Покрай книгата на Норбърт Болц не се изпокараха, но дискусия стана. В Червената къща в началото на седмицата бе обсъдена темата "Консумизмът като модернизационен проект на българското общество. Консумистки нагласи и "лайфстайл".

Участниците - Александър Андреев (журналист от радио "Дойче веле" и преводач на книгата "Консумистически манифест"), Андрей Райчев, Александър Кьосев и Ивайло Дичев, отбелязаха широкия отзвук на скандалния публицист и мислител Болц, който е медийна звезда в Германия.

В "Консумистически манифест" се развива теза за бъдещето на западната цивилизация - мирът е бъдещето, а бъдещето е пазарът. Консумизмът е представен като жизнена нагласа, като лайфстайл. Потреблението е имунната система на консуматорското общество.

Болц написва книгата си като следствие от атентатите от 11. IX. 2001 г. Авторът предлага модел за най-ефективно решаване на конфликта с исляма - намира това в потреблението, което умиротворява. Социологът Андрей Райчев направи извода: "Можем да ги убием, но не искаме. Искаме да ги убием, но не можем - нека ги заразим!" А тази сладка зараза е тъкмо пазарът.

Идеите на автора бяха критикувани от останалите участници в дебата. Според Кьосев не всичко трябва да се сведе до пазара. Има и други пазари - на бели робини, на дрога, които никак не внасят умиротворяване. Като несериозна теза той посочи и възгледа, че пазарът ще спаси света.

Ивайло Дичев нарече "нихилизъм" проекта да няма нищо друго освен консумация. И определи консуматорството като форма на гражданство в глобалния свят, когато зад консумацията има граждански смисъл. Той даде за пример земетресението в Индийския океан, след което западният свят започна масово да помага на пострадалите. Това не е пазар, не са интереси, а проява на "съчувствие и солидарност."

Андреев отнесе жанра на книгата по-скоро към публицистиката, отколкото към научната литература.