|
Срещнах се с бай Крум благодарение на Николай и Петя, които с удивителна настойчивост в продължение на цяла година помагаха на един напълно чужд за тях човек да се върне към живота. Двамата предпочитат да не се споменават фамилиите им.
Само по лекото накуцване може да се познае, че няколко от пръстите на краката на бай Крум са ампутирани. 62-годишният Крум Станачков Иванов в момента се радва на последните топли есенни лъчи в приюта към църквата "Св. Троица" в Нови хан след няколко години кучешки живот край кофите за смет извън борда на обществото. При необходимата доза черен хумор може да се каже, че се е отървал сравнително леко. Краката на другия клошар, с когото заедно измръзват през декември 2002 г., са били отрязани до коленете.
---------------
Още през есента на 2002 г. на Ники му прави впечатление вглъбеният, суров старец, който обикаля край контейнерите за смет около сладкарница "Елияз" в "Младост 2", където живеят родителите му. Един ден той го заговаря. Крум е немногословен, не се оплаква, нито един път не иска пари. Показва му обаче бърлогата си и Ники е потресен. С Петя започват да му носят храна. Занасят му и един спален чувал, който е откраднат на мига от колеги по съдба.
Никой още не предполага драматичната развръзка
Крум е роден в с. Долна мелна, Трънско, на 28 август 1942 г. Баща си, който е убит във втората фаза на Отечествената война, той не помни. Майка му се омъжва втори път и семейството се мести в София. Тук Крум завършва успешно гимназия. През ваканциите работи по строежите, за да изкара някой лев. След казармата започва работа във военния завод "Генерал Заимов" в Божурище. След 5 години преминава към "Асансьорни сервизи" като асансьорен монтьор, където с кратки прекъсвания протича почти целият му трудов стаж. Поддръжката на асансьорите в Държавния съвет е най-високата точка от кариерата му, споделя с лека усмивка той. По едно време само Тодор Живков, Георги Трайков и той, Крум, влизали в сградата без пропуск.
Това, че не свърта семейство, го сприятелява обаче с ракията. Някъде в средата на 90-те години Крум претърпява и тежка катастрофа. Налага се да напусне работа. Остава без доходи и след време го изхвърлят от ведомственото жилище на улицата поради неплатен наем. Вещите и документите му са струпани на тротоара и бързо разграбени. Така от нормален, макар и не кой знае колко щастлив член на обществото,
за 24 часа Крум се превръща в "Господин Никой"
Оттук пътят до клошарството и контейнерите за смет е къс.
Последното му обиталище преди приюта са руините на бившия филиал на поликлиниката в "Младост 2". От спретнатата някога едноетажна постройка са останали единствено стените, облепени с предизборни плакати и нашарени с туземски графити, и покривът. Има например стар плакат на Петър Стоянов, гласящ "Разчитам на вас", обява за летни курсове за малки и големи по английски, немски, испански и компютри, някакво детско меню "Джимиленд", плакат за шампионат по мотокрос, а под надписа "Поликлиника-филиал" се мъдри плакатът на Българската социалистическа партия за изтеклите местни избори "Да си подредим дома" и до него образът на развълнувания Стоян Александров с надпис "Стоян Александров работи за вас"; до тях плющи като знаме на вятъра плакат на кандидатите за общински съветници на община "Младост" от Българската национално-радикална партия. Под фотосите им има надпис "България за българите". Над него са ликовете на Раковски, Левски и Ботев,
а под светлите образи се е скупчила глутница бездомни кучета
Вътре подът е застлан с една педя боклук. В средата на лабиринта, в бившата баня сред парцалите е била "квартирата" на Крум - с размери метър и половина на два. Тук той живее години наред, тук посреща началото на новото хилядолетие - до огъня, напален от щайги и картони в малкия си бивак, с бутилка в ръце, взрян назад във времето - в десетките начини, по които човек може да се провали; а може би взрян и напред във времето - в тясната, почти незабележима, единствена пътечка, по която един корабокрушенец би могъл отново да се съвземе.
През декември 2002 г. водопроводната инсталация в бившия поликлиничен филиал замръзва и се спуква. Водата наводнява помещението в лютия студ и измокря Крум и негов колега по съдба, също приютил се тук. Пръстите на краката му почерняват и започват да гноят. Той обаче стиска зъби, търпи и продължава да живее по обичайния си начин.
Междувременно е настъпила новата 2003 г. Николай влиза в болница за операция на краката. Един ден Петя случайно вижда Крум. Той едва се влачи, куца, личи си, че "батериите" му са свръхизтощени. Разказва й за измръзването, за Стефан от пункта за вторични суровини, който извикал линейка, за да го откара в "Пирогов", когато се влошил съвсем... И как там лекарите се хващат за главите, ампутират измръзналите пръсти на пациента си клошар и го насочват за диспансеризация в болницата в Бухово. Благодарение на същия Стефан пак така, с повикана от него линейка, Крум е откаран там през следващите дни. Когато го виждат, когато го помирисват и най-вече когато разбират, че е без никакви документи за самоличност,
лекарите му показват пътя
Цяла нощ Крум зъзне навън, преди да се върне на другия ден в София. Докато слуша разказа му, Петя разбира, че положението с краката му се е влошило и те продължават да гноят - стъпалата му са увити в мръсни парцали, от които се разнася смрад.
Когато Николай излиза от болницата, веднага се отправя да види Крум. Заварва го заровен сред парцалите в банята, едва дишащ, изгарящ от треска. "Ако не бяха очите, нямаше да позная, че тук има човек", споделя той. А когато вижда и самите му крака, се хваща за главата. Те са отекли като пънове и са морави на цвят. Двамата с Петя разбират, че трябва да действат светкавично, защото човекът си отива. Крум пази рецептата за лекарствата и мазилата. Ники му ги купува и след това хуква в "Социални грижи". Г-жа Йорданова, началник-отдел там, любезно вниква в проблема и като професионалист степенува приоритетите: първо - настаняване в приют (като безпризорен Крум има право на настаняване в приюта в "Красна поляна", бившите виетнамски общежития); второ - регистрация на постоянен адрес (за това обаче е необходима лична карта. А за да си извадиш лична карта, ти е необходим постоянен адрес. На това май му казваха "омагьосан кръг"); трето - незабавна регистрация при джипи; и четвърто - оформяне на трудовия стаж от местоработата за пенсия.
Ники и Петя не се отчайват. Отиват в Паспортната служба на 7 РПУ-СДВР в "Младост" при началника на "Документи за самоличност и паспортен режим" Димитър Малчев. Той иска актуална снимка на Крум, както и да го види лично.
Двамата изкъпват стареца, преобличат го, снимат го във фотото срещу "Макдоналдс" в "Младост". С Крум и със снимките се връщат при Малчев. Той нарежда да се действа експресно. Междувременно те са регистрирали Крум на постоянен адрес при майката и бащата на Ники.
Следват визити при д-р Байкова от Студентска поликлиника и д-р Кирова от 25-а поликлиника, които издават на Крум необходимите за хоспитализация медицински документи. Посещават Димитрова от "Личен състав" на "Асансьорни сервизи", за да придвижат въпроса с пенсията. В Медицинския център "Св. Пантелеймон" срещу определена сума специалист обработва раните на Крум.
Вече с Ники, Крум отново пристига в болницата в Бухово. Лекарите ги посрещат без въодушевление. Преглеждат щателно документите и правят извода, че като "обект" на "Социални грижи" Крум е извън тяхната компетенция. Директно от Бухово Ники звъни на отец Иван, ефимерий на църквата в Нови хан, за чийто приют е научил наскоро. Отец Иван казва да отиват. Вече е април 2003 г. Така след
пет години живот извън борда на обществото
и още половин година ходене по мъките бай Крум най-сетне е на сухо и топло и с осигурена храна.
През цялото това време, когато се е налагало клошарят да бъде возен насам-натам, в акцията се е включвал с раздрънканата си жълта "Алфа Ромео" таксиметровият шофьор от "Младост" Максим. Брадатият математик изобщо не пускал таксиметъра. Приел на два-три пъти пари само за горивото.
Ники е на 35 години, икономист. В момента работи в "Мосю Бриколаж". Петя е на 27 г., завършила е българска филология, работи като офис-мениджър в софтуерна компания. Двамата се венчаха през февруари тази година след неколкогодишна връзка.
Питам на раздяла Ники как се казва приютът към църквата "Св. Троица" в Нови хан. "Св. Николай", казва той. Сетне махва с ръка и се отдалечава с накуцване.
|
|