По една телевизия, където главно се говори, залових господин и дама да глаголят за ценностите. Днес е модерно да се разисква за ценностите. Виж, самите ценности не са на мода. Може би защото точно такива господа и дами са яхнали темата и препускат на воля. Обръщат моралните ценности в... материални. Един само джокер да ви подам и мигом ще ги познаете и двамата. Но какво ще ни донесе това?

Чух веднъж старият воин и прочувствен писател Йордан Вълчев да казва: "Ако се отвеят пропагандата и байраците, един Гюро Михайлов ще остане насред площада." Не е лошо някой път да поговорим повече за Йордан, а сега си мисля, че по онова време Гюро Михайлов май го бяха махнали от "площада" и го бяха настанили в една пловдивска казарма. Защото ценностите, които неговият скромен паметник олицетворява, вероятно са били отменени. Както се оказа - временно.

Впрочем на младия войник от Първа пловдивска дружина винаги се е гледало двусмислено и с всевъзможни уговорки. Възхищение, полупризнание, неприкрита ирония: гледните точки се сменят, понякога напълно противоположни, а името на пловдивския редник остава - повече от век! - безсмъртно в народната реч. Днес малцина знаят защо е това. И за какво става дума.

На 24 декември 1880 година около десет и половина вечерта пламва зданието, в което се помещава щабът на милицията. В Източна Румелия милиция се е наричала местната българска войска. От всички прозорци на триетажната постройка излизат дълги пламъци. След около час пламтящата сграда рухва. Само двама от караула успели да скочат през прозореца и потрошени, останали живи. По техния разказ се възстановява трагедията.

Стълбището вече горяло и търсейки място, откъдето да се хвърлят на улицата, те се намерили в стаята, където бил паричният ковчег (касата), а до него - часовият Гюро Михайлов. Повикали го да се спасява с тях. Но часовият отвърнал, че без разводача не може да напусне поста. Опитали да го убедят, че разводачът не може да дойде през пламъците и че не е чудно той самият да е вече изгорял. Гюро повторил, че без него никъде не отива. Момчетата решили, че той просто не е на себе си - днес бихме казали: "от стреса". Искали да го отведат със сила, но той насочил пушката си срещу тях. Останал на поста.

Когато разровили пепелището, намерили овъгленото тяло на часовия до паричния ковчег. Там открили и железните части на пушката му. Това показвало, че той докрай не се е отделил от поста си и е приел ужасна смърт, но не е нарушил дълга си.

Пловдив е разтърсен от драмата в щаба на милицията. Младите офицери от гарнизона събират помежду си известна сума, дават едно представление в театър "Люксембург" и с тези средства правят скромен паметник на войниците. Вазов написва стихотворението "При гробът". Името на доблестния часови става символ на вярност към дълга и клетвата. Легендата го превръща в един епичен воин, който излъчва суровост, мъжество и вдъхва страхопочитание.

Извън легендата нещата са съвсем различни: Гюро Михайлов от Розовец, новобранец с три месеца служба, изгаря на поста при първия (!) си караул. Смята се, че пожарът е бил умишлен, за да се прикрият финансови далавери в поделението и че "ковчегът", който той е охранявал, най-вероятно е бил празен. Що се отнася до верността към клетвата - войниците в румелийската милиция не са полагали никаква клетва. Източна Румелия е принадлежала към Турската империя и би следвало те да се кълнат на султана. А това българин от онова време не би приел.

Изглежда, никой не е могъл да преглътне, че един селски момък, новобранец, ей така, още при първия си караул ще извърши неповторим, нечуван подвиг. Мълвата и почитта са го украсили, неверници и лицемери неведнъж са опитвали да го подиграят. А младият войник от Първа пловдивска дружина е знаел най-важното: човек изпълнява дълга си към отечеството на мястото, на което стои. Някой тези "ценности" добре му ги е обяснил. И едва ли този някой е бил професионалист по ценностите.

Впрочем нашият (харесва ли ви или не - безсмъртен) часови отдавна е институция. На... саможертвата. Миналата година отпразнувахме 125-годишнината на повечето държавни институции. През тази същият срок се навършва и за институцията Гюро Михайлов. Заслужава да се отбележи. Но го няма в календара. След век и четвърт и при такова усилено внимание към ценностите той става все по-самотен на площада...