|
- Защо не ги докарате да ги видим, колко са?
- Към 2 кубика.
Къща гори. Мутра реве пред дома сякаш е измряла цялата й рода. Минава друга мутра.
- Ко стаа, брато? Що ревеш?
- Изгоре ми любимата книжка!
- А, бе, ти си превъртел, бе? Коя е тая безценна книга, че ти купим две такива.
- Блокчето ми, блокчето за оцветяване....- задъхва се в ридания мутантът.
----------------------
Щеше да е смешно, ако не беше страшно за българската реалност, изпълваща се с все повече малограмотни и нечетящи новобогаташи. Напоследък обаче става все по-престижно домът да има голяма и напълнена с книги библиотека. Бедата е, че набързо забогателите нашенци лесно могат да си поръчат вътрешен дизайнер да им измисли интериора и мебелите. По-трудно е да се подберат достатъчно качествени книги, които да запълнят шкафовете. Има набор от задължителни вечни книги, без която нито един дом не изглежда достатъчно богат.
Добрата домашна библиотека гълта доста пари, но при нея не важи стародавното правило: "Което не става с пари, става с много пари". Което не става с пари в комплектоването на книгите, става с време. Причината е в тесния български книжен пазар. Търговците не могат да си позволят съхраняването на стоката с петилетки, десетгодишната книга вече минава за антикварна. Антикварната книга означава библиофилско търсене, в което 9/10 е късмет.
В момента на хората толкова не им е до книги, че темата стои непремерено артистично. Истината е, че добрата домашна библиотека се прави от две поколения.
Едно поколение натрупваше книги,
предимно като обем, само по социалистическо време. Комплектът добива завършен вид едва при потомъка. Въпросът е, ако той почва от нулата, какво му предстои и какво трябва да извърши.
Рецепти няма, но стандартната домашна библиотека не може да избяга от няколко списъка: класика, речници, енциклопедии... Правилният избор на българска класика е поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". Избор по същество няма, останалите опити издъхнаха. Първите 60 тома на поредицата се закръглят в началото на следващата година. Абонаментът е за предпочитане.
Срещу 360 лв. се получава комплект
от луксозни томове с твърди корици. На парче книгите от комплекта се продават само с меки корици и излизат горе-долу на същата цена. Неудобството на първия вариант е, че се прави сравнително голяма инвестиция накуп. Подобно начинание обаче едва ли скоро ще си позволи друг издател. За следващите 2 години са предвидени още 60 заглавия, а издателят е с лакомо въображение, няма да спре и на 200.
За чуждата класика подобен начин на попълване на библиотеката не съществува. Същото издателство пуска редовно по някой шедьовър. Най-скорошният ще е "Престъпление и наказание" на Достоевски. Изданието ще е луксозно и ще струва 15-ина лв. Осемте тома на Шекспир - преводаческият подвиг на Валери Петров - са достъпни срещу 35 лв. парчето.
Издателство "Труд" поддържа поредица "Световна класика", в която вкарва непревеждани у нас образци, но в твърде семпло изпълнение. Някогашната "Световна класика" на "Народна култура" няма да бъде възпроизведена в обозримо бъдеще. Нейните томове са от 2 до 10 лв, в зависимост от заглавието и от мястото на предлагане. Но се намират
закъсали пенсионери, които продават на безценица
целия комплект класика, при това почти непрелистван. Същото важи и за томовете на Вазов, Йовков, Яворов, Павел Вежинов, Достоевски, Балзак...
Такава е участта и на модерните класици. Докато трите тома на Хемингуей вървят от кашони по автобусните спирки на цената на един нов, няма кой да го издаде. Между другото сега е моментът за полагане на основите тъкмо заради обезценяването на соцпроизводството.
Европейската цена на книгата бяга с пъти пред българската и е осъдена на догонване. Точното съпоставяне е невъзможно. Парадокс на сбъркания ни пазар е и фактът, че книгите струват повече, когато са комплектовани, но за търговците важи точно обратното - защото ги изкупуват на килограм.
Съвременният български автор няма по-различен шанс. Нормално е всеки да държи под ръка съчиненията на поне 1-2 от любимите си писатели, ала изборът е нищожен. Седемтомникът на Радичков тръгна по 15 лв. парчето, не се знае кога и как ще приключи. Антон Дончев се понесе в 15 тома, пак на същата цена за книга. Той се предлага по-изгодно на абонамент - 200 лв. струва цялата поредица. Многотомникът на Богомил Райнов стартира по-евтино, но в по-скромна полиграфия. Задава се многотомник на Далчев, ще го видим и него.
Да теглим предварителната черта по първия списък. Едно
1100-1300 лв. плюс надеждата за по-добри времена
вършат някаква работа.
Речникът е най-актуалното четиво и най-апетитната издателска плячка. Класическият двутомник англо-български, немско-български и пр. е около 50 лв. Солидният еднотомник стига и до 40 лв. Много удобните малоформатни, но със среден обем - 30-40 хиляди думи, се намират за около 15 лв. Говорим за гарантираните издания. При речниците е важна марката. Полезният ни съвет е: мислете поне 4 минути, преди да посегнете към речник на издателство "Габеров", същото, чието рекламно лице доскоро бе журналистът Петър Волгин. Габеров успя да извади от равновесие бетонните нерви на Лексикографското дружество, което изнесе на пресконференция покъртителни подробности за речникарските му приключения.
Вървим към енциклопедиите. Тъжна витрина. Една-единствена универсална българска - еднотомната на издателство "Труд" струва 80 лв. Компютърната й версия е 40 лв. Седемтомната "България" е вече антикварна, намира се по 15-20 лв. парчето. Изборът е в преводните юношески и детски издания в жанра. Повечето са на световно равнище. Примерно "Ларус" пуска книгата на 7-8 езика, вкл. български, и излиза по-евтино. Цена от
20 лв. за такова печатарско бижу е повече от изкушение.
Българската история е задължително присъствие в домашната библиотека. Академичната спря на том 8-и - 1918 г., бъдещето й е неясно. Той струва 80 лв. Предишните се намират за по 15-20. Има една нова тритомна - кръгло 60 лв. Първият от 8-те тома на последната замислена е 50 лв. Чака се вторият и изглежда изданието ще се проточи.
Какво още задължително трябва да има в една библиотека? Може би една поселищна монография за мястото, в което са корените на родата. Струва си да имаш подръка историята на Кюстендил или Шумен, в която е упоменат твой именит предходник. Скъпо удоволствие е особено досоциалистическото краеведство. Струва поне 50 лв. и изисква много, много търсене.
Още 3-4 теми по избор и санитарният минимум е поставен: грубо 1900 лв. Мераклията може да избира между парите накуп и времето. Следват екстрите и поддържането.
Качественият албум на любим световен художник е вносен, отвежда в трицифреното левово измерение и в друг разговор. Но и без него, ако е речено годишното попълнение да е от 20-25 стойностни издания, поне толкова са и нужните левове месечно. Всичко това - при столични условия. Човекът от провинцията ще се натовари с допълнителни разходи и време. Формите на пазаруване по пощата не процъфтяха. Нашенецът се подчинява на формулата "Око да види, ръка да пипне", и с основание... Та колкото издържиш, до второто поколение. Третото е вече божа работа.
|
|
|