По друго дело ("Хаджикостова срещу България"), заведено от кандидатка за реституция заради мудно правосъдие, България за първи път получи оправдателна присъда по жалба, минала вече през разглеждане за допустимост. Над 90 на сто от жалбите срещу държавата биват отхвърляни още на първия етап, когато се преценява дали са допустими. Някои дела приключват с помирително решение. Но стигналите до заключителния етап винаги са водели до осъдителни присъди за страната.
Делото "М.Ч. срещу България", отнасящо се до безнаказано изнасилване на непълнолетна девойка последователно от двама мъже, бе изключително сложно, защото държавата твърдеше, че девойката не е доказала съпротива срещу насилническия акт. Следователно можело да се тълкува, че той е станал с нейно съгласие. Съдът обаче направи преглед на практиката в много европейски държави, а също и в Съединените щати и постанови, че дори и без очевидна съпротива сексуалното посегателство може да се квалифицира като изнасилване, след като не е налице изрично съгласие. България бе призната за виновна, че нейното правосъдие не е защитило жертвата, с което е нарушило Европейската конвенция за правата на човека по два члена: забрана на изтезания (чл. 3) и право на уважение на частния и семейния живот (чл. 8). Решението бе взето единодушно от седемчленната първа секция на съда с участието и на българската съдийка Снежана Ботушарова.
Фактите по това дело са следните:
М.Ч. е родена през 1980 г. През 1995 година тя е била изнасилена от двама мъже на 20 и 21 години, след като е ходила с тях в дискотека. Българското законодателство позволява полови връзки на 14-годишни, но смята за утежняващо вината обстоятелство, ако е имало принудителен сексуалният контакт с лице ненавършило 18 години. Тъжителката твърди, че е била изнасилена на връщане с кола от дискотеката - първо от единия мъж в колата, а после във вила от другия мъж. Тя е била в силен шок и не е имала сили да се съпротивлява, а само е плакала. На другия ден е била намерена от майка си във вилата и е била освидетелствана в болница като обезчестена.
И двамата мъже са отричали изнасилването и са твърдели, че сексуалните контакти са станали с нейно съгласие. Следствието и съдът са преценили, че не е имало достатъчно изразена съпротива от жертвата и затова не са предприели наказателни мерки. Страсбург поиска експертиза на подобни дела в България и установи, че от 25 представени случая за изнасилени девойки на възраст между 14 и 20 години "смразяващ страх" е сковал 24 от тях и те не са можели да се съпротивляват. Поискано бе и мнение от базираната в Лондон неправителствена правозащитна организация Интеррайтс и тя потвърди, че нерядко вцепенението е единствената реакция на жертвата пред нейния агресор. Съдът прецени, че съвременното юридическо мислене изисква да се има предвид и този вид реакция, а не да се залага на традиционното схващане за нуждата от изрична съпротива при изнасилване, за да се докаже, че е имало употреба на сила или на заплаха със сила. Констатирано бе, че наказателното право в България изостава от модерното мислене и би трябвало да наказва всички форми на изнасилване и сексуално посегателство.
ЗАКОРАВЯВАНЕ
Откакто през 1997 година излезе първата присъда срещу България по делото "Луканов", досега държавата е заставала 22 пъти пред съда в Страсбург. Две дела са били прекратени по съгласие на тъжителите и ответника. Едно е завършило с оправдателна присъда. Докато през 1997, 1998 и 1999 година съдът е гледал по едно дело срещу България, през 2000, 2001 и 2002 година са били по три, а 2003 година са направо рекорд - 10 дела. Годината още не е изтекла и ще има още. За 11 декември е насрочено делото "Янков срещу България".