13 Януари 2005 02:00

Да му мисли българската текстилна промишленост! Тя не че я има, народа купува от комшиите, ама нейсе. Лошото е, че и европейците почнаха да се усещат и вече открито говорят за това че текстилните продукти на Китай са далеч по качествени от тия произведени в Источна Европа..

13 Януари 2005 08:59

А где е коментарът?

Ето малко нещо в допълнение за тези, които се интересуват:

В стоковата структура на износа за първото полугодие на 2004 г. най-значителен принос, с ръст от 8% спрямо същия период на 2003 г., отбелязват групите на суровините, материалите и потребителските стоки. Този ръст се дължи преди всичко на положителните изменения в стоковата група облекло и обувки, която заема 61% от износа на потребителските стоки.
Индексът на продажбите за м.юни 2004 г. към съответния месец на предходната година е както следва: за производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - 138, 3%, за производството на облекло - 119, 5%; за обработка на кожухарски кожи - 104, 3%.
Над 90% от фирмите работят по схемата производство на ишлеме, същевременно значителна част от тях имат регистрирана продуктова марка и фирмени магазини в страната, което е индикатор за подобрена конкурентноспособност.
Текстилният и конфекционният бранш са едни от най-привлекателните за инвестиране и заетост, с добър потенциал за развитие. Най-големи инвеститори са Миролио - Италия - текстил, Ролман –Германия–шивашка, Мазер Холдинг – Турция - текстил, “Демо –България” - Гърция – шивашка, АDF - Франция – шивашка.
През 2003 г. секторите реализират 24% от общия износ на България, а за първото полугодие на 2004 г. - 26%, като преобладаващ дял има шивашката индустрия.
Износът е ориентиран към различни страни от ЕС с преобладаващи дялове за Германия – шивашки изделия и обувки, Гърция - трикотаж и плетени облекла. Като нови пазари могат да се посочат Италия, Франция и Португалия. Значително нараства износът на текстилни материали за Полша и на облекло за Унгария.
84% от износа на български стоки на текстила и облеклото са предназначени за страните-членки на Европейския съюз (ЕС-25), а 10% за САЩ и Канада. В края на месец юни 2004 г. заетите в бранша са 193 575 души, с над 12 хиляди души в повече от 2003 г. или ръст от 6%. Те представляват 32% от работещите в преработващата промишленост и 11, 3% от заетите в материалната сфера. Значителен е делът на заетите в бранш облекло - 134 хиляди души, като 85% от тях са наети в малки и средни предприятия (25–150 души персонал), обхванати в над 3 500 фирми.
Средната работна заплата в сектора за първото полугодие на 2004 г. е 188 лв. и представлява 73% от средната работна заплата за страната. В производството на текстил и облекло средната работна заплата е 186 лв.
През периода 2000 – 2003 г. текстилната и трикотажната промишленост се характеризира със следните икономически процеси: “скокообразно” нарастване на произведената продукция със 77%, увеличение на заетостта с 24%, нарастване на производителността на труда с 42%, нарастване на работната заплата с 4%.Производителите от отрасъла ползват предимно вносни (90%) и в значително по-малка степен местни суровини, предназначени за производство на ишлеме и последващ обратен реекспорт.
Продължава тенденцията за рязко намаляване на производството на местни суровини за сектора текстил и облекло, като памук, лен, коноп, естествена коприна, вълна. Това от своя страна обуслови ориентирането на голям брой фирми към вносни суровини, което е фактор за увеличаване на себестойността на производството, а оттам и увеличение на крайните цени на продуктите и изделията. Преобладаваща част от фирмите в отрасъла се ориентираха към работа на ишлеме, осигуряваща им относително гарантирани поръчки. Независимо от това работата на ишлеме има и своите негативни измерения като:
- невъзможност да се определят стратегическите цели за развитие на фирмите и отрасъла;
- ниско заплащане на положения труд;
- предпоставки за полагане на извънреден, нерегламентиран труд;
- натиск за въвеждане на все по-гъвкави модели за организация на работа, без осигуряването на баланс между гъвкавост и сигурност, от една страна и адекватно заплащане на положения труд, от друга страна. Конкурентноспособността се осигурява само по пътя на изключително ниски разходи за труд, които подлежат на непрекъснато оптимизиране;
- износ с ниска добавена стойност.
Около 25% от общия износ на текстил и облекло е основно от ишлеме. Вносът на суровини влошава ефективността на отрасъла, прави го зависим от цените на международните пазари и допринася за увеличаването на общия дефицит във външнотърговския баланс на страната.
Нерегламентирания и неконтролиран внос на стоки и изделия от текстил и облекло, занижените митнически стойности са сериозен проблем, който предизвиква загуби от непостъпили приходи в държавния бюджет от митнически сборове, създаване на условия за нелоялна конкуренция и преустановяване дейността на множество фирми, деструктиране на леката промишленост, закриване на работни места и липсата на мотивация за работа.
Предприятията от сектора текстил и облекло не разполагат с достатъчно информация относно поетите ангажименти от България при преговорите за членство в Европейския съюз и респективно произтичащите от тях права, задължения, ангажименти и изисквания. Липсва достатъчно адекватна външнотърговска информация за сключените търговски споразумения със страните от Европейския съюз и други държави. Незадоволително е съдействието и предоставяните услуги от страна на държавните институции за активизиране и развитие на търговския обмен с други външнотърговски партньори.
За развитието на сектора текстил и облекло в България негативно отражение оказва липсата на адекватни превантивни мерки от страна на държавните институции във връзка с отпадането на квотите за внос от 2005 г. и разширяването на ЕС през 2004 г. и 2007 г. Сектърът текстил и облекло е особено важен за икономиката на някои от страните на Европейския съюз, и по-специално Германия, Обединено кралство, Франция, Испания, Белгия; от новите страни членки – Полша, Естония и Литва, а в кандидатите за членство в България, Румъния и Турция. Повечето от тези страни предприеха превантивни мерки и продължават реализирането на нови, докато в България такива не бяха предприети. За България ефектът ще се допълни и от близостта й с един от големите производители и търговски конкуренти в региона - Турция.

13 Януари 2005 18:15

Информацията на Ройтерс проверена ли е?
Китайският пазар е 1 300 000 000.
Като шият китайците правят 10% брак това са 130 000 000 да кажем якета.
Вместо да изхвърлят бракуваните якета китайците ги продават в ЕС и US.
При това на правят дъмпинг тези якета не им струват нищо. Същото е и за обувките.