:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,663,219
Активни 428
Страници 5,784
За един ден 1,302,066
ЖЕСТИКУЛАЦИИ

Уникални сцени в СДС

Като всеки историк г-н Георги Първанов сигурно обича фразата, че "историята не познава ако". Но в случай че внимателно е следил протеклия тази седмица "пленум" на СДС, би трябвало да промени това си евентуално мнение.

Защото получи (като в машина на времето) прекрасна възможност да види какво би му се стоварило на самия него в БСП, ако през 2001-а беше загубил президентските избори. Защото г-жа Надежда Михайлова през 2003-а беше в позиция, почти идентична на г-н Първанов през 2001-а.

Само напомням, че тогава след месеци и месеци протакане се провалиха неговите преговори с г-дата Сакскобургготски и Доган за обща "равноотдалечена" президентска кандидатура срещу г-н Петър Стоянов. И г-н Първанов нямаше друг избор, освен лично да отиде на заколение (както си представяхме почти всички тогава).

Госпожа Михайлова се докара преди кметските избори до, кажи-речи, същото дередже. Но загуби - за разлика от сегашния президент. Така че г-н Първанов можа да види своите вътрешнопартийни противници само на фазата "потриване на ръце, в очакване". Докато "нашата Надежда" има прекрасна възможност да се убеди на живо какво точно се случва, когато престанат да потриват крайници и пристъпват към действие.

Любопитна сцена. Уникална. Съдържаща няколко важни особености, за които публиката май няма достатъчно чувствителност.

Първо,



може би най-странното е, че не се говори за провал



Извършващите преврата са до такава степен сигурни в победата си, че не намират за нужно да обосноват главното - че свалят г-жа Надежда Михайлова заради състояние на СДС. Как да си обясним това?

С второто, с втората особеност: всеки от нападащите сегашната лидерка на сините мисли не толкова за нейното падане, колкото за възможността именно той да я наследи.

Ето защо госпожите и господата внимават в критическата реторика; знаят те много добре, че най-разпаленият, най-агресивният свършва само черната работа на друг, който по-умно се е класирал - хем в критичната поза, хем тих, умерен, обединителен...

Така че патосът е срещу "ченгетата", не срещу положението на синия съюз. В резултат за политика не се говори; политически линии не се дебатират; причини за спада не се търсят; алтернативи не се формулират...

Усещате ли, любезни читателю? Не се прави главното, прави се нещо междинно, временно. И в този смисъл "превратаджиите" сами си погаждат най-грозната възможна шега: превратът тече тъкмо в стилистиката на г-жа Надежда Михайлова като досегашен лидер.

Че тя именно затова е близо до фалит - че



не отвори дума за главното!



Че полу посмя, полу не посмя да нарече нещата със обствените им имена. Че не разчисти миналото.

А иронията е, че улисани в личните си сметки, кандидатите за нейния пост не посягат да приложат единственото оръжие, което би я ликвидирало. А именно да започнат разговора, който тя не посмя (не поиска? не можа?) да отпочне.

Но - обърнете внимание - засега!

Неуспешните действия на противниците на г-жа Михайлова й дават неочакван шанс. Още повече че след сценката с "авторитетите" на СДС тя, общо взето, няма на какво да се надява при едни (евентуални) преговори с тези самонарекли се "авторитети". Последните впрочем се уповават на нещо много просто: на това, че г-жа Михайлова ще се предаде, ще се огъне лично. Защото, си мислят те, тежка е не само царската корона; тежък е и гаражът на Централния комитет на Българската комунистическа партия...

Но може би се лъжат. Не за тежестта, а за вътрешното



пропукване на волята на синята лидерка



Защото колкото фалиращи лидери съм виждал, толкова пъти съм се убеждавал, че съзнанието за край идва със съзнанието за скъсване с електората, със своите, с хората.

И точно за тази роля беше доведена агитка от т. нар. обикновени седесари.

Но каква агитка, Боже мой!

Вземете предвид и невероятното обстоятелство, че СДС трябва да плаща за участие в митинг! Че е стигнало до неизбежните за политическите дребосъци купени ромски "активисти", хора, които просто изкарват някой лев, горките...

Защо така? Нима СДС се е стопил дотолкова? Ни най-малко; за което имаме прекрасно доказателство на последните избори.

Просто май че "обикновеният седесар" или за да го кажем по-точно - реалният седесар, се чуди. Изненадва лидерите си, че не реагира първосигнално, веднага, агресивно.

Какво пък. По-добре късно, отколкото никога. Сините симпатизанти достатъчно дълго бяха във фаза да знаят цялата истина, и то завинаги. А то не пречи понякога и да помисли човек.



Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com
62
758
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
62
 Видими 
28 Ноември 2003 23:40
Добър анализ, този път е добър!
29 Ноември 2003 00:01
АКО Райчев беше отворил тук дума за проблемите с парното и "топлинното счетоводство", вместо за проблемите в СДС и на Надежда, щеше да е по' "на ползу роду" и "на ползу" на много от членовете и симпатизантите на СДС, май?!?
29 Ноември 2003 00:03
Анализът наистина е добър .
Сравнението обаче между Михайлова и Първанов - да има общи неща, но има и съществена разлика.
Надежда Михайлова наследи един успешен лидер на СДС, когото и до днес, по-голямата част от седесарският електорат припознава за свой лидер.
Докато Първанов наследи един провалил се лидер, за когото БСП спря да говори момента , в който го свали / или почти веднага след това. За мъртвите или добро или нищо/.
Много по-трудна е мисията на Надежда Михалова.

29 Ноември 2003 00:25
Туй то! Кипна ми вече от тоз Андрей, пръв трибун на СДС и Михайлова, лев есер сбъркал ляво и дясно.
Очевадно за БСП хептен нищо (за сравнение - или добро или нищо).
29 Ноември 2003 00:43
В наи скоро време СДС 6те пла6та дори на хората да станат 4ленове.А сега се изклу4ват от партията за да си подсигурат кокала за тех.Ама нема да ги огре никога с тези евреиски вода4и.Ве4е Бриго Аспарухов 6те буде новата полити4еска звезда за народа.
29 Ноември 2003 02:47
Уникални глупости на А.Райчев - и той почна да говори за гаржи - Боже, Боже...
29 Ноември 2003 03:17
Не точно, Божикравов, не точно.
Според мен сравнението с неподвижното блато БСП така обърква горкия есер и така му замайва главата, че той почва да фантазира...
Аз за това от три седмици се примолвам за един такъв "анализ" на нещо, каквото и да е, случващо се в БСП, барем видим с какво тези така "уверени" и "сложнопреплетени" анализатори сравняват СДС ама нейсе... явно левицата съвсем е загинала. А есерите, горките са минали на своего рода самозадоволяване, аналзират базирайки се на измислици.
Тряя че сал кака глИна може да хвърли светлина тук

Редактирано от - генетик на 29/11/2003 г/ 03:18:37

29 Ноември 2003 03:25
Толкова може - толкова пише човекът.Пък е и впечатлителен...
29 Ноември 2003 06:07
Райчев аз замалко да си помисля, че си пораснал. Еее... кво да се прави. Не мога да ти забърша глупостите. А ти си купувай повече тоалетна хартийка. Много се у..........раш......
29 Ноември 2003 06:34
Що не ви харесва тази сутрин Райчев?!?!
29 Ноември 2003 07:41
.
29 Ноември 2003 09:47
Райчев, пишеш за СДС твърде често. Нещо мъчи ли те тамо?...
29 Ноември 2003 11:24
Че нали трябва да се поддържа огъня бре Фоти
29 Ноември 2003 11:38
Здрасти Фиерсе Фотон, Бесен ! То друго като нема какво да се каже и това е добро !
29 Ноември 2003 12:07
Брат Незнайко,
само ако знаеш какво странно чувство в мен напира....
29 Ноември 2003 12:46
Работата наистина силно замяза на "Гаварит Райчев. Передайом сведения аб уравни СДС в сантиметрах. Двацат девятае наября : Михайлава - сто пядесят четире панижение восем , Костав - сто восемдесят три павишение двенацат... "
На г-н генетика препоръчвам материала в Стандарт " Китайски комунист избра другарка от Сливен " - една вълнуваща съвременна сага за Ванг Пейян и Бистра Петрова, изпълнена с родолюбие , интернационализъм, дружба между народите и междучовешки взаимоотношения.
29 Ноември 2003 13:02
А при мене братко настъпи със пълна сила !
29 Ноември 2003 13:58
Генетик
29 Ноември 2003 14:37
Горкото Наде! Докъде я докара - Райчев да й е адвокат. Той я защитава както дявола чете евангелието - не пропусна гаража на ЦК.
Пък и трябва да се замислим, явно много ги е страх от Костов, колко време в медиите го сатанизират. Нищо друго не е тема номер 1 в България, освен личността на Костов! Вдигането на акцизите на горивата; опасността от терористични атаки, непрекъснатото и несимволично увеличение на парното, тока, телефонните услуги; безработицата и мизерията; хаоса в здравеопазването; невъзможността на голяма част от населението да се пенсионира, поради въведената точкова система, критериите на която са трудно достижими в български условия; нереформираната съдебна система, тук включвам следствие и прокуратура; невероятната корупция, с която всички така сме свикнали, че никому не прави впечатление; мутризацията и престъпността; все по-затъващото образование, че се стигна дотам самият министър да признае, че дипломите за висше образование били съмнителни и т.н.
Права е Крюела в констатацията си за Костов. Това плаши враговете му.
Засега се очертава 2010 г. - членство в ЕС, 2006 г. - закриване на 4-ти и 5-ти блок на АЕЦ.
29 Ноември 2003 14:44
В грешка си, Не минавам оттук.
Политическите трупове врагове нямат. Важи дори и за циганите.
29 Ноември 2003 14:51
Кумице, може и да съм в грешка - "нищо човешко не ми е чуждо", да не съм като онази партия, която е права дори и когато греши?/Джагаров ли беше?/
Поживем, увидим.
29 Ноември 2003 15:17
Предстои изчистване името на Иван Костов и завръщането му в политиката.
Това заяви една от участничките днес при Явор Дачков /късно включих радиото, не разбрах името й/. На някои това не им харесва.
Но за тях пък има вестник "Труд", "Всяка неделя", "Шоуто на Слави".
И това ако не е демокрация.






29 Ноември 2003 15:46
Един циганин,
колкото и да го къпиш,
с какъвто шампоан до го миеш
все си е арапин.
29 Ноември 2003 15:52
Ти най-добре знаеш това, Султане !
29 Ноември 2003 16:28
Миранда, привет. По-горе имах предвид тебе, а не Крюела. Лапсус.
29 Ноември 2003 17:46
Ами ние, останалите, дето невЕрваме в Месията, четейки "Труд" се натъкнахме на нещо, което един от нас е казал от наше име:

СРУТЕНИТЕ КУМИРИ


СТЕФАН ЦАНЕВ


Може би мнозина са се учудили-защо толкова рано се отстраних от хората, които управляваха България от името на Съюза на Демократичните Сили-нали преди това душата си давах за тях, за тях пропагандирах?
И след тези сегашни разкрития за далавери и мръсни пари, може би очакват от мен патетична статия на възмущение и омраза?
Не, аз пиша тези редове с униние и жалост.
Помня, беше още лятото на 1997 година, няколко месеца след като ОДС спечелиха изборите, бях далече в провинцията, до мен стигна смътното ехо на първите далавери, не се сдържах, качих се на един автобус и пристигнах в София, отидох при пезидента Петър Стоянов и му казах:
-Как е възможно, толкова ли е трудно тези наши момчета да посветят четири години от живота си на отечеството, без да мислят за своя изгода, без да крадат- и те ли като предишните?
Петър Стоянов се засмя горчиво и ми рече:
Какви четири години, Стефане, те не можаха да издържат четири седмици..
По късно, през една зимна вечер на 1998 година, някъде на Витоша се срещнахме с Богомил Бонев-тогавашният министър на Вътрешните работи, той ми каза:
-Може да те заболи, но ти си писател и трябва да знаеш истината...
И ми разказа кой какви рушвети или какви проценти и комисионни взема от всяка приватизационна сделка, от всяка продажба на държавни предприятия-ставаше дума за стотици хиляди долари...
Бях в шок. Не можах да кажа нито дума. Попитах само:
-Иван Костов знае ли?
-Знае-беше отговорът.
Станах и си тръгнах, олюлявайки се. Помня и досега: навън, над невинните дървета се сипеше чист бял сняг, тишината беше също чиста и галеща, обърнах се-в рамката на вратата стоеше Богомил по бяла риза и го чух да казва през облака от бели снежинки:
-Повярвай ми, аз съм чист...
Вече не знаех на какво да вярвам.
С Иван Костов имах принципни противоречия: не понасях безпардонното му авторитарно държание, незачитането му на чуждото мнение, противно ми беше, че бавно и сигурно превръща СДС в болшевишка партия.
Но това, мислех, са теоретични различия или различия на характерите ни. Дълго и упорито не исках да повярвам в падението на хората които бяха все още кумири на народа. Търсех доказателства и доводи-да ги оправдая, но все по трудно ги намирах. И нещо светло в мен умираше, умираше отчаяно и болезнено. Мълчах и се мъчех с разума си, с въображението си, с да възкреся илюзиите си, вярата си...
Крушенията обаче идваха едно след друго. Историческата, както я наричах и аз, 1997 година, нейният студен размирен януари, когато се случи онова, което не се беше случвало през дългата 13 века наша история-народът да се дигне на бунт и да се освободи сам, без чужда помощ, без да е длъжен да благодари някому за свободата си-всичко това се оказа(разбрах го твърде късно) оперетна постановка с добре заплатени герои(наивната масовка, разбира се наистина подскачаше на студа и пиеше гол чай)
Спомнете си митингите пред " Александър Невски, по " Цариградското шосе, митингите в Пловдив, Варна, из цяла България, спомнете си радостта, ентусиазма, спомнете си очите на младежите, на старците, на децата-пълни с надежда, че най-сетне е настъпило свещеното царство на свободата и демокрацията..
Къде е всичко това? Може ли някой днес да събере повече от хиляда души?
Кой уби тази вяра, тази надежда?
Комунистите ли?
Агентите на държавна сигурност? Садам Хюсеин или Осама бен Ладен?
Де да бяха те-шяхме да се изживяваме поне като жертви..
Тази работа я свършиха нашите момчета, които ние понесохме на ръце над тълпата, дадохме им жезъла на властта, и наивно им поверихме в тях съдбата си..
Трябва да си гений или изверг, за да съумееш да убиеш само за две години вярата в демокрацията на цял един народ, да отвратиш от себе си няколко милиона души, за които си бил кумир!
Нашите момчета успяха.
Сегашните разкрития са последния гвоздей в ковчега на нашата вяра.
Кумирите се срутиха.
Знам, гузните ще намерят оправдания и за най-гнусните свои деяния:
Целта оправдава средствата
(Целта-да управляваме ние)
Уви, средствата убиха целта.
Сбогом!


в-к Труд, 26 ноември 2003
29 Ноември 2003 17:59
Е, хайде, като ще препостваме, да препостваме...


Злокобният възврат на черния Костов


Идеен сценарий за филм на страховития трепет и мрачните ужаси.


Първа серия


Началните надписи поясняват, че действието е измислено (не съвсем добре) и всяко съвпадение на имена е случайно. Михайлова например не е Екатерина, Кеворкян не е агент “Бор” и Тошо Тошев не е доносникът Димитър, а тъкмо обратното.


Филмът започва с тревожна музика. Камерите показват широка панорама на България. Над София и по-голямата част от страната е паднала студената и мрачна сянка на Костов. Гражданите се опитват да заспят, но сънят бяга от очите им като лидерка от отговорност. Но не за живота си се безпокоят българите. Министър Петканов и генерал Бойко Борисов отдавна са смачкали престъпността. (Тревожната музика се сменя с героична.) В София например е спокойно. Само тук-таме около Съдебната палата и Петте кьошета прокънтяват отделни автоматни откоси. Взривове почти не избухват, освен в квартал “Белите брези“, и то само от време-на време. В окрайнините наистина прозвучават изстрели, но те са спорадични и никой не им обръща внимание.


Друго тревожи сега известният със своето трудолюбие и предприемчивост български народ. Друго не му дава да заспи. Едно злокобно предчувствие, една ужасяваща мисъл, една страховита прокоба, която го кара да се облива в студена пот, да се щипе недоумяващо, да се върти в леглото си и да се пипа, да изхвърля боклуците си през прозореца, да бие жените си, да смуче бира и ракия, да гледа Слави Трифонов и ХъХъЛъ, да псува цяла вселена, да плюе по тротоара, да чака Симеон да го оправи и да казва, че всички се маскари.


Това е мисълта, че Костов се връща. (Героичната музика се сменя със зловеща.) Единствената надежда на известния със своето трудолюбие и предприемчивост български народ е в седемте основни и множеството допълнителни организации за предотвратяване завръщането на Костов. (Зловещата музика се сменя с обнадеждаваща музика) Организациите са заели позиции в околностите на София и главно около квартал Драгалевци. Те са както следва:


1. ОСС за Б с/у В на ИКСъНаИК - Общонационална служба за борба срещу връщането на Иван Костов, подкрепена със специални подразделения от МВР, НСБОП, данъчните служби, Сметната палата, Държавен и финансов контрол, КАТ, както и някои армейски подразделения, а също и пожарната.

2. НСС за РК, НБ, РПДа СТи С ако ИТ - Национална секретна служба за разследване на Костов, неговите близки, роднини, познати, дъщери, а също така и синове, ако има такива.

3. КЩО За ИВ на К, Р на НйС и НР - Квартален щурмови отряд за измерване вилата на Костов, разобличаване на неправомерното й строителство и надлежното й разрушаване.

4. БП и ТНИ, Н на СКот К с/у ИК - Бивши писатели и така наречени интелектуалци, назначени на синекурни длъжности от Костов, срещу Иван Костов.

5. Кръгченце “Иконостас “ - Обединение на бивши и настоящи сини икони срещу Костов, както и бивши президенти, премиери и лидери на СДС, издигнати от Иван Костов, срещу Иван Костов.

6. МБМД с/у К - Модни Блондинки и Медийни Дами срещу Костов.

7. О на Р А за С с О с/у К - Орда на Разгромените Авари за Съюз с Оногундурите срещу Костов.


Камерата ни пренася в явочна квартира, където водачите на седемте организации са събрани на агентурно заседание. Показва се едно неясно очертание, което отдалече прилича на чамов дирек или бичме. Около дирека нещо се клати, врътка, гърчи, увива, развива, стене, хихика и плюе. Камерите се приближават. Неясните очертания от чам приемат формата на бор. Нещото около него пък заприличва на бреза. Близкият план показва, че това са Тошо Тошев, а пък нещото до него - Валерия Велева. Тошев взема думата за изявление.


Тошо Тошев (БОРчески): Събрахме ли се всички? Имаме ли кворум? Има ли отсъстващи? Кой ще донесе пръв?


Гъгнив глас: Нека да донеса, моля ви, много искам да донеса, позволете ми да донеса, нека пръв да донеса. Камерата показва фигура, която отдалече прилича на доносника Димитър. После се приближава и всички виждат, че това е Кеворк Кеворкян.


Кеворк Кеворкян: Донасям. При направената проверка всички се оказахме налице с изключение на геройски пострадалите в борбата срещу връщането на Иван Костов на власт. Донос даден.


Тошо Тошев (като поглежда укоризнено към Бреза): Ама как така? Кой е пострадал? Аз защо не знам! Какви агенти сте вие, тоест какви журналисти, исках да кажа? Срам и позор!


Валерия Велева (гърчейки се): Точно така. Напълно сте прав, другарю Бор. Тоест, господин Тошев. Какви журналисти, тоест какви агенти сме ние. Позор и срам.


Кеворкян: Донасям. Героично пострада пратеникът на Чорни. Тъкмо слезе от колата и го прегази пиян полицай. Донос даден.


Тошо Тошев (БОРчески): Донос приет. Ама Бойко Борисов не може ли да си озапти хората.


Блондинка от МБМД и фенка на Бойко Борисов: Не говори срещу бате Бойко. Той, за разлика от теб, е истински мъж. Пипала съм му мускула.


Модни блондинки и медийни дами от МБМД: И аз, и аз, и аз, и аз.


Журналистки: И ние, и ние.


Валерия Велева (като се врътка, стене, увива и развива): Ох!…И аз!…Ах!…


Блондинка от МБМД: Работата е там, че си нямаме президентска публика, както каза бате генерал господин Бойко Борисов.


Валерия Велева (като я плюе): Не публика, а република, ма патко. Трябва да защитаваме генерал Борисов умно и агентурно, а не като теб с голи гърди.


Блондинка (като си разголва гърдите): Ти си патка. Що пък да не може.


Тошо Тошев (БОРчески): Какво е това? Един пипа мускули, друг си показва циците. Да не мислите, че като се е разпуснала уж Държавна сигурност и вие можете да се разпущате. Координация трябва да има. Съгласуваност. Нали затова сме се събрали. Да се знае кой кога ще донася, кой кога ще плюе, кой кога ще ковлади, кой кога ще се разграничава и кой кога ще си показва гърдите. Ако няма съгласуваност, знаете какво може да стане, нали ?


Валерия Велева (ужасена, готова да припадне): Ще стане ужасно. Костов ще се върне. (Припада.)


Настава напрегната и злокобна тишина, нарушвана само от отделни автоматни откоси, спорадични взривове и пияни полицаи, които пеят нашумелия полицейски хит “Кой не гази, ще загази. Газ! Газ! Газ! Тия хора кой ще сгази? Аз! Аз! Аз!”


Социоложка от МБМД – Модни Блондинки и Медийни Дами с/у Костов (на фона на зловеща музика): Ужас! Ще се върне Костов. Народът пак няма да спи. Гражданите пак ще се вълнуват. Възмутени от кражбите лекари и учители пак ще искат 30-процентно увеличение на заплатите вместо десет. Таксиджиите пак ще протестират. Майките, полудели от грабителската приватизация, пак ще убиват децата си. Престъпността пак ще се развихр….


В този момент пак се чуват изстрели. Прозорците издрънчават. Няколко куршума прелитат над главите на заседаващите, но без да ги засегнат.


Тошо Тошев: Всичко е наред. Това е от близката дискотека. Хората се веселят и празнуват, защото знаят, че ние бдим, за да не дойде Костов.


Александър Томов от БП и ТНИ, Н на СКот К срещу И К - Бивши Писатели и Така Наречени Интелектуалци, Назначени на Синекурни Длъжности от Костов, срещу Иван Костов събира счупените стъкла.


Александър Томов: Варвари!


Кеворк Кеворкян: Длъжен съм да донеса. Томов преди говореше, че новите са варвари, пък сега казва, че старите са варвари, а не новите. Нека сега си признае пред всички защо преди говореше така, а сега говори обратното на така.


Александър Томов: Всички са варвари. И Костов е варварин. И Михайлова е варварка. Аз тогава бях на синекурна длъжност затова говорех така, а не както сега, обратното на така.


Съвсем внезапно един аварин от Ордата на Разгромените Авари за Съюз с Оногундурите срещу Костов удря шамар на Томов.


Разгромен аварин (към Томов): Аз като съм разгромен аварин, да не би да съм варварин. Ще видиш ти като се обединим с оногундурите, чукундур с чукундур такъв!


В другия ъгъл госпожа Михайлова (не Екатерина) се вайка и подсмърча.


Михайлова (подсмърчайки): Ама той защо ми вика, че съм варварка? (Плачейки): Аз нали се вече еманципирах от Костов. (Горко ридаейки): А освен това се разграничих. (Обливайки се в солени сълзи и надавайки жалостен рев): А те пак ми искат оставкатаааааа! Какво съм им направилаааа! Не искам да я давам пъъъъъъъъък!


Кръгченцето от сини икони “Иконостас” обкръжава Михайлова и започва да я утешава.


Кръгчето от “Иконостас” (утешително): Ооо! Няма страшно, не плачи, миличко. Ние ще се обединим и ще те браним. Пак ще си бъдеш водачка. Пак ще обикаляш Европа и Америка. Пак ще си ходиш на приеми и коктейли и ще даваш интервюта. Пак ще те снимат и ще ти се радват хората. Няма да те дадем на Костов.


Михайлова спира да плаче и се усмихва през сълзи. Велева се свестява, прегръща я, гали я и казва:


Велева: Бъди мъж и не се плаши от него. Ти си истинското дясно.


“Няма да те дадем на Костов“ – обещават й също агент “Бор” и доносникът Димитър. “Няма, няма” - присъединяват се към тях блондинките, аварите, модните дами, фенките, така наречените интелектуалци и всички водачи на седемте главни организации за предотвратяване връщането на Костов. Те прегръщат Михайлова, милват я, целуват я и правят жива верига в нейна защита. Музиката се готви да засвири нещо тържествено и героично, но изведнъж пред явочната квартира се чува съмнителен шум. По стълбите отекват тежки и заплашителни стъпки. Всички притихват в злокобно предчувствие. Живата верига се разпуща ни жива, ни умряла. Вратата се отваря със зловещо скърцане. В явочната квартира се мярка неясна сянка с дебели устни. “Костов иде“ – някой си изкряква.


Всички медийни дами и госпожи от МБМД припадат. Михайлова и Велева също. Кеворкян изчезва. Тошо Тошев се изпарява. Аварите се отказват от съюза си с оногундурите и се напиват от мъка с черепите на Александър Томов и Петър Стоянов. Кръгченцето “Иконостос” се свива на точка, след това до точица и вече никой не го забелязва.


Само една госпожица се осмелява да погледне навън, където вятърът разнася скъсани предизборни афиши, а мафиоти, клиентелисти и финансови групировки си разпределят пазари, общински имоти и длъжности в местните съвети.


Госпожица: Не се плашете, бе. Само ви се е мярнала студената и мрачна сянка на Костов. Иначе него го няма. Навън пак си стрелят, взривяват и убиват. Веселят се хората. Няма страшно.


Тази блондинка беше единствената гражданка, която се осмели да протестира.


(Край на първа серия)


Иво Беров в "Още.инфо"


29 Ноември 2003 18:13
Само разбрах, че нещо ставало в СДС. Но на кого точно му ставало, не разбрах.
29 Ноември 2003 18:14
Ех, този Беров! Като го чета само за Моканина се сещам..
-Боже, колко мъка има по този свят, Боже!
29 Ноември 2003 18:17
Кой както може, Науме...
Но за параноята срещу Костов май че е прав...
29 Ноември 2003 18:25
Абе може и да има такава работа, но то като че ли е е обратната страна на медала-няма само сладолед на клечката, накрая опираш до нея...
29 Ноември 2003 18:25
Добре, Андрюха, добре...
29 Ноември 2003 18:52
Науме, Ай сиктир - заеби кефим се !
29 Ноември 2003 18:53
Наздраве, приятелю Незнаещ!
29 Ноември 2003 19:05
Ай сиктир , наздраве брат ! И знаеш ли как се смях със сценария, заеби !
Бе и Беров и Цанев ми разказаха играта ! Цанев със неговата сериозност , и Беров със неговия стил на Черен хумор ! Бе знаеш как е ! Поздрави , и къде е тая бира мааму стара не мога да го намеря тоя емотикон !
29 Ноември 2003 19:11
ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ИСТИНСКИ СЦЕНИ ОТ СДС БЕЗ
РАЙЧЕВ ДА ВИ РАЗМАХВА РЪЦЕ И КРАКА ПРЕГЛЕДАЙТЕ ТУК

users.pandora.be/stefdirrix/flash/rukken. swe
29 Ноември 2003 19:19
Приятелю Незнаещ, ако търсиш онези 6 бири, вече са в албума на Форума...
(снимка: натиснете тук)
29 Ноември 2003 19:21
КОГАТО ПАРНОТО НИ ЛИПСВА,
А ЖИВОТЪТ НИ –ОТ КОСТОВ Е ПО-ЧЕР!
ДВА СА ЛОЗУНГИТЕ ДНЕС:
ИЛИ “НАДКА-ДОЛУ!”,
ИЛИ...“СЪЮЗ С “УСМИХНАТОТО” ССД !!!”
29 Ноември 2003 19:23
Ай сиктир бе тия ги знам нали аз съм ги пуснал , ама не се виждат ! А аз ти говоря за емотикона дето си го пуснал !
(снимка: натиснете тук)
29 Ноември 2003 19:26
NEZNAESHT,
ДА ти кажа и да те УПЪТЯ:
1. Бирата е в "Бирарията"
2. Рибата е в морето
3. Жената е в леглото
НЕ СЕ МОТАЙ !!!
29 Ноември 2003 19:27
Аз пък си помислих, че си загубил 6-те бири...
А емотикона, който търсиш, е на "Още емоции"... , след мексиканчето с капелата...
29 Ноември 2003 19:29
Градски, не се изказвай неподготвен! Той Незнаещия тия си ги знае!
29 Ноември 2003 21:37
Преработването на изградения още от детството свят на чувствата посредством научно-програмната ориентация е най-трудната вътрешна работа. Не всеки е способен да я извърши. Ето защо не са малко хората, които мислят като революционери, а чувстват като еснафи.
Л.Д.Троцкий, «Литература и революция"



Връщането към нормални мисли и чувства чрез преодоляването на изградения още от детството свят на научно-програмната ориентация е най-трудната вътрешна работа при обществата от така наречения "преход". Не всеки е способен да извърши този вътрешен преход. Ето защо не са малко хората, които мислят като еснафи, а се чувстват като революционери.
Перушан, «Листая Троцкого» (записки в стол)


Редактирано от - Перушан на 29/11/2003 г/ 23:06:00

29 Ноември 2003 21:44
Ох
29 Ноември 2003 21:51
Разтърсващият матрял за интернационалната дружба (благодаря, другарю Кракатау) тук
Сега вече е ясно, само другарите от братски Китай ще ни оправят (или поне ще помогнат).
Както се бях размечтал и с 'горе ляво пети кариес и пломба' прихванах радиопередача цитирам:
Другарят Ванг Пейян да бъде канен по партийни сбирки невсякъде по страната и у нас, да бъде печатан от партиздат и преиздаван по светлият пример на др. ТЖ 'край'. Да бъде организирана просвета на другарките по села и паланки как да се отдават на дружбата по комсомолски и да черпят опит 'край'. Мощна съпротива да бъде оказвана на всеки опит на ИК, НМ, ЕМ и сие да спират лявата вълна от братски изток 'край'. Другарят Райчев срочно да изготви и представи за разглеждане и обсъждане серия от материали за СДС и пречещата му буржоазна роля в международен план 'край'. Да се активират спящите другари във всички слоеве на властта, най вече заспалите другари в БСП, да няма шамари 'край'!
Пратете две опаковки аспирин, че ме цепи глава, и крем за лице, производство Ален Мак от дълбокия резерв, реколта 1976 'край' тоя път наистина

Венсеремос!, кака ви глИна (инспирирана и законспирирана)


Редактирано от - генетик на 30/11/2003 г/ 02:00:25

29 Ноември 2003 23:22
Изцяло се съгласяваме с др. Райчев по отношение на "ако"-то!
Ето още едно упражнение на тема "ако":
Да вземем скандалът с дарението на Чорни. Няма никакъв спор че ходът е замислян доста отдавна. Но как биха изглеждали нещата АКО допуснем, че той е само парче от мозайката? Нека си представим че хората(или поне част от тях) от които е зависел изборът на кандидат кмет за София от БСП са били ако не информирани, то поне деликатно поддтикнати да подкрепят слабата кандидатура на Стоян Александров(дори физически непривлекателна, да не говорим за асоцирането с Беров).
Какво? Твърде конспиративно ли звучи. Какво печели БСП(или поне тази тайнствена част от нея) ли?
Ами много просто! БСП губи София, но пък за сметка на това изправя СДС пред 6%-тов Софиански! Наистина др. Райчев нима не забелязахте последователността на събитията - Софиянски печели изборите в София и веднага се заяви като основен претендент за обединител в дясното. Нима във всъщност той не се явява основният конкурент на Михайлова и на който и да било син лидер ;-)?
А какво ще кажете за съюза с партията на сина на агент БОР?(Сега вече е ясно кои партии са правилни и некорумпирани за другаря БОР - тези в които участват сина му, унуйка му, тетка му и прочие рода. И като знаем как бащата си приватизира профсъюзният орган Труд, може да сме сигурни че синчето няма да се представи по-зле. В краен случай другото синче на партийна номенклатура Дилов ще му помага - другарят Дилов се хвалеше че е решил проблема с кучетата в Малдост. От скромност последният е забравил да спомене че в Младост е решен и друг един проблем - с бензиностанциите - ето на станалият известен в последно време бул. А. Малинов като започнем от кръстовището с цариградско шосе може да изброим 4(четири) бензиностанции и 2 газостанции разположени на участък с дължина по-малкa от километър. Разбира се кво ше го занимават сега другаря Дилов с някакъв светофар до Американския колеж).
А и още един въпросец - бе да сте забелязали че в "Господари на ефира" досега нито веднъж не е попаднал другаря Слави Трифонов(а не че няма за какво) - едни медийни анализатори твърдят че Васил Божков смятал че е безсмислено спонсорирано от него предаване да атакува предаване продуцирано от лидера на спонсорирана от него партия пък и с Тошковците се имал.
30 Ноември 2003 00:00
Другари!
Ето на, изоставихме упадъчното обръщение 'господин', сгряти от топлия пример на др. Пейян, който беше любезно изпроводен от ръководещите другари в Китай да подкрепи спомените ни за милярдната икономика, която цареше недоскоро под мъдрото ръководство на др. ТЖ.
А другарката Лара Крофт (Лора Кременова от Поликраище), която беше изпратена из гробниците със задача, донесе вест! След задълбочен херменевтически анализ на положението на ситуацията тя откри стряскащи съвпъдъци в новата ни реалност на подтиснати и отритнати от Костов труженици.
Вече започна изготвянето за печат на полит-агит-пропагандни матряли с автор - нАучен колектив воглаве с др. Райчев.
Сега човъркам кариеса да прихвана още някоя передача и ще доложа в случай на успех и ако не прихвана някой трансмишън.

Редактирано от - генетик на 30/11/2003 г/ 00:10:32

30 Ноември 2003 12:44
Преди да прочета статията на А.Райчев прочетох написаното тук. И вече знаех, че казаните неща в нея няма как да се оборят с доводи – реакциите на най-ярките опоненти са по-горе!..
Затова пък аз не съм съвсем съгласен с някои постановки. “Политически линии не се дебатират” не защото “госпожите и господата внимават в критическата реторика”. Не се дебатират, защото и за сегашната лидерка, и за претендентите политическата линия е една: Партията да пребъде! Че това е така се вижда от доста изказвания на НМ. Ако не сте ги забелязали, мога да ви препиша някои. Тъгата по прочутия Член 1 – първото нещо, срещу което народа се дигна още 89 г. – е много силна в СДС. Така че, драги Не минавам от тук, онова стихче за “правата Партия” сега се възроди с пълна сила – справка ІІ тур на изборите в София и “отвращението”…
Колкото до спечелените местни избори от СДС, да последвам написаното в последното изречение на Райчев. Помислям. Вземам като еталон резултатите в най-синия район в цяла България – район “Средец” София. Правя някои сравнения (които кой знае защо никой не е направил поне публично до сега) и констатирам:
Софиянски е получил на ІІ тур 2520 гласа по-малко от 1999 г. (предишните местни избори), Ст.Александров – 2491 гласа повече от кандидата на БСП 99 г. (не помня кой беше). А Надежда Михайлова (това би трябвало да са истинските гласове за СДС) – 7351 гласа по-малко от кандидата на СДС 1999 г.!?! И това при всичко 16354 действителни гласа…
Така стои въпросът с “прекрасното доказателство на последните избори”.
А Костов – задайте си елементарния задължителен въпрос “Кой има най-голям интерес от …?” Май самият Костов, а?
30 Ноември 2003 13:59
Много ми хареса, както обикновено, статията. Може само да се доразвие, без да се коментира критично-дотолкова оригинално, задълбочено и ефектно е четивото..
Сходството със евентуалото политическо бъдеще на Първанов и сега случващото се с Надежда ми е минавало и на мен през ум.Ако продължим обаче разсъжденията в тази посока ще стигнем до нелицеприятни за сините изводи и затова ще се въздържа от тях. Подобието на такива хипотетични паралели в двете партии идва от подобието в политическия мениджмънт у тях-нещо, заровено в близкото минало и с дълбоки корени. Малък пример:
Приказваме си с приятел -бесепар, на шише червен ром и накрая забистряме политиката и нейните дълбини. Тук е важно да уточня, че приятеля ми е умен и диалогичен на добро ниво в партията, и че благодарение на него имам поглед върху ставащото в нея. Прочетох му писмото на Milen, относно СДС(има го в реквиема), в което се разказваше за механизма, по който търговците обсебиха СДС и как устава и апаратните игри, покровителствувани от негласното съгласие отгоре, обрекоха всички ни на посткостовисткото лутане и упадък.Той остана шашардисан и поиска веднага да му го разпечатам-не заради компроматната му сила, а заради удивителното сходство в механизмите и вътрешните движещи сили с неговата собствена партия, които съзря в написаното. Накратко, тезата, че БСП се е реформирала и е станало нещо по-различно от познатото ще стане вярна, когато хора като Райчев и Татяна Дончева излязът начело, тоест, в доста далечното бъдеще...
Затуй и сцената вдясно е наистина уникална и показателна. Уникалността и обяснението за нея идва обаче освен от посочените от г-н Райчев особености, а и от липсата на ясна политическа разделителна линия-нещо, което посочих в петък.
Тук е важно да акцентираме и на преимуществото, давано от постта за НМ.

Да припомним някои моменти от написаното, умешвайки го със разсъждения от настоящата статия.
Къде обаче са разделителните линии между двата лагера :

Може би между клиентелисти и "чисти"(жаргон на седесариата)-както твърди Дачков и вестничето "Серем"

Глупости-клиентелата е поравно разпределена между двата лагера, такава има и в другите десни формации и по тази линия всички десни са поравно представени-факт.Клиентелисткото разбиране на дясното е водещ и основен мотив и за едните, и за другите..

Може би между стари и нови? Няма стари в НС-всички са седесари от Победата. Старите са удобно опаковани послушници-искинските седесари-некомформисти и хора с позиции са отсвирени отдавна.

Може би между визията за каузата на СДС и неговото бъдеще? Каква визия, каква кауза-снощи Митко А по Канал Ком на всяка втора дума повтаряше каузата СДС, когато най-накрая младичкият водещ го попита за нея, даде със сто и шейсет думи най-баналното и увъртяно определение, което съм чувал..Кауза СДС на този етап няма-те влязоха във втора поредна политическа година без такава.

Дали СДС си е самодостатъчно, дали трябва да се коалира с други, дали е важно да се отстоява политическата автентичност на всяка цена и на база на това да се чака обратния ход на махалото?Дали е необходимо да се прочете докрай миналото, за да се върви напред Това са все въпроси без отговори, поставяни от седем месеца, да не кажа година насам. Тогава дискусията я преряза Иван, Надежда охотно възприе тази позиция, един два пъти риторично и патетично лятоска ги зададе и..толкоз. Този форум на СДС отново не даде отговори на тях и скоро наистина няма да видим реално свършени по тях неща-едно е говоренето, друго са делата. Защото пак ще опрем до оголени нерви и пак ще хвърлим ножа уплашени от отговорността. Това пък, последното, е най-дефицитното нещо в клиентелистките и болшевишки сини структури...

Въпросът за властта, както твърди Петьо-"замирисало им на власт и щели да се присламчат към десния победител, да съставят правителство с премиер н НМ и пак, "Ялаа-ате ни вижте!-но трябва да си заслепен от седесарска мегаломания и да не живееш тук, за да твърдиш, че обединеното вдясно ще вземе мнозинство и ще състави кабинет утре. Напротив, никога разединена десница не е печелила-печелило е само мощно дясно опиянение. Тук изводът, направен от София за спряна дясна вълна е дълбоко погрешен.Няма такова нещо-дори и една имитация на обединение на дясното не е в състояние да спре левицата.
Въпросът за лидерите вдясно-но трябва да си съвсем глупав, за да твърдиш, че НМ има някакви лидерски качества и полека, по женски, си плете кошницата и става на нейната. Нейното слабоволие и посредственост станаха емблематични и тя носи огромна вина за дереджето на СДС-разкрачена между двата лагера тя прилича на разкрачена между два сексуални обекта.Трябва и да си съвсем невчас, за да твърдиш, че някой друг, освен Иван, е виновен за настоящето дередже на СДС с политиката, водена пряко или още повече непряко от шест години насам..

Но кои са лошите и кои добрите?

Най отгоре на двата лагера са лично облагодетелстваните талибани.

Под тях обаче е най-важния слой на фактори в партията.Членове на НС и такива, стоящи на важни и възлови места в нея. Областни координатори, депутати и прочие. Там разделението е по сложна и объркана система от взаимоотношения, натрупани в последните години, когато бяха овластени. Има чисто личностно противопоставяне-защо на него му дадоха това, а на мен, не; има чисто човешки емоционални натрупвания с отрицателен знак, има борба за кокъл и позиции-там няма политика и принципни различия, а само чиста проза и прагматика. Тук обаче отново трябва да подчертаем позицията на постта, който заема днес Надежда-постта е всичко в примитивното келепирджийско съзнание, а не личността.

От тях зависи сега СДС и там е трагедията. Надолу са различно заблудените и миманса.Липсата на истински идейно-политически противоречия и на ясни разделителни линии не вещаят нищо добро за бъдещето на тази умряла организация.От една страна нито ще се обединят, защото са вече непримирими врагове, нито ще се разделят, защото нито имат кураж и сили за това, нито имат някакви съществени противоречия.И едните и другите са клиентела, и едните и другите са оцапани-разликата е на кой Мамон се молят и най-вече познатия рефлекс на ослушване накъде ще задуе вятъра и кой ще е по силния.

Поддръжниците на Костов са или вярна нему клиентела, или хора стоящи далеч от реалният СДС, хора измежду периферията и интелектуалните среди, нямащи нищо общо с апарата.Дори т.н СДС Лозенец е красноречив пример за островче на костовизма, без реално участие в апарата, на привърженици, смесващи носталгията по нещо познато(доброто старо време) и непознато(апартоното състояние и истинските движещи сили в партията)

Привържениците на Надя са лично облагодетелствани от нея и такива, наистина виждащи язвите и първопричинитеза дереджето на партията. Основната маса там обаче са клиентела, очакваща поредния победител и евентуалните облаги от него-те сега са спотаени и поддържат шепнешком статуквото -затова е този език и тази стилистика в десетчасовия диалог, завършен с алабализми иуклончиви формулировки.. Посредствеността и елементарния келепирджийски уклон, отлично описан от Георги Марков в главата " Как у нас се прави кариера", не им позволяват да излязат в стил " Даниела П.", както на форума от 13май, и да заклеймят врага-не се знае после...

Продължаваме с разсъжденията

Защото колкото фалиращи лидери съм виждал, толкова пъти съм се убеждавал, че съзнанието за край идва със съзнанието за скъсване с електората, със своите, с хората.


Това е постулат на Хитлер и е доста верен. Само че фалиращите лидери никога не си признават и не осъзнават това скъсване-ето защо сценката с агитката и изключително показателна-няма верни талибани-има платени за два гроша мургави клакьори!!

Истинските причини за дереджето вдясно са достатъчно дъвкани. Ние си ги знаем.

30 Ноември 2003 16:18
Уважаеми Наум, към написаното от Вас имам само една забележка: стига вече “клиентелизъм”.
Щом прочета тази дума и ми става неудобно за симпатичното момиче в кварталното кафене, чиито КЛИЕНТИ сме именно за това. Ами в българския език си има стара и много точна дума: ДАЛАВЕРА. Заменете “клиентите” с “далаверажии” и ще видите колко по-точно е написаното!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД