Една сутрин, беше сряда, отидох в Зоологическата градина и откраднах слона. Вързах го с канап за десния преден крак и го поведох към къщи. Странно, никой не ме спря освен пазачът, който ми поиска огънче. Казах, че не пуша, и продължих по улицата силно обезпокоен. Хората поглеждаха с едно око и бързо отминаваха.

Само децата весело подскачаха наоколо и викаха: "Я, какъв голям слон!"

Имах късмет. Слонът се оказа културно и хрисимо животно.

Спираше на червен светофар. Когато го блъскаха или настъпваха, кротко си мълчеше. С една дума, нямах проблеми с обекта на кражбата, ако не броим глобата, която платих на един катаджия за извънгабаритен товар.

Всъщност най-трудно бе, докато вкарам добичето през входната врата на апартамента. Наложи се да разбивам носещата стена и 14-етажният панелен блок се килна като кулата в Пиза.

Настаних слона криво-ляво в хола. Домъкнах розовата вана от банята. Излях вътре 20 литра пастьоризирано краве мляко, надробих 10 кила "Добруджа", сипах и малко захар. Слонът изяде попарата с голяма охота.

После пуснах радиото и точно на песента "Ще избягаш ли от мен!" слонът взе да танцува. От долния етаж веднага долетя отчаяният вик на комшията: "Цецке, земетресение! Вземай спестовните книжки и бягай в градинката, аз ще смъкна телевизора и пералнята..."

Слязох да успокоя хората, после се върнах и зачаках новините по радиото. Пуснаха кореспонденция за рязкото намаляване на слоновете в Африка вследствие на безогледното им изтребление от туристи. За нашия слон нито дума. По телевизията - също. Рано сутринта изкупих всички вестници. Нищо!

Едва след около месец в една обява с дребен печатарски шрифт прочетох: "Ръководството на Зоологическата градина обявява конкурс за слон. Кандидатите трябва да са висшисти, не по-възрастни от 45 години и да имат чисто минало. Владеенето на английски език е предимство."

Ето, зарадвах се аз, най-после ще забележат кражбата! Ще пратя слона на конкурс, който той ще спечели, понеже е единственият кандидат. Господата ще ме попитат - извинете, вие откъде имате този слон? А аз ще отговоря: много просто, откраднах го. Ама как така? Ами така. Ама защо? Ами за да ви докажа, че у нас цари пълна безстопанственост и затова някои крадат цял живот безнаказано и без да им мигне окото...

Конкурсът премина успешно.

След изпита заведох слона на кино. Гледахме филма "Слонът, моят приятел". Много ни хареса.

Месец по-късно обявиха резултатите.

Конкурсът бил спечелен от кучето на депутата Драгомиров. Решаващ в оценката на комисията се оказал фактът, че въпросното куче владее перфектно английски и суахили.

Подир година и половина слонът внезапно изчезна.

Един слънчев следобед, вторник, като се прибрах от работа, гледам - няма го. Обърнах наопаки цялата петстайна гарсониера, даже в хладилника проверих - никъде не го намерих.

Отчаях се. Загубих интерес към живота. Направих безуспешен опит за самоубийство.

Жена ми все се стараеше да ме ободри, да ме върне към прежните мечти и копнежи и като пчеличка жужеше край мен. Стига, казваше тя, си правил от мухата слон.

Не след дълго получих цветна картичка с изглед от Серенгети. На гърба й пишеше с разкривена кирилица:

"Привет, слонекрадецо!

Пиша ти от прелестните савани на Африка. Избягах, понеже ме гонеше носталгията. Вярвам, че ще ме разбереш и ще ми простиш. Тук, без да се явявам на конкурси, съм това, което съм!

Слонът, твоят приятел"