Колежка от македонския в. "Дневник" ме помоли във вторник да й съобщя дали има някакво официално българско становище по номинацията на Джеват Адеми за посланик в София. "Ама знаеш ли, че той е терорист, че бе член на АНО и е в черния списък на Буш? Няма ли начин да го спрете да не идва в София?"

Но работата не е толкова проста. Адеми е бивш член на АНО, лежал е два пъти в затвори - сръбски и македонски, по време на бивша Югославия с обвинение за иредентизъм, но след разпадането на някогашната федерация този факт украси Адеми с



ореола на политически мъченик



Има неясноти около неговото образование, обвиняват го, че не знае езици, макар че според някои негови биографи дълго се е въртял в Швейцария да събира средства от албанските гастарбайтери за въоръжената борба на албанците в Косово и Македония. Бил е член на АНО на Али Ахмети.

Но какво от това, след като много други от тези, които бяха в Шар планина през лятото на 2001 г., бяха амнистирани и сега са министри, депутати, дипломати. Самият Адеми в предишния кабинет на подалия оставка премиер Хари Костов бе на ключовата позиция заместник-министър на местното самоуправление. Той работеше активно в същия период, когато името му е било включено в "черния списък" на Буш.

Моите впечатления от Адеми са като за сериозен политик. Някои твърдят, че правел магистратура в някой от вузовете във Варна. Чувал съм от наши дипломати в Скопие, че "с Адеми може да се работи". Като повечето политици албанци в Македония обаче и той



не приема официалните становища за идентичността на македонците,



за македонската нация и история, меко казано. И това вероятно е един от основните аргументи Адеми да бъде бламиран от скопските медии.

Всъщност първите трима посланици на Македония в България след установяването на дипломатическите отношения помежду ни през януари 1992 г. бяха македонци, при това само един от тях - Никола Тодорчевски, имаше известен дипломатически опит. Той зае поста в София след партийния си колега, професионалния пропагандист и апаратчик Георги Спасов. След 4 години начело на македонското посолство в Тирана София беше дадена на Тодорчевски като награда за работата му за консолидирането на "македонското малцинство" в Мала Преспа и Гора в Албания. Същата задача Тодорчевски очевидно имаше и в България. Последният от тройката - режисьорът и интелектуалец Любиша Георгиевски, си замина, отнасяйки



обвиненията на македонистките организации от Пиринско,



че не им е обръщал достатъчно внимание. Като например да празнува всяка година с тях на Роженския манастир годишнината от гибелта на Яне Сандански.

Затова е изненада, че при последното разделение на властта между основните коалиционни партньори - Социалдемократическия съюз и ДСИ на Ахмети, посланическият пост в София попадна в квотата на албанската партия. По-рано се смяташе, че където Македония има непосредствени интереси и особено, където работи за защита на правата на т. нар. македонско малцинство, посланикът трябва да бъде македонец и в никакъв случай етнически албанец. България е единствената съседна на Македония държава, в която "квотният принцип" на разпределение на дипломатическите постове изпраща тъкмо албанец.

Първо това бе Ризван Сюлеймани. Преди около 3 месеца, когато течеше процедурата за негов агреман, едно седмично македонско списание, което неведнъж е сърбало попарата на македонски власти с обвинения за "пробългаризъм", запита: "Ама откъде накъде посланик в България ще бъде албанец? На него ли ще се оплакват македонците в Пиринско за нарушаване на правата им от българските власти? Сигурно е, че той няма да ги чуе."

Ризван Сюлеймани получи агреман, но нямаше как да дойде в София. Новият премиер Владо Бучковски го взе в кабинета си като министър на местното самоуправление, след като няколко години двамата работиха в Министерството на отбраната - Бучковски като министър, а Сюлеймани като негов заместник. Сега Бучковски, казват, бил спрял процедурата на Адеми и поискал ДСИ да предложи друг кандидат.