)Моят и твоят телевизор приемат различни "Блиц"-ове; 2)Моят и твоят кабелни оператори излъчват различни "БЛИЦ"-ове; 3)Моят и твоят телевизор приемат, както и моят и твоят кабелни оператори излъчват, един и същ "БЛИЦ", но ти не си го гледал; 4)Моят и твоят телевизор приемат, както и моят и твоят кабелни оператори излъчват, един и същ "БЛИЦ", но ти си приел "желаното за истина"... Избери си вярното! Само преди това да те запитам, откога др.Гиньо Ганев и о.з.ген.Любен Гоцев са СДС?
А иначе - Коритаров е прав, пък и доста аргументирано го в доказал....

Редактирано от - TheBigEdge на 23/9/2003 г/ 14:28:48

23 Септември 2003 16:39
Наистина, СЕГА коментарът на Коритаров е под нивото на някои от коментарите във форума. Видно е, че и той си пати от "играта на условностите".
Първо, явно е, че играта на някои софийски кандидат-кметова е насочена главно към съветническите листи. Поради огромния паричен и властови потенциал в Софийския съвет. Оттук и разликата София-провинция на тези избори.
Второ, един парламентарен алианс БСП-ДПС никак, ама никак, не е малковероятен. По-паметливите помнят парламентарните акробатики на Доган. Който е казал веднъж "А", ще каже и "Б". Знакови са последните безсловесни предупреждения на Сокола към НДСВ.
23 Септември 2003 17:57
Здравей Науме. С много от написаното от теб съм напълно съгласен. Например с оценката за психологията на българина, с прогнозите за Дилов - още повече. Но да не се отбележи опита (дали е половинчат или успешен, предстои да видим) на СДС в прогонване на корумпираните, не е справедливо. За Софиянски ще ти пиша друг път (имам си причини). Имах доста работа, та свършвам предсрочно. Бъди здрав.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД