С какво се измерва животът -
с години, с хляб, с вино, с кръв, с пари?
С жени, с приятели, с врагове?
Със радост, скръб, вода, земя, небе?
Нямам нищо -
половината ми взеха,
половината раздадох.
А сърцето е пълно.
В кафенето на Палми
Опитваме се да се потопяваме като подводници.
Опитваме се по собствено желание
да потъваме в забравата.
Това е все пак някаква жертва.
Почти безсилни сме. Не можем.
Издига ни нещо нагоре, оттатък въздуха, над него.
Все по-високо и по-високо.
И хляб няма, и въздухът е на привършване.
Трудно ни е да се примирим, да кажем -
не само с въздух се живее.
Знаем вече, че духът и след смъртта се рее.
Нещо ни издига пак нагоре,
към истината, хубавото и доброто,
към нежните трептения в ефира.
Към небето...
Поезията е жестока и страшна (работа).
Нощни граждани
Те се събират нощем там, където гражданите спят,
не ги познават, не ги виждат - те през деня не се показват.
Те с поглед, те с присъствие, с докосване те сеят смърт,
създават ред без смут и стрес, с усмивка, без омраза.
Те нощем се превръщат в граждани, закрила и закон,
привличат с красота и младост, не мамят, не са страшни,
познават своите, посрещат ги с прегръдка и поклон,
и набелязани унищожават с ужас, в тишина.
Те идват на уреченото място в час след полунощ,
познават се безгрешно, кръстосат ли си за момент очите.
Обучени, с природен дар, неизкушени от разкош,
без заповед те идват, те не питат, тях също не ги питат.
Кирил Борисов - визитка
Кирил Борисов е роден през 1938 г. в с. Мламолово, Кюстендилски окръг. Завършил е славянски филологии в СУ "Климент Охридски". Работил е като редактор в различни периодични издания. Автор е на 12 книги с поезия, като някои от стиховете му са превеждани на френски, английски, руски, полски и други езици.