Пламен Дойнов е избрал кафето и кафенето като екзотичен код за проникване в новата си книга "Кафепоеми", издадена от "ПАН". При друг автор подобен тенденциозен концептуализъм би завършил с фиаско.

Дойнов обаче си защитава концепцията с всички литературни оръжия, които владее. Те не са малко.

Кафето като историческа, географска, психологическа и литературна реалия дими доста убедително в организацията на томчето.

А каква е концепцията ли? Ами защо не и тази:

"Така ухае есента, когато се промъква

като беглец през тъжен град, загубил стар адрес:

приижда силното кафе от ситно смляна смес..." ("Еспресо Есен").

Всъщност книгата е странен кофеинов пътеводител най-вече из Средна Европа със средствата на постмодерната рефлексия.

Не мога да кажа, че ободрява, но безспорно е дело на добър вкус.