Един се оплаква на психиатър от проблемите си:

- Имате ли роднини? - пита психиатърът.

- Да, брат-близнак. Никой не може да ни различи. Всеки път, когато моят брат направи някакво безобразие, обикновено наказваха мен. Като пораснахме, веднъж го осъдиха на две години затвор, но бях принуден да ги излежа аз. След излизането ми от затвора се сгодих за прекрасна, сладка девойка, ала той се ожени за нея. Сега обаче му отмъстих, само, моля ви, докторе, не казвайте на никого: миналата

неделя аз умрях, обаче погребаха него!



- Докторе, имам мания за преследване! Където и да ида, каквото и да правя, все има някакви хора, дето вървят след мене! Морета минавам, през пустини вървя, все ме следват!

- Интересно... Я да запишем тук в тефтера - как се казвате?

- Мойсей.



Луд отива при психиатър и му казва:

- Докторе, аз съм птица!

Доктора:

- Добре, тогава идете да полетите малко из чакалнята, а аз през това време ще ви уредя гнездо в болницата.



При психиатъра нахлува нервен пациент:

- Вие сте крадец, разбойник, бандит, грабител! Месеци наред ме заблуждавахте и ми разказвахте, че съм болен от шизофрения и неврастения и всичко това, за да ми измъкнете колкото се може повече пари. Унищожихте ме финансово, а нищо не направихте за здравето ми!

- Каква неблагодарност - кротко отвръща психиатърът. - Като си помисля само, че дадох вашето име на моята нова яхта...



В кабинета на психиатъра:

- От какво се оплаквате? - пита лекарят.

- Постоянно ми се струва, че някой ме преследва!

- И откога е това чувство?

- Откакто избягах от затвора.



Млада дама към психиатър:

- Как разбирате, че един човек е душевно неуравновесен?

- Задавам му някакъв въпрос.

- Например?

- Например този: капитан Кук е направил три пътешествия около земята. По време на едно от тях умира. По време на кое?

- Трябва ли въпросите непременно да са от историята? - засмива се нервно дамата.





Пациент при психиатъра:

- Лекарят в службата ме посъветва да се обърна към вас, макар че не мога да разбера защо. Имам прекрасен брак, сигурна работа, много приятели, никакви грижи...

- Хм... И от колко време сте в това състояние?



В лудницата лудите се хванали през кръста, обикалят нагоре-надолу и викат:

- Пуф-паф, пуф-паф...

Идва главният доктор и пита началника на отделението:

- Абе, не ти ли пречи тоя шум?

- Шумът не, ама само дето пушекът е много.



- Мъжът ми си мисли, че е кон, докторе! Това е ужасно! Ще можете ли да го излекувате?

- Да, госпожо. Но трябва да ви предупредя, че лечението ще струва много!

- О, няма значение! Откакто започна да печели надбягванията, нямаме проблеми с парите.



При психиатъра.

- Докторе, жена ми придоби комплекс за малоценност.

- О, не се притеснявайте, това се лекува лесно...

- Аз не идвам за това. Посъветвайте ме какво трябва да направя, за да си го запази?



- По-големият ми брат страшно ме ядосва! - казва мъж на средна възраст. - Като влезе да се къпе, прекарва по няколко часа с пластмасовите патета и гумените подводници във ваната.

- Ако това го радва, не виждам причина да се ядосвате - отговаря психиатърът.

- И вие щяхте да се ядосвате, ако бяха ваши...



На една стълба в лудницата се е качил бояджия и боядисва стените. Отдолу се приближава един от пациентите и пита:

- Добре ли си хванал четката?

- Да, защо?

- Щото ще взема стълбата!



Един ден член на комисията по освобождаването на психично болни отива да провери дали вече има някой, който да се е оправил и да го освободи от психиатрията. Отива той и какво да види? Всичките висят по пердетата. Пита пазача:

- Какво става тука?

Той му отговаря:

- Ами всичките се мислят за листа. За да ви докажа, гледайте!

И започнал да пее:

- Есен настана и листата почнаха да падат...

Всички изпопадали, само двама останали да висят. Попитал

човекът от комисията:

- Абе вие защо още стоите?

А те му отговорили:

- Ами ние сме иглолистни!



Върви си един по улицата, дърпайки тухла, вързана с канап. Среща го приятел и пита:

- Какво правиш бе, човек? Що дърпаш тая тухла?

- Амии.....пробвах да я бутам, ама не ще.



Двама луди решили да бягат от лудницата. Чудили се, чудили се откъде да излязат и решили да бягат през ключалката на вратата. Засилва се единият и прас - във вратата. Другият го насърчава:

- Давай, давай засили се повечко.

Засилва се първият още повече и праааас - във вратата. Другият поглежда през ключалката и казва:

- Абе идиот, ключът си е вътре.



Един ден отговорниците на лудниците решили да проверят кой

се е оправил поне малко. Боядисали една пейка и чакали да видят кой ще се усети. Почти всички седнали, но един им направил особено впечатление, защото си постлал вестник, седнал и зачел книга. Решили те, че този човек се е оправил и го попитали:

- Защо си седнал на този вестник?

- За да ми е по-високо!



Шефът на лудницата решил да иде да види какво правят пациентите и каквоo да види - всички се хвърлят в празен басейн, а един седи, без да мърда. Докторът си казал: "Тоя сигурно се е оправил" и го попитал защо не плува.

- Ами защото не мога да плувам и ще се удавя!



В двора на лудницата един от лудите се разхожда и влачи след себе си един конец. Среща го доктора и го пита:

- Какво правиш?

- Разхождам си кучето.

- Ама как може така, бе! Я му сложи веднага намордник!



- Докторе, да не ме считате за идиот?

- Не, но може и да греша!



Срещат се двама приятели на улицата и единия пита другия:

- Къде си се забързал?

- Отивам на психиатър.

- Тъй ли, че защо, изглеждаш ми здрав...

- Абе, нещо започнах да помня като слон...

- Че това не е чак толкова лошо!?

- Може и да си прав, има и хубави неща - замечтано отговаря първият - зелената джунгла, първата слоница...



Психиатър към пациент:

- Е, разкажете ми всичко отначало.

- Пак ли!? Отначало създадох земята и небето...



Психиатър към пациент:

- Поздравявам ви! При вас се забелязва голям напредък!

- Какъв напредък? Преди половин година бях Наполеон, а сега кой съм? Никой!



Един луд пишел писмо. Главният лекар минал покрай него и го попитал:

- На кого пишеш писмо?

- На мене си - отговорил лудият.

- И какво пише в него? - попитал лекарят.

- Не зная, след три дни ще го получа...



Двама луди откриват магазин за хранителни стоки и решават да пробват как ще обслужват клиентите. Първият влиза в ролята на продавач, а вторият в ролята на купувач.

- Какво ще обичате?-пита първият.

- Искам свинска кайма в бутилка! - поръчва вторият.

- Глупости дрънкаш, Пешо, поръчвай като хората!

- Добре де, хайде да си сменим местата.

Разменили си ролите.

- Какво ще поръчате? - пита Пешо.

- Дайте ми кайма!

- А бутилка носите ли си?



Двама дебили си говорят пред един небостъргач:

- Ако скочиш от върха му, ще падаш поне 5 дена - казал единият.

- A ще умреш ли? - попитал другият.

- Ами сигурно - отговорил първият. - Това са си цели 5 дена без храна и вода!



В лудницата. Петров е повикан при директора, който го хвали:

- Браво! Днес спасихте приятеля си Гошето от удавяне в банята! Това показва, че цените живота и вече не сте луд, затова ще ви изпишем. Лошото обаче е, че Гошето след това се е обесил. Съжалявам, че усилието ви е било напразно.

- А, не, господин директор. Аз просто го окачих да изсъхне!