"София за Стефан!", "България избра! Кметът пак си е кмет", "София избра Софиянски". Тези челни новини - къде радостно, къде не съвсем, преливат от понеделнишката преса. Новият е същият е стар градоначалник с подходящото столично име и дежурната, попресилена усмивка. Да ни е честит!

Вярно, "Труд" делово приканва отсега да търсим сметка за стореното и обещаното. Добре, но за какво? В изборната нощ Софиянски например обеща да възстанови вестник "Демокрация". Е да де, ама това май не е кметско обещание. Как да му дириш сметка за газетата? А може би ще запълва софийските дупки с вестник?

Врече се също, че оттук нататък няма мърдане с демокрацията в София. Ама как да я премериш - по газостанции, бензиностанции, замени, фирми?

Далеч по-ясен и откровен е Командира Костов. "Гласувах с отвращение!" Като в руския виц за алкохолика, който обяснявал защо пие: "Пю с отвращением!" Тежка ще да е Костовата зависимост, за да се вдигне и той до урните и да

пусне бюлетина за онзи, който не е чужд на скандала с 200-те хиляди.

Но, о, чудо! Грейва крехко свинско месце със сатърче върху него. И призив: "Бий ме, обичам те!" Реклама на месарска фирма. Заслужава си вниманието - заради диалектиката. А тя струи от връзката между месцето и сатърчето - като между кмета (който и да е, където и да е) и избирателите му. Той без тях не може. А на тях очевидно им харесва да ги кълцат. Барем накрая ги и сготвят, че смисълът да е пълен. И като стана дума за кулинария, в столичното меню имаме ново блюдо - салата "Калина" (на името на царската щерка), уведомява "Труд". И тук пада кълцане, но на морски дарове. Да довършим светското с новината, че бъдещата испанска кралица е разведена тв звезда от простолюдието. А ние от царя си правим премиер, от Лечков - кмет, от Стоичков - президент. В нашата политическа кулинария е така.