:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,397,997
Активни 60
Страници 13,400
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Самотен на площада

По една телевизия, където главно се говори, залових господин и дама да глаголят за ценностите. Днес е модерно да се разисква за ценностите. Виж, самите ценности не са на мода. Може би защото точно такива господа и дами са яхнали темата и препускат на воля. Обръщат моралните ценности в... материални. Един само джокер да ви подам и мигом ще ги познаете и двамата. Но какво ще ни донесе това?

Чух веднъж старият воин и прочувствен писател Йордан Вълчев да казва: "Ако се отвеят пропагандата и байраците, един Гюро Михайлов ще остане насред площада." Не е лошо някой път да поговорим повече за Йордан, а сега си мисля, че по онова време Гюро Михайлов май го бяха махнали от "площада" и го бяха настанили в една пловдивска казарма. Защото ценностите, които неговият скромен паметник олицетворява, вероятно са били отменени. Както се оказа - временно.

Впрочем на младия войник от Първа пловдивска дружина винаги се е гледало двусмислено и с всевъзможни уговорки. Възхищение, полупризнание, неприкрита ирония: гледните точки се сменят, понякога напълно противоположни, а името на пловдивския редник остава - повече от век! - безсмъртно в народната реч. Днес малцина знаят защо е това. И за какво става дума.

На 24 декември 1880 година около десет и половина вечерта пламва зданието, в което се помещава щабът на милицията. В Източна Румелия милиция се е наричала местната българска войска. От всички прозорци на триетажната постройка излизат дълги пламъци. След около час пламтящата сграда рухва. Само двама от караула успели да скочат през прозореца и потрошени, останали живи. По техния разказ се възстановява трагедията.

Стълбището вече горяло и търсейки място, откъдето да се хвърлят на улицата, те се намерили в стаята, където бил паричният ковчег (касата), а до него - часовият Гюро Михайлов. Повикали го да се спасява с тях. Но часовият отвърнал, че без разводача не може да напусне поста. Опитали да го убедят, че разводачът не може да дойде през пламъците и че не е чудно той самият да е вече изгорял. Гюро повторил, че без него никъде не отива. Момчетата решили, че той просто не е на себе си - днес бихме казали: "от стреса". Искали да го отведат със сила, но той насочил пушката си срещу тях. Останал на поста.

Когато разровили пепелището, намерили овъгленото тяло на часовия до паричния ковчег. Там открили и железните части на пушката му. Това показвало, че той докрай не се е отделил от поста си и е приел ужасна смърт, но не е нарушил дълга си.

Пловдив е разтърсен от драмата в щаба на милицията. Младите офицери от гарнизона събират помежду си известна сума, дават едно представление в театър "Люксембург" и с тези средства правят скромен паметник на войниците. Вазов написва стихотворението "При гробът". Името на доблестния часови става символ на вярност към дълга и клетвата. Легендата го превръща в един епичен воин, който излъчва суровост, мъжество и вдъхва страхопочитание.

Извън легендата нещата са съвсем различни: Гюро Михайлов от Розовец, новобранец с три месеца служба, изгаря на поста при първия (!) си караул. Смята се, че пожарът е бил умишлен, за да се прикрият финансови далавери в поделението и че "ковчегът", който той е охранявал, най-вероятно е бил празен. Що се отнася до верността към клетвата - войниците в румелийската милиция не са полагали никаква клетва. Източна Румелия е принадлежала към Турската империя и би следвало те да се кълнат на султана. А това българин от онова време не би приел.

Изглежда, никой не е могъл да преглътне, че един селски момък, новобранец, ей така, още при първия си караул ще извърши неповторим, нечуван подвиг. Мълвата и почитта са го украсили, неверници и лицемери неведнъж са опитвали да го подиграят. А младият войник от Първа пловдивска дружина е знаел най-важното: човек изпълнява дълга си към отечеството на мястото, на което стои. Някой тези "ценности" добре му ги е обяснил. И едва ли този някой е бил професионалист по ценностите.

Впрочем нашият (харесва ли ви или не - безсмъртен) часови отдавна е институция. На... саможертвата. Миналата година отпразнувахме 125-годишнината на повечето държавни институции. През тази същият срок се навършва и за институцията Гюро Михайлов. Заслужава да се отбележи. Но го няма в календара. След век и четвърт и при такова усилено внимание към ценностите той става все по-самотен на площада...
124
2952
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
124
 Видими 
13 Януари 2005 21:37
Макар и рядко, но нещо, което си заслужава да се прочете!

Редактирано от - bot на 13/1/2005 г/ 22:34:45

13 Януари 2005 22:28
Наистина е ценно четиво
Едно време във Франция излезе един много голям труд, с много статии и студии -Места на паметта. Там се разказва нещо от този род - за солдат Шовен. От там е тръгнал и шовинизмът.
Не беше за смях.
Беше за науката
Сега това явно ще се обърне на смях. Може и с право. Защото днес не е ХІХ век.Дори не е и ХХ-тия
Днес изгоряха не само солдатчетата. Изгоряха знамената. А касите - стоят. Не са пипнати. Въпреки че са пълни с краденото и никой не ги пази.

Редактирано от - Минавам от тук на 13/1/2005 г/ 22:31:14

13 Януари 2005 22:31
Носталгия по миналото. Младото поколение изобщо няма такива угризения, ако случайно им споменеш доблест, те те питат каква е тази дума.
13 Януари 2005 22:32
Ето това не е вярно
Знаят какво е ...може и да не знаят думата. Но не виждат ...Гюро Михайлов
13 Януари 2005 23:10
Младите не четат, а и няма да разберат разказаното. Най-много да кажат или че не е възможно, или че става въпрос за идиот...
13 Януари 2005 23:16
Такива са им даскалите - също не четат, камо ли да горят
13 Януари 2005 23:17
Изобщо стига
Стига да сте видиотявали и стари и млади
Сами сто пъти сте такива ...идиоти
13 Януари 2005 23:20
Доколкото мога се опитвам да внушавам на подрастващите да не си позволяват да обобщават и да правят оценки по своите конкретни впечатления от хора и събития.
14 Януари 2005 00:06
И аз съм употребявал името на Г.М. в негативен смисъл - като синоним на глупостта. Сега ми стана доста чоглаво заради това. Стана ми ясно, че историята на Гюро Михайлов е с двуяко значение.

Че въпреки липсата на модерен прагматизъм в неговото решение да остане, там има голяма доза героизъм.

Докато в съвремието много морални критерии са били постепенно размити и те вече нямат последователи. Малкото хора останали верни на "немодерните" принципи са нещо като Динозаври за сегашното общество....

... Хубавото е, че човешкият живот не е много дълъг. В противен случай ще е много, много неуютно в бъдещето.

Слава Богу, няма да го доживея!
14 Януари 2005 01:12
Даа, младите са без ценности, нямат капка доблест, нито уважение, не знаят какво е това морал, само крадци и убийци стават от тях. Те окрадоха родината ни, те се подиграха с труда на няколко поколения, те въведоха цинизма и простотията в живота ни, те измислиха чалгата, те издигнаха от своите среди политическите проституки и гласуваха за тях, те се провалиха с некадърността си , те са лично отговорни за мизерните последни дни на дядовците и бабите си. Младите, те са виновни за всичко
14 Януари 2005 01:34
ВИОЛЕТА, КУ-КУ,
СЕГА времената са други!!!
СЕГА НЕ е време за трупане на ДОБЛЕСТ!
СЕГА е време за трупане на ПАРИ !!!
КОГАТО ПАРИТЕ СА ВСИЧКО- ДОБЛЕСТТА Е НИЩО!!!

Редактирано от - paragraph39 на 14/1/2005 г/ 01:36:17

14 Януари 2005 05:21
Ку-ку,

Ако правилно съм схванал тона ти, съгласен съм, защото "младите лъвове на България" са все на по 45 + - няма нужда да ги изреждаме, щото всички си ги знаете - Луканов, Костов, Виденов, Божков и много други... предимно знайни...
Да се делят хората на млади и стари е тъпо, правят го обикновено старите, не знам защо.
Вземете ги делете на умни и глупави, на добри и лоши и пр, по-удачно е.


Ку-ку,
Ако пък не съм разбрал правилно тона ти и ти си наистина ядосан на младите - виж горе какво пише...
14 Януари 2005 05:32
Българите сме нещастно племе. Защото, според Бергман, щастието е добро здраве и слаба памет.
14 Януари 2005 05:32
Параграфе, параграфе, га ли ша разбереш, че доблестта нема нищо общо с простотията и глупостта.
Га ли всички кат теб за разберат, че НАЙ-ОПАСНИ СА ТЕЗИ, ДЕТ НЕ МИСЛЯТ СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ТИКВА.
И га ли ша разберете, че не е имало никъв смисъл Гюро да опъне петалата за некъв си сандък.
Блаженни са верващите, а...Лошото, е че те все разводача чекат.

Редактирано от - Bay Hasan на 14/1/2005 г/ 05:47:37

14 Януари 2005 05:47
Във всички времена и народи е имало хитреци, които са призовавали към най - възвишени идеали хората около себе си , за да задоволят най- низките си страсти за тяхна сметка. Човек трябва да е буден и СЪЗНАТЕЛНО да прави своя личен избор.
Минаващия от тук, май си минал на "тагадък" из историята. Шовинизма е идеология за превъзходството на френската нация над всички други. Разработена е в началото на 20 век от Де Шовини. Френски, естествено , " мислител". И не случайно - именно французите са най-големите националисти на света. Направо не ми се мисли какви щяха да ги надробят , ако имаха сила. В сравнение с тях хитлеристите са елементарни плагиaти.A американците, които толкова народ ненавижда че се месят навсякъде, са просто самодейци.
14 Януари 2005 06:22
Не казвам своето цитирам изследването от 80-те на миналия век - казва се Места на паметта
Свързано е с различни истории, които се раждат във въображение на обществото - в частност и това за солдат Шовен , на края с in/Chauvin/. Н а френски се чете като ен. Солдат Шовен от наполеоновата гвардия -измислен през ХІХ век персонаж. За него са писали стиховете и песни. Разказвали различни истории от типа на тази за Гюро Михайлов. Типични примери за националистическо въображение. От там тръгва и терминът Шовинизъм. Дьо Шовини е известен с друго - един от дейци на ордена, занимаващ се с възраждане на магията/виж Googl/



Редактирано от - Минавам от тук на 14/1/2005 г/ 06:26:33

14 Януари 2005 07:35
фък... отде сте вие бе...? писача сигурно в казарма не е бил, прохожия тоже... явно не знаете как посрещаха там... "аку ни си навийти пъртенкити за инъ минутъ, турцити шъ додът и шъ ви фъкнат в гъзъ... аку ни додът, шъ пуснъ старити, тйе дъ ви фъкнат" - думи на капитан (фък, не мога да си спомня името му) от БНА, Ямбол '85... бехме на по 18, стреснати пъпчиви тийнейджъри... аз лично бех тотално втрещен... 100 години подир гюро... ако беше станал подходящ пожар... некое подходящо психирано гражданче... можеше да си изгори... щото ако се спаси, турците, биха го фъкнали... и вот тебе нов гюро... такваз простотия даже и у швейк нема... тоз калин е или голем манипулатор, дето си разбира много от работата (милицьонер, което не вервам), или е невралгичен парапсихо...няк дето некой му е сказал, че е много смарт... фък...!!! ебати... тея шибаняци ви скриват шайбата, таварищи... а вий им се връзвате...
14 Януари 2005 08:56
Имало е такива Българи.
Имало е Българи на които в потурите и главите нещо е имало .
И сега има такива Българи.На тях им е останала само родината.
Да си спомним за железничара-събрал и върнал милионите които мафьотите хвърлят през прозорците.
Катилите го направиха за смях.
Държавата и ресурсите на България сега са в ръцете на катилите.
Катилската философия обявява доблестното поведение за найвност и глупост.
Нали за това са катили.За тях честно и доблестно е да грабиш , лъжеш , крадеш , убиваш.Естествения отбор е философията на катилите.Естествен с изкуствени средства-сред които се откроява бухалката.
Катилите винаги са били и си остават катили.
Няма значение дали са мангал с политикономия в главата или царка корона без нищо в главата.
14 Януари 2005 09:04
Блиндяев, попаднал си на неподходящо място през 85 год. Януари месец на същата година се подвизавахме около Чорбаджийско и капитанчето ни шепнеше докато сменяхме караула - "Над главите....над главите пуцайте...ще се разбягат..."
Е, разбягаха се ама минаха години и пак се събраха...сега в парламента....пък след изборите що пък не...вместо цар, султан да си имаме
Та помисли, не е ли по-добре 240 Гюро Михайловци, отколкото също толкова на брой педали, мангали, лекета, ченгета и т.н.
14 Януари 2005 09:09
Добра статия, но уви - тъжна..Все пак, остава утехата че е имало и такива българи..
14 Януари 2005 09:25
Не мога да разбера как безсмислеността и глупостта може да бъде нещо, достойно за уважение и възхвала. Да се покланяш например пред подвига на човек, загинал, за да унищожи бомбардировач, който атакува страната му, е нормално. Ние обаче тези герои от войната почти сме ги забравили, а продлължаваме да хвалим безсмислеността. Дали не е защото искаме някой да похвали и собствените ни безсмислени постъпки. Построили преди 30 години огромен завод, който не може да произведе нищо ценно - скъсват се да говорят какви постижения имало тогава. Не може някой да сътвори нищо смислено, което хората да оценят - три реда сълзи рони и иска да го ценят ей така, щото бил умен - че и не само морална да е оценката. Ай......
14 Януари 2005 09:41
Да ме прощават КД и почитателите му, но не виждам в тази история нищо, което бих препоръчал на по-младите. А може би по стар навик ни се иска всички като новобранци да се отучат напълно от рационално мислене и ако може да не се научат после никога пак. Тогава Big Brother (или Партията, или който е на власт) ще мисли вместо всички - правилно при това. Идилия! Е, надявам се, че тези времена са отминали безвъзвратно...
14 Януари 2005 09:49
Днес обратния образ на Михайло Гюров е валиден.
Черните очила , черния костюм, черните мерцедеси , черните стъкла.
Стои на пост-пази ограбеното и разграбеното.
Днес Вятърничъвия Гюро е модерен.Научил три кухи фрази и ката ден обяснява света.
Днес Кретеновидния Гюро се прави на Отворения Гюро.
Така е , дълг и чест няма.Слугинаж има .Отгоре до долу.
Чест е да грабиш.Дълг е да бълваш лъжи за да оправдаваш грабенето.
Днес но мода е Спасителя Гюро.За да спаси себе си дави като копой всичко около себе си.И се гордее какъв копой е.
Кучешка работа.Достатъчно е кокал да види и да почне да върти опашка.
Кучеподобния Гюро е най отвратителния.
Става за първосигнална употреба.
14 Януари 2005 10:01
Абе тук май не сте разбрали какво иска да ви каже Калин Донков
Той иска да ви каже, че някой почне ли да ви говори много за "ценности" много внимателно трябва да го гледате какво прави. Защото може да си изгорите, когато другите си оправят материалното положение.
Преди 100 и кусур години Марк Твен е казал подобно нещо (цитирам по памет): " Започне ли някой много много да говори за демокрация, трябва много внимателно да го следите какво има впредвид".
14 Януари 2005 10:19
Възможни сценарии:
1. Гюро грабва парите от ковчежето, хвърля там малко пепел от изгорелите папки, след което емигрира в Америка и приема името Джери Майкъл. Прави бизнес с кисело мляко и боза в Дивия Запад и става милионер. По време на Баканската война изпраща един кораб с пушки и амуниция в дар на българската държава...
2. Гюро се опитва да тафи парите от ковчежето, но, ядец, щабните плъхове са го преварили. Така ли, вашата м..., а аз стоя тук като Гюро Михайлов на пост. Изчезва и отива на другия ден при началник щаба. Какво са говорили не е ясно, но веднага го повишават в подофицер, пращат го във военно училище. След 30 г. ген. Гюро Михайлов командва макоденското опълчение в района на Криволак, а дъщерята на някогашния му началник щаб му е станала жена...
14 Януари 2005 10:51
Да се приеме , че въпросното войниче от село , което е общувало с много ограничен кръг хора и животни , измъкнато от привичната среда и побъркано от чанч просто се е шашнало не върви... героизъм требе и това е... Те затова и "народните хайдути" от горски разбойници и убийци се превърнаха в "народни герои" и "закрилници" на раята... щото не е грабеж да отидеш при подивелия в гората овчар и да му изядеш няколко агнета.... те овчарите им били ятаци... да , бе повярвахме ви веднага...
Смешно е да се повдига дискусия по подобни "ценности" Хашек много добре го е показал , описвайки подвигът на каруцаря Йосиф Бонг , който загинал но спасил новите конски такъми....щуротии на търкалета... Еба ти ценностната система ... да манипулираш масите с нелепата смърт на едно уплашено до смърт войниче....
Не им се сърдя на писателите включително и на Калин Донков , литературата е преди всичко инструмент за манипулиране на съзнанието и това е известно отдавна , не съм го измислил аз... всъщност , тя. литературата си намери майстора в лицето на телевизията и интернет....
Но , пък без литература просто не може, има толкова прекрасни неща , които не са още прочетени и толкова още по-прекрасни , които не са написани.... просто трябва да се внимава... нали знаете - "Дозата прави лекарството!"
14 Януари 2005 11:00
Името на Гюро Михайлов е станало нарицателно, като символ на безсмислена смърт, т.е. жертва. Прав е Калин Донков, като ни обръща внимание на парадокса: от една страна героичната постъпка на този себичен родолюбец, а от друга истинската причина за нелепата смърт - алчността и стремежа към обогатяване с всички средства на негодяи. Има в България хора, които се отнасят сериозно към задълженията си, вярват на другите поради своята природа и отвореност, но предупреждението на автора ни води към руската поговорка, която американците много обичат: "доверяй, но проверяй!".
И основателно, вече 15 години българският народ изпълнява ролята на Гюро Михайлов в неговия трагикомичен нюанс, защото вярва безрезервно на съвременните политически лешояди и негодяи, които са готови да подпалят и разпродат страната без да се трогнат от участта на вярващите. Докога?!
14 Януари 2005 11:08
Требва да ви кажа, че ние навремето предприехме мерки да се оттървем от старите символи като "Гюро Михайлов - образец за граждански дълг, доблест и чест"
За нов "образец" издигнааме Павлик Морозов, убиеца на баща си в името на социализъма и комунизъма.
Народът обаче е консервативен и продължава да верва, че не отцеубийството, а опазването на дръжавната хазна от крадците е граждански дълг.
Затва народа е митологизирал Гюро Михайлов и така ша бъде во веки веков.
Павлик Морозовчетата и техните издънки (викат им "култуци" или "пичове" при доматите) не могат да я разберат тая работа, но те са преходни, па и подлежат на "култучене".
На тех народа паметник нема да им издигне. Дори и да си платят за паметник, едва ли народа ша го тръпи цели 125 годин.


Редактирано от - другаря Тодар Живков на 14/1/2005 г/ 11:22:53

14 Януари 2005 11:39
Не мисля, че когато говорим за героизъм, гражданска доблест и чест, Гюро Михайлов е удачният пример.
Сакън, да не ме разберете погрешно. В този случай се казва "Язък, жалко за момчето." Но толкоз.
14 Януари 2005 11:44
Интересна статия е написал КД. Ценностите не са това, което бяха, освен една-човек изпълнява дълга си към отечеството на мястото, на което стои. И нещо много по –важно, човек трябва да е и отговорен. Да отстоява тази отговорност за думите и делата си, ако ще и с живота си и да държи на това, щото това са темелите на себеуважението, на правилата, без които няма да сме общество, а племе с вождове. Всъщност, и там има правила..
Представете си, какво ще стане, ако в малък магазин подадете парите, а продавача не ви даде стоката.Вдигате скандал, викате полиция, а продавачът твърди, че не е вярно.
Дори елементарното общуване се гради на някакви правила и някакъв елемент на доверието и себеуважението и честната дума
Ей тез неща вече ги няма. Политическата класа и елитът са на обратния полюс, щото там сме и всички ние. А инак, няма по-голяма ценност от човешкия живот и никаква идея, доктрина или личност, не заслужават да жертваш и едни косъм за тях.
Глупави саможертви историята помни безброй и колкото по-стари са примерите, толкова по смислени са те. С напредване на комуникациите много по-малки са примерите на смислените и знакови саможертви, като тази на Ян Палах, например.
Саможертвите в миналото са отражение на обществена необходимост, във вековете на димните сигналии коните куриери, сетне на телеграфа и депешите, най-бързия начин да реагираш на голяма обществена несправедливост е да жертваш живота си, за да може примерът да се разчуе мигновено, а и животът тогава е гаснел твърде леко.
”Бог-дал-Бог взел”. Но честната дума е била всичко.
Всяко време си иска неговото, всяко време формира неговите ценности, защото времето има качество-вертикалният принцип на херменевтиката, "Каквото долу , такова –горе”
В годините , когато се е развила случката, описана от КМ, този подвиг е бил нужен за обществена манипулация, която тогава е била напълно необходима. Минали са едва няколко години от саможертвата на стотици и хиляди българи, а свободата е полухимера. Без повдигащи духа примери, без „Епопея на забравените”, нямаше да я има днешна България.
А днес е време за друго. На трупане на капитал, кой-както намери. Да договориш сделка, да вземеш стоката и да не я платиш. Да дадеш пари някому, а той да се прави на разсеян. Да обещаваш, докато вземеш своето и да се измяташ, щото опонента няма как да ти докаже обратното, а механизмите на обществото срещу тези неща не работят. И никакво комуникативно – информационно или техническо развитие на обществото не може да ми помогне, когато съм дал парите тет-а тет.
И кой е виновен? Комуникациите? Цивилизацията?
Ако Хитлер беше се родил в наши времена, нямаше да мръдне от НРП, щото е бил ужасно лош писател, а ораторството му щеше да изглежда смешно. Даже приказките му за калпавия парламент и поантата му за демокрацията, където всеки бягал от отговорност, никой нямаше да знае дори- а и той е бил радетел за нови ценности..

14 Януари 2005 11:57
Създаването на митове и легенди за герои-достойни за подражание е присъщо само на малките народи. Също и на идеологиите. Като се започне с Християнството, например. Ако Павлик Морозов и Матросов се нареждат веднага след Свети Лазар или Свети Едикойси при наш Гюро няма идеология. Чиста проба тъпотия, превърната в легенда. И ний сме дали нещо на света.
14 Януари 2005 12:04
Комай сте забравили най новия вариант на българския Михайло Гюров-тоя дето дни наред се заливаше с вода , пожарната го пазеше , партийния дом изгоря , звездата се пренесе върху американското знаме , а преврата на Тренчев не на думи , а на дела стана по късно.Само дето един съмнителен генерал , уж от отряда Антон Иванов, ама от тази част невероятно оцелялата пък щеше да си вади пиштовчето и да се гръмне-в знак на доблест и чест.
Какви комични истории и какви невероятни хора по пътя на окарикатуряването на истинския Гюро.
И защо така си мисля , а и не само си мисля , а и фактите са такива-в тези хора винаги се вижда някаква чужда душа , за да не казвам кръв.
Или за гладуващите Михайло Гюровци сте забравили-тип Соян Ганевци.
Михайло Гюров стана инструмент на катилите.
Вижте само в момента колко катилки превъплащения наблюдавате.
До Павлик Морозов отидохте -наш Стоян Ганев и наш Станчов да не видите.
Мръсна ви е съвестта .Затова е така.
А пък катуните на истината дето лежахте и с наркотици се черпехте.
Ами плужеците по 39 и нагоре.
Ами паветата по Народното събрание и палежите.
Това не бяха саможертва.На Лумпени.Маскиращи Мафията.
14 Януари 2005 12:11
Колега Отврат,
Създаването на митове и легенди за герои-достойни за подражание ИЗОБЩО не е присъщо само на малките народи -виж за идеологии съм донякъде, ама малко, съгласен.

Например, търсенията на Граала в Средновековието са свързани с аспектите на просветлението и духовната свобода. Притчите за Граала по традиция се свързват с рицарите на крал Артур, които бродят из Пустата земя .Но този жанр е въплъщение на много други сказания за търсения, намерили израз в образи като Пепеляшка, Робин Худ, Спящата красавица и граф Дракула. Поета Алфред, Гьоте, лорд Тенисън и композитора Рихард Вагнер, а в по-ново време и Дж. Р. Р. Толкин, ("Властелинът на Пръстените", са само незначителна част от посветилите се на темата автори.
Всъщност, по пътя на това търсене търсещият преминава през етапите на самопознанието и духовното самоусъвършенстване. Великият немски мислител Рудолф Щайнер смята, че превъплащението на Христос в тялото и кръвта на човека Исус е слизането на Слънчевия дух в Лунния бокал, конфигурацията, която се превръща в символ на Свещения Граал през Средновеконието.
Мотото на рицарите на Граала било : Durch Mitleid wissen! "Чрез състрадание към самопознание! Но то се среща още като част от Първата и Втората Блажени истини на Будизма.
Страданието е част от живота.
Страданието се причинява от съчувствието...
Такива работи са вълнували хората в миналото.. А днес, те цинично отхвърлят всичко, което не разбират, което е отвъд тяхните примитивни представи, което е плод на духа и мисленето , а не е разбираемо за техните скептично-материалистични сетива-виж горния.. Саможертвата за тях непременно трябва да е с келепирджиски привкус, тя е смешна, обект за скечове от ТВ токшоу.
Аве всички са маскари, или не мой да няма келепир зад тая работа..
Вкарването на герои и митове на по-късен етап е присъщо за идеологии, които искат да заздравят корпоративно фрустираните , в см за недоволните, а те понякога са цели, вкл и велики народи. Те, героите, стават съставна част от инструментариума, предизвикващ единодействие и саможертва.
Гюро Михайлов обаче изобщо не е в тази категория. Той не търси разтваряне в колективното цяло, нито пък някой му е втълпявал колективната саможертва за ценност.
Той просто е жертва на нещо, без което няма общество и това е ключът за палатката. Чувство за отговорност и дълг.
Не случайно дадох примера с Хитлер, който твърди, че ДЕМОКРАЦИЯТА носи със себе си колективна безотговорност и сриване на чувството за дълг.
И тук дискусията е редно да се насочи към това-"Кто виновать? " Демокрацията, или цивилизацията? Или нито едно от тях? Или комунизмът и скапаното битие в обелен и издънен блок от Меден рудник, чушкопеците -тенекии и огнищата пред него с гроздовач? Не , не е само това-щото и богатите ни днес са такива-тук посто е задължително да си припомним, колко много хора считат забогатяването си за плод на случайна игра на благосклонната съдба и опашките пред тотопунктовете. Съдбата като шанс( и не е лъжа, де, а тъжна истина) и цинизмът вървят ръка за ръка и там място за дух, дълг и отговорност няма.
А може би Паскал:
"Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е изпълнен с недостатъци; би искал да е обект на любовта и уважението на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговите прегрешения"





Редактирано от - Наум на 14/1/2005 г/ 13:18:23

14 Януари 2005 12:23
Науме,
е как бе душо да изгориш с пушка в ръка до празен сандък може да бъде наречено, носене на отговорност, стояща в основата на гражданското общество. Нима за това общество живота и здравето на отделния индивид не са основополагащи ценности... Или да се опечеш жив е много достойно за подражание. Гюровото е съчетание на глупост и фанатизъм, ако изобщо е станало така както единствените двама са разказали. Щото мен, ако питаш именно тези са лицата, подпалили нещастната казарма, ама нейсе, тука продължава да се верва, че Крали Марко е бил спасител на синджири роби...
14 Януари 2005 13:26
Таман в унисон с моите размисли него дни е тая приказка за Гюру.
Значи хем от една страна отговорност, достойнство и чест.
Хем от друга страна фанатизъм и безсмислена глупост, днес биха му казали-ригидност.
Щото човек хем трябва да бъде отговорен и достоен, хем и гъвкав и да умее да оценява и да се съобразява с обстоятелствата.
Това е баланс.
И затова едните станаха на страната на честта и доблестта, другите - на глупостта и фанатизма.
В тая постъпка има и от двете.
Ама балансът е изгубен.
А като няма баланс, нищо няма

...та само се чудя дали пък сега не е петата година от четиресегодишния поход из пустинята на Моисей? И дали не е най-добре да се остави народът, мършите-тикви и всички останали да се разпадат и разлагат на воля...щото има още време, а всяко нещо с времето си.
Дали опитите сега да се оправят нещата някак си не са просто една гюрумихайловщина...
14 Януари 2005 13:44
А разликата е огромна.При онзи истинския Гюро Михайлов –има саможертва.
САМОЖЕРТВА.
Гюро Михайловска , Павлик Морозовска или на Митко Палаузов.
Но саможертва.
Жертвал е и са жертвали себе си.Наивници но красиви и достойни.

Другите за курбан не са ползвали.Те са стояли на амбразурите.
При Михайло Гюров има курбан.

Това е разликата.

Та курбана и в курбана е отговора.Днес курбан чорба се прави.
Готвачи са днешните Михайло Гюровци.На курбан чорба ни правят.
А да се сравняват Готвачи с Гюро Михайлов е все едно да сравняваш лайно с неговия произход-та дори то и да е от месото на благороден елен.
Лайното си е лайно. Благородния елен си е благороден елен.
Стоян Ганев като Михайло Гюров си е лайно.
Гюро Михайлов е институция-в съзнанието.И коректив.


14 Януари 2005 13:57
Благодаря ти г-н Донков, но що ми се чини, че по край крадците най- ценностните хора сега са Херостратовците..., да не говорим за псевдо... патриоти виж Слави, псевдожурналисти виж Дайнов, псевдосоциолози виж Мира, псевдо кметове Софиянски и така до края на света...
14 Януари 2005 15:28
Моите уважения Калине, но този път си дълбоко неправ
Точно, защото сме били и сме си Гюромихайловци, и за съжаление, като Гюромихайловци продължаваме да клечим пред пиедестала на фалшиви митове и догми. Докато разни шмекери, били те Стамболовци и Фердинандовци, ТодАр Живковци и Иван Костовци, Лукановци или Симеоновци ни правеха и правят на луди, защото така по-лесно опразват хазната в промишлени количества.
Гюро Михайлов е типичният пример за робския дух на нашия иначе талантлив народ, типичен пример за нежеланието ни да мислим със собствената си глава и за страха, а може би по-точно - мързела, да излезем от рамките, които някой друг ни е очертал.
Резултатите са ни плачевно известни...
14 Януари 2005 15:42
Хулиган! В десятката!
"Ти , не бери гайле! Има кой да мисли за това!" Ей тез крилати думички са ни разказвали и поне още сто години ще ни разказват играта! Това е!
14 Януари 2005 16:38
Е за това се провали социализъма у нас. А я вижте хората как си тачат "националните герои"! Де да си имахме и ние такъв, а то - Гюро!

Китайският Гюро Михайлов, сгазен от камион на заден ход, е модел за подражание
"Аз искам да съм обикновено неръждаемо винтче в служба на народа", казвал войникът Лей Фън, когото лично кормчията Мао дал за пример преди 40 г. И като се започнало едно изучаване на добрите му дела, та до днес...


14 Януари 2005 17:14
ДУХОВНОТО ИЗЧЕЗВА ОТ ЖИВОТА
ЧОВЕКЪТ СЕ ЗАВРЪЩА ПАК ПРИ СКОТА!
14 Януари 2005 17:30
Ако се говори за Гюро Михайлов, просто задължително е позоваването на великия писател Мирон Иванов. Той му посвети роман. Там има всичко - и нежност и майтап. Ама заглавието ...
14 Януари 2005 17:42
Гюро Михайлов заслужава памет и признание дора само затова защото е единствения знаен българин от най-новата ни история който си е свършил работата докрай.
Мисля че ще си остане и единствения - еле като чета форума.
Сред многото кандидати за ученически бисери може да се отличи Оса за определението дадено на Гюро Михайлов като "себичен родолюбец".
Що бе, Оса?
***
Наум е прав че само големите нации имат своите герои. Една нация е толкова по-голяма колкото по-съвършено производсто на герои прави. Както и как ги потребява след като ги произведе.
Ми я вижте американците и един пресен пример - Ейб Линкълн...Години наред този странен причър беше знамето на американската демокрация - освобождението на негрите.
Сега е нужен обаче като хомосексуалист - е готово. Трансформираха го.
Ние обаче предпочитаме да размазваме вече произведеното.
В този смисъл сме народ от лудити.
***
Според мен сравнението между Ян Палах и Гюро Михайлов е в полза на Гюро Михайлов.
Гюро е умрял за нещо реално - за да защити това което в неговите представи е най-важното за държавата - хазната.
Някои форумни лудити му очертаха и психопрофила - видиотено от команди селянче, и т.н...
Според мен обаче това е човек който е действал перфектно, като машина отчитайки реалностите.
А реалностите са били в момента:Първо - Аз съм на пост и пазя хазната. Второ - давал съм клетва, която при никакви обстоятелства не трябва да наруша.
И къде го виждате в тези мисли селянчето, моля? Некаква мисъл за кравата или нивата?!
Сто процента от вас в подобна ситуация ще си помисли поне за компютъра или цветнио телевизор...
Ян Палах е едно манипулирано подфирчено идиотче в сравнение с нашия Гюро.
Обаче тез дето го произведоха герой знаят как да го правят и защо.
***
Един над мен дава пример китайчето дето искало да бъде неръждаемо винтче...
И кво лошо?
България като е пълна с ръждясали вършачки на по-добро дередже ли е от Китай дето е пълен с неръждаеми винтчета?!
***
Двата полюса на българския национален характер са Андрешко и Гюро Михайлов.
Обаче Андрешко секи го знай. И познава в себе си.
14 Януари 2005 17:50
Моля да ме извините, че не се изказвам по темата, но ако искате да гласувате за Ибряма-Иво Папазов, то можете да използвате сайта публикуван в днешния брой на "Стандарт.
14 Януари 2005 18:05
http://www.bbc.co.uk/radio3/awards2005/aud ienceaward.shtml

това е адреса, за Ибряма, аз го пуснах преди много дни в темата за чалгата, но не видях голям отклик, сигурно го имат за чалгаджия, какво да се прави, така го разбират хората
14 Януари 2005 18:17
Разбира се че е чалгаджия...Да не е джазмен случайно?!
ВТW чалгата си е нашия национален джаз.
Много харесвам Ибряма обаче защо не може да се намери почти нищо от него на пазара?!
Некви обяснения?
14 Януари 2005 19:01
По повод на чалгата искам да ви кажа , че за англичаните и руснаците този вид музика е много екзотична и предпочитана.Като го разбрах само дето не паднах 'под масата', защото ме отвращава, обаче хората най-сериозно ми обясниха, че имат по-добър рок, поп, рап и т.н., а това е абсолютно нов жанр за тях.После някой ми каза, че валсът също бил отричан и възприеман като вид чалга в миналото.
14 Януари 2005 19:14
Статията е интересна, а също интересно е и ставащото във форума, то е добра картинка на разбиранията за ценности на българите.
На мен едно време майка ми ми викаше да не съм седял като Гюро Михайлов, когато искаше да престана да правя нещо, което аз твърдо смятах да направя убеден в неговата правота. Правотата няма да обсъждам тук, не тя е важна сега. Струва си обаче да се каже една добра дума поне за това войниче останало на поста си, защото предполагам все пак е вярвал в нещо, макар да не се е бил клел пред цар или султан. Вярвал е, но това да вярваме в доброто ни го отнеха преди години с плоските си митове и зле скроени идоли. За това и при комунизма Гюро Михайлов не беше ценност и паметника му наистина махнат от площада в Пловдив. Още в началото на 90-те обаче някой се сети да го върне там дето му е мястото, респект за което. Тук гледам някои протурски колеги отричат подвига на селския момък, но сигурен съм го правят защото ги е страх, че това е проява на български национализъм, за тях ще кажа, че в България няма никакъв национализъм, за да се убедите в което ви съветвам да поживеете по няколко месеца в страни като Гърция или Франция.
Тук става дума за това, че си струва да има неща в които да вярваме, струва си да имаме усещане за единство с другите човеци от нашето множество. Има моменти когато е нужна саможертва и за това не приемам думите на бай Хасан, че хората, които извършват саможертва са глупци, които не мислят със собствената си глава.
За съжаление изкуството за оцеляване изтръгна от сърцата на много хора по време на комунизма, а и след това уви, та изкорени усещането за нужда от саможертва. Няма в животинският свят нито един обществен вид животно, при което да няма деяния на саможертва. По скоро развиването на другата философия е нещо, което се отличава от натурата. А иначе трябва да се мисли със собствената глава и тъкмо мислейки със собствената глава трябва да може всеки от нас в определен момент да е способен на такъв подвиг. Всъщност казвам трябва, но това е по-скоро пожелателно трябва от колкото да съм седнал да задължавам някой за това.
И така да обобщя за разсеялата ми се мисъл. НЕ СТАВА ДУМА ЗА НАЦИОНАЛИЗЪМ!!! Става дума за отговорност и нуждата от такава.
А до като няма отговорност у индивидите от едно множество към същото, това множество си остава такова, но не и общество.
А на кой от нас не му се иска да живее в общество, в което хората могат да се разбират? Май на почти всеки. Е тогава нека си задаваме наивният въпрос, какво правим за обществото ни за да бъде то такова!
14 Януари 2005 19:23
така е Геновева наистина първа пусна линка тук, макар че първия не работеше. Браво за което!
Ама все пак моля да не подхващаме темата чалга. Нея вече я обсъдихме, че даже в историята чалгата и нея.
Аз пуснах едно скромно мнение, че всеки има право да изживее възрастта си, така че ако може да се приеме и всички мирно и тихо да си дообсъждаме деянията Гюрови, което си е и темата де.
14 Януари 2005 19:28
Хуне...
на чорба за която говориш зорлян не се става. Става се, когато склониш да станеш. Така е в живота или приемаш да оцелееш сам или осъзнаваш, че живееш в общество.
А който му е омръзнало даденото статукво да става на революция!!!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД