|
- Г-н Кънев, промени ли се инвестиционният климат през 2004 г. в България спрямо 2003 г.?
- Трудно е да се говори за съществени промени, но определено продължи положителната тенденция в подобряване на основните параметри на бизнес- и инвестиционната среда, намиращо израз в увеличения обем на чуждестранните и местните инвестиции. Същевременно, ако не се смятат приватизационните сделки за БТК и енергоразпределителните дружества, започнати в предходни години, по-скоро се запазва, отколкото значително подобрява нивото на чуждестранните инвестиции. От една страна, е радващ фактът, че вече втора поредна година обемът на инвестициите на зелено надхвърля 1 млрд. долара. Това означава, че България е привлекателно място за производство на стоки и услуги и че е започнало съществено обновление и подобрение на производствената база в страната. Тревожно е обаче сравнителното ниското равнище на частните неприватизационни сделки, свързани с промяна на собствеността.
- Какво имате предвид?
- По данни на международната фирма Dealogic, специализирана в проучванията на корпоративните сделки, през 2004 г. в България са станали едва 21 частни сделки, които са променили в една или друга степен контрола върху дейността на съответните дружества. За сравнение това е 3 пъти по-малко от 2003 г. и над 2 пъти по-малко от 2002 г. Всъщност сме се върнали на равнището от 1998 г., когато са били извършени същият брой сделки.
- Има ли някакво обяснение за тази неблагоприятна тенденция?
- Причините са най-различни. От една страна, е твърде вероятно остарялата материално-техническа база на бившите държавни предприятия да не е атрактивна за българските и чуждите инвеститори и те да се ориентират към инвестиции на зелено. Според мен обаче е по-вероятно тези инвеститори да не виждат потенциални бъдещи партньори в сегашните собственици на частните фирми или пък да не могат да достигнат до изгодни и за двете страни условия на сделките. Този извод се потвърждава и от изключително малкия брой сделки в страната на фондовете с частен капитал, за които намирането на подходящ партньор е от първостепенна важност.
Не на последно място, разбира се, са потребителските характеристики на нашия пазар, който за много инвеститори не е толкова атрактивен, колкото румънският, турският и пазарите на страните с по-голямо население. Защото за специалистите не е тайна, че навлизането на определен пазар чрез местен партньор се прави най-вече заради неговия опит там. Все пак аз съм оптимист и смятам, че перспективите на членството ни в ЕС ще подействат като магнит за чуждите инвеститори, от една страна, и като огромен стимул за българските предприемачи, от друга, да търсят партньори с оглед дългосрочно развитие в рамките на европейския пазар. Затова очаквам обръщане на тренда през следващите години.
- Кои са отраслите, в които стават най-много частни сделки в България?
- През последните 6 години най-много частни сделки (50) са станали в тежката промишленост, следвани плътно от финансовия сектор (48) и хранително-вкусовата, текстилната и мебелната промишленост (47). Като стойност на сделките обаче безспорен лидер е телекомуникационният сектор, където само сделката за "Мобилтел" през 2004 г. осигури на България челно място в класацията на сделките в Централна и Източна Европа. Като цяло от 1999 г. досега броят на частните сделки в страната е 257 на стойност от 3.3 милиарда долара. Почти половината от тази стойност обаче се дължи на сделката за "Мобилтел". Важно е да се отбележи, че тези цифри отразяват не само чуждестранните, но и местните инвестиции в сливания и придобивания.
-Кои са другите по-големи придобивания в България през 2004 г. освен "Мобилтел"?
- Други относително големи частни сделки през годината бяха придобиването на Хебросбанк от HVB Group и покупката на ЦУМ от "Слънчев ден". Интересното е, че и двете сделки са свързани с един и същ продавач - английския частен фонд "Шарлеман".
- Какво е мястото на България в областта на сливанията и придобиванията в Централна и Източна Европа?
- Сделката за "Мобилтел" ни нареди директно след Полша (14.5 млрд. долара), Чехия (10.1 млрд. долара) и Унгария (8.9 млрд. долара) по стойност на частните транзакции от началото на 1999 г. Без тази сделка равнището на привлечените чужди инвестиции чрез сливания и придобивания е около това на Словения и малко под Румъния и Словакия. Впечатляващ е фактът, че трите челни страни са привлекли 56% от броя и 72% от стойността на всички частни сделки в региона. Най-голям чуждестранен инвеститор е Германия, следвана от Австрия, САЩ и Франция. Тези 4 страни са направили почти половината от всички инвестиции в сливания и придобивания в Централна и Източна Европа (без страните от ОНД). Подобно на България, най-предпочитаните сектори за придобивания са тежката промишленост, финансовият сектор и телекомуникациите, както и фармацевтичната и химическата промишленост. И в региона безспорен лидер в стойността на сделките е телекомуникационният сектор.
- Наблюдават ли се вече частни сделки между компании от региона?
- Най-изявена такава тенденция се наблюдава между бившите съграждани от Чехия и Словакия, които от началото на 1999 г. са реализирали почти 50% от стойността на всички сделки (2.6 млрд. долара) между компании в региона. Интересно е, че за инвестиции от този тип компаниите предпочитат развитите страни, най-вече САЩ и Германия, отколкото други страни от региона. Най-активна в това отношение е била Хърватска, която е инвестирала почти половин милиард долара в страни извън региона, което представлява почти 90% от всички частни сделки, извършени от държави от региона в други страни.
