"Любовта на най-бележитите български поети, писатели и учени" на Здравко Дафинов е от няколкото рожби на графоманията, заляла отечеството ни в последните дузина години, които заслужават внимание (изд. "Изток-Запад"). Авторът е трудолюбив човек. Натвори 10-ина дебели биографии на класици. Полезното е, че събра планини от документален материал, пръснат къде ли не. Буквоедите може да му намират кусури, наивният аналитизъм може да не е най-силният му чар - без значение е. Чу се, че точно днес навършва 90, да е жив и здрав!

Дафинов се е справил с осемте титани от корицата. Историите му са поучителни. На 19 Вазов чезнел година и половина по комшийска 30-летна семейна еврейка, преди да й признае. "Иванчо, като ме обичаш ти - и аз ще те обичам. Но сега нашите са на двора и аз отивам на баня. Ела довечера да си поприказваме повече", отговорила му тя. Потресаващата непосредственост на развръзката се оказала във всички случаи по-здравословна от примерно случая Яворов-Лора. Но историите на Дафинов са интересни не с поуките.