Ще ви разкажа тъжната история на арменеца Арташез. Арто дойде в България през 1998 г. Защото в Армения по това време нямаше нито работа, нито ток, нито стоки. Нищо нямаше. А за капак - се стреляше на поразия. Една страна, превърнала се в царството на гарваните. Да напуснеш Армения обаче също беше изключително трудно. Самолети от Армения не излитаха, летищата представляваха буренясали пущинаци. А турците пропускаха влаковете от Армения с голям зор. Все едно, Арто успя някак да отпътува. Успя даже да вземе семейството си - чернооката си жена и чернооките си дъщерички. И след хиляди митарства най-сетне пристигна в България. Тук му се стори рай. Макар че навярно след Армения всяка страна би му се сторила рай. Намери си на първо време работа като огняр в едно училище. Лека-полека започна да припечелва и допълнително от своя истински занаят. Защото Арто беше златар. Един от най-добрите златари в Армения.

Тук всеки ще каже - как може един златар да изпадне до просяшка тояга? Златарите навсякъде, във всички държави, при всички режими, са били добре. И ще бъде безусловно прав, ако не ставаше дума за Армения през 1998 г. Арто ми е разправял - тогава никой у нас не купувал злато, тогава, в Армения през 1998 всеки само продавал злато. И за нас, златарите, край.

В София славата на Арто като майстор бързо се разнесе. Разбира се, той нямаше златарски магазин, а и евтиното турско злато вече беше подбило пазара. Но му стигаше и това да изпълнява поръчки от други златари. Успя малко да се позамогне. Плати наема за няколко месеца напред, купи на жена си зимни обувки, а на щерките - топли якета и платмасови шноли, представляващи калинки.

Дъщерите му за половин година научиха български и на следващата есен тръгнаха в българско училище. И се представиха толкова добре, че на края на третата година даже получиха грамоти за отличен успех.

Когато ми разправяше за грамотите на дъщеричките си, очите на Арто се превърнаха в елмази.

Наскоро го срещнах на улицата. Очите му приличаха на дупки от изгоряло. Имаше окаян вид. Никой не купува злато в България, каза ми. Всеки само продава.

Преди два дни разбрах, че Арто изведнъж е отпътувал обратно за Армения - след началото на учебната година, заедно с чернооката си жена и чернооките си дъщерички. Ей така, събрали си багажа и заминали.

Хайде сега, любители на логическите задачи, да ми кажете защо Арто си замина от България? Хайде, Бени, и ти Миранда, и ти, Боцко, и ти, дълбокомъдри Грациане от далечната Канада, и ти, Степни Вълко, и ти, другарю от Варна, приятелю, несполучливи кандидате за нашата "Антология", че даже и ти, поете с китара - нали бездруго подписваш реконтрите си с арменски псевдоним, сигурно разбираш арменската душа. Хайде, отговорете ми на въпроса - защо Арто си замина от България?