Числото 17 се превръща в сакрално за българския футбол. На 17 ноември 1993 г. България победи Франция и започна похода си към върховете на световния футбол. Стоичков, Лечков, Балъков и компания стигнаха до 4-о място в света, накараха и най-големите футболни сили да се съобразяват с тях.

Сега съдбовната дата е 17 януари 2005. На нея същите тези легендарни играчи в един глас и публично да защитят идеята си - "Иван Славков вън от футбола".

На пръв поглед това изглежда лесно. Все пак всички те са големи имена, познати на цял свят. Спечелили са много битки и трофеи и не би трябвало да имат проблеми с БФС. Още повече че на тяхна страна е и вторият най-силен човек във футболната централа - Борислав Михайлов, който от лятото на 2004 г. получи много голяма част от функциите на шефа си Иван Славков.

Каквото и да правят обаче, четвъртите в света са загубени без подкрепата на малките клубове от провинцията. Защото "Левски", ЦСКА, "Литекс" и "Локо" (Пд) имат по един глас на предстоящия конгрес. Точно с толкова разполага и всеки един от близо 400-те клуба у нас. И именно



малките отбори са в желязната хватка на Батето



и компания. Неслучайно Славков вече уволни някои от шефовете на регионалните футболни централи, които плахо се осмелиха да се изправят срещу него. И ги замени със собствени хора, които отсега започват да "работят" с непокорните.

Всъщност, както винаги, Батето държи всички козове. С него не успяха да се справят Стефан Софиянски (по времето, когато имаше най-високия рейтинг от всички политици в България) и Николай Гигов (шеф на мощна компания, ползващ се с подкрепата на всички грандове в родния футбол). Сега битката ще бъде с любимците на народа, но и тя изглежда предрешена.

По ирония на съдбата за настоящото положение с гласовете е виновен именно най-големият от бунтарите - Христо Стоичков. През 1999 г. на 5-ия извънреден конгрес на БФС именно той предложи от трибуната да се гласува решение, с което всички клубове в България да имат право на еднакъв брой гласове. И то бе прието единодушно. Така "Топлика" (Минерални бани) се поставя редом с "Левски", а "Шехеразада" (Згориград) е равен на ЦСКА. При стария вариант двата аматьорски отбора щяха да имат по 1 глас, докато "сините" и "червените" - по 5. И професионалните клубове от "А" и "Б" група щяха да решават бъдещето на БФС.

Минус за опозиционерите е и фактът, че досега те не успяват да убедят публиката в своята сплотеност. Единствено кметът на Сливен Йордан Лечков си позволява да говори за готвената промяна. От думите му се разбра, че е имал среща с вицепрезидента на БФС Борислав Михайлов и селекционера на националния отбор Христо Стоичков, на която е обмисляна стратегията. Самият Михайлов обаче упорито мълчи и не желае да коментира събитията. Не е ясно дали той ще се наеме да бъде човекът, който ще опита да събори Славков.



Не е за пренебрегване и моралният аспект на ситуацията



Именно Батето вкара Боби в управата на БФС и дори му делегира ръководни функции, докато беше в отпуск покрай олимпийския скандал за корупция в края на лятото. Самият Славков не крие, че един ден Михайлов ще го замести, но този ден може да бъде след година, две или пет - когато шефът реши.

Голям удар на заговорниците нанесе и техният бивш треньор Димитър Пенев, който обяви, че подкрепя Иван Славков. Стратега не спря дотук - той се разграничи от заверата и дори да бъде поканен на срещата на 17 януари, няма да отиде. "Не е коректно да се обърна срещу човека, в чийто екип съм. Не вярвам и че Боби Михайлов ще го направи", категоричен бе треньор N1 на България за ХХ век.

Винаги резкият Стоичков също не желае да се намесва пряко, като се оправдава с предстоящите световни квалификации. То на него това му е работата - да готви отбора и да го класира на световното. Пък и е малко странно - само преди 6 месеца той се прегръщаше и целуваше с Батето при подписването на договора си, а сега изведнъж се обръща срещу него.

За



евентуалното разцепление сред четвъртите в света



намекна Красимир Балъков, който обяви, че не знае за намеренията на бившите си съотборници. Друг от тях - Николай Илиев, пък направо си каза, че с него никой не е говорил.

Опозиционерите още не са се разбрали и кои ще са хората, които ще поемат властта в БФС. Любослав Пенев се спряга за вицепрезидент, а Емил Костадинов - за изпълнителен директор. Те обаче засега не са обелили и дума. А и двамата вече веднъж се провалиха като управници по времето, когато бяха начело на ЦСКА.

Друг коз на Батето е и настоящата номенклатура във футболния съюз. Там е пълно с чиновници, които със зъби и нокти ще се борят да запазят постовете си. Изпълнителният директор на БФС Стефан Капралов едва ли е съгласен да си тръгне само защото Емо Костадинов претендира за мястото му. Подобно е положението с още куп хора, които предпочитат да си получават заплатата, да ходят в чужбина с командировъчни от БФС или да бъдат наблюдател на мачове от първенството (което впрочем също се заплаща нелошо). Именно те ще се стремят с всички средства да спечелят и следващия конгрес.

Сред минусите на Славков на първо място е отсъствието на Иван Вуцов. С бившия изпълнителен директор се съобразяваха абсолютно всички във футбола ни. Сега "сивият кардинал", както някои го наричаха, е извън играта. Макар че със своите връзки и контакти пак може да помогне на Батето.



Вариантите за развитие на ситуацията



не са чак толкова много.

Най-лесният е Иван Славков да бъде изключен от МОК на сесията в Сингапур през юли. Тогава той ще трябва да напусне и поста си в БФС. Борислав Михайлов е първи вицепрезидент и ще заеме мястото му директно. Смяната ще стане безболезнено и всички ще са доволни. А след като Батето си тръгне, от футболната централа ще изхвърчат (по една или друга причина) всички негови близки съратници.

Има обаче и вариант, при който Славков успява да получи над 1/3 от гласовете на колегите си в МОК и да запази мястото си. Тогава ще трябва да се изправи срещу опозиционерите на предстоящия конгрес. Там почти сигурно ще е победител.

Не е за пренебрегване и схема N3 - Иван Славков остава почетен президент на БФС, т.е. оттегля се с достойнство. За да стане това обаче, той ще постави някои условия и не е ясно дали четвъртите в света ще ги приемат.

Каквото и да се случи, никой не си прави илюзии, че промяната ще мине лесно. Ако Славков и съратниците му наистина бъдат победени, тогава техните наследници ще трябва да започнат от нулата. Те ще имат много по-голям кредит на доверие от предшествениците си в БФС, но не е ясно докога. Впрочем в Англия, Испания и Германия футболът се управлява не от бивши футболисти, а от богати хора, които не се съобразяват с никакви имена. А всеки от четвъртите в света по някакъв начин е свързан с клубовете у нас и техните началници. Което е сигурна бомба със закъснител. Защото всяко решение ще предизвиква догадки защо е взето, кой е повлиял, кой на кого е кум, приятел, враг и т. н. И всичко ще започне отначало.