Софиянски победи в София. Загубилата на първия тур Надежда Михайлова също се обяви за победител. Двамата заедно пък обявиха победа за демокрацията и за дясното пространство в столицата.

Пирова победа. Надежда принуди синия електорат да избира между комунизма и клиентелизма. А Софиянски - между фикс-идеята за синя София, чието последно убежище е той, и всичко останало.

Резултатът е половинчат. Дясното е хем обединено, хем още не съвсем - Дилов, Мозер и Праматарски се сопнаха, че не са си давали безусловно гласовете за новото мнозинство на Софиянски в Общинския съвет. Синият електорат пък си остава "със смесени чувства" - едни гласуваха убедено "за Стефан", други - "с отвращение", трети - хич. И вероятно всеки ще си остане на позицията.

Драмата за СДС след тази служебна победа в столицата обаче навлиза в нова фаза. Надежда няма как да се изживява като лидер на партия (оцелял), от когото е зависело дали Софиянски пак ще е кмет. По-голямата част от истината е, че благодарение на Софиянски СДС и неговият лидер (и заради това оцелял) ще могат да се залъгват, че са си запазили синята крепост.

От ситуацията като силния играч



излиза усмихнатото,

а не красивото лице



на демокрацията в София. И то няма да се откаже да продължи завоеванията си.

Стратегията на Софиянски оттук насетне е безпощадно ясна - превземане на СДС отвътре. Той пак е свой, след като огромната част от синия електорат бе самоубедена, убедена или подлъгана да гласува за него. И моментално щурмува синия бастион. Още на пресконференцията в нощта след края на втория тур Софиянски обяви, че иска от Нова година пак да започне да излиза в. "Демокрация". И уцели право в сърцето синия електорат. Та нима за него има по-голяма болка от това, че е лишен от любимия му орган?

Софиянски обаче иска още. Той дори постави възкресяването на синия флагман като условие за обединението вдясно. Един вид "Демокрация" да стане вестник и на хората на Мозер, Праматарски и Дилов. А това не прилича ли на доскорошното ОДС? Или пък на по-старото СДС, съставено от разнолики партии и коалиции? И щом Софиянски е обединителят, няма ли той да е неформалният лидер на цялото дясно? Още повече че само той (и неуморните му ковчежници братя Павлови) имат ресурс да го сторят. И вестник ще издадат, и офиси ще плащат, и партийни борчове ще покрият, ако трябва. Пък накрая нали



който плаща, той ще

поръчва и синята музика



СДС се сепна, сякаш неочаквала нещата да отидат толкова далеч. Зам.-шефът на партията Владимир Кисьов поохлади вчера сутринта мераците на Софиянски за възраждане на "Демокрация" и заговори за родилата се по време на кампанията идея за столичен бюлетин ала "Държавен вестник". Софиянски временно оттегли войските си на по-задни позиции, като нарече идеята си "мечта". Но едва ли ще се откаже от изгодната инвестиция. А и целият НИС на СДС да се събере, как да обясни на членовете и симпатизантите си, че е против или няма да работи за реализацията на тази "мечта"?

На Софиянски ще му е лесно да е обединител на дясното и заради факта, че неговата партия ССД добре се представи на местните избори и е вече напълно утвърдена политическа сила. Така той няма да е само гол лидер на бивш и настоящ син електорат, а предводител на собствена, макар и малка армия, с която дясното оттук насетне ще трябва да се съобразява.

Пред Софиянски има два пътя на превземане на СДС, като единият може да е преддверие на другия.

Първо, той може да прави всевъзможни тематични коалиции със СДС, Мозер, Праматарски и Дилов - от Общинския съвет до въпроси на националната политика. Плюс да е мотор на символното единство на дясното с идеи от рода на тази за възраждането на "Демокрация".

Второ, той може да атакува и самото лидерство в СДС, ако Надежда отново бъде слаба и нерешителна - този път към новата кауза на дясното обединение. Един опростен на кметски избори бивш предател вероятно ще има повече шансове пред още не получилия прошка Петър Стоянов. Още повече пък пред наследници на Костовата линия на самоизолация, която изглежда вече окончателно зачеркната.

При всички положения Надежда Михайлова е губеща. Дори да остане лидер на СДС, тя ще е в сянката на Софиянски. Ако иска да върви последователно към дясното обединение, тя няма как да заобиколи кмета. Ако пък не, не може да го преглътне, защото СДС няма ресурс за това, а Надежда - качества на политически играч.

Сините явно са обречени да достигнат кулминацията на своя смъртоносен грях. СДС се бори срещу клиентелизма и при Костов, и при Михайлова, ще се бори и при Софиянски.